Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.12.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.11. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1355 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 541/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 2169/2018г. по описа
на Районен съд – гр.С.З., в частта с която е отхвърлен предявения иск от
“П.К.Б.” ЕООД против С.С.П. за сумата над 3869,90 лева до пълния претендиран размер от 6 939, 69 лева - представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № **********
от 14.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2017г.
до окончателното й изплащане като неоснователен, за която сума е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5255/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение, като излага подробни съображения за неговата
неправилност, с искане да се отмени същото и да се постанови друго решение, с
което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендират се разноските пред
двете инстанции.
В законния срок отговор на въззивната жалба не е
постъпил.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.06.2016г. ответникът подал
попълнено и подписано Искане
за отпускане на потребителски кредит П.К.Стандарт със зададени параметри. Последният
получил разяснения, даващи му възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият
декларирал, че е запознат и с Общите условия на ищеца. Получил и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация. Посочил, че с част от сумата по договора желае да
бъде извършено рефинансиране на други три негови задължения – 2 вътрешни
рефинансирания към ищеца по други негови кредити и външно рефинансиране към П.Ф.Б..
Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от
допълнителни услуги и предоставил на кредитната институция данни за финансовото си състояние.
Също така бил уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие
за сключване на Договора за потребителски кредит, също декларирано и подписано
от него. След като ищцовото дружество одобрило отпускането
на заем, на 14.06.2016г. с ответника бил сключен Договор за потребителски
кредит №**********. Клиентът-ответникът, получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет
от допълнителни услуги, за получаването на който подписал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил отново и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с
Допълнителна преддоговорна информация, на които положил имената и подписа си.
Ответникът поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а
именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 36 месеца с месечна вноска по
погасителен план в размер на 211,33 лева и падежна дата всяко 26-то число на
месеца. Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги били подписани при Общи условия, неразделна част от
договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени на клиента при подписването им, като той декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва, за което и ги е подписал. Договор №********** бил сключен при следните
параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него- 7607,88лева, включващо:
Сума на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната
вноска по кредита: 146,39 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
26- то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен
лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11. Общо дължима сума по
кредита: 5270,04 лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги
били, както следва: Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги:
2337,84 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 64,94
лева. Общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от
допълнителни услуги било, както следва: Общо задължение по договора: 7607,88
лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 211,33 лева; Дата на
погасяване: 26-ти ден от месеца. Страните се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня
на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента
в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено и заплащането на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента
като задължение към деня на отпускане на кредита - разсрочено във времето и се
погасявало от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в
погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). С част от сумите по договора било
поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, сключени с ищеца и
с П.Ф.Б. /т.V на ДПК «Допълнителни възможности за клиента/: Вътрешно
рефинансиране към П.К.Б. ЕООД – 487,62 лева и 528,55 лева. Външно рефинансиране
към П.Ф.Б. – сума за рефинансиране 1334,11 лева. Ищецът изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора, като извършил поисканите рефинансирания, а
останалата част от сумата по договора в размер на 649,72 лева била преведена по
посочена от ответника банкова сметка. ***ни 36 вноски, всяка по 211,33 лв, с
падежна дата - всяко 26-то число на месеца. Погасителният план бил получен от
длъжника на 14.06.2016г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги. Ответникът не изпълнил задължението, което
поел по договора, преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в
забава, направил само седем плащания, както следва: На 09.08.2016г.- платени
211,33 лв. На 10.08.2016г. - платени 1.70 лв. На 13.09.2016г. - платени 218,80
лв. На 08.11.2016г. – платени 118,80 лева. На 19.11.2016г. – платени 30,80
лева. На 21.11.2016г. – платени 98,80 лева. Заплатените от ответника суми по ДПК ********** (по кредита и по
споразумението) били в общ размер на 680,23 лева. С посочената сума била
погасена сума в размер на 668,19 лева, заплатени изцяло 3 вноски по погасителен
план и частично плащане в размер на 34,20 лв. имало и по 4-тата вноска по
погасителен план. В общата сума били отразени и плащания по начислените
лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 12,04 лева. Ответникът
погасявал вноските по договора със забава, поради което били начислени лихви в размер на 21,69
лева, които към
момента били заплатени частично. Това задължение възникнало съгласно
уговореното в ОУ, които обвързвали страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи
плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на
общия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден
забава върху размерна на просроченото плащане" (т.12.1). След като били
отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния
план към Договор за потребителски кредит (ДПК) ********** било в размер на
6939,69 лева. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите
договорни задължения и изпаднал в забава,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай,
че клиентът просрочи една месечна
вноска с повече от 30(тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост...." договорът бил прекратен, а
задълженията по него - обявени за предсрочно изискуеми на 03.01.2017г.
Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б." ЕООД,
за което ответникът бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него
адрес в договора. Въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит с
небанкова финансова институция, по отношение на който не намира приложение т.
18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит, трябвало да се отчете, че
обявяването за предсрочна изискуемост в случая не било задължителна
предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, за което
ответникът безспорно бил уведомен още при сключването на процесния договор.
Цитира се съдебна практика и се сочи, че в случая,
предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
|
|
Счита се, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, тъй като от представеният по
делото договор било видно, че същият е сключен в размер, съгласно заявените от
ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски
кредит П.К.Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на ответника бил
предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за
отпускане на потребителски кредит П.К.Стандарт и веднъж преди сключването на
самия договора. От него било видно, че дружеството в качеството си на кредитор
е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра били посочени същите параметри,
както в Договора за потребителски кредит. Ответникът посочил, че е получил
екземпляр от него, изписал имената си и се подписал. Параметрите на кредита
били посочени в европейския формуляр, подписан от кредитоискателя и който му
бил предоставен, втори път, били посочени в договора за потребителски кредит
преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен и връчен
на ответника бил погасителният план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на
ответника, ведно с Договора за потребителски кредит на 14.06.2016г.
|
|
По повод на договора ответникът поискал да сключи и
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което не било задължително
за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора
параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля
дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както
и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява
размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и
лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги
потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет.
Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да получи
услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били
свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а
кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането
на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането
на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние
с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че
ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
клиентът може да поиска ищецът да намалим с до 75% размера на определен брой
погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е
необходимо да попълва и представя купища документи. Предоставените допълнителни
услуги гарантирали спокойствието на потребителя и възможността му да се справи
с всяка неблагоприятна ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупувал по
избор на потребителя, видно и от факта, че кредиторът предлага и реално отпуска
кредити и без закупен такъв пакет. Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги било сключено по повод ДПК на 14.06.2016г. и бол неразделна
част от Договора и било постигнато съгласие от страните да бъде тълкуван винаги
заедно с него по въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. Въпреки,
че не било задължително условия за сключването на договора, се превръщало в
неразделна част от ДПК. (т. 18.1. и 18.2. от Общите условия (ОУ) към договора).
Съгласно Споразумението, кредиторът предоставял на клиента правото да се
възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните
условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на
клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно
възможността за предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в точка VI на
процесния договор. Възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги ставало
изискуемо с подписването на Споразумението от страните по договора. Страните се
съгласили възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата като
възнаграждението за периода между настъпилата и следващата падежна дата било
изискуемо в пълен размер. Фактът, че Споразумението е неразделна част от Договора,
се потвърждавал и от това, че в т. VI на договора като общо задължение била
договорена сумата по кредита и по пакета от допълнителни услуги, както било
посочено и в текста на самото споразумение. Ответникът дължал възнаграждение по
сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че
се е възползвал от първата услуга от
пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността във всеки един момента да поиска извършването на някоя или всички
останали услуги. Ответникът имал възможност да се откаже от договора, ако
същият не го удовлетворява, като уведоми дружеството и върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по договора до датата на връщане на главницата,
съобразно т.7 от ОУ и ЗПК, както и да измени договора црез предсрочно
погасяване на кредита, като не се възползвал от това право. Ответникът усвоил
предоставената му в заем сума, поел изпълнение на уговореното в договора
съгласно погасителния план към него, направил и погасителни вноски. От това
можело да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на
сключения с П.К.Б. Договор за потребителски кредит и Споразумение и се съгласил
с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна
преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент бил
наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на
желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяването на вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
Безспорно
е установено, че между „П.К.Б.” ЕООД и С.С.П. е сключен Договор за
потребителски кредит №********** от 14.06.2016г. за сумата от 3000 лв. и
споразумение към него за предоставяне на пакет допълнителни услуги. Срокът за
издължаване на кредита е 36 месеца, размерът на месечната вноска по кредита:
146,39 лева с дата на погасяване 26 ден от месеца; Годишен процент на разходите
(ГПР %) 49.90; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11. Общо
дължима сума по кредита: 5270,04 лв. Възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги е в размер на 2337,84 лв. /отпуснатата сума по кредита е 3000
лв./. Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 64,94 лв.
Или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 7607,88 лв.
/5270,04 лв. – дължимата сума по кредита с договорната лихва + 2337,84 лв. –
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги/. Общ размер на
вноската – 211,33 лв.
В чл. 12.3 от общите условия на договора е предвидено, че
в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща за
това на клиента уведомление, покана, предизвестие и други.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства
се установява, че с част от сумата е извършено рефинансиране по други договори,
сключени с ищеца и с П.Ф.Б. /т.V на ДПК «Допълнителни възможности за клиента/:
Вътрешно рефинансиране към П.К.Б. ЕООД – 487,62 лева и 528,55 лева. Външно
рефинансиране към П.Ф.Б. – сума за рефинансиране 1334,11 лева. Останалата част
от сумата по договора в размер на 649,72 лева е преведена по посочена от ответника
банкова сметка.
***мо от ищеца до ответника, че, съгласно ОУ, считано от
03.01.2017г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на ответника
по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са
представени доказателства, че горепосоченото уведомление е изпратено до С.С.П.
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5255/2017г. по описа на
Районен съд – С.З., в полза на “П.К.Б.” ЕООД против С.С.П. е издадена заповед №
3445/21.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 6 936, 69 лв. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 238, 99 лв. за направени разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
подадено възражение от С.С.П., в което е посочено, че признава, че дължи част
от задължението, но не и посочената сума. Поради това съдът е дал указания на
ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е установено, че по силата на Договор за
потребителски кредит №********** от 14.06.2016г. за сумата от 3000 лв. “П.К.Б."
ЕООД е предоставил на С.С.П. сума в размер на 3 000 лева. С част от сумата е
извършено рефинансиране по други договори, сключени с ищеца и с П.Ф.Б. /т.V на
ДПК «Допълнителни възможности за клиента/: Вътрешно рефинансиране към П.К.Б.
ЕООД – 487,62 лева и 528,55 лева. Външно рефинансиране към П.Ф.Б. – сума за
рефинансиране 1334,11 лева. Останалата част от сумата по договора в размер на
649,72 лева е преведена по посочена от ответника банкова сметка.
***сма от ищеца до С.С.П., че съгласно ОУ, считано от 03.01.2017
г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на ответника по договора
за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени
доказателства, че горепосоченото уведомление е изпратено до С.С.П. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищеца. Така предвид гореизложеното съдът приема, че на
длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 03.01.2017
г.
