РЕШЕНИЕ
№ 245/10.11.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……….........................……. в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №760 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Мария
Виктория“ ООД, гр. П., подадена чрез пълномощник, против Решение №260138 от 31.05.2021
г., постановено по АНД №397 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В
касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно. Излагат се
съображения за неправилност на извода, че в момента на проверката работникът не
е имал нито подписан ТД, нито връчено обявление по чл.62 ал.3 за сключения ТД. Със свидетелски показания и писмени
доказателства се установило, че трудовият договор бил подписан сутринта на
21.10.2020г., като бил донесен от управителя М., който след това си отишъл и не
присъствал на проверката. Регистрацията на този договор действително била
извършена по-късно, около два-три часа след проверката, което обаче било по
вина на счетоводната кантора на дружеството, а не по вина на управителите. Тези
обстоятелства се установили от разпита на свидетеля Ж. Г.и същите имали
отношение към малозначителността на деянието,
доколкото била нарушена само втората част от нормата на чл.63 ал.1 от КТ, а не
цялата разпоредба, тъй като трудовият договор бил в наличност. По делото се
доказало, че АНО не извършил задължителните по ЗАНН действия по разследване на
случая и обсъждане на възраженията на жалбоподателя, с което допуснал съществено процесуално нарушение и това довело
до противоположен по значение изход от процеса. Навеждат се доводи за съставяне
на АУАН в нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН. Непосочването на дата и час на
извършване на нарушението в АУАН и в обжалваното наказателно постановление представлявало
процесуално нарушение, непреодолимо по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Излагат се и
съображения, че отразените в АУАН и в НП обстоятелства са неверни и не
съответстват на реалната фактическа обстановка, и неправилно са приети от първата
инстанция за извършени и доказани. Сочи се, че правата на наказаното лице са съществено
нарушени, което би довело до нарушаване правата и на работника, като се тълкува
законовата норма изолирано от обществено-икономическия живот и от развитието на
индивидуалното правоотношение. Твърди се, че нормата, за нарушение на която
било наказано дружеството, била в защита правата на работника и целяла да се
предпази наемния работник от полагане на труд без трудов договор. В настоящия
случай правата на работника не били нарушени. От формална страна, една част от
процедурата не била изпълнена, но на практика работодателят спазил абсолютно
всички права на работника и ги спазвал и до момента. Навеждат се подробни
съображения, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че конкретното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация.
В тази насока следвало да се отчете, че нарушението било отстранено доброволно,
едва 2-3 часа след допускането му. Особено съществено за преценката, че се
касае за маловажен случай, било обстоятелството, че нарушение фактически
нямало, тъй като работникът бил трудово ангажиран и досега, за разлика от
хилядите работници, които през периода на продължаващата пандемия нямали работа
и заплата. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли да
бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено ново решение, с
което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира се присъждане на
разноски и за двете инстанции.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил НП №26-001133/30.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „Мария Виктория“ ООД, гр. П., за
нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева . С решението в полза на ДИТ-Хасково е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел,
че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП на
процесуално основание. Приел е, че описаното в АУАН и НП административно
нарушение е безспорно установено и доказано, и правилно санкционирано с
имуществена санкция в предвидени законов минимум. Посочил е също, че за извършеното от
работодателя административно нарушение по чл.414, ал.3, предл.4,
вр. чл.63 ал.2 от КТ не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за квалифицирането му като маловажно по смисъла на
чл.415в от КТ, респ. не е налице основание за налагане на санкция по
привилегирования състав на посочената норма.
Касационната инстанция намира проверяваното
решение за правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред.
Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно
проведена. Неоснователно е оплакването на касатора за
съставяне на АУАН в нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН. Твърдения в тази насока са
били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано не ги
възприел. Изложените в тази връзка съображения изцяло се споделят от
касационната инстанция.
Според настоящата инстанция, съставеният в
случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството
нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице
да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в
АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства. От същите се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и час санкционираният
работодател е допуснал лицето Н. Г.К.до работа като „комплектовач“
в стопанисвания от дружеството цех за битова техника,
намиращ се в гр. Хасково, Източна индустриална зона, преди да му е
предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В чл.63, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Видно е от цитираните
разпоредби, че посочените в ал.1 на чл.63 от КТ документи следва да бъдат предоставени
преди допускане на работника или служителя до работа. За да е налице извършване на нарушението на
чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди допускането му до работа, на работника
или служителя да не е бил предоставен който и да е от двата документа по ал.1. В случая е безспорно установено, че
регистрацията на трудовия договор е била извършена няколко часа след проверката
– в 17:57ч. на 21.10.2020г., което обстоятелство се установява от представената
справка за приети и отхвърлени уведомления, а освен това не се и оспорва от касатора. Така установеното е достатъчно да обоснове извод
за осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, дори и да се приеме, че
трудовият договор /съгласно отразеното в него/,
е бил връчен на работника на 21.10.2020г. Констатираното нарушение се потвърждава и от
представената по делото декларация, попълнена лично от Н. Г.К.и подписана от него.
В декларацията същият е декларирал, че
работи за „Мария Виктория“ ООД, гр.П., от 20.10.2020г. на длъжност „работник“,
на обект цех за скари Хасково, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и няма
сключен трудов договор. Декларацията е редовно събрана в хода на проведената
административно-наказателна процедура по реда на Кодекса на труда и съобразно
правомощията на контролните органи. Същата е документ, съдържащ изричното
волеизявление на издателя си и в този смисъл има силата на допустимо и годно
писмено доказателство, поради което правилно е кредитирана от съда.
С оглед изложеното, правилен и
законосъобразен е извода на районния съд, че е налице нарушение на нормата на
чл.63 ал.2 от КТ. При това положение, настоящият състав намира, че в случая
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Наложената в случая имуществена санкция е
правилно определена от АНО в минималния предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.3
от КТ размер.
Неоснователни са твърденията за маловажност
на нарушението. С оглед правната му квалификация, процесното
нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на закона не
могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, не са
маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
Предвид изложеното, касационните оплаквания
не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като
такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност на
касационната жалба, то следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски, направено от представляващия ответната страна, а именно: юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер
от 80.00 лева, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260138/31.05.2021г.,
постановено по АНД №397/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Мария Виктория“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. „К.М. Л.а“ .., ЕИК: …….., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Хасково направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.