Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16720 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищците –  Р.М.К. и М.С. Й., действащ чрез своята майка и законен представител Р.М.К., твърдят, чу на 12.03.2013 г., около 00.30 ч., на ЖП прелез на междугарие Г.-С., км. 282+500, в района на с. Г., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ******, водачът С.М.К., нарушил правилата за движение, като предприел преминаване на ЖП прелеза от юг на север и напречно на релсовия път, без да спре на червен сигнал на светофара и да пропусне движещата се с предимство в района на ЖП прелеза влакова композиция на „БЖК” АД – София. Въпреки предприетото от машинистите на локомотива аварийно спиране, настъпил удар между челната част на локомотива и задната лява странична част на автомобила, който продължил движението си при странично плъзгане, с ротация около вертикалната ос, в посока, обратна на часовниковата стрелка, като след напускане на прелеза се обърнал с гумите нагоре. В резултат от настъпилото ПТП е причинена смъртта на С.Р. Й., с който ищцата живеела на съпружески начала, който е баща на ищеца. С влязла в сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. За лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действала към датата на ПТП. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на ищеца – сумата от 160 000 лв. – обезщетение да неимуществени вреди и 15 920 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи  издръжка в размер на 80 лв. месечно за 16 години и 7 месеца до навършване на пълнолетие от ищеца, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2013 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.  

Ответникът – З. „У.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение с виновния водач към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Оспорва обстоятелството, че ищцата е живяла на съпружески начала с пострадалия, както и наличието на обич, грижа и съвместно съжителство на пострадалия с ищеца. Излага съображения, че е недопустимо присъждането на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата до навършване на пълнолетие на лицето, както и че няма доказателства за получавана от ищеца издръжка от баща му приживе. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В случай, че приеме същите за основателни – да ги уважи в размер, който е съобразен със съдебната практика.

Третото лице – помагач на ответника – С.М.К., не е изразил становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда от 09.10.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановена по НОХД № 396/2013 г. С.М.К. е признат за виновен в това, че на 12.03.2013 г., на ЖП прелез на междугарие Г. – Сливен, на км. 282+500, в района на с. Г., община Сливен, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”ы модел „Голф”, рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.52, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.53, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Р. Й., тежка телесна повреда на С. К.И., изразяваща се в загуба на слеЗ.а, както и четири средни телесни повреди на същия, изразяващи се в сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; раЗ.ъсване на капсулата на черния дроб с ретроперитонален кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му; счупване на раменната кост с разместване на костните фрагменти; счупване на лакътната кост; нарушаване целостта на двуглавия мускул и улинарния нерв, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник; травматичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието му е извършено в пияно състояние и след като е управлявал автомобила, без да има необходимата правоспособност, поради което е ангажирана наказателната му  отговорност.

С решение № 178 от 09.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 217/2013 г. по описа на Бургаски апелативен съд горепосочената присъда е била потвърдена.  Същата влязла в сила на 12.02.2014 г.

На 02.04.2012 г. между собственика на лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ****** и ответника е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Срокът на действие на договора е 03.04.2012 г. – 02.04.2012 г. 

С решение № 53 от 09.07.2013 г., постановено по гр. д. № 229/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд, е признато за установено по отношение та Р.Й.Х., че синът й и неин наследодател С.Р. Й., починал на 24.03.2013 г., е баща на детето М. Р. М., роден на *** г. от майка Р.М.К., за което са съставени акт за раждане № 0194 от 25.10.2011 г. на ДЛГС при Община Нова Загора, като е променено бащиното и фамилното име на детето М. Р. М., роден на *** г. от Р. На С. и от М. на Й.. Решението е влязло в сина на 29.07.2013 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищецът М.С.Й. е син на пострадалия С.Р. Й..

Съгласно удостоверение за постоянен адрес С.М. С. е имал заявен постоянен адрес ***.

От представеното писмо от НОИ, Дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес процеси” се установява, че съгласно наличната информация за уведомленията по чл.62, ал.3 КТ от Регистъра на трудовите договори на НОИ, предоставена на Националната агенция за приходите на НОИ по реда на чл.5, ал.8 КСО, няма сключени трудови договори от С.М. (Р.) Й..

От показанията на разпитания по делото свидетел В. М.К. се установява, че е брат на ищцата Р.К.. Тя живеела заедно със С., който починал в катастрофа през м.03.2013 г. Р. и С. живеели заедно в продължение на 3 години. Имали син М.. През тези години не са се разделяли. Разбирали са се, имали са добри отношения. С. се грижил за детето, радвал му се, разхождал го. Той издържал семейството. Работел на лозята, получавал по 20 лв. на ден. Заедно с Р. са работили в Гърция. След катастрофата Р. живяла 6 месеца при свекъра си, след което се прибрала заедно с детето при майка си. Родителите на пострадалия също поддържали връЗ.а с детето. Р. страдала за С.. Като гледала детето си, се натъжавала. Живеели при родителите на С. в с. Баните. Сезонно са работили в Гърция по месец – два годишно.

По делото е разпитан свидетеля М.С.А. се установява, че е баща на пострадалия С. Й. и съответно дядо на ищеца М.Й.. С. се грижил за детето си. То живеело при майка си, докато баща му е бил жив. С. и Р. са имали връзка, но не са живеели заедно. Синът му споделял, че детето е негово. С. се грижил за детето, изпращал му пари. Виждал се с детето 3 - 4 пъти седмично, понякога го вземал в къщата си – 2-3 пъти седмично. Живеели в едно село и когато излизал, виждал детето постоянно. Детето идвало понякога с майка си, друг път – само, за половин - един час, но майка му не оставала в тяхната къща. Когато синът му починал, тогава детето било на година и половина. Свидетелят води дело с ответника за застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на сина му.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода от 03.04.2012 г. до 02.04.2013 гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ******, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от водача без противопоставянето на собственика.

През време на действието на застрахователния договор – на 12.03.2013 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством влязла в сила присъда, обсъдена по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С постановената присъда е установена вината на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ******, участието му в настъпилото на 12.03.2012 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Съгласно задължителните за съда указания, дадени с ППВС № 4/25.05.1961 г., т. ІІІ.1 и т. 2, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди обхваща най - близките роднини, сред които са децата на пострадалия и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с него.

Спори се между страните в производството дали ищцата Р.М.К. е съжителствала с пострадалия на съпружески начала или не. По делото се събраха противоречиви гласни доказателства относно това обстоятелство – показанията на свидетеля К. – брат на ищцата и показанията на свидетеля А. – баща на пострадалия. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. в тази насока, доколкото същият е живеел съвместно с пострадалия и има преки и непосредствени впечатления относно отношенията на пострадалия с ищцата. От показанията на последния се установи, че ищцата не е живеела съвместно с пострадалия в едно домакинство. Тъй като ищцата не е изпълнила доказателствената си да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е съжителства на съпружески начала с пострадалия, същата не се явява надлежно материално – правно легитимирана по предявения иск и същата няма право на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява неоснователен икато такъв следва да се отхвърли.

По делото се установи, че ищецът М.Й. е син на пострадалия. Последният не го е припознал приживе, а произходът му е установен по съдебен ред, след неговата смърт по иск срещу неговите наследници по реда на чл.72, ал.2 СК вр. чл.69 СК. Не са събирани доказателства по делото относно причините, поради което пострадалият не е припознал ищеца като свое дете приживе.

Съгласно ангажираните по делото свидетелски показания, преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК, пострадалият е имал периодичен контакт с детето, но не са живеели съвместно. Виждал го е, като излезе в селото или няколко пъти седмично за половин – един час в дома му. Срещите им са имали спорадичен характер. Не се установиха интензивни контакти и близки отношения между баща и син, както и полагани грижи от пострадалия към ищеца. Не се установи също така пострадалият активно да е участвал в отглеждането и възпитанието на детето, в обезпечаването на средства за издръжката му. Към датата на ПТП ищецът е бил едва на година и половина и се е нуждаел от бащина обич и подкрепа. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, установените застрахователни лимити, икономическите условия в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди за ищеца възлиза на 45 000 лв., което в максимална степен ще обезщети претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на баща му С.Р. Й..

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучения пълен размер на издръжката, осигуряване от баща му. Правото на непълнолетното лице да получи издръжка от своите родители е безусловно, поради което ищецът разполага с правото да претендира обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържан от своя баща до навършване на пълнолетие. В този случай обаче следва да се вземе предвид получаваната от ищеца наследствена пенсия и съответно да се прецени въпроса дали и в каква степен ищецът се нуждае от издръжка (ППВС № 5/16.11.1970 г.; решение № 100/28.07.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

Размерът имуществените вреди следва да се определи, като се съобразят установените в нормата на чл.142, ал.1 СК критерии – според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (решение № 169/28.02.2012 г. по гр. д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО; решение № 748/01.12.2010 г. по гр. д. № 525/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК). Също така следва да се съобрази, че полагащата се на ищцата издръжка също така не може да бъде под законоустановения минимален размер - 1/4 от минималната работна заплата, съгласно чл.142, ал.2 СК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи размера на получаваната от баща му издръжка, размера на получаваната от ищеца наследствена пенсия, както и размера на издръжката, която му осигурява майката. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. При това положение не може да се прецени дали е налице разлика между осигуряваната от бащата на ищеца издръжка и получаваната от последния наследствена пенсия. Ето защо съдът счита, че исковата претенция е недоказана, поради което следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 12.03.2013 г. С оглед на това върху дължимото на ищеца застрахователно обезщетение следва да се присъди законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

По разноските по производството:

Предвид обстоятелството, че на ищците е оказана безплатна правна помощ, на представлявалия ги по делото адвокат П.К., следва да бъде заплатено от ответника възнаграждение в размер на 1 350 лв., определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, чл.7, ал.2, т.4, в приложимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция – 08.05.2013 г., съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  1 800 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на М.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез своята майка и законен представител Р.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., сумата 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 12.03.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р. М.К., ЕГН ********** и М.С.Й., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.М.К., ЕГН ********** ***, действащ чрез своята майка и законен представител Р.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10 – адв. П.К., с правно основание чл.226, ал.1 КЗ – за заплащане на ищцата на сумата от 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за заплащане на ищеца на сумата от 15 920 (петнадесет хиляди деветстотин и двадесет) лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди – средства за издръжка до навършване на пълнолетие, във връзка с настъпилото на 12.03.2013 г. ПТП, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на адв. П.К., САК, с адрес ***, сумата от 1 350 (хиляда триста и петдесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците по делото безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника: С.М.К., с адрес ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                             

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: