Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми февруари, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 16715 по описа на
състава за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
А.Г.Г. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди и имуществени вреди поради осъществен деликт
от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност.
Вредите произтичали от телесни увреждания и развилите се в резултат от
претърпения стрес при ПТП общи заболявания с нетравматичен характер, настъпили
като последица от ПТП, което било реализирано на 14.06.2015г. на пътен участък
от АМ „Тракия“, при км. 262 в землището на с. Кермен. При описаните в исковата
молба време място и обстановка, в качеството на водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******,
ищецът пострадал поради удара на споменатото МПС от страна на маневриращ за
изпреварване лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******. Самият удар настъпил
странично за лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******, след като водачът на изпреварващия
го отляво лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******- А.Е.Р.изгубил контрол
върху управлението и автомобила. Според ищеца, справедливото обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в понесените болки и страдания, било оценимо
на сумата от 70 000 лева. При това, след пътния инцидент, ищецът направил
необходими разходи за лабораторни изследвания в общ размер на сумата от 75 лева
(съгласно писмено уточнение в молба от 02.03.2017г.), които характеризира като
имуществени вреди, проявили се в резултат от настъпването на процесното ПТП. Гражданската отговорност на водача чието
поведение причинило вредите била застрахована от ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Споменатите обстоятелства, при които настъпило ПТП, авторството на деянието и противоправният характер на поведението на водача били
установени в хода на НОХД № 1496/2015г. по описа на РС Сливен, което приключило
в Присъда от 26.01.2016г., влязла в сила на
11.02.2016г. При изложените фактически твърдения (съгласно писмено
уточнение в молба от 02.03.2017г. и увеличение на иска от 08.02.2018г.)
претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер
на сумата от 50 000 лева, като част
от претенция в размер на 70 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са
подробно описани в исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат на 14.06.2015г. до деня на окончателното
плащане, да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 75 лева, заедно със законната
лихва, считано от датата на
предявяването на иска т.е. от 23.12.2015г. до деня на окончателното плащане
на присъденото обезщетение. Претендира
да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника „ З.К.О.- клон Б.” КЧТ, по съображения,
подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за собственика и водача на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, но оспорва твърдението, че ударът между
двата автомобила и настъпването на телесните увреждания за ищеца са резултат от
виновно неправомерно поведение на водача на този автомобил, поради което оспорва
и собствената си надлежна пасивна материална легитимация като ответник.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, който според него бил обективно неустановен, а при условията на
евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, тъй като управлявайки автомобила не е използвал
предпазен колан, с какъвто автомобилът със сигурносте
бил оборудван. Ответникът оспорва
наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на процесното ПТП и някои от посочените в исковата молба
заболявания от общ (нетравматичен) характер, оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията
за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне
на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни
разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис от Присъда №
9/26.01.2016г по НОХД № 1496/2015г. по описа на РС Сливен, установява
твърдението за настъпването на процесното ПТП и факти
относно неговия механизъм, участници и значими правни последици.
В хипотезата на чл. 300 от ГПК и като взе предвид
обстоятелството, че присъдата е влязла в сила на 11.02.2016г., доколкото е
длъжен да съобрази доказателствените си изводи със
съдържанието на присъдата, настоящият състав на съда приема за категорично
установено, че на 14.06.2015г. на пътен участък от АМ „Тракия“, при км. 262 в
землището на с. Кермен е настъпило пътно- транспортно произшествие, между лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******и управлявания от ищеца лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******.
Пътният инцидент е настъпил поради виновното противоправно
поведение на водача на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, който при
управление на автомобила е осъществил нарушение на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл. 25, ал.1 от ЗДвП, поради което е причинил на ищеца следните травматични
увреждания: средна телесна повреда- луксация /изкълчване, пълно разместване на ставните
повърхности една спрямо друга/ на лявата акромио- клавиколурна става, довела до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник /цит./
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на този факт – още в доклада съдът прие, че към датата
на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на
водача на процесния лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №
*******е била застрахована от ответното дружество. Същото обстоятелство се
установява и посредством съдържанието на справката в електронния регистър на ИЦ
при Гаранционен фонд.
Като доказателство по делото са приети медицински
документи: амбулаторни листове и резултати от медицински изследвания по образна
диагностика /приложени на стр. 10-28, и 185-191/ които установяват факти и медицински
данни за здравословното състояние на ищеца след настъпването на процесното ПТП, както и фактура за заплащане на медицинско
изследване на стойност от 75 лева / приложена на стр.30 от делото/ Данните в споменатите
медицински документи са обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински
експертизи.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза
със специалност ортопедия – травматология (д-р Д.К.) мотивира следните изводи, относно подлежащите
на установяване факти:
·
В
следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил начално изкълчване на лявата акромио- клавиколурна става,
довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Представената медицинска документация не
установява диагностициране на други увреждания с
травматичен характер след настъпване на пътния инцидент.
·
Общо
лечебният и възстановителен период на проявилия се при ищеца болков синдром трае по- малко от 30 дни и обичайно - при
адекватно лечение – възстановяването приключва за срок от около 45 дни.
·
Обективни
медицински данни за остатъчни негативни последици/ усложнения от контузията не
са налице, но следва да се отбележи, че при сваляне на имобилизацита
е констатирано незадоволително
възстановяване, поради което са предписани два курса за рехабилитация;
·
Медикаментите,
които са описани в разходния документ на стр. 30 от делото са за действително
извършени разходи- медицински изследвания, които са предназначени за лечение на
общо заболяване, поради което прегледът им е от компетентността на вещо лице в
областта на общата медицина.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза
със специалност ендокринология (д-р Е.Н.В.) мотивира следните изводи, относно
подлежащите на установяване факти:
·
Личният
преглед на ищеца и данните в медицинските документи обосновават извод, за
наличие на общи заболявания- новооткрит
на 19.11.2015г. неинсулинов захарен диабет, бъбречна колика – диагностицирана на 12.11.2015г.и неинфукциозен
гастроентерит и колит- диагностициран
също през месец ноември 2015г.
·
Споменатите
заболявания имат характер на общи заболявания /с нетравматичен произход/ и
според становището на вещото лице, те евентуално биха могли да бъдат повлияни
от процесното ПТП настъпило на 14.06.2015г. Стресът
повлиявал по принцип проявата на диабет, макар че, според становището на вещото
лице ищецът имал предразположеност към заболяване от диабет т.нар. „метаболитен
синдром“ (пояснение в открито заседание на 02.03.2017г.). Бъбречното заболяване
не било повлияно от стреса, но според вещото лице могло да се повлияе от
сътресение или непряк удар, разтърсване и разместване на бъбрека, в резултат от
настъпването на процесното ПТП. Гастроентеритът,
според вещото лице не бил тежка диагноза, но се повлиявал симптоматично от
преживяване на стресово състояние.
·
Медицинските
дейности, описани в разходния документ на стр. 30 от делото са предназначени за
диагностициране на заболяване от диабет.
Заключението на приетата повторна съдебно- медицинска
експертиза със специалност ендокринология (д-р Р. М.) мотивира следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
·
Личният
преглед на ищеца и данните в медицинските документи обосновават извод, за
наличие на общи заболявания- новооткрит
на 19.11.2015г. неинсулинов захарен диабет, бъбречна колика – диагностицирана на 12.11.2015г.и неинфукциозен
гастроентерит и колит- диагностициран
също през месец ноември 2015г.
·
Споменатите
заболявания имат характер на общи заболявания /с нетравматичен произход/ и
според становището на вещото лице, те се дължат на комплекс от фактори. Диабетът
се дължи на носителство на диабетогенни
гени, нездравословен начин на живот и нездравословно хранене, повишено продължително във времето
неовладяно психо- емоционално напрежение, фамилна обремененост /каквато в конкретния случай е налице/.
·
Според
становището на вещото лице, може да се направи обоснован извод, че проявата на
общо заболяване от диабетсе намира в пряка причинно-
следствена връзка с физическия дистрес, който ищецът
е понесъл в резултат от настъпването на процесното
ПТП, тъй като този дистрес „отключвал“ появата на
диабет.
·
Според
становището на вещото лице, появата на
бъбречното заболяване и диагностицирания при
ищеца неинфукциозен гастроентерит
също били пряко свързани с претърпения от ищеца стрес.
·
Медицинските
дейности, описани в разходния документ на стр. 30 от делото са предназначени за
диагностициране на заболяване от диабет.
За целите на настоящото производство, към делото е
приобщена преписката по ДП № 747/2015г. по описа на РУ на МВР Сливен, които са
обект на анализ от допуснатата комплексна съдебна авто-
техническа и съдебно- медицинска експертиза (вещи лица инж. М.Ф. и д-р К.).
Заключението на експертите мотивира следните изводи, относно подлежащите на
установяване факти:
·
Описаните
в протокола за ПТП деформации и нараняванията с травматичен произход не могат
да обосноват достатъчно категоричен извод, дали към момента на настъпване на процесното ПТП – ищецът е бил с правилно поставен предпазен
колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван на седалката на водача. Според
вещото лице Ф., по- вероятно е ищецът да е бил с правилно поставен предпазен
колан, макар че няма характерни белези от използването на такъв, според д-р К..
·
Механизмът
на настъпването на удара в конкретния случай и естеството на получената травма
определя ролята на предпазния колан и използването му като не особено значим
фактор – ищецът би получил травмата и с правилно поставен предпазен колан.
В дадените пред съда показания, свидетелката Т.Т.С.заявява, че е възприела състоянието на ищеца от самия
момент на настъпването на процесното ПТП и по- късно,
в процеса на възстановяване и лечение, тъй като живеела във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца. Непосредствено след настъпването на инцидента,
ищецът се оплаквал от болки в лявата ръка. След като му била оказана медицинска
помощ, той бил освободен, но ръката му била обездвижена, натъртена, движенията
били ограничени от рамото. След провеждането на рехабилитация, ищецът продължил
да се чувства „отмалял“ и след проведен по негова инициатива медицински преглед
било установено, че е заболял от диабет. У ищеца настъпила и психологическа
промяна - в поведенческите си реакции и особено при управление на автомобил,
той станал по притеснителен и плашлив, а
при управление на автомобила потеглял бавно и внимателно, задействал рязко
спирачната система и т.н.т. Свидетелката не знаела, че братът на ищеца страна
от захарен диабет, тъй като помежду си не коментирали такива факти.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответника
дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от
застрахования при него водач неимуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника - в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния
лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******– да обезщети ищеца за причинените
вреди.
Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована от него.
В хипотезата на чл. 300 от ГПК и като взе предвид съдържанието
на влязлата в сила Присъда № 9/26.01.2016г по НОХД № 1496/2015г. по описа на РС
Сливен, съдът прие за категорично установено, че на 14.06.2015г. е настъпило
пътно- транспортно произшествие, между лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******и
управлявания от ищеца лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******, което е причинено поради виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил
„Пежо 206“ с рег. № *******, който при управление на автомобила е осъществил
нарушение на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
По спорния въпрос за характера на причинените телесни
увреждания – източник на вреди, като отчита регламентираните от чл. 300 ГПК
правни последици на споменатата присъда, настоящият съд приема за категорично
установено, че в резултат от настъпването на процесното
ПТП, на ищеца е причинено следното увреждане
с травматичен произход: луксация /изкълчване,
пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга/ на лявата акромио- клавиколурна става,
довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник /цит./, което е посочено в съдържанието на постановената
присъда. За това травматично увреждане се дължи обезщетение.
В исковата молба обаче, ищецът твърди, че други - диагностицирани след настъпването на процесното
ПТП заболявания, от които той страдал, а именно: диабет, бъбречна колика, неинфекциозен гастроентерит
и колит също били в пряка причинно -следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и бил легитимиран да получи обезщетения и за
тези заболявания. Това именно твърдение се оспорва от ответника и е предмет на спор,
за чието изясняване съдът събра доказателства в процеса на съдебното дирене.
За да разреши спора, съдът съобрази, че и трите
посочени заболявания - диабет, бъбречна колика, неинфекциозен гастроентерит и колит имат характер на общи заболявания с нетравматичен произход. За този извод, съдът не
се нуждае от специални знания, а само от обща медицинска култура и общи
познания по биология.
На второ място, в същата насока, съдът съобрази, че и трите заболявания засягат вътрешни органи
– жлеза с вътрешна секреция, бъбреци, храносмилателна система, но при това няма данни при контузия в
следствие на ПТП да са били засегнати които и да са вътрешни органи на ищеца – тъкмо
напротив: контузиите са били предмет на подробно изследване в хода на
завършилия наказателен процес, тъй като характерът на телесната повреда има
значение за вида на престъплението и тежестта на наказанието.
На трето място, следва да се отбележи, че и трите общи
заболявания са констатирани значително след настъпването на ПТП, а тяхното диагностициране е осъществено по едно и също време – през ноември 2015г. т.е. приблизително
около месец преди предявяването на иска. Според твърденията на ищеца, точно
преди завеждането на делото, здравословното му състояние рязко се е влошило,
проявили са едновременно и внезапно множество общи заболявания, свързани с дисфукция на вътрешни органи. Тези общи заболявания, вещите
лица обясняват с преживения от ищеца стрес и в по- голяма или по- малка степен
обосновават връзка с настъпилото около година по- рано ПТП.
Обсъждайки задълбочено събраните доказателства, в
тяхната взаимовръзка с изводите на вещите лица д-р Е.В., д-р Р. М. и д-р Д.К.,
както и с посочените по- горе изводи, основани на общи /общодостъпни/ познания
в областта на биологията и логически изводи, съдът категорично не възприема тезата на ищеца, че диагностицираните през месец ноември 2015г. три вида общи
заболявания, от които той без съмнение страда: диабет, бъбречна колика, неинфекциозен гастроентерит/колит
се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесния
пътен инцидент, до токлова, че именно пътния инцидент
да е единствена и пряка причина за тяхното проявление /респ. причина ищецът да
се разболее от тези заболявания/.
Както беше посочено по- горе, а впрочем и в аналитичната част на самите
експертни заключения: касае се за специфичен тип общи заболявания, характеризиращи
се с дисфункция /неправилно функциониране/ на
вътрешни органи, чието проявление е обусловено не от трравма,
а от множество други фактори – наследствени, свързани със средата на живот,
хранителните навици, възрастта и пр.
При това положение, доколкото медицинските експертизи установяват, че
ищецът има дори наследствена обремененост,
предразполагаща към заболяване от диабет – няма как да бъде възприета тезата,
че заболяването на ищеца от диабет се дължало изключително, само и единствено
на получения стрес, при настъпването на процесното ПТП.
Дори такъв извод да бъде направен, то причинно- следствената връзка отново
не би била пряка, защото заболяването се е проявило месеци по- късно и не е
невъзможно след настъпването на процесното ПТП и
значително по- скоро до момента на диагностицирането на
всяко от споменатите заболявания, ищецът да е преживял някакво друго събитие в
личния си или професионален живот, което също би могло да бъде толкова или дори
по- силен източник на стрес и причина за проявата на диабета.
Тезата на ищеца, че в резултат от настъпилото ПТП, но няколко месеца по-
късно той бил получил бъбречна колика и също неинфекциозен гастроентерит/колит – е толкова несъстоятелна, дори от гледна точка на обща
медицинска култура, че не се налага да бъде обсъждана в подробности, за да бъде
категорично отхвърлена. Споменатите заболявания са твърде често проявяващи се у
множество хора, дори такива, които не са претърпявали ПТП, а в конкретния
случай, интервалът на отдалечение между настъпването на ПТП и проявлението на
общите заболявания определя защитаваната от ищеца теза като още по –
невероятна.
На последно място, следва да се отбележи, че според вътрешното убеждение на
съда е твърде неправдоподобно твърдението, че и трите общи заболявания – диабет, бъбречна колика,
неинфекциозен гастроентерит/колит са се проявили рязко и внезапно, а при това –едновременно
и са били диагностицирани за пръв път в кратък срок
преди предявяването на иска. Трудно може да се възприеме тезата, че трите общи
заболявания представляват усложнение, настъпило в резултат от травматично
увреждане или от психологически стрес, който е преживян именно при настъпването
на конкретното ПТП.
Липсата на
категорично обусловена (пряка) причинно- следствена връзка между споменатите
три общи заболявания, от които страда ищеца и настъпването на процесното ПТП като застрахователно събитие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ изключва легитимацията
на ищеца – да претендира, както и тази на ответник на ответника – да изплати
застрахователно обезщетение за проявлението на същите тези заболявания и на
основание действието на конкретно
споменатата застраховка.
При наличието на предвидените в закона общи предпоставки за изплащане на
търсеното застрахователно обезщетение – по отделните претенции съдът намира
следното:
По претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, за причинените травми: луксация /изкълчване,
пълно разместване на ставните повърхности
една спрямо друга/ на лявата
акромио- клавиколурна става, довела до
трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник бе установено и доказано посредством събраните в хода на делото
доказателства, които бяха обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в
практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни параметри.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай,
следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на
неимуществените вреди, естеството на източника, който поражда болката:
рецидивиращо общо заболяване, чието обостряне е било провокирано от настъпилото
ПТП и сравнително кратката продължителност на лечебно- възстановителния период.
Негативните преживявания на болка и страдание, които ищецът е претърпял, повлияват
опорно двигателния апарат, но според становището на вещите лица са проявна форма на спонтанно рецидивиращ болков
синдром, породен от общо заболяване т.е. самостоятелно /ново/ травматично
увреждане на ищеца не е възникнало.
Не са налице обективни
медицински данни за трайни усложнения, а
състоянието на пострадалия е
стабилизирано - до състояние на ремисия за период от около
45 дни (в най- лошия възможен случай).
Съдът отчитаи това, че според заключението на д-р
К., незадоволителното възстановяване е станало причина за сравнително по-
продължителен процес на рехабилитация.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението трабва да се отчитат е социално-
икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2015 в тази насока винаги е необходимо да се
отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни
на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според настоящия
състав на съда, не само лимитите на отговорност, но и социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност.
Без съмнение, никоя
травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на
обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за
справедливост.
