Определение по дело №211/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 287
Дата: 20 юли 2018 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20183600500211
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №287

Гр. Шумен 20.07.2018 г.

 

         Шуменският окръжен съд в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В.ч.гр.дело № 211 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

         Производство по чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.К.В. и И.И.М. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, постановено със заповед за изпълнение № 344 от 06.03.2018 г. по ч. гр. дело № 634/2018 г. на Шуменския районен съд. Заповедта за изпълнение е издадена в полза на „Юробанк България” АД гр. С.срещу длъжниците „Комерс индъстри 2017” ЕООД гр. Ш., В.И. М., В.Б.Г., Н.К.В. и И.И.М., за сумите 68 411,26 лева главница по договор за кредит, 4034,98 лева договорна лихва, 413,84 лева наказателна лихва и 1480,55 лева банкови такси. Жалбоподателите чрез процесуалния си представител правят искане за отмяна на допуснатото със заповедта незабавно изпълнение, като излагат доводи за нередовност от външна страна и непълнота на съдържанието на документа по чл. 417 т. 2 от ГПК – извлечението от сметките, удостоверяващо вземанията на банката заявител. Позовава се на съдебна практика за задължителното съдържание на извлеченията от сметки по чл. 417 т. 2 от ГПК. 

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД гр. С.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Позовава се на нормативните изисквания на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции за минималното съдържание на извлечението от счетоводните книги по чл. 417 т. 2 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Правото на банката кредитор да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми е регламентирано в чл. 432 ал. 2 от Търговския закон и в чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Чл. 432 ал. 2 от ТЗ дава възможност на страните да уговорят в договора за кредит и други случаи на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Материалноправната последица във всички случаи на предсрочната изискуемост е правото на банката кредитор да иска връщането на сумата по кредита предсрочно, т. е. преди падежа на задължението. Но само в хипотезите по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ банката кредитор има право да претендира обявеното за предсрочно изискуемо вземане чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 418 от ГПК по извлечение от счетоводните книги. Горното следва от граматическото тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Според цитирания текст, за прилагане на чл. 418 от ГПК, следва обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде на основание неплащане в срок на една или повече месечни вноски. Това означава, че за да изпадне длъжникът по кредита в забава, която да е основание за прилагане на чл. 418 от ГПК, следва договорът за кредит да предвижда погасяване на вземанията чрез месечни вноски, защото само тогава може да има неплащане в срок на една или повече месечни вноски. На тази характеристика съответстват и изискванията за задължителната минимална информация, която следва да съдържа извлечението от счетоводните книги – в точка първа на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ се изисква посочване на броя на неиздължените или частично погасени вноски на уговорените дати за плащане. Това изискване би било изпълнимо само при договори за кредит, предвиждащи погасяване на вземанията по кредита чрез анюитетни вноски. От това следва, че само вземанията по тази категория кредити могат да бъдат претендирани по реда на заповедното производство при обявяването им за пресрочно изискуеми.

В конкретния случай, жалбоподателите са длъжници по договор за банков кредит продукт „бизнес овърдрафт”, сключен с „Екко комерс” ООД гр. Ш. и обозначен в отговора на частната жалба като „револвиращ”. Размерът на кредита е 70 000 лева. Срокът на договора е 60 месеца, съгласно чл. 3 ал. 1, като задължението за погасяване на задълженията по кредита чрез осигуряване на средства по сметката възниква след изтичането на този срок. Дължимата лихва по кредита се начислява ежемесечно, като погасяването на това задължение е с наличните средства по разплащателната сметка. От тези клаузи е видно, че договорът за кредит не предвижда погасяване на задълженията за главница и лихва с месечни анюитетни вноски, а е т. нар. „револвиращ”, т. е. чрез определяне на „кредитен лимит” на паричните средства, предоставени на кредитополучателя за усвояване, които подлежат на връщане с изтичане срока на договора или обявяването му за предсрочно изискуем при условията на договора или на основанията, предвидени в чл. 432 от ТЗ. Тъй като дължими месечни вноски по кредита няма, възникването на хипотезата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ на неплащане на една или повече месечни вноски е невъзможно. Следователно, макар и да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при условията на договора или чл. 432 от ТЗ, банката няма право да претендира плащане на вземането си по револвиращия кредит чрез заповедно производство, а може да направи това само чрез осъдителен иск, предявен по общия ред на ГПК.

Горните съображения обуславят извод за порочност на приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от счетоводните книги. В него не са отразени броя на неиздължените вноски, защото вноски за погасяване на револвиращ кредит няма. За него чл. 60 ал. 2 от ЗСКИ е неприложим и не може да бъде изготвено коректно според изискванията на закона извлечение от счетоводните книги, което да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение. Налице е основание за отмяна на допуснатото незабавно изпълнение със заповед за изпълнение № 344 от 06.03.2018 г. по ч. гр. дело № 634/2018 г. на ШРС.

Разноски по делото не се дължат, поради характера на настоящото въззивно производство – с него не се разрешава правният спор по същество. Направените в това производство разноски следва да се присъдят от решаващия спора по същество съд, според изхода на делото.

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         Отменя разпореждане за незабавно изпълнение, постановено със заповед за изпълнение № 344 от 06.03.2018 г. по ч. гр. дело № 634/2018 г. на Шуменския районен съд.

         Разноски не се присъждат.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.