№ 4570
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110209041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. К. К., ЕГН **********, чрез
адв. Г. Г., срещу Наказателно постановление № 21-4332-028279/30.05.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Д. К. К. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 21.09.2021 г., около 08:47 часа, в гр. София, по бул.“Ботевградско шосе“, с
посока на движение от бул.“Владимир Вазов“ към Източна тангента,
управлява т. а. "ХХХХХ" с рег. № ХХХХХХ, регистриран на К.Д. К., като
срещу фирма „Т.“, при извършена проверка е установено, че водачът
управлява МПС с прекратена регистрация.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че в случая процесният автомобил е бил с налични
регистрационни табели, като жалбоподателят, който е управлявал автомобила
– собственост на трето лице, не е знаел, че последният е бил служебно
1
дерегистриран, като няма данни органите на реда да са правили опити да
уведомят собственика за дерегистрацията. По посочените съображения се
счита, че нарушението е несъставомерно от субективна страна и се иска
отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят Д. К. К., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Г. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на Д. К. К. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
028279/30.05.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 21.09.2021 г., около 08:47 часа в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“,
с посока на движение от бул.“Владимир Вазов“ към Източна тангента,
жалбоподателят Д. К. К. управлявал моторно превозно средство товарен
автомобил "ХХХХХХ" с рег. № ХХХХХХ. Същият бил спрян за извършване
на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП, при която се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
2
ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 08.10.2021 г. срещу жалбоподателя Д. К. К. св. П. Б. С. - младши
автоконтрольор в СДВР-ОПП съставил АУАН № 770774/08.10.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения АУАН
нарушителят К. го подписал без конкретни възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 09.05.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство,
като материалите по преписката били изпратени на Началник отдел "Пътна
полиция" за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на Д. К..
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
"Пътна Полиция" на 30.05.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Д. К. К. е санкциониран за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 20.06.2022 г., който в законоустановения срок на 27.06.2022
г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; заверено копие от материалите по пр. пр. № 16163/2022 г. по
описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 513з-5070/27.07.2015 на
директора на СДВР, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П. Б. С..
3
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля С., поради което възприема
показанията му като обективни и безпротиворечиви. Същият е установил
нарушението и е съставил процесния АУАН. В случая следва да се отбележи,
че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по
приложимото право.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено
с изискванията на процесуалния закон.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 09.05.2022 г. СРП е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-
СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на Д. К. К.. Посочената
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да
се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно
производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.
4
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
5
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 770774 от
08.10.2021 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната
дата 21.09.2021 г. жалбоподателят е управлявал МПС – т. а. "ХХХХХ" с рег.
№ ХХХХХХ, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
В издаденото НП обаче описаната фактическа обстановка е непълна, като
изобщо не е посочено на коя дата е прекратена регистрацията на МПС,
управлявано от жалбоподателя. Автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели (рег. № ХХХХХХ) към момента на извършване на
проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24
март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е,
че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
6
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация.
От писмените доказателства по делото обаче не се установява, доколкото
нищо не сочи противното, кога/откога автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, нито се установява фактът, че водачът на лекия автомобил –
жалбоподателят Д. К. К. е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация.
На следващо място, по делото не беше доказано, че органите са
изпълнили това свое задължение и са уведомили собственика за служебно
прекратената регистрация, още по-малко са налице данни, че ползвателят на
това МПС – жалбоподателят Д. К. К. е узнал за това обстоятелство. Ето защо
съдът намира, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно от субективна
страна – липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е прекратена. Същият не е бил и длъжен да
знае това, тъй като дори и да е бил длъжен да провери датата на изтичане на
валидността на застраховката "Гражданска отговорност" за автомобила, то
той няма как да е наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-
СДВР за липсата на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и кога тази регистрация ще
бъде прекратена. Предвид това, деянието не е извършено при умисъл или
непредпазливост и не е осъществено виновно, поради което и наказателното
постановление следва да се отмени.
В допълнение и за максимална изчерпателност е необходимо да бъде
посочено, че умисъл на жалбоподателя по отношение на нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, не може
да бъде обоснован и поради неизпълнение на задължението му по чл. 100, ал.
7
1, т. 3 ЗДвП да носи документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. На първо място,
задължението по чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е различно от задължението за
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 483, ал. 1 КЗ. В този смисъл
обстоятелството, че водачът не носи документ за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" не означава, че такава не е сключена. А дори и да
не е сключена, това обстоятелство не означава във всички случаи, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена, най - малкото защото
според чл. 574, ал. 10 КЗ Информационният център има задължение да
уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и
не е подновен, и да им предостави срок от 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в дадения
срок не бъдат представени такива доказателства, Гаранционният фонд
изпраща уведомление за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство. Ето защо единствено липсата на носен от жалбоподателя
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" също не може
да обуслови съзнанието, че автомобилът, който е управлявал последният, е
със служебно прекратена регистрация.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно
- наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци,
от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с
регистрационните си табели към датата на проверката.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
8
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие № 884499 от 26.06.2022 г., видно от който
претендираната сума е заплатена изцяло и в брой при подписване на
договора, която следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028279/30.05.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Д. К. К. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. К.
К., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева -
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на въззивника по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9