В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените неимуществени вреди
е оценим на сумата от 9 000 (девет хиляди) лева.
По- висок размер на обезщетението в конкретния случай не би бил справедлив,
като се отчита факта, че болковият синдром при ищеца
се е проявил за период около един месец и че през същия период, размера на
минималната работна заплата е бил едва 360 лева (ПМС № 419/17.12.2014 г.). Ето защо, размерът на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение от 50 000 лева е очевидно прекомерно, като се
има предвид, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между настъпването
на процесното ПТП и проявлението на други общи
заболявания.
В крайна сметка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса
неимуществени вреди, а за разликата – 50 000 лева – искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
считано от датата на причиняването на деликта на 14.06.2015г.,
до деня на окончателното изплащане на
сумата.
По претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди бе установено и доказано посредством събраните в хода на делото
доказателства, които бяха обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.
Приетите като доказателства преписи от разходни
документи и заключенията на изслушаните три отделни съдебно- медицински
експертизи обосноваха извода, че за изследвания, необходими за диагностициране на диабет, ищецът е направил разход в
размер на сумата от 70 лева.
При това, съдът съобрази, че диабетът е общо
заболяване, чиято причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП е непряка /доколкото тази връзка изобщо може
да бъде установена, като хипотетична/. В тази насока вече бяха изложени мотиви
по отношение на претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
в резултат от същото ПТП. Следователно, медицинските разходи, които ищецът е
направил и чиито размер е 75 лева, не са свързани с получените в пряка връзка с
процесното ПТП травматични увреждания, нито пък са
били необходими за диагностика и за лечение на споменатите травматични
увреждания.
В заключение на изложените изводи, предявената срещу ответника претенция следва
да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Тъй като задължението за заплащане на лихва е акцесорно
спрямо главното – то при достигнатия извод - претенцията за присъждане на мораторна лихва върху претендираната
сума на обезщетение за имуществени вреди също ще трябва да бъде отхвърлена
изцяло.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е легитимиран
да получи от ответника сумата на направените съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Тъй като ищецът бе освободен от задължението да заплаща
разноски на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК – сумата на понесените от
съдебния бюджет разноски за събиране на доказателства и на държавната такса,
съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде възложена за заплащане в
тежест на ответника.
При това, ответникът дължи да
заплати на процесуалния представител на ищеца и възнаграждение за процесуално
представителство, на основание чл. 38 от ЗА и в размер на сумата от 830 лева.
Претенциите за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на
процесуалните представители на ищеца не може да бъде удовлетворено. Няма
доказателства, подкрепящи твърдението, че данъкът върху добавената стойност е
бил начислен, по определения за отчитането му начин, не е представена вече издадена
данъчна фактура, установяваща настъпването на данъчно събитие по ДДС.
Ответното дружество също има право да получи на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК. В случая, общата сума на разноските, които ищецът следва да бъде осъден да
заплати възлиза на 600 лева, включваща съответна
на отхвърлената част от иска сума на общия размер на направените разходи за
събиране на доказателства (общо 400 лева) и сумата от 350 лева разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт, определено в размерите по чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал.1 и 2 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на настоящия съд сумата от 880 лева,
представляваща онази част от дължимата държавна такса, съразмерна с уважената
част от исковете, от чието внасяне ищецът е освободен и сумата на разноските,
понесени на същото основание от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон Б.“ КЧТ с ЕИК *******и
адрес - гр. *******, да заплати на А.Г.Г. с ЕГН **********
със съдебен адресат – и съдебен адресат – адв. П.К.,***,
офис № 10, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в следствие телесни увреждания при ПТП от 14.06.2015г., което е причинено от
водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, заедно със законната лихва
върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 14.06.2015г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената
сума и до пълния предявен размер на претенция от 50 000 лева, като част от
претенция в размер на 70 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Г. срещу „З.К.О.-
Клон Б.“ КЧТ иск с правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ /отм/– за сумата от 75 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
следствие телесните увреждания при ПТП от 14.06.2015г., което е причинено от
водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, заедно със законната лихва
върху посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон Б.“ КЧТ, да заплати
на адв. П.К., със служебен адрес ***, офис № 10, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата – общо сумата от 830
лева (осемстотин и тридесет лева) разноски за процесуално представителство
на, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на А.Г.Г. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.Г.Г., да
заплати на „З.К.О.- Клон Б.“ КЧТ, на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 600
лева (шестстотин лева) за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон Б.“ КЧТ, да заплати
по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 880 лева (осемстотин и осемдесет лева) за държавна такса и съдебни
разноски, от чието заплащане ищецът е освободен.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: