Р Е Ш
Е Н И Е
№
55
05.01.2024г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело №550 по описа за 2023г.
Производството е с правно основание чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано
е по жалба от А.А.М., гражданин на С., с предоставен хуманитарен статут, подадена
чрез адвокат К.А., против Заповед № 3-2082/ 10.08.2023г на Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл.42 ал.1 т.2 и
ал.2 вр. с чл.10 ал.1 т.1 от ЗЧРБ са му наложени принудителни административни
мерки „експулсиране“, „отнемане на право на пребиваване в Република България“ и
„Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС“, с
разпореждане експулсирането да бъде изпълнено в Република Турция.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Наведено е оплакване за нарушено право на участие и защита в хода на
административното производство, поради непредоставяне на доклада, на който се
основава административният акт. Неправилното приложение на материалния закон е
обосновано с неотчитане от решаващия административен орган на личното положение
на А.М. като лице, на което е предоставен хуманитарен статут, има постоянен
адрес на територията на Република България, женен, не се занимава с дейност,
която би могла да бъде основание за прилагане на принудителните мерки спрямо
чужденец и не му е известно с кои действия е поставил в опасност сигурността на
Българската държава, но със сигурност връщането му в С. ще изложи на опасност
неговите живот и здраве. В представената по делото писмена защита се поддържа
теза за недоказаност на правните основания, намерили приложение с издаване на
оспорената заповед като се твърди, че пътят на чужденеца от С. към Република
България не съвпада с посочения от ответния административен орган и между
посочените в документите факти и жалбоподателя не се установява никаква връзка.
Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът
- Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния си
представител, пледира за отхвърляне на жалбата поради липса на допуснати
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон или пороци в
съдържанието на акта, представляващи основания за неговата отмяна. Поддържа, че
са налице данните, които законът поставя като условие за прилагане на
принудителните административни мерки с цел предотвратяване на вредни последици
за сигурността на страната и преустановяване на незаконосъобразното поведение
на чужденеца. В случая било съобразено обстоятелството, че адресатът на
оспорения акт не попада в категорията на уязвимите лица по смисъла на §4 т.6 от
ДР на ЗЧРБ, няма близки и роднини на територията н страната, не работи.
Представил се е под чужда самоличност и има необходимите контакти и възможности
да се укрие и да премине на територията на друга страна.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава становище за неоснователност на
жалбата и предлага на съда да бъде отхвърлена. От събраните в хода на делото
доказателства - представените от жалбоподателя данни за мястото, от което е
напуснал държавата на произход, не разколебават съществуването на основанието
по чл.42 ал.1 т. 2 и ал.2 от ЗЧРБ.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Към
датата на издаване на оспорения административен акт - 10.08.2023г,
жалбоподателят А.А.М. е с предоставен хуманитарен статут по силата на Решение №
3113/03.05.2022г, издадено от Председателя на „Държавната агенция за бежанците“
при Министерски съвет на Република България. При подаване на 26.10.2021г. на
молба за закрила се представя с имена *****, гражданин на ****, а влиза в
Република България от Турция, незаконно през границата. Разказва, че е живял в
град *****, област *****, но е напуснал ***** през Турция и оттам е навлязъл в
страната, а не през Гърция, както твърди процесуалния му представител. След
предоставяне на хуманитарен статут напуска по въздух страната в посока
Германия, откъдето се връща на 05.06.2023г. На регистрирания в ДАБ адрес в град
***** не е установен. Намерен е на друг адрес.
С
обжалваната Заповед № 3-2082/ 10.08.2023г., издадена от Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл.
42. ал. 1, т. 2 и ал.2, във вр. с чл.
10, ал. 1. т. 1 и чл.
44. ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, са наложени
принудителни административни мерки "експулсиране", „отнемане правото
на пребиваване в Република България“ и "забрана за влизане и пребиваване
на територията на държавите - членки на Европейския съюз" за срок от 5
години на чужденеца А.А.М., гражданин на *****, роден на ***г., ЛНЧ **********,
ЕГН **********, притежаващ карта на чужденец с хуманитарен статут ******,
издадена от Дирекция БДС – МВР на *****. Посочено е, че принудителната
административна мярка „експулсиране“ следва да бъде изпълнена в Република
Турция.
От фактическа страна издадената заповед се основава на мотивите, изложени в
доклад рег.№ Т-6-4064/ 10.08.2023г., че с действията си чужденецът може да
постави в опасност сигурността на българската държава. Този доклад, приет като
доказателство по делото, съдържа гриф за сигурност и е приложен в отделен
секретен том.
Установената
по делото фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването
е процесуално допустимо. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен
срок /заповедта е връчена на 11.08.2023г, а жалбата е подадена на
23.08.2023г./,
от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, предвид правомощието на
председателя на ДАНС по чл.
41, ал. 2 ЗДАНС да налага принудителни мерки по ЗЧРБ.
Заповедта
е постановена в предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.46,
ал.3 от ЗЧРБ в заповедите за прилагане на ПАМ от вида на процесните не се
посочват фактическите основания, поради което с изричното позоваване в случая на нормата на чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ и препращането към мотивите, изложени в доклада от
10.08.2023г., и при наличие на яснота и конкретизация в разпоредителната част
на заповедта, се явява спазено
изискването за съдържание на административния акт.
Относно
наведените от жалбоподателя оплаквания за ограничено право на защита в хода на
проведеното административно производство и по-конкретно незапознаването на М. с
изготвения доклад с рег.№ Т-6-4064/ 10.08.2023г., следва да бъде отбелязано, че
в нормите на специалния закон - ЗДАНС, са уредени методите и способите за
събиране на доказателства от органите на ДАНС – чрез оперативно-издирвателната
дейност, а на основание чл.
34, ал. 4 АПК – за защита на важни държавни и обществени интереси, какъвто
интерес несъмнено представлява защитата на националната сигурност, органът може
да дерогира предвиденото в същата разпоредба право на участие на страните в производството.
С оглед на това не може да бъде споделено твърдението на оспорващия за съществени
нарушения на процесуалните правила, регламентиращи налагането на ПАМ от Председателя
на ДАНС въз основа събрани данни за жалбоподателя, относими към защитата на националната
сигурност.
При преценката за материалната законосъобразност на заповедта, съдът
съобрази следното:
В
представените към административния акт документи са посочени конкретни данни,
имащи своята правна квалификация по чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, които са
основание за прилагане на принудителната мярка по чл.42, ал.1, т.2 от същия
закон, а тя от своя страна изисква кумулативно налагане и на мерките по чл.42
ал.2 – отнемане на право на пребиваване и забрана за влизане и пребиваване на
територията на държавите-членки на ЕС. Съдържанието на правните норми на чл.42,
ал.1, т.2 вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е различно от предложеното от
процесуалния представител на жалбоподателя, според когото следва да бъдат
доказани конкретно поведение или факти, за да бъдат те основание за прилагане
на принудителните мерки. Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ изисква да са
посочени от страна на административния орган данни, а не доказателства, за
съществуваща опасност за националната сигурност, международните отношения,
сигурността или интересите на българската държава. Целта на принудителните
мерки е превантивна и поради те се прилагат при данни за съществуваща опасност
за националната сигурност или за действия, с които чужденецът може да постави в
опасност сигурността и интересите на българската държава. По тази причина
законодателят си служи с думата „данни“, а не с доказана по съответен
процесуален ред противоправна дейност. Не е налице нормативно изискване, че
преценката за това дали едно лице представлява заплаха за държавната сигурност
следва да се извърши само на базата на информация, събрана и доказана по точно
определен начин или в определен срок във времето. Съществени в случая са
данните за жалбоподателя, посочени в доклада на ДАНС, относно осъществени от него
действия, които могат да поставят в опасност сигурността на българската държава
по см. на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Преценката на органа от ДАНС не подлежи на контрол от
съда, а единствено следва да се извърши проверка налице ли е съответствие между
мотивите и направените изводи, в това число за връзката им с понятието за
национална сигурност. В случая изложените обстоятелства в доклад с рег.№
Т-6-4064/ 10.08.2023г. кореспондират с направения извод, че с действията си
чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава.
Следователно
при правилно приложение на материалния закон – чл.42, ал.1, т.2 и ал.2 във вр.
с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, по отношение на жалбоподателя са приложени
принудителните административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на
пребиваване в Република България“ и „забрана за влизане и пребиваване на
територията на държавите-членки на ЕС за срок от 5 години“.
При
издаване на оспорената заповед е спазено и изискването на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ
при прилагане на принудителни административни мерки от вида на процесните
компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца
на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на
производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за
пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното
му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с
държавата по произход на лицето. В настоящия случай жалбоподателят няма никакви
лични връзки с Република България, като е установено че неговата цел е била
Германия, където твърди да има сестра, а съпругата му е в С. при останалата
част от неговото семейство. За А.А.М. съществуват семейни, културни и социални връзки
именно в С., откъдето е произходът му, като не е уязвимо лице, не е пребивавал
продължително в страната /в РБългария е от началото на 2022г. като се отчита
периода на пребиваване и в Германия/, няма трайни връзки тук, а производството
по предоставяне на хуманитарен статут е приключило. Изпълнението на заповедта
на територията на Република Турция не поставя живота и здравето му в опасност,
доколкото не е установено в тази държава да съществува обстановка на безогледно
насилие или да е налице основателно предположение, че конкретното лице ще бъде
преследвано поради причина, свързана с неговото лично положение.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., гражданин на С., с
предоставен хуманитарен статут, против Заповед № 3-2082/ 10.08.2023г на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: