РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Сливен, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100372 по описа за 2024 година
Предмет на процеса са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искови претенции с правно основание чл.224, ал.1
КТ за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, относно прекратено
трудово правоотношение в общ размер на 2 194,43 лв., за 47 дни / 14 дни за
2021г.; 20 дни за 2022г. и 13 дни за 2023г./, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.01.2024г. датата на депозиране на иска до
окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забавено плащане на парично задължение – в размер на 234,60 лв. за
периода 05.10.2023г.-25.01.2024г.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, което било прекратено със заповед от 04.10.2023г. с наложено
дисциплинарно наказание «уволнение», считано от датата на връчване на
заповедта. Сочи, че ответното дружество му дължало заплащане на
горепосочените суми за неизползван годишен отпуск за посочените периоди.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 2 194,43 лв., за 47 дни / 14 дни за 2021г.; 20 дни за 2022г. и 13 дни
за 2023г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2024г.
1
датата на депозиране на иска до окончателното плащане и иск по чл.86, ал.1
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение – в размер на 234,60 лв. за периода 05.10.2023г.-25.01.2024г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът работодател депозирал отговор, с
който признава искът до размер на 3 490,69 лв. /първоначално предявеният
иск е в размер на 4 083,17 лв./ Твърди, че сумата била изплатена на ищеца с
фиш за м .октомври 2023г.
Иска се отхвърляне на претенцията над признатата част до пълния
предявен размер и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в
хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства
прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът бил назначен в ДСК –Транс Секюрити ЕООД гр.Стара Загора
на длъжност „координатор“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 570 лв. и допълнително възнаграждение 1% за всяка прослужена
година. На 05.03.2021г. към трудовия договор било сключено допълнително
споразумение № 305, с което било изменено място на работа, длъжност,
допълнително месечно възнаграждение и др. На 21.02.2023г. към
първоначалния трудов договор било сключено допълнително споразумение
№ 199 между ищецът и ДКУ-Инкасо ЕАД, с което било изменен размерът на
БТВ на 2 500,19 лв.
Не се спори по делото, а и се установява от търговски регистър, който е
публичен, че ответното дружество е правоприемник на ДКУ-Инкасо ЕАД,
чрез вливане.
На 04.10.2023г. била издадена заповед от работодателя № 020-231, с
която ищецът бил дисциплинарно уволнен. В заповедта е посочено, че му се
дължи на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за14 дни за 2021г., 20 дни за 2022г. и 13 дни за 2023.
От фиш за заплата на ищеца за м.октомври 2023г. е видно, че му било
начислено от работодателя обезщетение за неползван отпуск в размер на
3 490,69 лв.
От месечно извлечение от разплащателната сметка на ищеца се
2
установява, че в хода на процеса на 27.02.2024г. ответното дружество му
заплатило сума в размер на 2 800,21 лв. с основание обезщетение за неползван
отпуск.
В хода на процеса е назначена, респ. изготвена и изслушана съдебно
икономическа експертиза, относно размера на дължимото обезщетение.
Вещото лице се базирало на събраните по делото писмени
доказателства, доколкото ответното дружество не е съдействало за проверка в
счетоводната документация и трудовото досие на ищеца. Така не било
установено месец, в който ищецът да е отработил най-малко 10 работни дни и
за база е взето брутното трудово възнаграждение на ищеца в допълнително
споразумение от 01.04.2023г. в размер на 2 500,19 лв./съобразно чл.177 КТ/.
Обезщетението за неползван годишен отпуск за 47 дни било в размер на
5 685,12 лв. бруто /5 116,61 лв.нето/, както следва: за 2021г.-14 дни в размер
на 1 693,44лв; за 2022г.- 20 дни в размер на 2 419,20 лв. и за 2023г. – 13 дни в
размер на 1 572,48 лв.
Вещото лице съобразило начисленото от работодателя във фиш за
м.октомври 2023г. брутно обезщетение в размер на 3 490,69 лв. и нетно в
размер на 2 800,21 лв., като нетния размер от 2 800,21 лв. бил изплатен на
ищеца на 27.02.2024г. /след завеждане на иска в съда/ и посочило, че
остатъкът за плащане бил в размер на 2 194,43 лв. брутно обезщетение.
Обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение за
заплащане на обезщетение по чл.224 КТ в размер на 5 685,12 лв. бруто било в
размер на 234,60 лв. за периода 05.10.2023г.- 24.01.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, в частност заключението на съдебната
икономическа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило
съдебно икономическата експертиза по делото, тъй като се базира на
представените от страните доказателства.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Съобразно чл.224, ал.1 КТ парично обезщетение се дължи за
3
неизползван платен годишен отпуск. Компенсирането на платения годишен
отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение,
без значение на какво основание се прекратява, вкл.и при дисциплинарно
уволнение. По делото се установи, посредством заключение на вещото лице,
изготвило съдебно икономическата експертиза, че ищеца има право на 47 дни
платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г., а неговия паричен
еквивалент, изчислен по реда на чл.177 КТ е в размер на 5 685,12 лв. брутно и
5 116,61 лв. нетно. При съобразяване на начисленото от ответника
работодател в размер на 3 490,69 лв.брутно обезщетение и платено в хода на
процеса нетно в размер на 2 800,21 лв., то на ищецът му се дължи
обезщетение в размер на 2 194,43 лв. брутно обезщетение.
Следователно претенцията следва да се уважи в пълния й предявен
размер с присъждане на законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба 25.01.202416г. до окончателното изплащане.
Основателна е и претенцията за мораторна лихва в размер на 234,60 лв.
за периода 05.10.2023г.- 24.01.2024г., доколкото размерът на обезщетението
по чл.224 КТ се определя към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 750 лв., платен адвокатски хонорар.
Ответникът следва да заплати разноските за вещо лице в размер на 250
лв., както и дължимата държавна такса по иска в размер на 87,78 лв. или бива
осъден за такси и разноски в общ размер на 337,78 лв., които да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ
УСЛУГИ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Овча купел- 2“, ул.“Иван Хаджийски“ № 16, представлявано
от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН: ********** от гр.***,
ул.“***“ **-**-**, сума в размер на 2 194,43 лв. / две хиляди сто деветдесет
и четири лева и 0,43 ст/, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
4
за 2021г., 2022г. и 2023г. по прекратено със Заповед № 020-231/04.10.2023г.
трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.01.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ
УСЛУГИ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Овча купел- 2“, ул.“Иван Хаджийски“ № 16, представлявано
от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН: ********** от гр.****,
ул.“***“ **-**-**, сума в размер на 234,60 лв. /двеста тридесет и четири
лева и 0,60 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за периода 05.10.2023г.-
24.01.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ
УСЛУГИ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Овча купел- 2“, ул.“Иван Хаджийски“ № 16, представлявано
от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН: ********** от гр.***,
ул.“***“ **-**-**, сума в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет
лева/,деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ
УСЛУГИ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Овча купел- 2“, ул.“Иван Хаджийски“ № 16, представлявано
от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СлРС сума в размер на 337,78 лв. / триста тридесет и седем
лева и 0,78 ст./, държавни такси и разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5