Р Е Ш Е Н И Е
Номер 56/29.06.Година
2020 Град Варна
Варненският
апелативен съд, Наказателно отделение,
втори състав
На
осемнадесети юни Година две хиляди и
двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ:
Росица Тончева
Десислава
Сапунджиева
съдебен
секретар П.П.
прокурор
Илия Николов
като разгледа докладваното от съдия
Р.Тончева ВАНД № 101 по описа на съда за 2020 година, при произнасянето си взе
предвид:
Производството е по реда на чл.83д от ЗАНН .
Образувано е по подаден протест от
прокурор в Окръжна прокуратура – Варна срещу решение № 39/21.02.2020 г. по АНД
№ 1359/2019 г., постановено от състав на Варненски окръжен съд, с което на
основание чл.83г, ал. 6, т.2 от ЗАНН е отказано налагане на
имуществена санкция на „Домстрой-Деси“ ЕООД.
Протестното основание за предизвиканата
въззивна проверка е неправилност, породена от противоречие на съдебния акт с
материалния закон. Вложено е разбирането, че за реализиране на фактическия
състав по чл.83а от ЗАНН е достатъчно да се установи неправомерно обогатяване
на юридическо лице в резултат на някое от посочените в хипотезата на чл.83а,
ал.1 от ЗАНН престъпления. Претендира се въззивна намеса за отмяна на атакувания
акт и постановяване на ново решение, с което на „Домстрой-Деси“ЕООД да бъде
наложена имуществена санкция.
В проведеното открито съдебно заседание
въззивният прокурор поддържа протеста. Счита, че законодателят е формулирал по
специфичен начин кръга от лица, овластени да формират волята на юридическото
лице, като сред тях попада фактическият управител.
Призованата като собственик и управител
на „Домстрой-Деси“ ЕООД И.С. не се явява в
съдебното заседание във въззивната инстанция, не изпраща и представител.
Варненският апелативен съд, след като
се запозна с доводите изложени в протеста, изслуша становището на въззивния
прокурор в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваното решение, намира
протеста за неоснователен.
По внесено предложение от прокурор в
окръжна прокуратура в Окръжен съд-Варна е образувано АНД №1359/2019 година,
приключило с постановяване на атакуваното решение №39/21.02.2020 година за
отказ от налагане на имуществена санкция на „Домстрой-Деси “ЕООД, затова че се
е обогатило с 95 563.72 лева от престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6
и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 09.05.2014 година до
20.01.2015 година от А.Н.В..
Решаващ аргумент в правоприложната
дейност се явява липсата на доказана връзка между А.В. и „Домстрой-Деси“ ЕООД, измежду
хипотезите на чл.83а, ал.1, т.1-4 от ЗАНН.
Съобразно обстоятелствата по
обвинението, на 04.03.2014 година Д.В. регистрирала „Домстрой-Деси“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр.Нови пазар, с основен предмет на дейност
строителство и предприемачество. На 30.06.2014 година търговското предприятие
било продадено на И.Р.С., като седалището и адресът на управление на
юридическото лице се преместили в гр.Варна.
Във времето от 04.03.2014 година до
31.12.2014 година фактическата търговска дейност и управлението на
„Домстрой-Деси“ ЕООД се осъществявали от А.Н.В., без писмено възлагане или
създаване на някаква трудова връзка между него и юридическото лице.
Именно А.В. в периода от 09.05.2014г.-20.01.2015г.,
в условията на продължавано престъпление, в гр.Варна, осъществявайки
фактическото изпълнение на задължения по извършване на търговска дейност и
управление на „Домстрой-Деси“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 95 563.72лв, от които ДДС на
стойност 70 003.14лв и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 25 560.58лв, като
при упражняване на стопанската дейност на дружеството използвал документи с
невярно съдържание, потвърдил неистина и затаил истина в подадени декларации и
приспаднал неследващ се данъчен кредит.
При горните фактически положения,
въззивният съд изцяло се солидаризира със становището на първата инстанция, че
не е доказана връзката между А.В. и „Домстрой-Деси“ ЕООД от вида на изискваната
от закона, за да се наложи на юридическото лице имуществена санкция. Съобразно
обстоятелствената част на обвинението А.В. не е овластен да формира волята на
„Домстрой-Деси“ЕООД, не е негов представляващ, не е работник или служител със
съответно възлагане на задължения, при или по повод на чието изпълнение да е
извършено противоправното деяние, което по същността си представлява
отрицателен отговор на въпроса по чл.83г, ал.5, т.2 от ЗАНН
В протеста се заема позиция, че за
ангажиране на обективната отговорност по чл.83а, ал.1 от ЗАНН е достатъчно да
се докаже обогатяване на юридическо лице в резултат на престъпление измежду
изрично посочените в хипотезата на чл.83а от ЗАНН. Подобен вид тълкуване на
закона не държи сметка за отразеното в него и действителната законодателна
воля, предприета в изпълнение на задълженията на страната ни за въвеждане на
корпоративна отговорност за престъпления, съобразно чл.3 от Втория протокол към
Конвенцията на ЕС за защита на финансовите интереси на Европейските общности
(от 1997 г.), чл. 2 и 3 от Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди
длъжностни лица в международните търговски сделки (от 1997 г.) и чл.26 от
Конвенцията на ООН срещу корупцията (от 2003 г.). Разпоредбата на чл.83а от ЗАНН урежда административнонаказателна процедура, основаваща се на факта на
извършено престъпление, от което може да се генерира противоправна облага за
патримониума на юридическо лице. Нормата не съдържа правило за поведение,
предвижда четири кумулативни предпоставки
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, като отсъствието на която и да е от тях би се явила препятстваща пред
съответното санкциониране.
В конкретния казус към
административнонаказателна отговорност е привлечено юридическото лице
„Домстрой- Деси“ ЕООД, което съобразно фактите по обвинението и писмените
извлечения от търговския регистър (л.8 от първоинстанционното дело) е със
седалище в гр.Варна, не е заличено, а капиталът и управлението му са притежание
първо на Д.В., а понастоящем на И.С.. Въпросното юридическо лице не е
овластявало по реда на Глава шеста от ТЗ или по общите правила на ЗЗД А.В. за представителство, което изключва
ситуация по чл.83а, ал.1, т.1 от ЗАНН. Възприемането на становище, че
фактическият управител попада в кръга на овластените лица да формират волята на
юридическото лице би
означавало да се допусне разширително тълкуване на репресивна правна норма,
тази по чл. 83а от ЗАНН, което е недопустимо съобразно общия правен принцип за
законоустановеност на административното нарушение и административните санкции.
По гореизложените съображения,
съставът на Варненския апелативен съд счете, че не са налице основания по чл. 83д ал.4, т.1-4 от ЗАНН и
въззивният протест следва да бъде оставен без уважение, като
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 39/21.02.2020 г.
по АНД № 1359/2019 г. на Окръжен съд гр. Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.