Р
Е Ш Е
Н И Е
№ , гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в
публичното съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесета и първа година в
състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 4927 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.А. ***, ЕГН **********,
депозирана чрез адв.Вл. Й. против наказателно
постановление № 545/05.11.2020г. на Заместник
Кмета на Община- Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание Глоба в размер на 200лв. на
основание чл.178д от ЗДвП за нарушение на чл.98ал.2т.4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП следва да бъде отменено и да бъде
прекратено административно наказателното производство, като се сочи, че
жалбоподателят е лице с трайно увреждане и е имал право да паркира на
процесното място, определено именно за хора с трайни увреждания.Излагат се и
аргументи в подкрепа на становището, мче непоставянето
на таблото на автомобила на карта за паркиране на хора с трайни увреждания не
води до отпадане на привилегията на чл.98 ал.2т.4 от ЗДвП и в този смисъл се
твърди, че не е осъществен състав на административно нарушение, което е
основание за отмяна на НП, като се иска и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Р.Димитров, преупълномощен от адв.Вл.
Й. и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество отново моли за отмяна на Нп, с
аргументи, аналогични с изложените в жалбата и за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – Община- Варна, при
редовност в призоваването не се представлява в с.з., като се депозира писмено
становище, съгласно което в хода на АНП не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, като се излагат аргументи за правилно приложение на материалния закон,
поради доказаност и съставомерност на приетото за
установено нарушение поради липса на издадена карта със знак „Инвалид“ към процесната
дата, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и с искане НП да бъде
потвърдено и да бъде присдено юрисконсултско
възнаграждение.При претендиране на разноски над минималния размер от страна на
жалбоподателя се прави възражение за прекомерност.
Варненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2020г.
около 08,50 часа в гр. Варна, контролните органи, сред които и св.С. констатирали, че л.а.“Сеат“ с ДК № В
1535 РХ е паркиран на ул. „Хан Аспарух”
№13 на място, определено за хора с трайни увреждания, като липсвали обозначения, че автомобилът е
предназначен за предвижване на лице с трайни увреждания, поради което процесният автомобил бил репатриран, след като били
изготвени фотоснимки за местоположението му. В последствие бил установен и жалбоподателят А.
като водач на л.а.“Сеат“ с ДК № В 1535 РХ и срещу същия бил съставен АУАН от 16.10.2020г.
за нарушение на чл.98ал.2т.4 от ЗДвП, а на 05.11.2020г. въз основа на АУАН и материалите по
преписката било издадено и обжалваното наказателно постановление.
По
делото като доказателство са приобщени заповед на Кмета на Община Варна,
решение на ТЕЛК, фотоснимки, писма от Община Варна, от които се установява, че
въз основа на заявление за издаване на карта за паркиране за хора с трайни
увреждания има издадена карта на
жалбоподателя, получена от него на 29.10.20202г. и др., които се кредитират
напълно от съда.
Във въззивното производство е разпитан актосъставителят С., като
въз основа на показанията му, изцяло кредитирани от съда като последователни и
непротиворечиви, се установи, че
конкретната фактическа обстановка е такава, каквато е описана в АУАН и НП.
Въз
основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата
като подадена в срок, от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, е процесуално допустима.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна
проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на съответните
ред и срокове. Съставеният акт също отговаря на формалните изисквания на ЗАНН
от към съдържание, поради което съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че формално наказателното
постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, като приетото
за установено нарушение е описано пълно, точно и ясно от фактическа и правна
страна, като е посочена и правната норма, която
е била приета за нарушена в хода на АНП.На жалбоподателя е наложено адм. наказание за извършено от него административно
нарушение по чл.98ал.2т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено е
паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел С., на посочената в НП дата, горепосоченият лек автомобил е бил паркиран
на ул.“Хан Аспарух“ №13 , на място, което било определено за хора с трайни
увреждания. Свидетелят сочи, че на самия автомобил нямало поставен инвалиден
стикер, поради което репатрирали същия. Съгласно чл.99а, ал.1 от ЗДвП за паркиране на местата, определени за
превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на
улеснения при паркиране, се издава карта от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец, като
същата е валидна на територията на цялата страна. В случая от доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят не е притежавал такава карта към процесната дата, тъй като е получил картата на 29.10.2020г.,
но по делото е безспорно установено, че с решение на ТЕЛК от 24.06.2014г. му е
определена 74% трайно намалена
неработоспособност за срок от три години, като съгласно приобщеното по делото
Разпореждане от 01.07.2020г. , издадено от НОИ-ТП-Варна и към процесната дата въз.А. е получавал лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на осн. чл.75 ал.4
от КСО, регламентиращ размерът на пенсиите
за инвалидност на лица с трайно намалена работоспособност над 50%.
Съгласно §1т.64 от ДР към ЗДвП „ човек
с трайно увреждане" е лице, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона
за хората с увреждания. Съгласно цитирания закон това е лице с трайна физическа,
психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с
обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства неговото пълноценно и
ефективно участие в обществения живот и за което органите на медицинската
експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили
вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Т.е. към момента на нарушението,
жалбоподателят е бил лице с трайно увреждане и е могъл да се възползва от привилегията,
предвидена в ЗДвП да паркира на места, определени за хора с трайни увреждания. Обстоятелството,
че същият не е заявил към този момент и
съответно не е получил карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП от Община – Варна,
съобразно наредбата за организацията на движението на територията на Община-
Варна, не води до отпадане на тази привилегия. Предвид горното съдът намира, че
от обективна страна жалбоподателят не е осъществил вмененото му административно
нарушение, тъй като определената му трайно намалена работоспособност от
съответния компетентен орган му придава качеството по §1т.2 от ДР към ЗХУ.
Предвид
горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон. Изцяло в
горния смисъл е Решение на Адм. съд Варна по
к.н.а.х.д. № 1826/16г.
Предвид наличието на основания за отмяна на
НП, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна се явява неоснователно.По същата
причина искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на жалбоподателя се явява основателно и доколкото претендираните
разноски са в минимално предвидения размер от 300лв. и са представени доказателства
за плащането им, съдът счита, че възнаграждението не е прекомерно и разноски в
този размер следва да бъдат присъдени.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
545/05.11.2020г. на Заместник Кмета
на Община- Варна, с което на А.Г.А. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание Глоба в размер
на 200лв. на основание чл.178д от ЗДвП за нарушение на чл.98ал.2т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Община- Варна да заплати
на А.Г.А., ЕГН ********** сумата от 300лв. , явяваща се разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОТКАЗВА да присъди разноски в полза на Община Варна.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: