Р Е Ш Е Н И Е
№4516/24.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на четвърти октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №5451 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.С.П., ЕГН ********** *** срещу Е П ЕИК
********************************със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1174,20 лв.
начислена корекция на ел.енергия за периода 28.12.2018г. - 27.03.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 1174,20
лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „EП” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се,
че е извършената проверка от служители на „ЕП”, като констатациите са отразени в
протокол от №1202669/27.3.2019г. Установено било вмешателство системата на СТИ
на обекта на потребление, при което консумираната ел. енергия не се отчитала от
него. С оглед констатациите била съставена справка за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, като били начислени общо
5940 кВтч ел. енергия. На 29.03.2019г. е издадена
фактура за процесната стойност от 1174,20 лева. Посочва, че на осн. ОУ на ДПЕЕ
потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в
сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП № 1202669/27.03.2019г., от който се установява,
че на така посочената дата на адреса на потребление в село Равна гора, Община
Аврен, Област Варна е осъществена проверка на СТИ № 1127 0217 0397 5954, както
е констатирано неправомерно присъединяване към електропреносната система
посредством меден проводник със сечение от 10мм2. След проверката е
удостоверено, че възстановена правилната схема на свързване на СТИ към електропреносната система.
Представена е справка за корекция на електрическата енергия № 51843646А от
28.03.2019г., с която са начислени 5940 кв.ч. ел. енергия за периода
28.12.2018г.-27.03.2019г.
Съставена е фактура №**********/29.03.2019г. за периода 28.12.2018г.-27.03.2019г.,
на стойност 1174,20 лева.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно – техническата
и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се посочва, че в случая е
налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е
осъществено чрез меден проводник със сечение 10 мм2 използван за фаза. В.л. посочва,
че е осъществено присъединяване към мрежата преди СТИ, при което доставената на
адреса на потребление ел. енергия не се измерва от електромера. Пропускателната
способност на СТИ позволява за периода на корекцията да бъдат доставени 5940
кв. ел. енергия на адреса на потребление. Математически точно е извършено
изчислението на коригираното количество ел. енергия в рамките на процесния
период.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането
на Е П
ЕИК ******** * *******срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е титуляр по
партида на потребление на посочения адрес в
слео Равна гора, Община Аврен, същия потребител на ел. енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен около
възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия,
която не е отчетена при ежемесечното
периодично отчитане на СТИ.
Проверката на СТИ на адреса на ищеца е осъществена на 27.03.2019г., т.е. след отмяна на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ ДВ бр. 98 от 12.11.2013г. с решение № 13691/08.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС,
петчленен състав, но преди приемане на ПИКЕЕ ДВ бр.35 от 30.04.2019г., поради което настоящия съдебен състав намира, че относими за
процесната корекция са правилата съдържащи се в ОУ на ДПЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС постановено
по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо
според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от
ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което
и предвид разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен
установителен иск, същия следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че М.С.П.,
ЕГН ********** *** не дължи на ответника сумата от 1174,20 лв. начислена
корекция на ел.енергия за периода 28.12.2018г. - 27.03.2019г., за която сума е
издадена фактура №**********/29.03.2019г.
По отношение на разноските:
Претендира се присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
която хипотеза предпоставя предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката
да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е била
предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна,
която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика
по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение
№ 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата
на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане
на възнаграждение. С оглед на това
и доколкото в договора за правна помощ
не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с
минимума по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
При така изложеното в полза
на адв. М.П.П. следва да
бъдат присъдено определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 312,19 лева,
на осн. чл. 38 ЗА.
С определение
5343/23.04.2019г., постановено по делото ищцата е освободена от заплащане на
дължимата по делото държавна такса от 50 лева. С оглед изходът на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати същата в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М.С.П., ЕГН ********** *** не дължи на Е П ЕИК ********************************със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 1174,20
лв. начислена корекция на ел.енергия за периода 28.12.2018г. - 27.03.2019г., за
която сума е издадена фактура №**********/29.03.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.П.П., л.№**********, при Адвокатска колегия – Варна сумата от 312,19
(триста и дванадесет лева и 19 ст.) лева, определено от съда възнаграждение
за процесуално представителство, на осн.
чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Е.П.”АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 50 (петдесет) лева,
съставляваща дължима по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: