№ 284
гр. С., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500280 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 12 от 09.02.2022 год. по гр.д. № 133/2021 год. на РС-Пирдоп е признато
за установено по отношение на Л. СТ. М. от гр. С. съществуването на вземане на „Т. С.”
ЕАД, гр. С. за сумата в общ размер от 463,98 лева, от която: 399,44 лева – главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. –
30.04.2019 год.; 57,17 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017 год. –
03.02.2020 год.; сума за дялово разпределение в размер на 6,68 лева – главница за периода м.
октомври 2018 год. – м. април 2019 год.; 0,69 лева – лихва за периода от 01.12.2018 год. до
03.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.02.2020 год. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
473/18.11.2020 год.по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа на РС-Пирдоп, по
исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С
решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 175 лева, както и разноските в исковото производство в размер на
925 лева. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“
ЕООД.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с
твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото
1
доказателства. Моли съда да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 133/2021 год. по описа на РС-Пирдоп е образувано по
искова молба на „Т. С.“ ЕАД, гр. С. против Л. М. по чл. 422 от ГПК, след успешно
проведено заповедно производство, въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано в
съда на 11.02.2020 год. за посочените по-горе суми.
С разпореждане от 18.11.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа
на РС-Пирдоп е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата
е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да
предяви иск по чл. 422 от ГПК.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Т. С.“ ЕАД срещу Л.М. е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна
енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., община В., бул. „Инж.
И.И.“ № 30, вх. А, ет. 4, ап. 12 с абонатен номер 206153, поради което е налице вземане на
ищеца за посочените по-горе суми.
По делото е представен н.а. № 6/1969 год. на СНС, от който е видно, че З.К. М. и
С.Х.М. са придобили на основание покупка от СГНС право на собственост върху
апартамент № 12, ет. 4, бул. „С.“ № 30-40, гр. С.. Понастоящем административният адрес на
жилището е бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ет. 4, ап. 12 /удостоверение на ГИС-С./. Видно от
удостоверение за наследници от 22.06.2016 год. на СО - район „В.“, З. М. е починала през
2006 год. и е оставила като наследници по закон ответницата Л. М. и В.М. – низходящи
/деца/.
С договор от 16.07.2002 год. Етажната собственост с адрес гр. С., бул. „С.“ /“Инж.
И.И.“/ № 30, вх. А и Б е възложила на „Т.С.“ ЕООД извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, на база реално постъпилото
количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Т. С.“ ЕАД.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Лалова от
10.12.2021 год. дължимата сума за абонатен номер 206153 за неплатена топлинна енергия за
процесния период: м. май 2016 год. – м. април 2019 год. е общо 463,98 лева от които: 399,44
лева – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия; 57,17 лева –
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год.; сума за дялово
разпределение в размер на 6,68 лева – главница за периода м. октомври 2018 год. – м. април
2019 год.; 0,69 лева – лихва за периода от 01.12.2018 год. до 03.02.2020 год.
Съгласно заключението на техническата експертиза на в.л. Гоцев от 05.01.2022 год.
отчетните данни на общия топломер в сградата-етажна собственост, в която се намира
2
топлоснабденият имот, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Т. С.“ ЕАД за
процесния период. Към заключението е приложена справка-таблица с месечните отчети по
общия топломер на СЕС, от която е видно количеството доставяна топлинна енергия в
абонатната станция, технологичните разходи и начислената енергия за разпределение в
сградата, за отопление и битово горещо водоснабдяване. По силата на договора от
16.07.2002 год. ФДР „Т.С.“ ЕООД извършва в СЕС дялово разпределение на консумираната
от абонатите ТЕ в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за
отопление и топла вода през следващия. За процесния период е спазена Наредба 16-334 за
топлоснабдяване с Приложение към чл. 61, съдържащо Методика за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС. По тази Методика ФДР отчита и разпределя действително потребената
топлинна енергия за отопление и БГВ. Справките на фирмата за периода от м. май 2016 год.
до м. април 2019 год. съдържат данни за общия разход на ТЕ от абонатната станция и
разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 196 куб.м. През отчетните периоди
прогнозното количество ТЕ за отопление на имота и ТЕ от сградната инсталация е
определяно от ФДР и начислявано от „Т. С.“ съгласно чл. 71 от Наредба № 16-334. Тази
енергия се определя въз основа на дела на ТЕ за отопление на имота спрямо общата ТЕ за
отопление в СЕС за предходния отоплителен сезон и се начислява ежемесечно.
Действителният разход на ТЕ за отопление на имота за процесния период е изчисляван от
ФДР по отчет на показанията на 2 броя индивидуални разпределители за разхода на
отоплението според Протокол от 21.05.2002 год. на Общо събрание в СЕС. След това е
извършвано дяловото изравняване. Стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
определяна съгласно т. 6.1.1 от Методиката. За отоплителен сезон 2016-2017 год. тачи част
от ТЕ е изчислявана в размер на 37,7% от общата енергия за отопление в СЕС; за
отоплителни сезони 2017-2018 год. – на 35,9% и за отоплителен сезон 2018-2019 год. – на
39%. Тази енергия е в зависимост от топлофизичните особености на сградата и
отоплителната инсталация, както и от средната външна температура за всеки отчетен
период. Разпределя се пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в
СЕС. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е определян въз основа на средномесечното
потребление на топла вода за предходния период, съгласно чл. 71, ал. 2 от Наредба 16-334.
Реалното потребление за отчетните периоди е отчитано от ФДР по показанията на водомер
за топла вода. След отчитане на действително потребената вода е извършвано дяловото
изравняване. В таблица към заключението са посочени за отчетните периоди начислените
стойности за ТЕ от „Т. С.“, изчислените стойности от „Т.С.“, както и сумите за изравняване
след дяловото разпределение. Посочени са фактурираните суми за топлоенергия по пера и
общите месечни суми за процесния период. Общо дължимата сума според вещото лице за
потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период е в размер на 997,32 лева. За
процесния период както „Т. С.“, така и ФДР „Т.С.“ са спазвали изискванията на Наредба №
16-334 за топлоснабдяване от 2007 год., с приложените изменения. Видно от приложената
справка, за процесната етажна собственост от стойностите за „отчетена енергия“ са
приспаднати месечните стойности за „технологични разходи“ и така са получавани
месечните стойности на „енергия за разпределение“. Лицензираните фирми „Енбра тест“
3
ЕООД, „Газ тест“ ЕООД, „АС Бояна“ АД и лаборатория „Артест-Б“ са издали протоколи и
свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия топломер през периода
2014-2021 год., като монтираният измервателен уред в СЕС е годен и съответства на
одобрения тип, като с него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането на
ищеца – цена на ползваната топлина енергия и др. е допустим. Това е така, тъй като при
успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422
от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен
лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на
ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите
суми.
Установи се от събраните по делото доказателства, че през процесния период
собственици на процесното жилище по силата на покупка от СГНС през 1969 год. и
наследствено правоприемство от З. М., починала през 2006 год., са ответницата Л. М. и В.М.
при равни права. Претендираните от ищеца суми са редуцирани съобразно дела на
ответницата в съсобствеността /1/2 идеална част/.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл.
150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона
за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Съгласно утвърдената съдебна практика - решение №35/21.02.2014 по дело №3184/2013 на
ВКС, ГК, III г.о. и др. „потребител“ на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно
или по силата на облигационно право на ползване. Установи се от събраните по делото
доказателства, че ответницата е собственик на половината от процесния топлоснабден имот.
За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия
от ищеца на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № 0У-01/27.06.2016
г. на КЕВР. В раздел IХ от ОУ, чл. 33, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Съгласно чл. 33, ал. 1
4
от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сградата, в
която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с "Т.С.я" ЕООД. Ответницата е ползвала
доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 206153, отразена в цитираните в
заключението по делото фактури. за реално потребена топлинна енергия през периода
01.05.2016 год. – 30.04.2019 год.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, като писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най –
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и "битовият клиент", който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. / е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото не се спори, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.
С." ЕАД на потребители за битови нужди са били публикувани и са влезли в сила.
Ответницата не твърди да е възразила срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
поради което те я обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната
5
мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139-148// и в действащата
през процесния период Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От представения като доказателство по делото договор от 16.07.2002 год., сключен
между третото лице – помагач – "Т.С." ЕООД, като изпълнител, и ЕС на сграда с адрес: гр.
С., бул. „С.“ /“Инж. И.И.“/ № 30, вх. А и Б, като възложител, се установява, че между тях е
налице договор за извършване на услугата дялово разпределение, за който няма данни да е
прекратен. Ето защо, съдът приема, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение е извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че изчисленията
на фирмата за дялово разпределение са съгласно Методиката за дялово разпределение към
Наредбата за топлоснабдяването Ето защо съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи
стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване. За
процесното жилище, собственост на ответницата са издадени изравнителни сметки,
приложени по делото, от които се установява, че сумите за топлинна енергия са начислени
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани в отоплителните
тена в имота. Освен това от страна на ищеца е начислявана стойност на топлинна енергия за
отопление за имот, както и за общите части и са начислявани разходи за топлинна енергия за
сградната инсталация на база отопляем обем и топлинна енергия за подгряване на вода за
БГВ, реално отчитана.
Въз основа на съвкупната преценка на всички приложени по делото писмени
доказателства се установява несъмнено, че сградата, в която се намира процесния имот е
била топлофицирана през същия период, доставяна е топлинна енергия в нея, включително и
за сградна инсталация, че е ползвана топла вода, отчитана от водомер, монтиран в
жилището. Съгласно представените от ищеца отчети и фактури за периода от м. 05. 2016 г.
до м. 04. 2019 г. за процесния имот са начислявани суми за доставена топлинна енергия и и е
начислявана топлинна енергия за БГВ. Според приетата експертиза общо дължимата сума за
потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период е в размер на 997,32 лева.
Претендираните от ищеца суми са установени по размер и основание от назначената в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира. По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция за
6
цената на доставената топлинна енергия е доказана в претендирания размер.
Заплащането на цената за услугата "дялово разпределение" от потребителя на
продавача е предвидена в чл. 36 от ОУ в сила от м. юни 2016 год. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т. С." ЕАД, както и в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора по чл. 139, ал. 3, т. 4 от
ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето, избрано от клиентите по чл.
139б ЗЕ. По делото е представено решение на ОС на етажните собственици за избор на
третото лице-помагач - "Т.С." ЕООД за сключване на договор за извършване на услугата
"индивидуално разпределение на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки", като на
16.07.2002 г. е сключен договор между ЕС, където се намира процесния имот и третото
лице-помагач. Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да
е извършена такава услуга. Претендираната от ответниците сума за дялово разпределение се
установява от представените фактури и от заключението на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза. По делото не се твърди и не се установи плащане на така
установеното задължение на ответницата за цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение за процесния период. По изложените съображения исковата
претенция за главница се явява основателна.
По възражението за погасителна давност.
Ответницата своевременно е направила в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е частично
основателно, тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 год. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.02.2020 год.,
следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването
на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б", пр. І ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал.
1 от ЗЗД давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
7
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2016 год. – 30.04.2019 год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. С. от м. юни 2016 год. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 год., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.05.2016 год. – 30.04.2019 год., въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016 год. в три годишни фактури през м. юли 2017
год., м. юли 2018 и м. юли 2019 год., не променя момента на изискуемостта на прогнозните
месечни вноски. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и
срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016 год., няма действие по отношение на ответника и не
променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за
който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира, че главното вземане за периода от 01.05.2016 год. до
30.11.2016 год. е погасено по давност, тъй като е изтекъл тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед това, че задължението за незаплатена топлинна енергия за м.
декември 2016 год. е станало изискуемо на 15.02.2017 год., не са погасени по давност
вземанията за периода 01.12.2016 год. – 30.04.2019 год. Погасените по давност вземания са в
размер на 54 лева, изчислени въз основа на заключението на в.л. Лалова /таблица по въпрос
№ 4/. За останалата част от вземанията за главница в размер на 345,44 лева предявеният иск
е основателен.
По претенцията по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45
8
дневният срок за изпадане на длъжника в забава тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за първия отчетен
период м. 05. 2016 г. - м. 05. 2017 г. е издадена на 31.07.2017 г., и 45 дневния срок е изтекъл
на 15.09.2017 год. Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2017 год. С оглед това
частично основателен е и искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата от
345,44 лева за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год. до размера от 49,44 лева, изчислена
върху уважената част от главницата, въз основа на заключението на вещото лице Лалова, на
основание чл. 162 от ГПК.
По отношение за лихвата за забава върху претендираната главница за такса дялово
разпределение съдът намира следното: Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на
това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не
сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна
лихва в размер 0,69 лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете. Разноските в заповедното производство възлизат
на 175 лева, като с оглед уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски до размера от 148 лева. В исковото производство направените от
ищеца разноски възлизат на 925 лева, от които ответницата следва да заплати сумата 786
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед това и решението на районния съд следва да
бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати разноски над посочените
размери. Ответницата също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 30 лева в исковото производство, както и на 30 лева във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 от 09.02.2022 год. по гр.д. № 133/2021 год. на РС-Пирдоп в
ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Л. СТ. М. от гр. С.
съществуването на вземане на „Т. С.” ЕАД, гр. С. за главница, представляваща стойността
на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. – 30.04.2019 год. за разликата
над 345,44 лева до пълния уважен размер от 399,44 лева; както и за мораторна лихва за
забава за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год. за разликата над 49,44 лева до пълния
уважен размер от 57,17 лева; както и за сумата 0,69 лева – мораторна лихва за периода от
01.12.2018 год. до 03.02.2020 год. върху главницата в размер на 6,68 лева - сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.02.2020 год. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
9
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
473/18.11.2020 год.по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа на РС-Пирдоп,
както и в ЧАСТТА, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство за разликата над 148 лева, както и разноски в исковото
производство за разликата над 786 лева, по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.” ЕАД, гр. С. срещу Л. СТ. М. от гр. С. за признаване
съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответницата за главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. –
30.04.2019 год. за разликата над 345,44 лева до пълния уважен размер от 399,44 лева; за
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год. за разликата над 49,44
лева до пълния уважен размер от 57,17 лева; както и за сумата 0,69 лева – мораторна лихва
за периода от 01.12.2018 год. до 03.02.2020 год. върху главницата в размер на 6,68 лева -
сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
11.02.2020 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение № 473/18.11.2020 год.по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа на
РС-Пирдоп, по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, гр. С. да заплати на Л. СТ. М. от гр. С. сумата 60 лева,
представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“
ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10