Решение по дело №4341/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 02.04.2019 г.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 състав, в закрито заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

                     АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д. № 4341/2019 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано по жалба на Д.Д.К. срещу действия на съдия- изпълнител по изп. дело 20128380406706 - ЧСИ М.Б., а именно –отказ на съдия – изпълнител да прогласи за настъпило по силата на закона прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 27.09.2018 година.

Взискателите изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител излага съображения, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е допустима – подадена в срок и от легитимирано лице, а по същество е неоснователна.

Възможността на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител е регламентирана в чл. 435, ал. 2 ГПК.

Изричният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е допустим предмет на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК от длъжника.

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива и др./.

В случая, изпълнителното производство е образувано на 16.07.2012 год. по молба на взискателя Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като през м. 12.2012 година, съобразно посочените от взискателя способи, са изготвени постановления за възлагане на недвижими имоти, собственост на длъжника Д., а през м. 01.2013 година е изготвено и предявено и постановление за разпределение на постъпили вследствие осъществените изпълнителни действия суми /л. 427/ Видно от съдържащите се в преписката доказателства, взискателят е обжалвал пред съда постановлението за разпределение, като съдебното решение по това производство е влязло в сила на 05.02.2015 година /л. 495/.

Настоящият съдебен състав поддържа установеното в съдебната практика /Решение № 28/2016 година, на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гражданско дело № 4899 по описа за 2014 година/, че щом страната е посочила като изпълнителни способи за събиране на вземането си /както е в случая - изнасяне на публична продан на ипотекиран недвижим имот на длъжника, възбрана и опис на недвижими имоти/, във връзка с които е поискала и извършване на следващите се изпълнителни действия /налагане на възбрана, опис и оценка на вещта и др./, то следва да се приеме, че и действията й, представляващи процесуална защита на избрания изпълнителен способ, предприети в производството по чл. 435 и сл. ГПК /вкл. каквото е и действието по съдебно обжалване на постановлението за разпределение/, са с характер на „изграждащи изпълнителния способ” и следва да се вземат предвид при преценката за началната дата, от която ще тече новата давност за вземането, тоест, в случая, следва да се вземат предвид като действия по изпълнението, които препятстват изтичане на срока по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /при условията на бездействие на взискателя/.

Отделно, както е посочил ЧСИ в становището си, на 05.03.2013 година е извършена и смяна на пазача на един от недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, което е изпълнително действие, съобразно възприетото в ТР № 2/2015 г. на ОСГКТ на ВКС /същото е предприето в рамките на определен изпълнителен способ и е без значение по чия инициатива е предприето/.

Следователно, последиците от изтичане на период от време, посочен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са настъпили, тъй като не се установи едновременно и бездействие на взискателя в този период /от 15.01.2012 година до 15.01.2014 година/. Същевременно, след този период и понастоящем се извършват множество изпълнителни действия, като не се установява и изтекъл 2-годишен период между кои да е от тях /изготвяне на ново разпределение, обжалване на същото, извършване на огледи и т.н./, в които взискателят да е бездействал и да не е искал извършване на изпълнителни действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д.К. срещу действия на съдия- изпълнител по изп. дело 20128380406706 - ЧСИ М.Б., а именно –отказ на съдия – изпълнител да прогласи за настъпило по силата на закона прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 27.09.2018 година.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:               Членове: 1.                         2.