Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 08.05.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети април 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5932 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ТРАКИЯ ЕР” ООД Стара
Загора твърди в исковата си молба, че
се намира в непогасено облигационно правоотношение с ответника „АГРИАФЕР” ЕООД
Стара Загора по силата на търговска сделка, за която били изготвени, подписани
и осчетоводени данъчни фактури № 601/26.07.2017г. за сумата
от 1872,00 лева с ДДС, от която данъчна основа в размер на 1560,00 лева и дължимо
ДДС в размер на 312,00 лева, и данъчна фактура № 603/04.08.2017г. за сумата от 540,00 лева с ДДС, от която данъчна основа
в размер на 450,00 лева и дължимо ДДС в размер на 90,00 лева, във връзка с
които ищецът в качеството си на изпълнител е извършил на възложителя – ответник
с въздухоплавателно средство /селскостопански самолет/ надземна агрохимическа
работа /АХР/ по обработка на земеделски площи с оризови насаждения на обща
стойност 2412,00 лева.
Твърди, че извършената агрохимическа работа е приета от
длъжника, което било удостоверено с подписване и оформяне на съответните
фактури по съответния счетоводен ред. Плащането на фактурната цена следвало да
се извърши по посочената от кредитора във фактурата банкова сметка, ***, която
до предявяване на настоящия иск била неплатена.
Заявява, че като кредитор многократно приканвал длъжника
да погаси задълженията си изцяло, но въпреки обещанията, същият не извършвал
погасяване на същите. Това наложило подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от РС Ст.Загора за неиздължената по
главницата сума съгласно посочената данъчна фактура №
601/26.07.2017 г. за сумата от 1872,00 лева с ДДС и обезщетение за забава върху
неизплатената своевременно главница в размер на 214,24 лева, изчислена
съобразно периода от деня следващ издаването на фактурата - 27.07.2017 г. до
11.09.2017 г. – деня предхождащ постъпване на заявлението в съда, и по данъчна
фактура № 603/04.08.2017 г. за
сумата от 540,00 лева с ДДС и обезщетение за забава върху неизплатената
своевременно главница в размер на 60,45 лева, изчислена съобразно периода от
деня следващ издаването на фактурата - 05.08.2017 г. до 11.09.2017 г. - деня
предхождащ постъпване на заявлението в съда и сборно по периоди - обезщетение
за забава върху неизплатените своевременно главници по посочените фактури в
размер на 275,66 лева, изчислена съобразно
периода от деня следващ издаването на подписаните от длъжника два броя данъчни
фактури.
Съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ, купувачът бил длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му давали право да я
получи, освен ако било уговорено друго. Нямало вменено задължение на търговеца,
чиято работа е вече приета и купувачът е получил фактурата, да отправя
последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава.
Длъжникът - ответното дружество, бил задължен да заплати на изпълнителя -
кредитора договорената цена в деня на издаване на съответната фактура.
В конкретният случай се касаело за търговска сделка, сключена
между търговското дружество - ищец и ответника, тъй като било безспорно, че
страните са търговци по смисъла на ТЗ, а сделката била свързана с упражнявано
от тях занятие, поради което спрямо страните, съгласно разпоредбата на чл. 287
от ТЗ следвало да се прилагат правилата за търговските сделки. В настоящия
казус разпоредбата на чл. 287 от ТЗ следвало да се прилага във връзка с текста
на чл. 288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при които едната страна -
изпълнител се задължавала да изпълни поръчката на другата страна - възложител
за извършването на определени фактически действия, а последната - да заплати
възнаграждение за същите, били уредени в раздел VIII-ми от особената част на
ЗЗД и общото им наименование е "договор за изработка".
Касаело се за неуредени в ТЗ положения по тази търговска сделка и затова
съгласно чл. 288 от ТЗ следвало да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и
по-конкретно на договора за изработка.
Твърди още, че вземането за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
(за мораторна лихва) било за забавено плащане и имало
акцесорен
характер с предпоставка наличието на главен дълг, т.е. непогасено в срок
облигационно задължение. За да е дължимо това обезщетение, следвало да е налице
главно задължение /вземане/ между страните, произтичащо от търговска дейност и
забава на длъжника при изпълнение на това главно вземане. От деня, следващ
падежа за плащане по фактурите, възложителя/длъжник бил изпаднал в забава, за
която, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
дължал на изпълнителя/кредитор законната лихва върху
неизплатената цена, както и обезщетение в размер на
текущата законна лихва върху търсимата главница – 2412,00 лева, считано от
датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в РС Ст. Загора до
окончателното плащане на сумата. Натрупаната мораторна лихва по фактура № 601/26.07.2017 г.
за периода от деня следващ издаването - 27.07.2017 г. до
11.09.2018
г. - деня предхождащ постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Ст. Загора, съгласно приложената справка за
този период е в размер на 214,24
лева. Натрупаната
мораторна лихва по фактура № 603/04.08.2017 г. за периода от деня следващ
издаването - 05.08.2017 г. до 11.09.2018 г. -
деня предхождащ постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в РС Ст. Загора, съгласно приложената справка за този период
е в размер на 60,45 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено
по отношение на „АГРИАФЕР" ЕООД Стара
Загора, че съществува парично вземане на
„ТРАКИЯ
ЕР" ООД Стара Загора, за което на основание чл. 410 от ГПК е
издадена ЗИПЗ №2633/18.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 4629 /2018 г. на РС-Стара Загора, за плащане на сумите както
следва: парично задължение в размер на
2412,00
лева с ДДС, представляващо
сбор от незаплатени главници по: данъчна
фактура № 601/26.07.2018 г. в размер на
1872,00
лева с ДДС и по данъчна
фактура № 603/04.08.2017
г. в размер на 540,00 лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 13.09.2018г. до окончателното и
плащане, както и сумата 275,66 лева, представляваща
сборно обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
неизплатените главници по периоди и фактури както следва: по данъчна фактура №601
/26.07.2017 г. за периода от 27.07.2017 г. до 11.09.2018 г. в размер на 214,24
лева и по данъчна
фактура № 603/04.082017 г. до 11.09.2018 г. в размер на 60,45 лева. Претендира
направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски.
Ответникът „АГРИАФЕР” ЕООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
взема становище, че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер.
Заявява, че искът е неоснователен, тъй като нямало основание за плащане. Твърди,
че действително било налично договорно правоотношение между страните, по същото
обаче ищцовата страна не доказала и не удостоверила документално изпълнение на
възложената работа. Работата не била отчетена и приета от възложителя,
следствие на което липсвало правно основание за плащане на претендираната сума.
Твърди, че липсва покана за плащане до ответното дружество, въпреки че имало
издадена фактура. Моли съдът да отхвърли предявените искове поради тяхната
неоснователност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.дело №4629/2018г. по описа на СтРС, на основание чл.411
ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжникът „АГРИАФЕР” ЕООД Стара Загора да
заплати на кредитора „ТРАКИЯ ЕР” ООД Стара
Загора сумата от 2412,00лв. главница, представляваща неплатена
цена на извършена услуга, за която са издадени фактури №601/26.07.2017г. и фактура №603/04.08.2017г.,
сумата от 214,24лв. лихва за забава за периода 27.07.2017г. до 11.09.2018г.,
сумата от 60,45лв. лихва за забава за периода 05.08.2017г. до 11.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018г. до
окончателното плащане и разноски – 54,00лв. ДТ и 320,00лв. адвокатско
възнаграждение. В
срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От
събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като
непротиворечиви, отразяващи преки впечатления и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото се установява, че страните са в трайни търговски
взаимоотношения. Установява се също, че през м.07.2017г. и м.08.2017г. ищецът по
заявка на ответника извършил агрохимически услуги – торене на ориз със самолет
на ищеца и препарати на ответника. Извършените услуги били отразени в Дневник,
извлечение от който е представено по делото.
За извършените услуги на 26.07.2017г. ищецът е издал фактура № 601/26.07.2017г. на стойност 1872,00лв. с ДДС, а за извършените
на 04.08.2017г. услуги ищецът издал фактура
№603/04.08.2017г. на стойност 540,00лв. с ДДС, осчетоводени по надлежния ред /Дневник
за продажбите за м.07.2017г. и за м.08.2017г./.
От
представеното писмо от 28.03.2019г. на НАП, ТД Пловдив, офис Ст.Загора се
установява, че ответникът „АГРИАФЕР” ЕООД Стара
Загора е отразил фактура № 601/26.07.2017г. в Дневника за
покупки за м.07.2017г. с право на пълен данъчен кредит; фактура №
603/04.08.2017г. е включена в Дневника за покупки за м.08.2017г. с право на
пълен данъчен кредит.
Като
взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че между страните са
съществували договорни отношения по договор за изработка. С договора за
изработка изпълнителя се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. В
настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ответникът, в качеството на възложител е възложил на
ищеца-изпълнител, а той от своя страна е поел задължение за извърши агрохимическа
услуга със самолет, срещу
заплащане на възнаграждение от страна на ответника. Анализа на събраните по
делото доказателства налага извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора да извърши възложените му услуги. Това се установява от представения
Дневник на полетите, събраните по делото гласни доказателства и записванията в счетоводните
книги на ищеца /чл.182 от ГПК/.
Ответникът възразява в представените писмен отговор и
становище, че работата не е отчетена и не е приета от ответника. При
съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че възражението
е неоснователно, тъй като липсват доказателства в подкрепа на това възражение.
Нещо повече, от представеното по делото писмо на НАП, ТД Пловдив, офис
Ст.Загора се установява, че издадените от ищеца фактури за извършените
услуги са били предмет на съответни
счетоводни операции в счетоводството на ответника.
Съгласно
чл.264 ЗЗД поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора за
изработка работа, което в процесния случай е сторено без възражения /няма данни
и доказателства за такива/. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 изр.2 ЗЗД за поръчващия възниква задължението да заплати възнаграждението
за приетата работа. Стойността на извършената услуга съгласно представените
фактури е както следва: по фактура №
601/26.07.2017г. - 1872,00лв. с ДДС
и по фактура № 603/04.08.2017г. - 540,00лв. с ДДС.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за установяване вземането за
главница за сумата от 2412,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение по
договор за изработка се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер.
С оглед основателността и доказаността на иска за
главница, основателен се явява и обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава в плащането на главницата. Лихвата за забава в
изплащането на главницата от 1872лв. за периода 27.07.2017г. до 11.09.2018г.,
служебно изчислен от съда, възлиза на 214,24лв.; лихвата за забава в
изплащането на главницата от 540лв. за периода 05.08.2017г. до 11.09.2018г.,
служебно изчислен от съда, възлиза на 60,45лв.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че този обективно съединен иск за установяване на вземането за лихва за забава
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски в размер общо на 698,00лв. /93,00 лв.
ДТ, 600,00лв. адвокатско възнаграждение и 5,00лв. такса удостоверение/.
Съгласно
т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 374,00лв.
/54,00 лв. ДТ и 320,00лв. адвокатско възнаграждение/ следва да бъдат възложени
в тежест на ответника.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРИАФЕР” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Райна Княгиня №2 вх.А ет.1
ап.25, представлявано от Свилен Валентинов Георгиев, че същия дължи на „ТРАКИЯ ЕР” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Козлодуй №26 ет.1 ап.2, представлявано от
Иван Стоянов Иванов, следните суми:
сумата
от 2412,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършена
агрохимическа услуга със самолет, за която са издадени фактура № 601/26.07.2017г. и фактура №
603/04.08.2017г., ведно със законната лихва, считано 13о.09.2018г. до
окончателното плащане;
сумата
от 214,24 лв., представляваща лихва за забава в изплащането на главницата от 1872лв. за периода 27.07.2017г.
до 11.09.2018г. и
сумата от 60,45лв.,
представляваща лихва за забава в изплащането на главницата от 540лв. за периода
05.08.2017г. до 11.09.2018г.,
за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ТРАКИЯ ЕР” ООД Стара Загора, с
п.а. против „АГРИАФЕР” ЕООД Стара Загора, с
п.а. заповед №2633 от 18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4629/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
ОСЪЖДА „АГРИАФЕР” ЕООД Стара Загора, с
п.а. да заплати на „ТРАКИЯ ЕР” ООД Стара
Загора, направените по настоящо делото разноски в размер 698,00лв., както и сумата 374,00лв. разноски в заповедното
ч.гр.д. №4629/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :