МОТИВИ към Присъда № 342/11.07.2019г. по НОХД № 302/2019г. на РС -
Разград
Повдигнато и внесено в съда e
обвинение срещу Д.М.М., ЛНЧ **********, за това, че на 21.03.2018 г. в гр.Разград,
съзнателно се ползвал пред Р.З.Е. и Д.М.Д., двамата служители на сектор „ПП“
при ОД на МВР-Разград, от неистински официален документ - Свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № ***г., издадено на името на Д.М.М.,
като от него за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2
във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните
доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер ориентиран към минимума
посочен в закона.
Подсъдимият Д.М.М., ЛНЧ **********, редовно призован, не се
явява. По делото са събрани доказателства, че се намира извън пределите на
страна на неустановен адрес, производството се развива в отсъствие на
подсъдимия при условията на чл.269, ал.3,т.1 от НПК.
Упълномощеният защитник,
счита обвинението за доказано, моли за минимално наказание.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Д.М.М. е роден на ***г.,
в Германия, гр.Фреден, живущ ***, парцел Н-2024, германски гражданин, със
средно образование, женен, работи - оператор в кол център в „Региоком“ клон
България,гр.Варна, неосъждан, ЛНЧ **********.
Подс. Д.М.М. е германски гражданин.
На 08.07.2016 г. той сключил граждански брак със св.Ст. М. ***. На 12.07.2017 г.
свидетелката придобила на свое име л.а.“Ауди А6“ с рег.№***.
На подс. Д. М. не е
издавано СУМПС в Германия, тъй като не владее български език, той може да завърши
курс за водач на МПС в България. От 2015 г. той и св. Ст. М. започнали да
търсят начин за снабдяване на подсъдимия с българско СУМПС. През м. февруари 2017 г. сем. М. били в
Германия. Там техен познат, чиято самоличност не е установена в хода на
разследване по делото, им предоставил телефонен номер на негов познат, към
когото да се обърнат за снабдяването на подсъдимия с българско СУМПС. Обадили
на посоченият телефонен номер и разговаряли с мъж, който се представил като „А.
С.“. Те поискали от него да ги снабди със СУМПС на името на подсъдимия. Мъжът
обяснил, че няма проблем да стори това, като поискал за услугата парична сума, в
размер на 750 евро. По-късно тримата се срещнали в гр. Разград. При срещата им
„А. С.“, чиято самоличността не е установена в хода на разследване по делото, предложил
на подс. Д. М. да „направи едно кръгче“ с автомобила му, след което взел от подсъдимия
и св. Ст. М. уговорената парична сума, в размер на 750 евро и обещал да им се
обади, когато свидетелството бъде готово. Подсъдимият и съпругата му отпътували
за Германия. Две седмици по- късно „А. С.“ им се обадил, че свидетелството е
готово и двамата пристигнали в България. При срещата им с „А. С.“ той им предал
само СУМПС на името на Д.М.М., без контролен талон, като обяснил, че
след като подсъдимият ще управлява
автомобил в Германия, няма да му е необходим контролен талон. Сем. М.отпътували
за Германия. Последствие те се завърнали в страната ни и св. Ст. М. направила
опит отново да се свърже по телефона с „А. С.“, за да поиска да ги снабди и с
контролен талон на името на съпруга си, но била уведомена от оператора, че
номерът не съществува.
Въпреки, че знаел, че не притежава издадени от
компетентните органи СУМПС и контролен талон, след снабдяването си с
горепосоченото СУМПС на негово име, подс. Д. М. започнал да управлява семейният
автомобил - л.а.“Ауди А6“ с рег.№***.
Свидетелите Р. Е. и Д. Д.,***, били назначени в наряд
като автопатрул за времето от 20,00ч. на 21.03.2018г. до 08,00ч. на
22.03.2018г. На 21.03.2018г., около 22,00ч., свидетелите спрели за проверка
л.а.“Ауди А6“ с рег.№ ***, който се движел по бул.“Априлско въстание“ в гр.
Разград. При проверката те установили, че автомобилът се управлява от подс. Д. М.,
като заедно с него пътувала и неговата съпруга - св. Ст. М.. При поискване на
документите за проверка подсъдимият представил на свидетелите Р. Е. и Д. Д. СУМПС № *** на негово име и документите на
автомобила, но не представил контролен талон, за който обяснил, че е забравил в
дома си. Поради липсата на контролен талон полицейските служители направили
справка с оперативния дежурен в РУ- Разград, при която установили, че подс. Д. М.
няма издадено СУМПС, т.е., че лицето е неправоспособен водач.
Св. Р. Е. съставил на подс. Д. М. АУАН с №
0308731/21.03.2018г. за извършеното от него административно нарушение, като с
акта били иззети СУМПС № ***, СРМПС
№********* част 2 и регистрационните табели на автомобила с №***.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена в ДП техническа експертиза, изслушано и прието в
съдебно заседание, се установява,че СУМПС № ***, издадено на 27.03.2017г., на
името на Д.М.М., представлява неистински документ.
Подс. Д.М.М. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Р. Е., Д. Д. и Ст. М. / приобщени по реда на чл. 281, ал.1,т.5 от НПК/, на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно –
техническа експертиза, както и на
писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 330ЗМ-80/2018г. по описа на ОДМВР
- Разград, Справка за съдимост на подс. Д. М., Характеристична справка на
подсъдимия, Официална справка от Дирекция „ МОС „ – МВР – София, АУАН бл. №
0308731/21.03.2018г., Протокол за доброволно предаване, Справка за нарушител /водач. Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Д. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, пр.1 във вр.
с чл.308, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 21.03.2018г. в
гр. Разград, съзнателно се ползвал пред Р.З.Е. и Д.М.Д., двамата служители на
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Разград, от неистински официален документ -
Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***г., издадено на
името на Д.М.М., като от него за самото съставяне на неистинския документ не
може да се търси наказателна отговорност.
Съгласно чл. 93, т. 5 от НК, СУМПС
представлява „официален документ“, т.к. е документ, който е издаден по
установения ред и форма, от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Видно от
доказателствата по делото процесното СУМПС не е издадено съгласно тези
изисквания, в който смисъл е заключението на вещото лице по назначената
техническа експертиза.
От субективна страна – подсъдимият, като е съзнавал, че на негово име няма редовно
издадено в Р България Свидетелство за управление на МПС е ползвал СУМПС № ***г. – неистински официален
документ, за да удостовери правоспособността си като водач на МПС. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал настъпването на тези последици.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 316
във връзка с чл. 308, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до осем години.
Съдът счете с
оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от
свобода под най-ниския предел, предвиден в закона. От друга страна, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало на подс. Д. М., определянето на размера на наказанието, следва да
бъде ориентирано към минималния посочен от закона, наказание, което би
отговорило на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право и би осъществило целите на наказанието, установени в чл.36 от НК и определи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест
месеца.
Съдът прие, че са
налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
"лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, предвид чистото
съдебно миналои определи изпитателен срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 160,28 лева,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград, сумата 20.00 лв. разноски в съдебното производство.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: