№ 1684
гр. София, 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110114731 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н. С. Н. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1638,51 лева (след допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от
04.11.2024 г.), представляваща неоснователно платена сума през периода 13.03.2019 г. –
13.03.2024 г. под формата на фактурирани месечни задължения по фактури, издадени в
периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г. (с оглед направеното уточнение) за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги по клиентски номер **** при липса на реална
доставка и потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът Н. С. Н. твърди, че е собственик на апартамент № 43, находящ се на адрес:
[адрес], за който имот при ответното дружество е открита партида с клиентски номер **** и
договорна сметка № **********. Излага, че през периода от месец август 2013 г. и до
настоящия момент този имот е необитаем и в същия няма никаква консумация на вода, не се
дължат суми и за топлинна енергия за отоплението й. Посочва се, че в имота са монтирани
четири водомера, надлежно пломбирани, съответно с фабрични номера ***; ***; *** и ***.
Поддържа, че в издадени отчети формуляри третото за процеса лице [фирма] констатира
липсата на консумация на вода в имота, както и, че показанията на уредите за отчет са
непроменени. Изтъква се, че въпреки липсата на реално потребление на вода, от страна на
[фирма] ежемесечно са начислявани задължения, заплатени от ищеца в периода 12.03.2013 г.
– 13.03.2024 г. по издадени от ответника месечни фактури с настъпил падеж. Извършените
плащания възлизат на сумата от около 7000 лева. В исковата молба ищецът посочва, че
счита тези суми за недължимо платени на ответника и дадени при изначална липса на
основание за това, предвид липсата на реално доставени и потребени водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот. Намира, че издадените от [фирма] месечни
фактури за обекта не отчитат правилно доставеното количество вода и не касаят реално
потребление, респ. извършена услуга. През целия период от м. август 2012 г. до м. март
1
2024 г. ответникът фактурира задължения и получава плащания при липсата на насрещно
предоставена услуга по доставка на вода. В депозирано писмено заявление – уточнение и в
съдебно заседание ищецът уточнява, че се касае за заплатени от него суми по фактури,
издадени в периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г. с отчетен период 29.01.2019 г. – 27.01.2024 г.
По изложените съображения Н. Н. счита, че заплатените от него суми на фактурирани
задължения през този период са недължимо платени на [фирма] – при липсата на реално
извършена доставка на ВиК услуги до имота. В настоящото производство оспорва
дължимостта на сумата от 1638,51 лева (след допуснато изменение на размера на
претенцията), представляваща частта от общо заплатените суми, останалата непокрита от
петгодишния давностен срок. С тези доводи ищецът отправя искане за връщане на
неоснователно платените суми по фактурирани месечни задължения по фактури, издадени в
периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г., заплатени от него в периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г.
в общ размер от 1638,51 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В депозирания по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество
[фирма], чрез пълномощника си юрк. К.-М. оспорва исковата претенция като
неоснователна. Поддържа, че ищецът притежава качеството „потребител на ВиК услуги“
съгласно приложимите към съответния период Общи условия за предоставяне на услуги на
потребителите на ВиК оператор [фирма], като индивидуалните партиди за монтираните в
собствения му имот измервателни устройства са открити през 2010 г. Посочва, че съгласно
клаузите на чл. 39 и чл. 40 от ОУ (отм.), респ. клаузата на чл. 41 от действащите ОУ ВиК
операторът може да прекъсне или да преустанови предоставянето на ВиК услугите при
писмено заявление на потребителя – за временно или за постоянно, след заплащане на
услугата и след осигуряване на достъп до измервателния уред. В отговора на исковата молба
ответникът излага още, че клаузата на чл. 42 от приложимите ОУ предвижда възможността
за временно преустановяване на услугата по доставяне на вода до имота – при подадено
писмено заявление от страна на потребителя и чрез пломбиране на спирателния кран пред
водомера. [фирма] оспорва в случая ищецът да е заявил такава услуга в продължение на
целия период от 2019 г. до 2024 г. Предвид това и с оглед качеството му на потребител на
ВиК услуги за имота и титуляр на откритата при дружеството партида, именно на Н. Н. са
издадени и ежемесечните фактури за дължимите суми. Последните са начислени правилно
от дружеството – в съответствие с нормативните изисквания и съгласно утвърдените цени,
поради което са и реално дължими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на
ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава
2
първоначална, неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на
валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, заплащането в
полза на ответното дружество на процесната сума, респ. нейното получаване от ответника за
погасяване на ежемесечно фактурирани задължения във връзка с доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
установи съществуването на основание за получаване и последващо задържане на сумата, в
частност като установи, че през съответния период на фактурирано потребление реално е
предоставил ВиК услуги до имота на ищеца на твърдяната стойност.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 18.08.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че през периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г. ищецът Н. С. Н. е бил
собственик на апартамент № 43, находящ се на адрес: [адрес], за който имот при ответното
дружество [фирма] е открита партида с клиентски номер **** и договорна сметка №
**********.
Последните факти се установяват и от представените и приети по делото писмени
доказателства, сочещи, че с договор за покупко – продажба на недвижими имот от
25.01.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 16, том I, рег. № ***, дело № 13/2008 г. по
описа на нотариус Л. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд,
третото за процеса лице [фирма], като продавач, продава на Н. С. Н. (ищецът по делото),
като купувач, следния свой собствен недвижим имот, изграден в незавършен вид – „груб
строеж“ – ателие № 43, находящо се във вх. 1 на II подпокривен етаж, на кота +20,50 м. в
жилищна сграда – блок № 132 в [адрес] със застроена площ от 127,30 кв.м., състоящ се от
една стая, дневна-столова с кухненски бокс, баня-тоалетна, коридор, антре и два балкона,
заедно с мазе № 43 и 1,69 % ид.ч. от общите части на сградата и със съответното право на
строеж върху имота, върху който е построена сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги
на потребителите се извършва от ВиК оператори срещу заплащане по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно
клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗРВИКУ, водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения и се предоставят от ВиК оператори – предприятия с предмет на
дейност извършване на В и К услуги.
В § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
3
услуги качеството „потребители“ по смисъла на Закона е дефинирано чрез включване на
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост или правото на ползване
върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г., приети в заверено копие като доказателство по делото. В т. 3
от последната е предвидено, че потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги.
Предвид изложеното, съдът приема, че в качеството му на титуляр на вещно право на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, за което няма данни да обект на
последваща прехвърлителна сделка, в рамките на исковия период ищецът Н. С. е имал
качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а с това и страна по
облигационно правоотношение с ответното дружество, възникнало във връзка с доставката
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до имота, като поначало дължи
заплащането на стойността й, при доказано реално потребление на водоснабдителни и
канализационни услуги по партидата за процесния имот през исковия период.
По делото от ответната страна не е оспорено изрично плащането от ищеца, респ.
получаването от [фирма] на процесната сума в общ размер от 1638,51 лева под формата на
плащания от ищеца, осъществени в периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г., за погасяване на
фактурирани месечни задължения. Това обстоятелство следва и от изводите на вещото лице
в приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което в
счетоводната част достига до извод, че общият размер на извършените плащания по
партидата на ищеца с клиентски номер **** и създадена договорна сметка ********** с
титуляр Н. С. Н. за процесния имот с адрес: [адрес] бл. 132, вх. 1, ет. 8, ап. 3, през процесния
период, възлиза на сумата от 1638,51 лева, при общо фактурирани суми от 1708,95 лева и
останала неплатена фактура № ***/08.03.2024 г. на стойност от 70,44 лева. В приложение №
1 към заключението, в табличен вид се съдържат данни относно конкретно издадените
фактури от [фирма] в периода от 08.03.2019 г. до 05.04.2024 г., в частност за периода
08.03.2019 г. – 07.02.2024 г., с които са фактурирани задължения за отчетен период от
29.01.2019 г. до 27.01.2024 г. на обща стойност от 1638,51 лева, изцяло изплатени с период
на плащане 20.03.2019 г. – 26.02.2024 г., определен от датата на плащане на първата фактура
№ ***/08.03.2019 г., а именно 20.03.2019 г. и датата на плащане на последната фактура №
***/07.02.2024 г., а именно 26.02.2024 г. В експертизата е отразено, че за изготвяне на
заключението са използвани както приобщените по делото доказателства, така и
допълнително изискани и представени от ответната страна първични счетоводни документи,
начислените и дължими суми по фактури, заплатени суми, в частност дубликати на
издадените фактури, данъчни дебитни и кредитни известия за периода. При изслушването
си в съдебно заседание вещото лице Б. изяснява, че експертите са запознати с фактурите за
4
процесния период, като е сравнена информацията с подадената от счетоводството и е
установено, че платените суми са отразени коректно по отделените месеци, предвид
обстоятелството, че платената сума обичайно кореспондира с начислената такава по
отделните месеци.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че процесната сума от 1638,51 лева
реално е заплатена от ищеца Н. Н. на ответната страна [фирма] чрез плащания,
осъществени в рамките на процесния период 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г., за погасяване на
фактурирани месечни задължения съгласно фактури, издадени в периода 08.03.2019 г. –
07.02.2024 г. и за отчетен период 29.01.2019 г. – 27.01.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги всички ВиК оператори публикуват одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне
на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения.
В настоящия случай по делото са представени и приети като част от
доказателствената съвкупност Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от [фирма], одобрени с Решение на КЕВР № ОУ-2/13.07.2016 г., като ищецът
не твърди, а и не се доказва да се е възползвал от възможността за предлагане на различни
условия. Предвид това, следва да се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове
Общите условия на ищеца са станали задължителни за ищеца и същите го обвързват – в чл.
298, ал. 1, т. 2 ТЗ (в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС,
ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО), като
регулират възникналото между страните облигационно правоотношение във връзка с
доставката на ВиК услуги.
Съгласно клаузата на чл. 5, т. 6 от ОУ сред основните задължения на потребителите е
да заплащат ползваните водоснабдителни и канализационни услуги при условията на чл. 33
от Общите условия. В последната е предвидено, че при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества, ВиК операторът издава ежемесечни фактури, като
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране – арг. чл. 33, ал. 2 ОУ.
Основният спорен по делото въпрос е относно съществуването на основание за
заплащане на сумата, респ. за последващото й задържане от ответника, предвид твърденията
на ищеца относно липсата на реално предоставени от ответната страна водоснабдителни и
канализационни услуги пред този период.
За установяване наличието на предоставени от ответника, респ. ползвани ВиК услуги
през периода до имота, собственост на ищеца, по делото е изслушано и прието
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, което достига до фактически извод, че през целия процесен период стойността
на ползваните ВиК услуги се определя на база на показанията на 4 броя годни средства за
търговско измерване (водомери) по реда на чл. 32, чл. 35 и чл. 39, ал. 1 от Наредба № 4 и на
ОУ. Изяснява се, че потреблението по партидата през релевантния период, определено на
база инкасираните (фактурирани) водни количества показва, че фактурираните количества
питейна вода са определяни само по придвижени отчети, без да е налице реален отчет на
показанията, като са начислени и суми за вода „общи нужди“, на база на които е
начислявано потребление и са издавани фактури с дължими суми за предоставени ВиК
услуги, но последните не отговарят на нулевото потребление. Експертизата констатира, че
5
потреблението в процесния обект до 28.09.2023 г. се определя на база показания на 4 бр.
водомери с метрологични пломби, които след тази дата са подменени с новопоставени 4 бр.
водомери, поради преминал срок на метрологична проверка на предходните. Изяснява се, че
сравняването на показанията на старите подменени водомери показва, че от 16.03.2013 г. до
датата на подмяна, включително през процесния период, в имота не са се ползвали ВиК
услуги и не е имало потребление на питейна вода. Установено е и, че след подмяната на
водомерите новомонтираните такива са с показания 0000 и по тях също няма потребление,
което показва, че в периода 28.09.2023 г. – 13.03.2024 г. също не са ползвани ВиК услуги.
