Р
Е Ш Е Н И Е
№ 4184/11.10.2019 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 12.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4948 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 226 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Л.П.Х. -Й.ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ответника З. "А.Б." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, вследствие на смъртта на баба й Л.Т.К.ЕГН: ********** , ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се с
исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди
се, че с Решение по ВНОХД № 147/2018 год. - на
Апелативен съд - Варна е потвърдена присъдата на Окръжен съд - Варна на
подсъдимия М.Г.С, ЕГН **********,*** и е бил признат за виновен в това, че на
14.12.2014г., в гр. Варна, ж.л."Чайка" в
локалното пътно платно до бл.60, при управление на МПС - л.а. "Фолксваген
Туаран", с ДК № В 3773 РХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - "Водачът на
пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движение да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Водачът е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението"; чл. 116 от ЗДвП - "Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора" и чл. 102 от ППЗДвП -
"При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
ши да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване" и е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по смисъла на чл.343а, ал.1, буква „Б", вр.
чл.343, ал.1, буква „В" от НК, като по непредпазливост причинил смъртта
/видно от приобщената съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 240-2014,
изготвена от д-р Сийка Койчева Михова - лекар в отделение Съдебна медицина при
МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД/ на баба й Л. Т.К..
Видно от
приобщеното заключение по назначената съдебномедицинска експертиза за аутопсия
№240/2014 година /изготвена от д-р Сийка Михова - лекар Съдебна медицина при
МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД/, смъртта на баба й Л. Ковачева е настъпила вследствие на тежка
комбинирана травма- гърди, таз, крайници, представена от тежката контузия на
белите дробове, тежката гърбначномозъчна травма с прекъсване на гръбначен мозък
на две нива 1-2 шиен и 11-ти гръдни прешлени, счупване на лява и дясна ключица, счупване на гръдната кост, счупване на от 1-во до
8-мо леви и от 1 -во до 7-мо десни ребра с излив на кръв в лява и дясна
плеврална кухина, колабс на белите дробове и във връзка с това развила се остра
кръвоизливна анемия. В този смисъл е налице причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртния изход. Описаните травматични увреждания са пряк резултат от получени удари
от твърди, тъпи предмети-детайли от предната част на МПС, КАТО за извършеното
от подсъдимия МИЛЕН С престъпление по смисъла на чл. 343а,
ал. 1 буква"Б" от НК във връзка с чл.
343, ал. 1, буква"В" от НК
и във връзка с чл. 54 от НК му е било наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което
наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е било редуцирано до "Лишаване от свобода" за
срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата Присъда на основание член 343 "г" от НК подсъдимият С е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като е било
зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
Деянието
е извършено от подсъдимият виновно при форма на вината непредпазливост.
За
ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица към дата
14.12.2014г.
Излага се, че
управляваното от М.Г.С, ЕГН **********,***, МПС - л.а. "Фолксваген
Туаран", с ДК№ В 3773 РХ, е застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № 01114001560575 от З. „А.Б."
АД , със срок на действие от 10.06.2014 год. до 10.06.2015 год., която полица е действаща към датата на
ПТП - видно от протокола за ПТП.
На 14.12.2014г., вечерта около 19:35 часа, в гр.Варна, в
локалното пътно платно на бул. „Васил Левски" М.Г.С управлявал личния си
автомобил „Фолксваген Туаран" с рег.№ В 3773 РХ в посока бл.61, за да
излезе на бул. „Васил Левски". Времето
било ясно, сухо, локалното пътно платно било слабо осветено от улични лампи,
била тъмната част на денонощието. В лявата част на
локалното платно, по посока на движението на С, имало паркирани автомобили.Той
управлявал автомобила си със скорост 50-60 км/час. В
близост до бл.61 баба й Л.Т.К.пресичала локалното пътно платно, в посока бл.61
към бул. „Васил Левски", движейки се напречно на локалото платно.В
този момент М. С. не наблюдавал пътното платно и не забелязал баба й , която била навлязла в пътното платно.При възникналата
необходимост да спре, С не спрял, в резултата на което автомобилът ударил баба
й в посока отдясно на ляво.При удара тялото на баба й било качено на капака на
автомобила, ударило се в различни части от автомобила, след което паднало на
земята. Веднага след удара, С, който бил лекар-кардиолог по професия, оказал
помощ на баба й , и се обадил на тел. 112 за изпращане на екип на Спешна помощ. При пристигане на
място на екипа, също били предприети действия по оказване помощ на баба й , но въпреки това тя починала. Съгласно приобщеното
заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, изхождайки от
извършения анализ на механизма на поведение на тялото на пешеходеца по време и
след удара и конструктивните особености на автомобила и повредите, настъпили по
него, скоростта па движение на л.а. "Фолксваген Туаран" с peг. № В 3773 РХ в момента на удара е била в рамките на около 40-50
километра в час. Скоростта на движение на л.а. "
Фолксваген Туаран" не е превишавала допустимата скорост за движение
на МПС в населено място - до 50 километра в час. Скоростта на движение на
пешеходката е била в рамките на около 2,85 километра в
час. Съответно: разстоянието, което е необходимо на водача на автомобила да
спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното си
спиране /опасна зона/ при спиране, в конкретната пътна обстановка е било в
рамките на около 28,6-38,4 метра. Съществувала е техническа възможност водачът
на л.а. "Фолксваген Туаран"да предотврати настъпването на
произшествието, чрез спиране на управляваното от него превозно средство, защото
разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на
опасността, до момента на окончателното си спиране, при конкретната пътна
обстановка, е било в рамките на около 28,6-38,4 метра, а водачът е разполагал с
разстояние, от момента на възприемане на опасността до мястото на настъпване на
ПТП, в рамките на около 48,15-60,25 метра. Заключението на назначеното за вещо
лице по "Съдебна авто-техническа експертиза" към ШОС, по ДП №
429/2014г., по описа на сектор "Пътна Полиция" при ОД на МВР -Варна,
експерт Валентин Иванов Терзиев - изхождайки от обективната фактическа
обстановка, безусловно и недвусмислено допринася за предположението, че щом не
е налице нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
от страна на водача на л.а. " Фолксваген Туаран"с per. № В 3773 РХ
/не е превишавал допустимата скорост за движение на МПС в населено място - до
50 километра в час/, то последният явно е бил разсеян и не е бил достатъчно
бдителен на пътя, за да предотврати фаталния контакт между управлявания от него
лек автомобил и загиналата в последствие Л. Ковачева. Нещо повече - имайки
предвид факта, че към момента на настъпване на ПТП, пътната настилка била суха
и имало добра видимост, тъй като работело уличното осветление, единствено
подсилва предположението й, че именно невниманието, разсеяността и
непредпазливостта на водача М.Г.С е довело до фаталното за пострадалата и в
последствие загинала Л. К.съприкосновение между управлявания от него лек
автомобил и последната.
С
въззивна жалба на М.Г.С, последният се оплаква от явна несправедливост за
размера на наложеното му наказание по смисъла на чл. 343Г
от НК - "Лишаване от свобода" в размер на ОСЕМНАДЕСЕН МЕСЕЦА и
„Лишаване от право" да управлява МПС в размер на ОСЕМНАДЕСЕН МЕСЕЦА.
Варненски Апелативен съд е направил изводи, че въззивната жалба на подсъдимия М.Г.С
се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена, а Присъдата на
Варненски Окръжен Съд, като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива,
следва да бъде изменена, а именно -"Лишаване от свобода" за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и което наказание на основание чл. 66, ал.
1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане на присъдата в законна сила и е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като е било зачетено времето, през което е бил лишен от
това право по административен ред.
Ищцата
сочи, че приживе с баба й са имали и ги свързвала изключително здрава семейна
връзка. Живеели заедно и били изключително задружно семейство ,
изцяло отдадени един на друг. Баба й осмисляла ежедневието й и се грижела
постоянно за семейството им, включително за сестра й и брат й, независимо от
какво имали нужда - тя винаги била насреща. Баба й била посветила целия си живот на
семейството. В резултат на произшествието, семейството им загубило най-скъпия
човек -човек, който бил
опора в трудни за тях моменти. След смъртта й ,
ищцата чувства огромна празнота, тъжи много за нея, скръбта и мъката й е
огромна, а загубата е непрежалима. Болките и страданията от
загубата й са безпределни.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното З. "А.Б." АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата
молба, в който изразява се изразява следното
становище:
Оспорва се предявения срещу З. „А.Б." иск
изцяло (по основание и размер). Счита, че не
са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за
вредите, които ищецът твърди да търпи, като в тази насока се излага следното:
I. По съществото на спора се изразява следното становище:
Не се оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/01/114001560575, сключен
между З. „А.Б." и собственика на лек автомобил j,Фолксваген Туаран" с
per. № В3773РХ, валидна към 14.12.2014 година - датата на настъпване на
процесното пътно - транспортното произшествие.
Твърди се, че настъпилият летален резултат е
причинен от предходни заболявания на ищцата. Твърди се, че е налице съпричиняване от пострадалата за
настъпване на процесното ПТП.
Твърди се, че пострадалата е имала обективната
възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да
предприеме действия, с който да предотврати настъпване на ПТП, респективно -до
настъпването на вреди. Налице
е съпричиняване, тъй като пострадалата без да се огледа, е предприела
пресичане, на непозволено за целта място, като не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост на движение и е попаднал
в опасната зона за спиране. С това си поведение
пострадалата е нарушила разпоредбите на Чл. 113, ал.1, т.1, ал.2 и Чл. 114, т.1
и 2 от Закона за движението по пътищата. Нещо повече пострадалото лице
не е спазило императивните
Счита се , че
твърденията на ищцата, направени в исковата молба са недоказани, а
размера на претенциите за необосновано завишен. Заявеното в
исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания не е доказано да
отговаря на обективната действителност.
Твърди се, че твърдените да бъдат търпени от
ищцата неимуществени вреди не отговарят на обективната действителност, същите
не са живели в едно домакинство с пострадалата, не са полагали твърдените
гргижи за пострадалото лице. Недоказани са твърденията за изключителната близост и силна
емоционална връзка между пострадалата и ищцата.
Излага се, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените от ищцата болки
и страдания. Счита се, че
претендираната сума като обезщетение от 5 000.00 лева не кореспондира с
претърпяното. Обезщетението не е съобразено и със
съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната и
се твърди, че претенцията е силно завишена.
Излага се, че не съществува обективно основание
и критерий в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди
причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези
вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно.
При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а
подлежи на доказване, при условията на пълно и главно доказване, от страната,
която претендира обезщетението, в конкретния случай ищците по спора.
С оглед горното, се намира иска за неимуществени
вреди за недоказан и завишен по размер.
Излага се, че неоснователността на главния иск
води до неоснователност и.на акцесорния иск за лихви.
Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция и да се
присъдят сторените в производството съдебно - деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно установено между страните
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , както следва:
- че между М.Г.С и ответното дружество е сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по
отношение на притежавания от него лек автомобил „Фолксваген Туаран" с
рег.№ В 3773 РХ, обективиран в
застрахователна полица № BG/01/114001560575, със срок на действие от 10.06.2014
год. до 10.06.2015 год., валидна към 14.12.2014 година - датата на настъпване
на процесното пътно - транспортното произшествие;
- че на
14.12.2014 г. в гр. Варна, в локалното пътно платно на бул. „Васил
Левски"е настъпило ПТП с участието на застрахования лек автомобил
„Фолксваген Туаран" с рег.№ В 3773 РХ и пешеходката Л. Т.К., на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Вследствие на изложеното съдът констатира, че
процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от
представената по делото Присъда № 11/06.02.2018г., постановена по НОХД № 1444 по описа за 2017 г. на Окръжен
съд - Варна , е признат подсъдимия М.Г.С: роден на *** г. в
гр.Варна, живущ ***, ж.к.Чайка, бл.65, ет.12,
ап.47, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********
за виновен в това, че:
На 14.12.2014г. в гр.Варна,
ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при управление на МПС
- л.а.„Фолксваген Туран" с ДК № В 37 73 РХ,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Л. Тенчева Ковачева, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл.343а, ал.1, б."б", вр.
чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342,
ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
С Решение : 147/23.07.2018г.,
постановено по ВНОХД № 136/2018 год. - на Апелативен съд - Варна е изменена
присъда № 11 на Окръжен съд-Варна по НОХД 1444/2017г., постановена на
06.02.2018г. в наказателно-осъдителната й част, като е намален размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода" на 1 /една/ година, което на
основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, редуцира на 8/осем/ месеца и е
намален размера на наказанието „лишаване
от правоуправление на МПС на 1 /една/ година, като е потвърдена присъдата в
останалата й част.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници на Л. Т. К.,
б.ж. на гр.Варна, починала на 14.12.2014г., за което е съставен акт за смърт №
1018/15.12.2014г., нейни наследници са внучките й Л.П.Х.-Й. /ищца в настоящото производство/ и Ангела
П.Х., които са деца на починалата преди нея дъщеря И. Н. Х. / починала на
13.11.2010г./ и синът й Р. Н. К.
Видно от заключението на вещото лице А.Х.В. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
се констатира , че след запознаване с приложените по делото материали и
механизма на настъпване на ПТП експертизата констатира, че мястото на удара по
дължина на пътното платно е в зоната между 10.31 ми 11.34 м в посока Юг от
Ориентира и по ширина на около 3.50 м в посока Изток от Ориентира. Не са налице
данни в района на произшествието да е налице пътна маркировка, пътни знаци или
някаква инфраструктура предназначена за пресичане на пешеходци. Не са налице
данни за знаци или ограничителни съоръжения, които да възпрепятстват или
забраняват преминаването на пешеходци. От западната страна на локалното платно
за движение в процесния участък е налице тротоар с ширина 1.50 м, повдигнат с
бордюр от пътното платно. В зоната на удара върху тротоара е бил налице
паркиран лек автомобил, възпрепятстващ движението на пешеходци по тротоара.
Преди слизането си на платното за движение, пешеходката е възможно да е
възприела лекият автомобил, но същият е бил на минимални разстояние от 34.77 м
до 43.48 м. След достигането на пешеходката до края на габаритите на паркирания
автомобил, същата е въможно да е спряла, за да изчака, идващия зад нея лек
автомобил, при което е възможно да се е полуобърнала с лице към него в посока
надясно, което обяснява получаването на травмите в посока отдясно наляво и
отпред назад. В такъв случай разстоянието, на което се е намирал процесният
автомобил при навлизането на пешеходката на платното за движение би следвало да
е по - голямо. При навлизането на
пешеходката на платното за движение, процесният лек автомобил се е намирал на
разстояние, позволяващо му да спре или заобиколи безопасно пешеходката. На
платното за движение не е имало други движещи се превозни средства или
пешеходци. След започването на заобикалянето на паркираният автомобил,
пешеходката не е имала възможност да предотврати произшествието, тъй като не е
имала физическа възможност да се придвижи встрани. Същата е вероятно да е
преустановила движението си и да се е полуобърнала към идващия зад нея
автомобил, за да проследи и изчака преминаването му.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че
пострадалата не е имала възможност да предотврати процесното ПТП , тя
се е прибирала, движила се е по осветената част на тротоара, достигнала
е автомобила, заобиколила го е и ударът е вече,
след като тя е заобиколила автомобила. Няма спирачни следи. Същевременно
процесният лек автомобил е бил на достатъчно голяма разстояние от пострадалата,
което му е позволявало да спре безопасно или
да заобиколи пешеходката.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел С. Д. Й., съпруг на ищцата, роден 1979г., същият
излага, че ищцата и нейната баба Л. К. са имали „голяма връзка“, „още от самото
й раждане и в целия й съзнателен живот до нейната зряла възраст. Баба й я е
огледала, през всичките ваканции, когато не е била на училище и през другото
време. Ходили са си постоянно на гости, даже е живяла в тях. Постоянно бяхме,
вече в нашия съвместен живот, като семейство на всички празници заедно.“ „От
2005 г. сме съпрузи с Л.. Баба й е
идвала много пъти на гости у нас. В месеца по - скоро ние повече ходихме, може
би в годината да е идвала два три пъти. А ние ходихме постоянно, в месеца два
три пъти. Баба й живееше в „Чайка“. Преди нашия съвместен живот с жена ми, знам
че е живяла в тях едно известно време. Дори даже до преди една две години личната й карта беше
на адреса на починалата й баба.“ „ След
случката психически Л. се срина, мога така да кажа от този нещастен случай,
който се случи с баба й…. През 2010 година почина майка й , а 2014г. баба й.
Просто в такъв кратък период две жени, които са я отглеждали до нейната зряла
възраст и възпитали, си заминаха толкова
скоро и особено баба й нещастно… След инцидента малко се беше затворила в себе
си. Изживяваше го трудно, което се отразяваше и на семейството. Не искаше да
излиза, да говори с хора, да ходи на работа.“
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Между страните са безспорно
установени обстоятелствата, за които съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
изключена преценка на гражданския съд, поради което и настоящият състав приема
за установени противоправността, причиняването на вредата -
смъртта на бабата на ищцата и вината на водача, участник в ПТП, като
елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила Присъда №
11/06.02.2018г., постановена по НОХД №
1444 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - Варна , по силата на която подсъдимия
М.Г.С: роден на *** г. в гр.Варна, живущ ***, ж.к.Чайка, бл.65, ет.12, ап.47,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** , е
признат за виновен в това, че: На 14.12.2014г. в гр.Варна,
ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при управление на МПС
- л.а.„Фолксваген Туран" с ДК № В 37 73 РХ, нарушил правилата за движение
по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л.
Тенчева Ковачева, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1,
б."б", вр. чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК вр.
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена
по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към процесната дата между
ответното дружество и виновния водач е било налице действително застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът
на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г./ .
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на
водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо
ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото
доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Фолксваген
Туаран", с ДК№ В 3773 РХ М.Г.С, ЕГН
**********,***, който е извършил нарушение на ЗДвП, като е предизвикал пътно
транспортното произшествие, като на 14.12.2014г. в гр.Варна,
ж.к."Чайка", в локалното пътно платно до бл.60, при управление на МПС
- л.а.„Фолксваген Туран" с ДК № В 37 73 РХ, нарушил правилата за движение
по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. Т.
К..
Ищцата Л.П.Х. –Й.се явява наследница на Л. Т. К.като наследява по
заместване своята майка и дъщеря на починалата И. Н. Х..
С оглед
на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване отговорността за вреди.
Въпреки
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните по
отношение на така установените факти относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, в настоящото производство е
допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се
изследва и степента на причиняване на резултата от поведението на починалата.
По силата
на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено
увреждане се предполага до доказване на противното. Ответникът е оспорил вината
на застрахования водач, но не е ангажирал доказателства , от които да се
направи извод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът счита, че в процеса не е успешно
оборена законовата презумпция за вина на делинквента и не се установяват
обстоятелства, които да изключват отговорността за нарушението. Не се подкрепи
с доказателства направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като видно от изложеното
вещото лице А.В. в проведеното по делото открито съдебно заседание пострадалата
не е имала възможност да предотврати процесното ПТП , а сСъщевременно процесният лек автомобил е
бил на достатъчно голяма разстояние от пострадалата, което му е позволявало да
спре безопасно или да заобиколи
пешеходката, не са налице спирачни следи.
Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, до вредоносения резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / решение № 169/28.02.2012
г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 /г. В тази връзка от събраните по делото
доказателства не се доказа, че с поведението си пострадалата е способствала за
настъпването вредоносния резултат.
Поради изложеното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано.
Съдът приема, че безспорната
родствена връзка между ищцата и починалата, дава основание да се компенсират
претърпените от нея страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък
човек –възходящ и от загубата на морална опора и подкрепа в тесен родствен
кръг. С Тълкувателно решение 1/2016г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и
Търговска колегии, ръководени от изискването за справедливост, е посочено, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да
бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от
братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора
степен. Постановените по реда на чл.290 ГПК решения (решение № 202 от
16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по
т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на
ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др.)изясняват критериите за „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не като абстрактно понятие, а като конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички
случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на
настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения.
Относно вида и интензитета на
понесените болки и страдания съдът кредитира свидетелските показания на
свидетеля С. Д. Й. , които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, от които е видно, че ищцата понася тежко смъртта на своята баба, с
която е имала силна емоционална връзка на обич и привързаност, още повече , че
през 2010г. , преди смъртта на своята баба , е починала майката на ищцата,
което е допринесло за още силно затвърждаване на създадената между тях връзка
на близост, доверие
и взаимна подкрепа между баба и внучка.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, като се съобрази характер на
увреждането, начинът на извършването му, продължителността на страданието и
последиците от него.
Съобразявайки тежестта на понесените
от ищцата болки и страдания, вследствие на смъртта на нейната баба, настоящият
съдебен състав намира, че процесната сума справедливо обезщетява претърпените
от ищцата Л. Х.-Й. неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания,
заявени с исковата молба.
Основателността на главния иск ,
определя основателност на предявения иск за заплащане на лихва за забава върху
главницата. С оглед приложимите в настоящия случай разпоредби на отменения
Кодекс за застраховането, мораторна
лихва следва да се дължи, считано от
датата на деликта –14.12.2014г., на осн.чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. На основание чл.223 ал.2, изр. първо ЗК вр. чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и с оглед
основателността на иска за присъждане на обезщетение, съдът приема за установено
и вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от
момента на увреждащото събитие. Забавата в плащането на обезщетение за деликт
се понася от застрахователя от същия начален момент, както и от застрахования
деликвент(решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ВКС ІІ ТК; Решение
№ 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК,).
В заключение съдът намира за
изцяло доказани всички предпоставки за пораждане на отговорност за обезщетяване
на понесени от родственицата на починалата вследствие на ПТП неимуществени
вреди в размер на исковата сума, ведно със законна лихва от увреждащото събитие
(настъпила на 14.12.2014 г. смърт).
По разноските:
С оглед изхода на делото,
направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на
разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар , в постъпилата молба на ответната страна с вх.№ 65905/11.09.2019г.,
депозирана преди датата на проведеното по делото открито съдебно заседание.
Ответната страна своевременно е възразила за прекомерност на така направените
от ищеца разноски по представителство в процеса. Действително възнаграждението
надхвърля нормативен минимум, възлизащ на 580,00 лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен
въз основа на материалния интерес. Производството по конкретното дело съдът
преценява като фактическа сложност под средната, доколкото се касае за защита
след безспорно установени в наказателно производство елементи на преюдицален
правопораждащ фактически състав и несложно по степен на приложимото право (при
наличие на задължителна съдебна практика). Вследствие на изложеното, съдът
намира, че следва да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение в полза на
ищеца до сумата в размер на 580,00 лв.
С оглед уважаване на предявения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и следващата се държавна такса по предявения иск в размер на
200,00 лева, представляващи
4 % от присъденото обезщетение, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. "А.Б." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Х. -Й.ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на смъртта на баба й Л.Т.К.ЕГН: ********** , вследствие на ПТП, настъпило на 14.12.2014г. и виновно причинено от М.Г.С, ЕГН ********** от гр. Варна, като водач на лек автомобил "Фолксваген Туаран", с ДК № В 3773 РХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в З. "А.Б." АД , ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие-14.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /, приложим на основание § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането / обнародван в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
ОСЪЖДА З. "А.Б." АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Х. -Й.ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 580,00
/петстотин и осемдесет/ лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „З. "А.Б." АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 200,00
/двеста/ лв., представляваща дължима държавна такса по уважения иск , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
УКАЗВА на ответното дружество З. "А.Б." АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, че
присъдените с настоящото решение суми в полза на ищцата могат да бъдат
заплатени по банковата сметка на ищцата, посочена в уточнителна молба с вх.№ 30004/23.04.2019г., приложена на л. 52
от делото, препис от която е връчен на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: