Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 195
гр. П., 18.05.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 61/2021г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от С.М.М. ***, действаща със съгласието на своята майка А.С.А., против М.М.
***, за увеличение на издръжка.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на
Районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че на основание чл. 312, ал.1 от ГПК следва да бъде насрочено съдебно заседание
по делото, да бъде изготвен и съобщен на страните писменият доклад по делото,
да бъдат приканени страните към спогодба, като им бъдат разяснени
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът следва
да се произнесе по доказателствените искания на страните, като бъдат допуснати
доказателствата, които са относими, допустими и необходими, както и на
основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, препис от разпореждането следва да бъде
изпратен на страните, като им бъде указано, че в едноседмичен срок следва да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, както и да им бъдат указани последиците от неизпълнение на
указанията.
На основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, за насроченото съдебно заседание следва да бъде
призована ДСП-П., с възможност да изразят становище по предявения иск като
представят по делото социален доклад, както и да изпратят представител за изслушване на дете.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
І. НАСРОЧВА съдебно заседание на 07.06.2021 г. от 10.00 часа, за която
дата да се призоват страните.
Да
се призове ДСП – П.
с възможност да изразят становище по предявения иск, като изготвят и представят
по делото социален доклад, както и да изпратят в с.з. представител за изслушване на дете.
ІІ.СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПИСМЕНИЯ
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата си молба, че ответникът бил неин баща и че с решение № 153/09.08.3017
г. по гр.д. № 388/2017 г. по описа на Районен съд – П. бил осъден да й заплаща
месечна издръжка в размер на по 150.00 лв. месечно.
От
постановяване на съдебното решение бил изминал дълъг период от време – около
три години и половина, през който съществено се изменили обстоятелствата, при
които бил определен този размер на издръжката. Ищцата вече била непълнолетна,
ученичка в десети клас в Профилирана гимназия „***“ – гр. П.. Значително
нараснали нуждите й, съответно се увеличили разходите й за облекло, учебни
пособия, храна и др. Увеличили се и цените на стоките и услугите. Няколкократно
бил увеличен размерът на минималната работна заплата, респективно – минималният
размер на издръжката. Освен това от детството си ищцата имала заболяване –
астма, като състоянието на заболяването
й към момента било овладяно, но лекуващите я специалисти препоръчвали през
летния сезон да се лекува в санаториум, за да се предотврати евентуално
влошаване.
Участието на
баща й в издръжката й не било достатъчно за задоволяване на нарасналите й
нужди, още повече, че той имал възможност да й заплаща такава в по-голям
размер. Ответникът бил дългогодишен работник в „***“ЕАД – гр. Т. е получавал
доста добро възнаграждение. На ищцата не й било известно баща й да има друго
семейство и лица, на които да е задължен да предоставя издръжка по закон. Той
контактувал рядко с нея, предимно по телефон и не се интересувал много от
развитието, интересите и нуждите й. Цялата грижа по отношение на отглеждането, развитието и възпитанието й се поемала от
нейната майка, която работела в „**“ ЕАД – гр. Т. и получавала възнаграждение
малко над размера на МРЗ за страната. Същевременно била осъдена и дължала на
ответника обезщетение за това, че след развода помежду им живеела с ищцата в
бившето семейно жилище. Това обстоятелство значително намалявало размера на
доходите и средствата, с които разполагали двете месечно.
До м.
септември 2020 г. ищцата получавала стипендия за успех в размер на по 20.00 лв.
месечно от училище, но от тогава вече
било спряно изплащането на стипендии поради липса на средства в училищния
бюджет. Майка й не получавала и семейни помощи за деца, тъй като при преценка основателността за отпускането
им се вземали предвид брутните й доходи.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
дължимата от баща й издръжка на 250.00 лв. месечно, считано от предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й. Моли да бъде
допуснато и предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Претендира разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника М.М. ***, чрез
пълномощник: адв. Н. С. от АК – Т., в който е изразено становище за допустимост
и частична основателност на предявения иск.
Оспорва иска
по размер, като счита, че претендираният с исковата молба такъв е твърде
завишен.