Безспорно е установено, че в хода на производството пред въззивния съд е настъпил
крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок 36 месеца, като
последната вноска е дължима на 26.06.2019 г. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
В настоящото производство ищецът претендира установяване
на сума за главница по договора, а именно на сумата от 6 939, 69 лева. В
конкретния случай в заявлението по чл. 410 ГПК,
заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът поддържа
искането си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима
главница по процесния заем. Никъде не е претендирана възнаградителна лихва,
както и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Производството
по чл. 422 ГПК
се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Поради
това въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за установяване на
главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за установяване на
дължимата възнаградителна лихва по договора, както и неизплатеното задължение
за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Видно от представеното извлечение от
сметка към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното
производство са падежирали последните пет вноски по договора, а именно от 32 до
36 вноска, поради което дължимата главница е в размер на 662, 07 лв., за която
към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд не са
представени доказателства за заплащането й. Ето защо, предвид настъпилия в хода на производството
пред въззивния съд краен срок на договора на 26.06.2019 г. С.С.П. дължи на „П.К.Б.” ЕООД остатъка от главница в
размер на 662, 07 лв.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че решение №
541/30.04.2019г., постановено по гр.д. №
2169/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в частта с която е
отхвърлен предявения иск от „П.К.Б.” ЕООД против С.С.П.
за установяване по отношение на С.С.П.
съществуване на вземането на „П.К.Б.” ЕООД за сумата от още 662, 07 лв.,
представляваща 5 падежирали вноски за главница по Договор
за потребителски кредит №********** от 14.06.2016г., за което е издадена
заповед №3345/21.09.2017 г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа на РС – С.З. е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо това следва да се признае за установено по отношение на С.С.П. съществуване на вземането на „П.К.Б.” ЕООД за
сумата от 662, 07 лв., представляваща 5 падежирали вноски за главница по Договор за потребителски кредит №********** от 14.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.09.2017 г. до изплащането й за
което е издадена заповед №3345/21.09.2017 г. за изпълнение парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа на РС – С.З..
В
останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С
решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия
случай, в производството ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа на РС – С.З. „П.К.Б.”
ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 138, 99 лв. и съдът е определил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед изхода на делото, С.С.П. следва да заплати на „П.К.Б.” ЕООД
допълнително разноски в размер на 22, 80 лв. по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа
на РС – С.З., съразмерно с уважената част от иска.
В
първоинстанционното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 138,
79 лв. и районният съд е определил на основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за
правна помощ юрисконсултско възнаграждение на „П.К.Б.” ЕООД в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото, С.С.П. следва да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД допълнително сумата 32, 32 лв., представляваща
разноски пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от иска.
Във въззивното производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 61, 40 лв. Въззивният съд на основание чл. 25, ал. 1
от Наредбата за правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение на „П.К.Б.”
ЕООД в размер на 100 лв. за въззивната инстанция. Така с оглед изхода на
делото, С.С.П. следва да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД направените пред въззивния съд разноски в размер на 34, 80 лв., съразмерно
с уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 541/30.04.2019г., постановено по гр.д.
№ 2169/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в частта с която е отхвърлен предявения иск
от „П.К.Б.” ЕООД против С.С.П. за установяване
по отношение на С.С.П. съществуване на
вземането на „П.К.Б.” ЕООД за сумата от 662, 07 лв., представляваща 5
падежирали вноски за главница по Договор за
потребителски кредит №********** от 14.06.2016г., за което е издадена
заповед №3345/21.09.2017 г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа на РС – С.З. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.С.П., с ЕГН **********,***, съществуване на вземането на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.** за сумата от още 662,
07 лв., представляваща 5 падежирали вноски за главница по Договор за потребителски кредит №********** от 14.06.2016г.,
за което е издадена заповед №3345/21.09.2017 г. за изпълнение парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА С.С.П., с ЕГН **********,*** да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.**
допълнително разноски в размер на 22, 80 лв. по ч.гр.д.№5255/2017 г. по описа
на Районен съд – С.З.; допълнително разноски в размер на 32, 32 лв., направени
пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от иска и направените
пред въззивния съд разноски в размер на 34, 80 лв. , съразмерно с уважената
част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 541/30.04.2019г., постановено по гр.д. № 2169/2018г. по описа на Районен съд
– гр.С.З. в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.