№ 37
гр. Велики Преслав, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200210 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул.“***" № **, представлявана от Я.С.Й. - кмет на
общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-112/24.06.2021 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от
Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, аргумент за което се сочи обстоятелството, че процесният
язовир е отдаден под наем, като неизпълнението на предписанията било с
оглед извънредната обстановка в страната, забавила отстраняване на
констатираните нередности в дадения от контролните органи срок. Изтъква
се, че след получаване на АУАН е извършена проверка от собственика на
водоема установила изпълнение на предписанията.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и
представлява.
1
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 12.10.2020 г. при извършване на проверка на язовир „***“, находящ
се в поземлен имот №000306 в землището на с.***, Община ***, служителите
на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО
НЯСС „Североизточна България“, свидетелите И.И. и Р.Р. при оглед и обход
на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на наличната
документация установили, че не са извършени ремонтно-възстановителни
дейности на преливника и бързотока след него, като не са реализирани
проектните решения на оператора на язовирната стена, срокът за които, видно
от изготвен КП №05-03-100/14.11.2019 г. бил до 31.08.2020 г. Същите
констатирали, че преливникът, който бил челен, с трапецовиден преходен
участък преминаваща в отвеждащ канал, който пресича стопанки път не е с
изградено съоръжение под пътното платно. По този начин преминалите през
преливника води преминавали пътя и се отичали по терени след него без
оформено корито. Непосредствено след пътя, в резултат на дългогодишна
експлоатация се било получило изравяне с дълбочина около 1,50 м.
Установено било, че при предходна проверка бил представен анализ за
проводимостта на преливника, според който същият е неспособен да проведе
висока вълна в обезпеченост 1% без да се получи преливане на короната на
язовирната стена по цялата й дължина. В анализа били дадени проектни
решения за привеждане на преливника в състояние гарантиращо
безпроблемното провеждане на високи води и укрепване на отвеждащия
канал на преливника след стопанския път. Свидетелите установили, че към
момента на проверката - на 12.10.2020 г., от страна на собственика не били
предприети каквито и да е действия целящи привеждане на преливника в
състояние за провеждане на висока вълна с обезпеченост 1%. След преценка
от административнонаказващия орган касателно констатираното бил съставен
и АУАН за неизпълнение на посоченото предписание, на осн.чл.190а, ал.1,т.3
от Закона за водите, с което Община *** в качеството си на собственик на
язовир „***“ нарушила чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото
нарушение на осн.чл.83 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.
2
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.И. и св.Р.
са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201,
ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б."б" от ЗАНН и Заповед №А-
237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е
процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната
нарушена административна норма от Закона за водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
3
приложения от административно наказващия орган
административно-наказателен състав. Безспорно установено е, че към
процесната дата не е изпълнено даденото такова предписание, собственика да
предприеме действия за осъществяването на ремонтно-възстановителни
дейности по преливника и неговия бързоток, съгласно изготвените и
представените от оператора на язовирната стена проектни решения, със срок
на изпълнение до 31.08.2020 г., който е изтекъл. Поради, което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и
като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е адресат на задължение
да изпълнява дадените предписания по Закона за водите и Наредбата по
чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата
на чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Съгласно чл.141, ал.2 от ЗВ , условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Такава е именно Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние приета с ПМС №12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г.,
в сила от 31.01.2020. и отменената такава действаща към датата на даване на
предписанието Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние,
приета с ПМС №262 от 2016 г. /ДВ, бр. 81 от 2016 г./. Както изрично се сочи в
приложимия подзаконов нормативен акт, в последната се урежда
приложението досежно язовирните стени и съоръженията към тях за
язовирите, определени вчл.141а от Закона за водите. Също съгласно
Наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите на
язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. Община *** , е
собственик на язовир „***“, като подзаконовия нормативен акт предписва в
4
тази връзка изискуемите действия. Според чл.4 собственикът на язовира
стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява
техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда.
Т. е. предписанието е дадено на основание Наредбата по чл.141, ал.2, която е
следвало да бъде изпълнено от Община ***, включва поддържане по смисъла
на чл. 3 на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях за всички язовири, като към посоченото е безспорно
относимо и състоянието на преливника и бързотока, чието нарушено
експлоатационно състояние не е възстановено от жалбоподателят, като
собственик на язовира, за когото е въведено задължение да поддържа в
цялостна изправност същия и за чиято реконструкция е имало изготвен
проект. В случая по безспорен начин е установено липсата на предприети
към момента на проверката на 12.10.2020 г. действия на жалбоподателя за
осъществяването на ремонтно-възстановителни дейности по преливника и
неговия бързоток, съгласно изготвените и представените от оператора на
язовирната стена проектни решения, като в този смисъл е осъществено
поведението изразило в бездействие по отношение на съществуващото му
задължение за активно поведение релевантно към задълженията му по
отношение на посочения язовир. Изпълнителното деяние на нарушението по
200, ал.1, т.39, вр. чл.190, ал.2 от ЗВ се е изразило в неизпълнение на
посоченото задължение от страна на Община ***, като собственик на
яз.“***“.
Констатациите от свидетелите по акта кореспондират по между си и
отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от
жалбоподателя, който възразява единствено досежно свързаността на
неизпълнението от страна на наемателят на язовира с извънредната
обстановка в страната, възражение несъстоятелно според настоящия съд в
съдържателно отношение, доколкото от една страна даденият срок за
изпълнение на предписанието е достатъчно оптимален - почти девет месеца и
половина, а от друга страна обстановката в страната следва да бъде отчетена
като фактор, но същата предвид продължителността на дадения срок не може
да бъде приета за определяща и извинителна такава при неизпълнение на
същото, с оглед обществената опасност на посоченото нарушение и
относимостта на същото към безопасността на населението,
5
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на
определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не
се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по
себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН
релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват
изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие за поддържане в изправност на преливника и
бързотока на язовира с оглед функциите, които изпълняват и доколкото и
степента на потенциална опасност на яз.“***“, съобразно оценката на риска
от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети е
изключително висока.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган. В случая, не са
представени доказателства, жалбоподателят да е бил наказван друг път с
влязъл в сила акт за подобно нарушение, но същото доколко се осъществява
трайно и продължително във времето и води до нефункционалност на
6
посочените съоръжения и съотв. до реалната заплаха и риск от човешки
жертви, икономически, социални и екологични щети, което според настоящия
въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, щото да обоснове размер на
санкцията в минималния такъв, определен в закона. Съобразявайки
посоченото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена
санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена, като това е
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата
страна, при определянето на които следва на основание чл.144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78 от
ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в
съдебното заседание намира, че на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-112/24.06.2021
г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр.София, с което на Община ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.“***" № **,
представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината, е наложено административно
7
наказание „имуществена санкция" в размер на 1000 лв.(хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул.“***" № **, представлявана от Я.С.Й. - кмет на общината ДА
ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Г. М. Димитров " №
52А, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8