Ответникът се
намирал в тежко финансово положение. Макар и чисто получаваното от него трудово
възнаграждение да било около и малко под 1000.00 лв., тези средства му били
крайно недостатъчни за покриването на всички житейски и финансови ангажименти, с които се бил
натоварил. На първо място, това били грижите
и издръжката на болните му родители, които били онкоболни. Лечението на
заболяванията и на двамата му родители
било скъпо, изискващо средства за медикаменти и пътувания до специализирани лечебни
заведения за химиотерапия, както и
отделяне на много време от страна на ответника. Родителите му получавали ниски
пенсии, които били крайно недостатъчни за покриване на всичките им нужди. Това
налагало ответникът да отделя не малка част от доходите си за издръжката на болните си родители.
Друга голяма
част от доходите му отивали за покриване на два банкови кредита – първият ипотечен, с който било закупено семейното
жилище, в което понастоящем се ползвало от ищцата и майка й. От раздялата на
родителите и до момента единствено ответникът изплащал месечните вноски по
кредита в размер на по 207.76 лв. За удобствата в жилището отново се погрижил
ответникът, който му направил цялостен основен ремонт, финансирайки го с друг
потребителски кредит, чиято месечна вноска била в размер на 216.50 лв. Така
всеки месец ответникът заплащал на банките сума в общ размер 424.26 лв., за да
може детето му да живее спокойно и удобно в един уютен дом. Отделно заплащал месечна издръжка на дъщеря си
в размер на по 150.00 лв. месечно и така за неговото съществуване не оставали почти никакви средства.
Оспорва
изложеното в исковата молба, че той ежемесечно, чрез запор на трудово възнаграждение вземал наем от
майката на ищцата за ползването на семейното
жилище. Действително преди години същата била осъдена да му заплаща такова
обезщетение, но само за периода от м. юни 2015 г. до м. юни 2016 г. Имало
изпълнителен процес за тези суми, но той отдавна бил приключил. Към момента
ответникът нито претендирал, нито получавал някакви парични суми от бившата си
съпруга.
Счита, че през
последните години здравословното състояние на дъщеря му било нормално и астмата
била овладяна. Предвид изложеното, счита, че финансовите потребности на ищцата
не се характеризират с някаква извънредност, надхвърляща обичайните нужди на едно нормално дете на такава възраст,
поради което, както и с оглед изложените по-горе финансови и житейски
затруднения, пред които бил изправен, счита иска за неоснователен за размера
над 190.00 лв. месечно.
2.Правната квалификация на предявения
иск е по чл. 150
от СК.
3.Права и обстоятелства, които се признават: ответникът
признава, че заплаща издръжка на дъщеря си в размер на по 150.00 лв. месечно.
Макар и да няма изрично признание, не оспорва предявения иск до размер 190.00
лв. месечно.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
заплащания
до момента размер на издръжката.
5. Доказателствената тежест между страните
се разпределя, както следва:
Ищцата в иска
по чл. 150 от СК следва да докаже, че са се изменили обстоятелствата след
определяне размера на първоначалната издръжка – т.е. че е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
ІІІ. Съдът ПРИКАНВА страните КЪМ СПОГОДБА, като им
разяснява, че различните способи за доброволно уреждане на спора имат
преимущество пред постановяване на съдебно решение по спора.
ІV. СЪДЪТ ДОПУСКА за приемане и прилагане по
делото подробно описаните в исковата молба и отговора на ответника и приложени
към тях писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на всяка от
страните, за
доказване на твърденията и възраженията им в исковата молба и отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника М.М.М. за датата на
насроченото съдебно заседание ДА
ПРЕДСТАВИ удостоверение за доходите си за периода януари 2020 г. – януари
2021 г.
Препис от
разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, както и на ДСП-П., като на ищцата да се
връчи и препис от писмения отговор на ответника.
УКАЗВА на
страните в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на препис от настоящото разпореждане
ДА ВЗЕМАТ СТАНОВИЩЕ във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на
страните, съобразно чл. 313 ГПК, че ако в установения срок не изпълнят
указанията на съда, те ГУБЯТ възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
СЪДИЯ: