№ 176
гр. Габрово, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500244 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 3032 от 11.05.2022 г. от С. П. Х.,
чрез адв. Г. Н. от ГАК против решение постановено по гр.д. № 639/2021 г. по описа на
Габровски районен съд, в частта с която е уважен предявения иск. Оспорва го като
неправилно и незаконосъобразно и моли да се постанови нови, с което да се отхвърли
предявения иск изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Д. М. З., чрез адв. Вл. И. от ГАК, е постъпил отговор, с който се
оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Счита, че
решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
процесуалния му представител, който поддържа подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна Д. З. се представлява от процесуалния си
представител, който взема становище да се остави без уважение въззивната жалба по
аргументи изложени в отговора по нея. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Заявителят Д. М. З. е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника С. П. Х. за сумата 2550,00 лв., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, за което е било
образувано ч.гр.д. № 287/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово. Вземането е за
неизпълнение на задължение по заплащане на дължимо възнаграждение в полза на Д. З. от
гр. Севлиево в качеството му на възложител- продавач в размер на 2 550,00 лв. през м.
Август 2020 г. от страна на С. П. Х., в качеството си на изпълнител-купувач по добив и сеч
на дребна строителна дървесина по сключен на 22.06.2020 г. договор за възлагане на добив
и покупка на дървесина в частен имот /горска територия/, уреждане на документи /трасация/
на имота и изготвяне на програма за добив на дървесина. В изпълнение на договора, С. Х. е
приел да извърши сеч и добив на дървесина в горски имоти с кад. № 237044 и 236061,
находящи се в м. „Иманито“ в землището на с. Шумата, Севлиевско, като се е задължил да
заплати на възложителя стойността на един кубик от 70 лв., със срок на действие 120
месеца, считано от датата на сключване на договора. Извършена е сеч и е добита 80 куб.м
дребна строителна дървесина на стойност 5 600,00 лв. През м. Август 2020 г. е била
заплатена сумата 3050,00 лв. Неколкократно е бил поканен да плати остатъка по
задължението, но длъжникът отказал. Възложителят оттеглил дадените пълномощия от
изпълнителя по надлежния ред. Сумата от 2 550,00 лв. се дължат на З. от Х. , като получена
при липса на основание от датата на подаване на заявлението. Претендирани са направените
разноски в заповедното производство.
Издадена е заповед № 151 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която се разпорежда С. П. Х. да заплати на Д. М. З. сумата 2550,00 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 16.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
51,00 лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
От С. П. Х. е депозирано възражение в законоустановения срок и на заявителят е
указано да предяви установителен иск.
Постъпила е искова молба пред Районен съд – Габрово, подадена от Д. М. З. срещу С.
П. Х., с цена на иска 2 550,00 лв. Ищецът твърди, че е сключил договор за възлагане на
добив и покупка на дървесина в частен имот /горска територия/ и уреждане на документи
/трасация/ на имота от 22.06.2020 г. Възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши добив и закупи подрастваща дървесина за 70,00 лв. кубик и дърва 20,00 лв. за
кубик. Сумите е следвало да се изплатят след издаване на позволителното за сеч. Срокът на
действие на договора е 120 месеца. След издаване на позволителното е била извършена сеч
общо на 80 куб.м. и възложителят-продавач е следвало да получи дължима сума
възнаграждение в размер на 5 600,00 лв. Била е заплатена сумата от 3050,00 лв., но след
многократни покани остатъка по договора не е бил заплатен. З. на 25.01.2021 г. е уведомил
Х., че прекратява всички права, произтичащи от даденото му пълномощно. Моли да се
признае за установено, че съществува вземане срещу ответника в претендирания размер. В
подкрепа на твърденията си представя договор за възлагане на добив и покупка на
дървесина в частен имот /горска територия/ и уреждане документи /трасация/ на имота и
изготвяне на програма за добив на дървесина от 22.06.2020 г., сключен между страните,
пълномощно от Д. М. З. на С. П. Х., позволително за сеч № 0568178, протокол за
освидетелстване на сечище № 0549498, нотариална покана от З. до Х. и декларация за
оттегляне на пълномощията.
В отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция по основание и по
размер. Оспорва съществуването на валиден Договор за възлагане на добив и покупка на
дървесина в частен имот от 22.06.2020 г. Оспорва нечетливото копие на представения с
исковата молба договор. Оспорва протокола за освидетелстване на сечища и позволителното
за сеч по отношение на удостоверените в него факти, неговите подписи и дата. Взема
становище по доказателствата и претендира разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционния съд е изискал
представяне на писмените доказателства в оригинал, допуснал е гласни доказателства и е
2
изслушал заключение на вещо лице по назначената съдебно-графическа експертиза.
С протоколно определение от 08.02.2022 г. е допуснато намаление на размера на
предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата от 2 144,00 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че цената на цялото отсечено количество
дървесина от ответника в имота на ищеца с кад. № 83497.236.61, находящ се в землището
на с. Шумата, община Севлиево е в размер на 5 152,20 лв. За ответника е възникнало
задължението да заплати на ищеца закупеното количество дървесина в съответствие с
договорените цени в договора от 22.06.2020 г. в общ размер на 5 152,20 лв. Неизплатената
цена по договора е в размер на 2 102,20 лв. и до този размер е уважен предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №
287/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово.
По делото е установено, че между Д. М. З. и С. П. Х. е сключен договор за добив на
дървесина от 22.06.2020 г., като страните са се договорили и за цената на добитата
дървесина, съобразно нейния вид. Подписите са положени от страните, сключили договора.
Съобразно с уговореното в договора, на изпълнителя е било издадено пълномощно, което е с
нотариална заверка на подписите, като впоследвие същото е било оттеглено от
упълномощителя. Било е издадено позволително за сеч № 0568178 от 23.07.2020 г. със срок
за провеждане на сечта от 26.07.2020 г.-31.12.2020 г., като очаквания добив е 72 куб.м. Сечта
е извършена в имот с кадастрален № 83497.236.61. Описани са категорията дървесина, вида
и и куб.м.: едра строителна дървесина- бял бор – 4 куб.м., черен бор – 42 куб.м.; следна
строителна дървесина – бял бор – 1 куб.м. и черен бор 10 куб.м; дърва- бял бор – 2 куб.м. и
черен бор – 8 куб.м.; вършина – бял бор – 1 куб.м и черен бор – 4 куб.м.
На 02.10.2020 г. е подписан протокол за освидетелстване на сечище № 0549498 от
който се установява, че общото добито количество дървесина от имота е 79,31 куб.м.
Съгласно договора, страните са уговорили цената на добитата дървесина за 70
лв./куб.м за едра, средна и дребна строителна дървесина, а за дървата 20 лв./куб.м.
От страна на ищеца ни се спори, че е получил сумата от 3050,00 лв., която
представлява част от договорената цена. Подписал е и декларация, а в тази насока са и
свидетелските показания на св. Ю.Л., която е присъствала на предаването на сумата от
ответника на ищеца.
Пред първоинстанционния съд се е установило, че подписите положени под договора
3
са на страните посочени в него, както и от приетото по делото заключение на съдебно –
графическата експертиза. За да се извърши добив на дървесина в частен имот е необходимо
да има позволително за сеч, което е било издадено за имот № 83497.236.61 и протокол за
освидетелстване на сечище. В съдебно заседание, ответникът Х. заявява, че в договора от
22.06.2020 г. имената, данните, подписът, „за кубик 70 лв.“ са изписани лично от него, като
ищецът не се е подписал пред него. Не се спори, че ищецът е получил и сумата от 3050 лв.,
дължими по договора.
Във връзка с така установеното, неоснователно е направеното възражение във
въззивната жалба, че процесния договор не съществува. Въз основа на договорките в него са
се развили отношенията между страните, за което са събрани относимите към спора
доказателства.
Прави се възражение, че договорът е преждевременно предявен, тъй като е сключен
за срок от 120 месеца, а не за срок от 120 дни. В исковата молба и в подаденото заявлението
има разминаване в срока на договора, като в заявлението е посочено 120 месеца, а в
исковата молба 120 дена. В първото съдебно заседание от 12.10.2021 г., процесуалния
представител на ищеца поддържа твърдението, че срокът на договора е 120 дена. В
представения по делото договор, предмет на настоящото производство, действително е
записан срок от 120 месеца. Въпреки това от представените позволително за сеч и протокол
за освидетелстване се установява в какви кратки срокове е действал ответника, като
действията са извършени в периода от 22.06.2020 г. до 02.10.2020 г., което е в подкрепа на
твърденията на ищеца за срок от 120 дена, т.е в рамките на този период е била извършена
сечта в имот № 83497.236.61 в землището на с. Шумата, Община Севлиево. На 21.01.2021 г.,
ищецът е оттеглил правата дадени на С. П. Х., с пълномощното от 26.05.2020 г., което
пълномощно е сключено във връзка с процесния договор и за него са възникнали
основанията за претендирана на възнаграждението по договора. Това възражение, съдът
намира също за неоснователно по изложените по-горе мотиви.
По отношение на възражението за неоснователност на исковата прететнция, поради
представяне на декларация, в която е отразено, че с получаване на сумата от 3 050,00 лв. са
уредени всички взаимоотношения между страните. Видно от приложената декларация има
дописване на текста, и подпис е положен само срещу сумата и на декларатор.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, въззивникът С. П. Х. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна Д. М. З. сумата от 250,00 лв., представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148 от 01.04.2022 г., постановено по гр. дело №
639/2021 г. по описа на Габровски районен съд.
4
ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. Габрово, ул. „*“ № **, АП. ** да
заплати на Д. М. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Севлиево, ул. „*“ № * сумата 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото въззивно производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5