Посочва се, че придвижените отчети не са в съответствие с показанията на водомерите,
посочени в контролни листове и талон за пломбиране, като отчетеното потребление и
фактурираните ВиК услуги не отговорят на констатираното обстоятелство, че през
процесния период в имота не са се ползвали ВиК услуги. В заключение експертизата достига
до извод, че непроменените показания на водомерите сочат, че в периода 13.03.2019 г. –
13.03.2024 г. в процесния имот – ап. 43 с кл. номер **** и създадена договорна сметка
********** не е ползвана питейна вода и не са потребявани ВиК услуги, при което общото
количество на потребената питейна вода е 0,00 куб.м. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице Я. отбелязва, че при посещение на място на процесното жилище се
констатира наличието на 4 бр. водомера, с два вертикални клона за топла и студена вода,
като показанията им са нулеви, каквито са били и към момента на монтирането им.
Изяснява, че през целия период и на старите, и на новите водомери, няма промяна в
показанията им, което обуславя извод за липса на консумация/потребление. В случая през
процесния период не е извършван реален отчет от ВиК оператора на всеки три месеца,
съгласно нормативните изисквания, като единственият такъв е при подмяната на
водомерите, но дори и след тази смяна отново начисленията са по същия начин. Изяснява, че
при липсата на реален отчет съответните количества се начисляват на база на предходен
период, когато е имало такъв отчет, и в случая са начислявани същите стойности, без да е
констатирана промяната в потреблението.
Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като
компетентно и обосновано изготвено, от специалисти в съответната област, въз основа на
материалите по делото, допълнително представени от ответната страна първични
счетоводни документи, справки с диференцирани данни за потреблението, начислени и
дължими суми, копия на карнети за периода по партидата и други относими документи,
отговарящо на всички поставени задачи и по същество останало неоспорено от страните.
С оглед изводите на експертизата и липсата на ангажирани от ответната страна други
доказателства по делото, съдът намира, че по делото не е установено наличието на
основание за получаване на процесната сума в общ размер от 1638,51 лева под формата на
фактурирани месечни задължения по партидата за процесния имот, по фактури, издадени в
периода 08.03.2019 г. - 07.02.2024 г., а именно реално доставено и съответно реално
потребено от абоната конкретно количество питейна вода, респ. отведени и пречистени
отпадни води за отчетен период 29.01.2019 г. – 26.02.2024 г.
По делото експертно се установи липсата на реална консумация на водоснабдителни
и канализационни услуги в имота през процесния период, както и неправилно определяне на
посочените в процесните фактури потребени водни количества и дължими суми за ползване
на ВиК услуги поради липсата на реално потребление и за определяне на фактурираните
водни количества по придвижени отчети без реален отчет на показания на водомерите.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от приложимата към правоотношението Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителните и канализационните
услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
6
водопроводно отклонение, а съгласно ал. 2 за сгради в режим на етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, при което отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери.
В разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата е установено, че показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като и, че когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, а след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В
клаузата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия е предвидено, че отчитането на
индивидуалните водомери след общия се осъществява най-малко веднъж на три месеца, а в
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход предходните 2 отчета и
след отчитане на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление – арг. ал. 2. Идентични по съдържанието си са и клаузите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
[фирма], одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-064 от
17.07.2006 г., публично достъпни на интернет страницата на ответното дружество.
В настоящия случай, от изводите на приетата по делото комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза се установи, както липсата на реално потребено
количество питейна вода в имота на ищеца през релеватния период, така и на реално
извършвани отчети в нормативно установения период, което дава основание за извод
относно липсата на основание за получаване на фактурираната стойност на ВиК услуги,
каквито не са предоставени.
Ето защо, при прилагане на последиците на чл. 154 ГПК от недоказване от ответната
страна на основание за получаване и последващо задържане на сумата, то заплатената
такава от ищеца се явява дадена/получена при липсата на основание за това, поради което и
подлежи на връщане от ответната страна.
В тази връзка и с оглед изложените доводи в отговора на исковата молба относно
липсата на подадено заявление от ищеца за прекъсване или преустановяване на услугата по
доставяне на вода до имота съгласно клаузите на чл. 39 и чл. 40 на предходните ОУ,
действали до 2016 г., респ. на чл. 42 от настоящите Общи условия, съдът намира, че
последните не променят извода относно възникване на задължението за ищеца, като
потребител, да заплаща стойността на реално потребените водни количества, респ. служебно
начислени при наличие на предпоставките за това (каквото в случая не се твърди и не се
установява по делото), респ. правото на ВиК операторът да получи стойността на
предоставените услуги. Клаузите на чл. 39 и чл. 40 от Общите условия до 2016 г., респ. на
чл. 42 от настоящите ОУ предвиждат съответно прекъсване или преустановяване
предоставянето на ВиК услугите (чл. 39), респ. временно преустановяване доставката на
питейна вода от ВиК оператора по подадено мотивирано писмено заявление от страна на
потребителя – чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за периода, посочен в
заявлението (чл. 40 ОУ до 206 г., чл. 42 от настоящите ОУ). Съдът намира, че с посочените
клаузи се регламентира възможност за преустановяване водоснабдяването до имота на
потребителя при подадено от същия искане за това, което не е равнозначно на задължение за
последния да подаде такова искане при липсата на потребление на вода в имота, респ. за
освобождаване на ВиК оператора от отчитане на потребеното количество при установените
7
условия, срок и ред за това.
Предвид всичко изложено дотук, и с оглед липсата на проведено доказване от
ответната страна наличието на основание за получаване/задържане на процесната сума, при
доказано от ищеца реално заплащане на последната, съдът достига до извод, че същата е
платена при липсата на основание, което да обосновава имущественото разместване и
конкретно на реално потребление на ВиК услуги, поради което подлежи на връщане на
ищеца.
Ето защо, предявената искова претенция по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД се явява доказана
по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Като законна последица от присъждане на главницата, върху същата се следва и
поисканата от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от общо 1300,54 лева, включваща разноски за държавна такса и такси за съдебни
удостоверения, депозит за комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза и
адвокатско възнаграждение. При присъждане на последното съдът съобрази отразеното в
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.02.2024 г. (л. 264 от
делото) заплащане на уговореното възнаграждение от 600 лева в брой, при подписване на
договора, в която част последният има характера на разписка, удостоверяваща получаването
на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК. По отношение
на конкретния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна,
съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените
процесуални действия от пълномощника на ищеца, с оглед изричното възражение на
ответната страна, въведено с отговора на исковата молба, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
определи подлежащото на присъждане в размер от 500 лева. В тази връзка съдът съобрази,
че предмет на делото е една осъдителна искова претенция, подлежащите на доказване факти
по последната, липсата на допълнително ангажирани доказателства в съдебно заседание,
както и приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание. Така
определеният размер е малко над минималния, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизащ на сумата от 463,85 лева и взет като ориентир при определяне на последното.
Същевременно, съдът съобрази, че макар с даденото разрешение в Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване, при определяне
на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът да не е обвързан от посочените в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, то съдът отчете ангажираните разнородни по
характера си доказателства, респ. направени доказателствени искания от тази страна, както
и конкретно извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца и положените
усилия, изразяващи се в депозиране на искова и уточнителни молби и представителство в
проведеното о.с.з, намирайки, че така определеният размер е справедлив и обоснован. С
оглед изхода на делото в полза на ответната страна не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Н. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сумата от 1638,51 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на
неговия размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.11.2024 г.),
представляваща неоснователно платена сума през периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г. под
формата на фактурирани месечни задължения по фактури, издадени в периода 08.03.2019 г.
– 07.02.2024 г. за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги по клиентски
номер ****, при липса на реална доставка и потребление, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Н. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1300,54 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9