№ 145
гр. Благоевград, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200501118 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “***“ АД, ЕИК ***, адрес на
управление: гр. София 1000, ул. “***, представлявано от К.С.В. - изпълнителен
директор и М.П.И. - изпълнителен директор чрез юриск. Н.Д.К. против
Разпореждане № 2556 от 28.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1965/2022 г. по описа на РС -
Благоевград, с което отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “***“ АД срещу длъжника Д.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Благоевград, ул. „*** за
следните суми: сумата от 3166,97 лева (три хиляди сто шестдесет и шест лева и
деветдесет и седем стотинки)- главница, регресно вземане по чл. 500, ал. 1 КЗ,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 868,72 лева (осемстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотники)- мораторна лихва от
24.08.2019 г. до 24.08.2022 г.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че още с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. П. са
посочени както ЕГН, така и постоянният му адрес, предоставен от самото лице.
Сочи се, че в заповедното производство заявителят посочва действителни и
проверими данни относно гражданство и местопребиваване на длъжника. Според
жалбоподателя в хода на съдебното изследване на обичайното местопребиваване
на длъжника П. по никакъв начин съдът не е събрал данни за пребиваване
съгласно КМЧП извън територията на РБългария.
Прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде
уважено заявлението.
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
1
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради
което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се
установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното
разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя
“***“ АД срещу длъжника Д. П. за следните суми: сумата от 3166,97 лева (три
хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки)- главница,
регресно вземане по чл. 500, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и сумата от 868,72 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и две
стотники)- мораторна лихва от 24.08.2019 г. до 24.08.2022 г., както и разноски.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от регресно вземане по чл. 500, ал. 1 КЗ за настъпило по вина на Д. П.
ПТП на 10.07.2016 г., около 19.10 ч. на територията на Република Северна
Македония, на регионален път Р-2232 в близост до местност „Щърби вир“, при
движение в посока от язовир „Кнежево“ към село Злетово, водачът на автомобил
„Ланчия Капа“ с български ДКН *** КС губи контрол върху управляваното от
него МПС и удря два пъти движещия се пред него лек автомобил „Рено 25“ с
македонски рег. № ***, за което ПТП е съставен протокол № 33554-
816/26.07.2016 г., издаден от органите на полицията в гр. Пробищип.
С разпореждане от 25.08.2022 г. е изискана справка от НБД за постоянен и
настоящ адрес на длъжника. Установено е, че длъжникът е с настоящ адрес в
Република Северна Македония, а относно постоянния адрес в справката е
отразено -90996- дерегистрация от единствен адрес.
С разпореждане от 25.08.2022 г. ОД МВР Благоевград е изискана справка
дали към 25.08.2022 г. длъжникът Д. П. има посочен адрес, с който същият е
регистриран на територията на Община Благоевград като постоянно пребиваващ
чужденец. Изискано е от заявителя да представи информация (доказателства)
относно обичайното местопребиваване или място на дейност на длъжника на
територията от компетентността на РС- Благоевград към 28.08.2022 г. От ОД МВР
е постъпило писмо, с което уведомяват съда, че лице с имена Д. П., ЕГН
********** е български гражданин със заявен постоянен адрес в Република
България от 15.09.2015 г. в с. ***, общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул. „***,
същият не е имал статут на пребиваване в Република България като чужд
гражданин. От заявителя е депозирана молба, с която е представена подписана
собственоръчно от длъжника молба до заявителя с посочен адрес на територията
на Република България в с. ***, общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул. „***.
2
С разпореждане от 21.09.2022 г. е изискана справка за работодател на
длъжника. Установено е, че няма данни за трудови договори на длъжника.
Първоинстанционният съд е намерил заявлението за неоснователно. Приел,
че към датата на подаване на заявлението -25.08.2022 г. длъжникът няма
регистриран настоящ и постоянен адрес на територията на страната и в частност
на РС- Благоевград, както и от заявителя не са установени данни, които да сочат
трайни връзки на длъжника с България.
С разпореждане от 16.01.2023 г. настоящият съдебен състав е изискал от ОД
МВР Благоевград подробна справка на вписванията по отношение на постоянния
адрес на длъжника Д. П., включително промени в постоянния адрес, кога е
дерегистриран от постоянния адрес, от кой орган и на какво основание. Постъпило
е писмо от ОД МВР, с което уведомяват съда, че за постоянния адрес на Д. П. са
установени следните данни: с. ***, общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул. „***,
актуални данни от 17.11.2022 г. и с. ***, общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул.
„***, неактуални данни, невалиден адрес от 19.02.2020 г.
Настоящият състав на ОС- Благоевград счита, че разгледана по същество,
частната жалба е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен
когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Република България и длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка за
издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа
връзка с територията на Република България: при физическите лица - постоянен
адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите – седалище
или място на дейност. Наличието на постоянен адрес или седалище, както и на
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България може да бъде установено едва след издаването на заповедта- при
нейното връчване.
Задължението по чл. 411, ал. 1 ГПК за извършване на служебна проверка на
местната подсъдност не е предпоставка за издаване на заповедта, респ.
констатациите в резултат на тази проверка не могат да служат за основание за
отказ да бъде издадена заповед за изпълнение поради липса на предпоставките по
чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК. Заповедният съд извършва проверка единствено на
местната подсъдност и не следи служебно за наличието на предпоставките по чл.
411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК, доказателства за съществуването на които не биха и
могли да бъдат събирани в това производство. Налице е и задължителна съдебна
практика по въпроса - Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, в мотивите на което е прието, че макар да са уредени по
негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по
чл.411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК (преди изменението ДВ бр. 100 от 2019 г. т. 3 и т. 4)
по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената
3
заповед.
В случая подаденото заявление е редовно- попълнен е съответния образец и
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като с
него в съответствие с разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК се претендира
издаване на заповед за парична сума, предвид принципната родова подсъдност на
исковото производство с предмет претенция с такава цена на районен съд като
първа инстанция. Подаденото заявление подлежи на уважаване и следва да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя “***“ АД против длъжника Д. П. за следните суми: сумата от 3166,97
лева (три хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки)-
главница, регресно вземане по чл. 500, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 868,72 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки)- мораторна лихва от 24.08.2019 г. до 24.08.2022 г.,
както и разноски в размер на 80,71 лева (осемдесет лева и седемдесет и една
стотинки) – заплатена държавна такса и 50,00 лева (петдесет лева)-
юрисконсултско възнаграждение. Разноски в производството по частната жалба
не се претендират и не се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2556/28.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
1965/2022 г. по описа на РС- Благоевград и вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в полза на “***“ АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. София 1000, ул. “***,
представлявано от К.С.В. - изпълнителен директор и М.П.И. - изпълнителен
директор чрез юриск. Н.Д.К. срещу длъжника Д. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***, обл. Благоевград, ул. „*** за следните суми: сумата от 3166,97 лева
(три хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки)- главница,
регресно вземане по чл. 500, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и сумата от 868,72 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и две
стотники)- мораторна лихва от 24.08.2019 г. до 24.08.2022 г., както и за
разноските в размер на 80,71 лева (осемдесет лева и седемдесет и една стотинки) –
заплатена държавна такса и 50,00 лева (петдесет лева)- юрисконсултско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РС- Благоевград за продължаване на следващите се
съдопроизводствени действия по заповедното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5