РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430101051 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от ***, находяща се в гр. П., *** ***, ***,
***, против В. К. В., КЛ. КР. В. и Н. В. В., и тримата от гр. П.. В молбата се
твърди, че ответниците са се самонастанили без съгласието на собственика в
апартамент ***, находящ се в гр. П., *** ***, ***, ***. Твърди се, че
ответниците и особено Н. В. В. системно нарушават вътрешния ред в сградата
и добрите нрави, за което са предупреждавани многократно. Твърди се, че е
налице и съответно решение на общото събрание на етажните собственици по
чл. 11 ал. 1 т. 10 б. „е“ от ЗУЕС. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение за принудително изваждане на ответниците от
обитаваното от тях жилище за максималния срок, предвиден в закона.
Ответниците КЛ. КР. В. и Н. В. В., чрез назначения им от съда
процесуален представител, ангажират становище, че исковата молба е
неоснователна.
Ответникът В. К. В. не е взел становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
От обстоятелствената част на депозираната от ищеца молба и
направените впоследствие уточнения може да се направи изводът, че е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗС във вр. с чл. 11 ал. 1
т. 10 б. „е“ от ЗУЕС. Тук е мястото да се отбележи, че ищецът не е подал
заявление по образец по реда на чл. 410 от ГПК, а и тази разпоредба е
неприложима по отношение на процедурата за изваждане на собственик,
ползвател или обитател, доколкото е предвидена за изпълнение на парични
задължения или за предаване на движими вещи. Освен това всяко едно право
освен по реда на заповедното производство може да бъде реализирано и чрез
предявяването на осъдителен иск, както е сторено в случая. Поради това
съдът приема, че искът на етажните собственици е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Що се отнася до основателността на исковата претенция следва да
бъдат съобразени няколко обстоятелства. На първо място следва да се
отбележи, че материалните предпоставки, при които може да се стигне до
принудително изваждане на собственик, ползвател или обитател от сграда-
етажна собственост, са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 45 от ЗС
и това са: а/ когато лицето използва или допуска да се използват неговите
помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от
значителни повреди, и б/ ако систематически нарушава правилника или
решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите
нрави. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно
осъществяване на горните хипотези по отношение на ответниците КЛ. КР. В.
и В. К. В., поради което спрямо тях исковата претенция е изначално
неоснователна. В хода на съдебното дирене са събрани многобройни гласни
доказателства, установяващи редица прояви на ответника Н. В. В., които
грубо нарушават вътрешния ред в етажната собственост и добрите нрави,
смущават спокойствието на останалите собственици и обитатели, водят до
увреждане на общи части на сградата. Само по себе си обаче така
установеното неправомерно поведение на ответника не е достатъчно, за да се
приеме, че са осъществени всички установени в закона условия за
изваждането на ответника от сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2
от ЗС собственикът /респ. ползвателят или обитателят/ се изважда само след
като е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота
заради извършени нарушения, и след това предупреждение нарушенията не
са преустановени. Следователно предупреждението е първият задължителен
елемент от процедурата по изваждане на лицето и при неговата липса всички
останали действия са опорочени. В конкретния случай по делото са
приложени писмени предупреждения на управителния съвет на етажната
собственост до КЛ. КР. В. и Л. П. Г., но липсват отправени такива до
основния нарушител- ответника Н. В. В.. В тази връзка следва да се има
предвид, че се касае за пълнолетно лице, което независимо от леките му ***
заболявания, притежава пълна дееспособност, разбира свойството и
значението на своите действия и следва да носи отговорност за същите. Няма
данни лицето да е поставено под пълно или ограничено запрещение или да е
приета по съдебен ред при условията на чл. 162 ал. 3 от Закона за здравето
2
негова неспособност и да му е назначено лице от кръга на близките, което да
дава информирано съгласие, а и в показанията на част от разпитаните
свидетели се съдържат сведения, че лицето е контактно и със запазена
разсъдъчна дейност. При това положение неотправянето на писмено
предупреждение до ответника Н. В. В., в което подробно са описани
допуснатите от същия нарушения и с което му е даден срок да прекрати
същите и да приведе поведението си в съответствие с изискуемото такова
съставлява явно нарушение на процедурата по чл. 45 от ЗС и обуславят
нейната незаконосъобразност /така и решение № 1260- 57- IV г. о.,
определение № 225- 2014- I г. о. и др./. Не на последно място следва да се
посочи, че втората задължителна предпоставка за изваждане на собственик,
ползвател или обитател- влязло в сила решение на общото събрание на
етажните собственици- също не е налице. Приложеният по делото протокол
от проведено общо събрание от 07. 01. 2021 год. не отговаря на изискванията
на чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС, тъй като не съдържа данни за явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата- "за", "против"
или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и т. н. По този начин, въпреки че негова е доказателствената
тежест ищецът не е установил по надлежния ред два основни факта,
релевантни за правния спор, а именно: че решението за принудително
изваждане на ответниците е взето с необходимия кворум по чл. 17 ал. 2 т. 2 от
ЗУЕС /75 на сто от идеалните части от общите части/ и че същото е влязло в
сила и подлежи на изпълнение.
В заключение може да се обобщи, че по отношение и на тримата
ответници не са изпълнени кумулативно предвидените в закона
предпоставки, поради което искането на етажната собственост за изваждането
им от обитаваното от тях жилище се явява неоснователно и следва да се
отхвърли.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ***, находяща се в гр.
П., *** ***, ***, ***, против В. К. В., КЛ. КР. В. и Н. В. В., и тримата от гр.
П., иск по чл. 45 от ЗС във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 б. „е“ от ЗУЕС за
принудително изваждане на ответниците от обитаваното от тях жилище-
апартамент ***, находящ се в гр. П., *** ***, ***, ***,- за максималния срок,
предвиден в закона.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3
4