Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.07.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 16141 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 228939 от 30.09.2019 г., постановено по
гр. д. № 20176/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 35 състав, е уважил частично предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „Г.П.“ АД установителен
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1516,87
лева – представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – студио архив № 1, находящ се в гр. София, бул. „********№********за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
28.11.2018 г. по ч.гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО, 35-ти състав, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1832,49 лева като неоснователен.
С решението „Г.П.“ АД е осъдено да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 443,97 лева – разноски в
първоинстанционното производство и 93,82 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен е постъпила въззивна
жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която прави оплакване, че решение в обжалваната част е
неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че с платената
след издаване на заповедта за изпълнение сума от 418,25 лева, за която е
посочено основание на плащане „по ч.гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО, 35-ти
състав“ следва да се погаси главницата, а не разноските и лихвите по заповедта,
доколкото ответникът не е посочил кое задължение погасява. Оспорва реда на
прихващане на изпълнението по чл. 76 от ЗЗД, като твърди, че задълженията не са
еднородни, поради което приложение към прихващане на изпълнението следва да
намери нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като доставката на топлинна енергия
се установява от заключението на приетата по делото СТЕ, искът следва да бъде
уважен изцяло. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в
пълния предявен размер. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и неговото реално заплащане. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата
страна-ответник в първоинстанционното производство „Г.П.“
АД чрез изпълнителния директор на дружеството, в който оспорва въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД, като излага, че с плащането
следва да се погаси най-обременителното задължение. Прави искане въззивната жалба на въззивника-ищец
да бъде оставена без уважение и решението в обжалваната отхвърлителна
част да бъде потвърдено. Не претендира разноски за отговора на въззивната
жалба. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна
жалба от „Г.П.“ АД чрез изпълнителния директор на дружеството, в която се прави
оплакване, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил своевременно
направените от ответника възражения в първата съдебна инстанция. Сочи, че
претенциите са явно неоснователни, тъй като се основават само на частни
свидетелстващи документи, представени от ищеца, като не е ясен механизмът на
неоснователното обогатяване, тъй като се касае до топлинна енергия, която няма
материално изражение. Твърди, че дружеството не е собственик на имота, а негов
наемател и не е сключвало договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди с ищеца. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД, в който оспорва въззивната жалба и излага доводи, че тъй като
потребител на топлинна енергия за стопански нужди е всяко лице по пара 1, т. 43
от ДР на ЗЕ и тъй като в конкретният случай няма писмен договор между страните
по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, но ответникът е ползвал топлоснабдения
имот, и количеството и стойността на доставената топлинна енергия е установена
от изслушаното и прието по делото заключение на СТЕ и ССчЕ,
поради което искът правилно е бил уважен. Останалите възражения във въззивната
жалба счита за бланкетни и неоснователни. С оглед
изложеното прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В молба, постъпила в откритото съдебно заседание, проведено по делото, оспорва
въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника-ищец
част. Претендира разноски за юрисконсулт, възразява за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД
не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
от 21.11.2018 г. г. срещу „Г.П.“ АД, по което е образувано ч. гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО, 35-ти
състав. На 28.11.2018 г., по делото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията по заявлението на ищеца, а
именно 1902,88 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 21.11.2018 г. до изплащане
на задължението, мораторна лихва в размер на 247,01
лева за периода от 31.03.2016 г. до 15.11.2018 г.,
сумата от 36,23 лева – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от дата на подаване на заявлението – 21.11.2018 г. до
изплащане на задължението, мораторна лихва в размер на 4,63 лева за периода от 31.03.2016 г. до 15.11.2018 г. и 93,82 лева - разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в
заповедното производство е подал възражение по образец, в което е заявено
възражение срещу вземания по заповедта за изпълнение и е приложено
доказателство за извършено плащане
в размер на 418,25 лева след
издаване на заповедта за изпълнение. В основанието за плащане в платежното
нареждане е посочено „плащане по ч. гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО,
35-ти състав“.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил
установителен иск с предмет вземането за главницата
в размер на 1832,49 лева, за което в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, доколкото
е завил, че е извършил прихващане на изпълнението по платежното нареждане срещу
лихвите и разноските по заповедта, а остатъкът е отнесен към главницата, поради
което се претендира нейният остатък. Искът е процесуално допустими.
С оглед завените
фактически твърдения в исковата молба за липса на договор между страните в
предписаната от закона форма правилно първата съдебна инстанция въз основа на
твърденията на страните е приела, че по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск
по чл. 59 от ЗЗД, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи кумулативно следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените
твърдения ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост
на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите
цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ
небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) "Продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Когато писмен договор за доставка на топлинна енергия не е сключен между
страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за
небитови нужди/, топлопреносното предприятие няма възможност да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, поради което
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят
е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Именно това е механизмът,
по който е настъпило неоснователното разместване на имуществени блага, поради
което възражението на въззивника-ответник за липса на обогатяване и обедняване,
тъй като предмет на имущественото разместване е топлинна енергия, е
неоснователно.
При забрана за
установяване на фактите, по начин,
различен от възприетия от първата съдебна инстанция при липса на доводи от
страните в тази връзка, съгласно т. 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, според
което тъй като разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд
е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за
установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният
съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при
наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му
част, настоящата инстанция следва да възприеме фактическата обстановка, в
частност липсата на договор между страните, така както е възприета от първата
съдебна инстанция, поради което дължи произнасяне единствено по довода във въззината жалба на въззиника-ответник,
както и в рамките на оспорванията, направени в отговора на исковата молба по
чл. 131 от ГПК, че доставка на топлинна енергия до ползвания от него имот не е
извършена. Този довод е неоснователен, тъй като между страните не е спорно, а и
от представените по делото доказателства се
установява че сградата, в която се намира студио архив № 1, находящ се в гр.
София, бул. „********№********е била топлофицирана,
като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на
топлинния счетоводител, се установява, че топлинна енергия за процесния период
е доставяна, като стойността ѝ възлиза на 1935,12 лева за периода от
01.02.2016 г. до 31.04.2018 г. Според заключението, на което съдът дава вяра
като компетентно изготвено и безпристрастно, се установява и че сумата е
начислена в съответствие с действащата нормативна уредба и сумата представлява
единствено сбор от задължения за главница.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ от друга страна се установява, че в счетоводството на
ищеца съществуват задължения на ответника за главница, дялово разпределение и
лихва за забава върху главницата, които съвпадат със сумите, предмет на
заповедта за изпълнение от 28.11.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 73810/2018
г. на СРС, ГО, 35-ти състав, която не е обезсилена към приключване на съдебно
дирене и пред настоящата инстанция. От подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 21.11.2018 г. до датата на плащането на сумата от 418,25
лева, законната лихва за забава върху задълженията за главница и дялово
разпределение, начислени при ответното дружество в общ размер на 1936,11 лева,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главниците, изчислено
по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор е в размер на
16,70 лева. Лихвата за забава върху главниците е в общ размер на 251,64 лева за
периода от 31.03.2016 г. до 15.11.2018 г.
Тъй като длъжникът е извършил плащане в хода на
процеса в размер на 418,25 лева, като не е посочил кое от паричните задължения,
претендирани от ищеца погасява, същевременно сумата не е достатъчна да погаси
изцяло всички, прихващането на изпълнението следва да се извърши по реда на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, съгласно т. 1 от ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на
ВКС. Със сумата от 418,25 лева следва да се погасят лихвите за забава в общ
размер на 251,64 лева за периода от 31.03.2016 г. до 15.11.2018 г., както и
след подаване на заявлението до получаване на плащането от 21.11.2018 г. до
21.12.2018 г. в размер на 16,70 лева и изцяло задължението за главницата за
дялово разпределение, фигуриращо в счетоводството на ищеца и заповедта за
изпълнение в размер на 36,23 лева, а с остатъка от 113,68 лева следва да се
намали главницата за топлинна енергия. Тъй като съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели
отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното
производство, ищецът погрешно е прихванал плащането към вземането за разноски
по заповедта за изпълнение от 28.11.2018 г. Ето защо на ищеца се дължи сумата
от 1789,20 лева за главница за периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 28.11.2018 г. по ч. гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО,
35-ти състав, като решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над
1516,87 лева до дължимия размер от 1789,20 лева е неправилно и следва да се
отмени. В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въведен
с въззивните жалби, жалбата на въззивника-ищец „Т.С.“
ЕАД е частично основателна, поради което решението в частта с която искът е
отхвърлен за сумата от 272,33 лева, представляваща разликата над присъдените
1516,87 лева с обжалваното решение суми до дължимия размер от 1789,20 лева, е
неправилно и следва да се отмени, а в частта с която искът е отхвърлен за
сумата над 1789,20 лева до 1832,49 лева е правилно и следва да се потвърди. Същевременно
въззивната жалба на въззвиника-ответник „Г.П.“ АД е изцяло
неоснователна и като такива следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната от ответника част, както и в частта за разноските, присъдени в
полза на ищеца, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски се дължат на въззивника-ищец „Т.С.“ ЕАД.
Същият е сторил разноски за
производството пред първа инстанция в общ размер на 730,46 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК на лист 132, поради което следва да му се
присъдят още 269,23 лева.
На въззивника-ищец, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат и разноски за въззивна инстанция за в
размер на 25 лева за държава такса на лист 16. Същият е заявил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. От тях, съобразно уважената
част от иска следва да му бъдат присъдени 122,05 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 391,28
лв. - разноски в производството.
За заповедното производство на ищеца се дължи сумата
от 91,82 лева с оглед уважената част от исковете, като решението в частта за
разноските над 91,82 лева до присъдените 93,82 лева следва да се отмени.
Разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК не се дължат на въззивника-ответник „Г.П.“
АД.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 228939 от 30.09.2019 г., постановено по
гр. дело № 20176/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 35-ти състав, в
частта, с която предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „Г.П.“
АД установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата над 1516,87 лева до 1789,20 лева – доставена и
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 21.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането е отхвърлен, както и в частта за разноските
в заповедното производството на ищеца за сумата над 91,82 лева до присъдените
93,82 лева и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че
ответникът „Г.П.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б,
сумата от още 272,33 лева (разликата над уважения размер от 1516,87
лева до дължимия размер от 1789,20 лева), представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – студио архив № 1, находящ се в гр. София, бул. „********№********за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 28.11.2018
г. по ч.гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО, 35-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 228939 от 30.09.2019 г., постановено по
гр. дело № 20176/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 35-ти състав, в останалата
обжалвана част, с която предявеният иск за сумата от 1516,87 лева е уважен, в частта, с която искът е отхвърлен над сумата
от 1789,20 лева до пълния предявен размер от 1832,49 лева, както и в частта
за разноските, присъдени в полза на ищеца в размер на 443,97 лева за първоинстанционното производство и 91,82 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Г.П.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 391,28 лева – разноски в
производството пред двете инстанции.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД,
ЕИК********, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
След връщане на делото в СРС, I ГО, 35 състав,
същото да се докладва на председателя на състава за преценка за наличие на
предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
28.11.2018 г. по ч.гр. дело № 73810/2018 г. на СРС, ГО, 35-ти състав, в частта
относно вземанията, за които не е предявен иск по чл. 422 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.