О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№…
гр. Горна Оряховица, 08.11.2019г.
Днес, 08.11.2019г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1781/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, след като се
запознах с исковата молба и
материалите към нея на
Д.Х.Т. с ЕГН**********,***(чрез адв.Л.П. от
ВТАК - съдебен адрес:***), против „Транспортно строителство и възстановяване”ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София кв.”Илиянци“ ул.”Кирил Благоев”№14, представлявано от Изп.директор Б. Н.Д., по предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1
т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, и с съответно
отговора на ответната страна „Транспортно
строителство и възстановяване”ЕАД с ЕИК:*********, считам, че делото не е подсъдно на
Горнооряховския районен съд и съгласно чл.118 ал.2 от ГПК следва да се изпрати
на надлежния РС гр.София.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който, на основание чл.119 от ГПК ввр. чл.105
и чл.108 от ГПК е направено възражение за местна неподсъдност на спора на Горнооряховския
районен съд, като обосновава, че предвид седалището на ответника и правилото за
обща местна подсъдност, делото следва да бъде изпратено по компетентност на
надлежния съд, който е Районен съд гр.София.
Действително, законодателят е
предвидил т.н. „обща местна подсъдност” в чл.105 от ГПК, според която искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. От друга страна обаче, е предвидена и т.н. ”изборна местна
подсъдност” която да даде възможност на ищеца да предявява искове по своя
преценка при хипотеза на предявяване на изрично посочени искове: иск за парични вземания на договорно
основание, искове за издръжка, искове на потребители, искове за непозволено увреждане и искове по
трудови дела. Според чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, от която разпоредба ищецът се е възползвал с оглед мястото, където
полага своя труд.
Мястото на работа е задължителен
реквизит на трудовия договор и като такъв - следва да бъде уговорено писмено
между страните, съгласно правилата на чл.62 ал.1 от КТ и чл.66 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно
чл.66 ал.3 от КТ, за място на работата се
смята седалището на предприятието, с което е сключен трудов договор, доколкото
друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В
конкретния случай, исковата молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността
на сезирания Горнооряховски районен съд(липсват твърдения и изявление за
подсъдност на делото по местоизвършване на работата). В исковата молба липсват
каквито и да било твърдения, че ищцата е полагал труд в предприятие на
ответника в гр.Г.Оряховица. Ищцата посочва, че не е подписвала допълнително
споразумение за преминаване на друга длъжност, като от м.май.2019г.
работодателят и е бил преобразуван от държавно предприятие(ДП“ТСВ“ с
ЕИК:*********) в търговско дружество(„Транспортно
строителство и възстановяване”ЕАД с ЕИК:********* – Решение№256/03.05.2019г. на
МС на Р.България), а териториалното поделение(поделение 58210) на държавното предприятие, в което е
полагала труд, е прекратило своето съществуване и е заличено заедно със
заличаването на държавното предприятие. И след като не е налице допълнително
споразумение, уреждащи отношенията работник-работодател, то трудовото
правоотношение не се прекратява, а се урежда съобразно чл.123 от КТ(на практика работодател от м.май.2019г. се явява юридическото лице „Транспортно строителство и възстановяване”ЕАД, а не негово поделение(или обособено образувание по смисъла на §.1 от ДР на КТ). В отговора на исковата молба, ответното юридическо лице(работодател)
е направило възражението за подсъдността, като се е позовало на общото правило
на чл.105 от ГПК, чл.108 от ГПК и на факта, че седалището му е в гр.София.
Позоваването е извършено на базата на чл.66 ал.3 от КТ.
С оглед
диспозитивното начало на процеса, при решаването на въпроса за местната
подсъдност, следва да бъде извършена преценка от съда единствено относно
наличието на предпоставките за приложимост на изборната подсъдност по чл.114 от ГПК, предвид обстоятелствата, на които се позовава ищцата. След като в исковата
молба ищцата не е обосновала компетентността на сезирания Горнооряховски
районен съд с разпоредбата на чл.114 от ГПК, още след постъпването на
възражението за местна подсъдност по реда на чл.119 ал.3 от ГПК от ответника,
предвид седалището на последния, съд е следва да прекрати производството и да
изпрати делото на местно компетентния районен съд, съобразно общата разпоредба
на чл.108 ал.1 от ГПК, който е Районен
съд гр.София.
С оглед изложеното, възражението
се явява основателно. Съгласно разпоредбите на чл.118 ал.2 от ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята
за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си. Така производството по
гр.дело№1781/2019г. следва да бъде прекратено,
а делото да се изпрати по
подсъдност на Районен съд гр.София.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.121 ввр. чл.275 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
Прекратява производството по гр.дело№1781/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд, поради местна неподсъдност на делото на този съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр.София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на
ищцовата страна пред Великотърновския окръжен съд.
Препис от определението да се
изпрати на ищцата и ответника(с известие
за доставяне-обратна разписка).
Районен
съдия: