Решение по дело №634/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260593
Дата: 27 април 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300500634
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 250593

 

гр. Пловдив 26.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на  двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                            Председател: Пламен Чакалов

                                                                                           Членове: Румяна Андреева

                                                                                                           Бранимир Василев

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 634 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпределението, изготвено на 12.02.2021г. и предявено на 19.02.2021г.по изп. д. № 20128190400563 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмила Мурджанова с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Жалбоподателят С.И.Щ., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.Т. твърди, че извършеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно и затова моли съда да го отмени по съображения изложени в жалбата. Претендира разноски.

            Взискателят не взема становище.

Съдебният изпълнител представя мотиви, в които сочи, че разпределението е правилно и законосъобразно.

Съдът като прецени доказателствата по делото с оглед изтъкнатите доводи в жалбата намери за установено следното:

В жалбата си С. И. Щ. твърди, че разпределението е незаконосъобразно по две причини: 1. не е ясно как е формирана сумата от 2 316лв. представляваща обикновени такси/разноски към ЧСИ Л. Мурджанова и 2. липсва яснота как е формирана сумата от 5 484лв. разноски по изпълнителното дело.

В мотивите на съдебния изпълнител, представени по реда на чл. 436, ал.3, изр. второ от ГПК по първото оплакване е посочено, единствено обстоятелството, че е налице константно съдебна практика, според която разноските към съдебния изпълнител са дължими към този ред на привилегия – очевидно има предвид чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези мотиви не могат да обосноват отнасянето на обсъжданата сума към привилегиите от първи ред.

В случая безспорно става дума за невнесени предварително от взискателя разноски, защото ако бяха внесени предварително, същите следваше да се разпределят като разноски в полза на взискателя.

Посочената сума представя разноски дължим към съдебния изпълнител, които следва да бъдат внесени авансово съгласно т. 29 от Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители. Вярно е, че в мотивната част на т. 11 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК е посочено, че съответните действия на съдебния изпълнител не могат да бъдат отменени единствено поради невнасяне на авансово дължимите такси.

В настоящия казус обаче съдебният изпълнител е приел собствените си вземания за такси по изпълнителното производство като ползващи се с първа по ред обща привилегия. Но така се ощетяват страните – взискателят, понеже с размера на таксите се намалява сумата за удовлетворяване на вземането му, както и длъжникът, понеже увеличава непогасената част от дълга, върху която се начисляват лихви. Невнесените от взискателя разноски не се ползват с привилегията на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, който извод се извежда от нормата на чл. 79, ал.3 от ЗЧСИ, където е уредена възможността частният съдебен изпълнител да се снабди със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК за дължимите, но неплатени такси и разноски независимо от техния размер срещу взискателя – абзац трети, последно изречение от т. 11 от мотивната част на посоченото по – горе тълкувателно решение.

И още нещо, обсъжданите разноски не могат категорично да се отнесат изцяло към имота, от продажбата на който се разпределя получената цена, защото съдебният изпълнител е насочвал изпълнение към още осем имота – вж. справката на л. 91, т.1 от изпълнителното дело.

Ето защо сумата от 2 316лв. следва да се изключи от реда на предпочтителното удовлетворяване на основание чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Относно второто възражение: В т. 3 от процесното разпределение е посочено, че сумата 5 484лв. представлява остатък разноските по изпълнителното дело. Както от самото разпределение, така и от мотивите на съдебния изпълнител не става ясно какъв е общия размер на разноските, каква част от тях са погасени и по какъв начин и как е определена оставащата неплатена част.

Така установените нарушения налагат отмяна на обжалваното разпределение и връщането му на съдебния изпълнител за извършване ново разпределение.

С оглед изхода на спора взискателят следва се осъди да заплати разноските на жалбоподателя в размер на 850лв.

            Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ разпределението, изготвено на 12.02.2021г. по изп. д. № 20128190400563 по описа на Частен съдебен изпълнител Людмила Мурджанова с район на действие Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на С.И.Щ., ЕГН **********,*** (осемстотин и петдесет) лева разнодски.

ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Людмила Мурджанова за

 

 

-стр.3 от решение по гр. д. № 634/21г. на ПдОС-

извършване на ново разпределение.

            Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

 

 

Председател:                                Членове:1.                            

 

 

 

                                                                            2.