№ 263
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503288 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.№ 272962/14.10.2020г срещу
решението на ВРС-VІІс-в № 260355/18.09.2020г по гр.д.№ 4541/2020г, с което е уважен
отрицателният установителен иск за недължимост на сумата от по 1045,18лв от всеки един
от ищците – В. Й. Й., ЕГН **********, Й. Г. Й., ЕГН ********** и Н. Г. Й., ЕГН
**********, равняваща се на 1/3ид.ч. съобразно наследствената им квота от наследството на
починалия титуляр Г.Й.Й., представляваща стойност на ел.енергия за извършена корекция за
минал период 9.03.2016г-2.03.2020г за обект на потребление, находящ се гр.Варна ул.„Я.“ №
1 вх.1 ап.9 с аб. № ********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/ 18.03.2020г за сумата от общо 3135,55лв, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е
дружеството да запалти на тримата ищци общо сумата от 608,51лв-сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като бъде
постановено друго за отхвърлянето на предявения иск.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 279311/05.11.2020г.
от В. Й. Й., Н. Г. Й. и Й.Й.Й. , в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
1
Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова молят за неовото
потвърждаване.
Претендират присъждане на разноските за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв.възнаграждение.
В исковата си молба В. Й. Й., Й. Г. Й. и Н. Г. Й. излагат, че са наследници на
починалия общ наследодател, който е бил потребител /а впоследствие и те в качеството им
на сънаследници и респ. съсобственици/ на доставяна от ответника ел.енергия в имот
находящ се гр.Варна ул.„Я.“ № 1 вх.1 ап.9 с аб.№ ********** и кл.№ **********.
По информация от отв.дружество, на 2.03.2020г, била извършена проверка на СТИ в
имота им, за което бил съставен протокол, констатациите в който оспорват.
Оспорват да дължат процесната сума. Оспорват да е била извършвана проверка на
СТИ, измерващо потреблението в имота им.
Считат, че при проверката не е била спазена процедурата за това, тъй като не е било
направена в тяхно присъствие или на упълномощено от тях лице, или орган на полицията.
Неясен бил и периодът на корекцията. Оспорват документите, въз основа на които е
извършено начисляването на процесната сума и правилността на приложената методика.
Освен това, допълнително начисленото количество ел. енергия не е било реално потребено.
Посочват, че всички периодични сметки са били заплатени своевременно. Не са
манипулирали СТИ и не са ползвали ел. енергията, начислена за периода 9.03.2016г-
2.03.2020г. Отговорността относно изправността на СТИ е на „ЕРП Север“АД, чиято
собственост е СТИ и чийто показания и изправност те нямали възможност да следят.
Нямало данни ЕРП да е изпълнило задълженията си за периодични проверки на СТИ.
Посочват, че в протокола за извършена експертиза от БИМ, липсвали отразени действия
установяващи, че към момента на проверката има отчитане на ел.енергия по тази тарифа и
всички изводи са правени на база натрупване на числа в невидимо за потребителя място.
Посочва, че ищецът не разполагал със софтуер, за да има възможност да чете какви
количества са записани в паметта на СТИ. Липсвали данни СТИ да е монтирано при нулеви
показания по всички тарифи.
Позовават се и на нищожност на клаузите на ОУ, даващи основание за извършване на
корекция, като неравноправни и в противоречие с процедурата с Директива № 2006/32 на
ЕО на ЕП.
Поради изложеното молят за постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че всеки от ищците не дължи на ответника
сумата от по 1045,18лв, представляваща 1/3ид.ч. съразмерна на наследствения дял от
наследството на починалия титуляр Г.Й.Й., и представляваща равностойността на
2
ел.енергия за извършена корекция за минал период 9.03.2016г-2.03.2020г за обект на
потребление в гр.Варна ул.„Я.“ № 1 вх.1 ап.9 с аб.№ ********** и кл.№ **********, за
което вземане е издадена ф-ра № **********/18.03.2020г за сумата от общо 3135,55лв.
Претендират и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Не оспорва, че ищците са потребители на ел.енергия за
сочения обект.
Оспорва всички доводи относно недължимостта на сумата, излагайки свои
опровергаващи ги такива.
Твърди се, че сумата е дължима на осн.чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.200 ЗЗД. Липсва
изискване в чл.49 ал.3 ПИКЕЕ проверката да се извършва задължително в присъствието на
абоната, негов представител или упълномощено лице. Твърди, че в случая протоколът от
проверката е подписан от ищцата Веселина Й..
Оспорва елемент от фактическия състав на правото му да е и наличието или не на
виновни действия/бездействия от страна по потребителя, доколкото процедурата
конкретизира цена на доставена и потребена ел.енергия и нямала характер на санкция за
потребителя, а се касаело за доставена и потребена ел.енергия, което се установявало от
констатацията на БИМ за налично количество в Тарифа 3.
Затова и начисляването не било извършвано по методика, а касаело само
остойностяване по одобрени цени на КЕВР на реално прочетено като доставено и потребено
от абоната количество ел.енергия.
Процесното СТИ било монтирано на 8.03.2016г с нулеви показания по
визуализираните тарифи, т.е. СТИ е било ново при монтажа и не е било включено към
електрозахранващата мрежа, което изключвало технологично възможността да се появят
показания в СТИ. СТИ било преминало одобрение на типа и било оценено в съответствие с
одобрения тип, съгласно изискванията на Директива 2004/22/ЕС и Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване.
На осн.чл.10 ПИКЕЕ на потребителя бил осигурен визуален достъп до показанията на
визуализираните регистри.
Оспорва позоваването на Директива № 2006/32 на ЕО на ЕП. Твърди, че на
2.03.2020г, на осн. чл.45 ПИКЕЕ била извършена проверка на СТИ в присъствието на ищеца
В.Й., за която бил съставен КП № 5100477. При проверката бил извършен софтуерно прочит
на паметта на електромера, като били отчетени показания в регистър 1.8.1-2671кВтч,
регистър 1.8.2-7051кВтч, регистър 1.8.3-17606 и регистър 1.8.0-27329кВтч. Служителите
демонтирали СТИ и то било изпратено на БИМ за експертиза. Съобразно констатациите на
експертизата на БИМ-Варна след софтуерен прочит, била установена външна намеса в
3
тарифната схема на СТИ и наличие на преминала ел. енергия в невизуализиран регистър
1.8.3 от 17606,7кВтч. СТИ съответствало на метрологичните характеристики и изискванията
за точност.
На 17.03.2020г със становище било начислено процесното количество ел.енергия,
конкретизирано по размер. Твърди, че корекцията била извършена в съответствие с чл.55
ПИКЕЕ, а остойностяването е извършено съгл.чл.56 ПИКЕЕ.
Счита, че процесното количество ел.енергия не представлявало служебно начислено,
а реално доставено, потребено, измерено от СТИ, но неотчетено при ежемесечните отчети, с
оглед на което и в евентуалност се позовава на договорната връзка между страните по повод
дължимостта на сумата.
На 18.03.2020г отв.дружество издало фактура, с която е остойностено така отчетеното
в невизуализирания регистър количество ел.енергия.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на парична
сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор и от представените писмени доказателства е видно, че ищците се явяват
наследници по закон на починалия техен общ наследодател Г.Й.Й., поч.4.03.2016г, който е
бил собственик и недвижим имот, намиращ се в гр.Варна ул.„Я.“ № 1 вх.1 ап.9, явяващ се и
обект на потребление на ел.енергия с аб.№ ********** и кл.№ **********.
Не е спорно и че наследодателят на ищците, респ. и те самите, имат качеството на
краен клиент и потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта на потребление.
Няма спор и за това, че ищците в качеството им на наследници и съсобственици са в
облигационна връзка по договор, сключен при ОУ с ответното дружество „ЕРП Север“АД за
достъп и пренос на ел.енергия през ЕРПМ до посочения обект и за процесния период.
От КП № 15100477/2.03.2020г се установява, че на посочената дата е била извършена
техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги ел.инсталации в обекта
на ищците. Отразено е също, че СТИ е било демонтирано за проверка в БИМ при показания
по регистри, както следва: 1.8.1-00267; 1.8.2-007051; 1.8.3-017606; 1.8.4-000000 и 1.8.0-
027329. Протоколът е бил подписан от служителите, извършили проверката, както и от
4
ищцата Веселина Й. с посочено задължение да предаде на останалите клиенти.
Електромерът бил демонтиран, запечатан с пломба и изпратен на БИМ за експертиза.
В този смисъл са и показанията на свид.Ж.Я., който бил присъствал при проверката
по повод получен сигнал за софтуерна манипулация. След като установили апартамента,
потърсили абоната и от апартамента се показала жена, представила се като майка на
абоната. Тя присъствала при проверката. Със специална програма на лаптоп са отчели
показанията на електромера, които били сверени от въпросната жена и тя подписала
протокола. Констатациите, отразени в протокола на БИМ РУ-Варна с № 234/09.03.2020г,
били за наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 от 017606,7кВтч, която не била
визуализирана на дисплея. При софтуерно четене било установена намеса в тарифната схема
на СТИ. СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
измерването на ел. енергията.
От данните по делото се установява, че процесното СТИ е било монтирано в обекта
на ищеца на 8.03.2016г, което обстоятелство е видно от изготвения КП № 11161385/2016г.
Към момента на монтажа били записани показанията за нощна тарифа- 0кВтч и дневна
тарифа – 0кВтч.
Със становище от 17.03.2020г било одобрено начисляването на ел.енергия в размер
на общо 17606кВтч за периода 9.03.2016г до 2.03.2020г, на осн.чл.55 ПИКЕЕ. Въз основа на
това становище ЕРП издава ф-ра № **********/18.03.2020г, с която на абоната било
начислено за доплащане това количество ел.енергия, остойностено като такси-технологичен
разход ниско напрежение, задължения към обществото, пренос и достъп високо напрежение,
пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение, преразпределени на шест
ценови подпериода.
От заключението на в.л.инж. К.М., вкл. и разясненията, дадени в о.с.з., се установява,
че процесното СТИ било метрологично годно към датата на проверката. Монтирано в обекта
при нулеви показания по тарифи Т1 и Т 2, без показанията по останалите тарифи да са
документирани. Тъй като бил монтиран нов и пломбиран с проверка от БИМ, в.л. извежда
извод, че следва и останалите осем на брой тарифи да са били с нулеви показания.
Констатациите в протокола на БИМ са за установена външна намеса в тарифната схема на
СТИ, която по своята същност представлявала софтуерна и се изразявала във въвеждане на
още една тарифа към заводските Т1 и Т2. Установените показания по тарифа Т3 не се
визуализирали на дисплея на СТИ, но в.л. посочва, че това количество било преминало през
измервателната система на електромера, следователно е било потребено. Извършените
изчисления съобразно действалите за периода цени са математически точни.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
5
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищците се намират
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, че в обекта е била доставено и потребено
процесното количество ел.енергия, отчетено от метрологично годно СТИ.
Спорът е по правото - дали е налице правно основание ответното дружество да
претендира посочената сума и ако е така, процесното количество ел.енергия дали реално е
било доставено и потребено, но не е било отчетено от СТИ.
Не е спорно, че имотът, чийто собственик са ищците, е присъединен към
електроразпределителната мрежа /ЕРПМ/ - собственост на отв.дружество
„Електроразпределение Север“АД /“ЕРП Север“ АД/ с предходно наименование „Енерго
Про Мрежи“АД.
Не е спорно, че по силата на ОУД за пренос на ел.енергия между праводателя на
ищците и въззивното дружество „ЕРП Север“АД е възникнало облигационно
правоотношение за пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на ответника.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
на „Енерго Про Продажби“АД за обекта на посочения адрес има открита партида с
горепосочените абонатен и клиентски номера към това дружество, различно от
предходното, като така е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
ел.енергия.
Поради горното ищецът се явява краен клиент, в случая битов, по смисъла на
легалното определение, дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за
собствени битови нужди, както и потребител на енергийни услуги по смисъла на т.41б
/след изменението, влязло в сила от 15.05.2015г/, щом като закупува ел.енергия.
Следва да се отбележи, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
6
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017
Така, след отмяната на горепосочените и до приемането на нови ОУ, одобрени от
КЕВР, за уреждането на правоотношенията с клиенти и потребители на услугата за пренос,
доставка и продажба на ел.енергия продължават да действат предходните ОУ, приети през
2007г и действали до 2014, а именно:
ОУД за пренос на ЕЕ през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про
Мрежи“ АД /сега „ЕРП Север“АД/, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
060/7.11.2007г, изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009г /ОУД ПЕЕМ/;
ОУД за продажба на ЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/7.11.2007г /ОУД ПЕЕ/.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано от
операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги от
обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е издаден
нарочен лиценз за това. Срокът и в двата договора при общи условия е определен под
условие - до изтичане срока на лицензията, предоставена на съответните дружества /чл.19
от ОУДПЕЕ : „продажбата на ел.енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
освен при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя“; чл.20 от ОУДПЕЕМ : „използването на ЕРПМ от ползвателите с оглед
снабдяването с ел.енергия, предмет на тези ОУ, не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за разпределение на ел.енергия на „ЕРП Север" АД“/.
От горното следва, че отв.страна по настоящия спор - „ЕРП Север“АД не е
лицензирана да продава ел.енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто
лиценз разполага само „Енерго Про Продажби“ АД. Същият следва да се различава от
лиценза за достъп и пренос, какъвто издаден в полза на „ЕРП Север“АД.
Щом като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ /, по които
страни са две различни дружества, следва да се прави разграничение между цена за пренос и
цена за продажба на ел.енергия.
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особена вещ
– електрическата енергия. Съществен елемент от съдържанието на всеки възмезден договор
е уговарянето на цената на вещта/стоката.
За да бъде гарантирана равнопоставеността на страните по коментираните по-горе
договори при ОУ, Законодателят е делегирал правомощията по определяне цената на
предоставената услуга на специален орган - Комисията за енергийно и водно регулиране
7
/КЕВР/, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. Същата, на осн.ал.2 на чл.83 от ЗЕ приема Правила за
измерване количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по своята правна същност
представляват подзаконов нормативен акт.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС - Решение № 1500/6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в /ДВ бр.15/14.02.2017г/ и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-в
/ДВ бр.97/ 23.11.2018г/. На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 2.05.2019г.
Същите, както и отменените Правила, разделите от І до VІІІ съдържат указания за
принципите и начините, по които от родово определената вещ ЕЕ може да бъде отделено
количеството, което се превръща в индивидуално определена вещ, на която може да бъде
определена парична равностойност /чл.1 т.1-5./ В т.6 от чл.1 са изброени хипотезите, при
които такова отделяне чрез измерване не е било възможно по причина липсата на измерване
или поради неправилното/неточно измерване, или когато има показания в невизуализиран
регистър на СТИ. Разпоредбата указва и на условията и реда как следва да бъде
осъществено това измерване. В т.7 е посочен редът и начинът за определянето на паричната
равностойност при така отделеното количество ел.енергия в хипотезата на т.6. Във връзка с
последното подробните разпоредби се съдържат в Раздел ІХ от ПИКЕЕ „Ред и начини за
преизчисляване на количеството ел.енергия“.
Така нормата на чл.49 ПИКЕЕ, намираща се в р-л ІХ, визира процедурата по
извършване на проверката, която следва да бъде обективирана в констативен протокол. Като
основание за неговата редовност същият е необходимо да бъде подписан от представител на
оператора, както и от абоната/клиента или негов представител, а в случай на негово
отсъствие или отказ да подпише - от свидетел, който не е служител на оператора.
Съставеният КП следва да бъде връчен на клиента-ползвателя по пощата с обратна разписка
или по друг начин, съобразено с посочените от ползвателя данни за контакт между страните.
По отношение процедурата по съставянето, подписването и връчването на КП на
крайния клиент-потребител на ел.енергия.
Данните по делото сочат, че не са били спазени изискванията на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ за
подписване на протокола от свидетел в случай на отсъствие на абоната. Действително, КП е
бил подписан от посоченото лице В. Й. Й.-една от ищците по делото, със задължение да
предаде на клиентите. От това следва, че процедурата е била спазена.
По отношение на самия КП, обективиращ фактическите изводи на оператора на ЕРП
Мрежа за неточно измерване от СТЕ на доставената на крайния клиент ел.енергия,
представлява по своето правно естество частен свидетелстващ документ по смисъла на
8
чл.180 ГПК, удостоверяващ изгодни за неговия издател факти и затова не се ползва с
материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не са обвързващи
съда. Изключение е налице, когато КП е бил подписан от потребителя или упълномощен от
него представител, като с подписа си удостоверява неизгоден за крайния клиент факт,
какъвто би било различието в реално доставената и отчетената ел.енергия.
В процесния случай КП е подписан в присъствието на един от съсобствениците –
клиенти и абонати.
На оператора на ЕРП Мрежа принадлежи процесуалното задължение да установяви
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154 ал.3 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че е доставил на крайния клиент твръдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество ел.енергия.
В хипотезата на чл.49 ал.5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне
на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна
торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от
датата на проверката.
От съдържанието на настоящия КП е видно, че в него са вписани само констатации за
показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи
основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на ал.5 на чл.49 от
ПИКЕЕ. Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод
за несъответствие при измерването.
При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от
хипотезите на чл.49 ал.5, чл.49 ал.8 или чл.55 от ПИКЕЕ би могло да бъде подведено
несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно
претарифиране не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени
отклонения.
Поради изложеното само на сочените основания процесната сума се явява недължима.
В допълнение въззивният съд намира за уместно да изложи следното:
Самият ответник едва в становището си от 2020г е посочил основанието за
едностранната корекцията – чл.55 ПИКЕЕ.
Хипотезата на софтуерна намеса или претарифиране, довела до неотчитане и
незаплащане на доставена ел.енергия, е изведена в отделна норма - тази на чл.55 ПИКЕЕ. В
ал.2 на същата изрично е предвидено, че преизчисляването се извършва въз основа на
метрологичната проверка и КП, съставен по реда на чл.49, а в края на ал.1 е посочено, че
операторът на съответната мрежа начислява измереното количество ел.енергия след
9
монтажа на СТИ, което означава за ПЕРИОД от датата на монтажа на СТИ до извършването
на проверката.
Така се поставя въпросът доколко посоченият в тази отделна хипотеза период за
преизчисляване се различава съществено от периоди, визирани в различните хипотези на
нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Последните са доста по-кратки и на оператора на ЕРПМ е
предоставена възможността да избира измежду един от двата периода, при това по-краткия
от двата, което е в интерес на крайния клиент. Такава възможност в хипотезата на чл.55,
обаче, не е предвидена. Затова може да се мисли, че потребителите, за които би била
приложима нормата на чл.55 ПИКЕЕ, са поставени в неравностойно положение спрямо
останалите, за които биха били приложими различните хипотези на чл.50 ПИКЕЕ.
В настоящия случай корекцията на сметката е за период от четири години.
Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2016г, когато е бил
монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две
тарифи 1 и 2 и липсват такива за тарифа 3 и сумарния регистър.
В тази връзка не може да се сподели от съда изложеното от в.лице, че след като
показанията по двете тарифи били нулеви, то следвало и че по останалите такива
показанията също били нулеви. Горното съставлява умозаключение, което съдържа
предположение и то не е формирано в резултат на проведено лично от вещото лице
изследване на самото СТИ, а на базата съдържащи се по делото документи. При това касае
факти, осъществили се в миналото, за които в.лице не би могъл да бъде очевидец.
Въззивният съд намира за неоснователен и доводът на въззивното дружество,
поддържан още с писмения отговор, че на потребителя бил осигурен визуален достъп до
показанията на визуализираните регистри, съгласно чл.10 ПИКЕЕ. В тази връзка следва да
се посочи, че действително, както настоящите ищци, така и всички потребители на
предоставената услуга, имат достъп само до тези регистри, които са визуализирани на
дисплея и отразяващи преминала ЕЕ по дневна и нощна тарифа. Няма спор и данните по
делото сочат, че процесното дигитално СТИ разполага със скрита памет/регистър/, до който
няма достъп потребителят-краен клиент.
Предвид изложеното въззивният съд намира за неосъществен фактическият състав на
чл.55 ПИКЕЕ поради неспазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и поради неуспешно
проведеното от ответника главно и пълно доказване на фактите, от които черпи правата си.
Ето защо се налага извод за неправомерно извършена корекция на сметката на ищцовата
страна.
На следващо място.
Що се отнася до заявените в евентуалност възражения на въззивното дружество, ако се
приеме, че чл.55 ПИКЕЕ била неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявял
недоказан по основание съгласно чл.183 ЗЗД, доколкото се касаело за установено точно
10
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл
било и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г на ВКС-III ГО.
Въззивният съд намира същото за несъстоятелно по сл.съображения:
Самият въззивник в становището си се е позовал на нормата на чл.55 ПИКЕЕ. При
това същата се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като
визира имено хипотезата на софтурено вмешателство. А това една от разновидностите на
неточното измерване количеството ел.енергия, предвидено като изключение в р-л ІХ от
ПИКЕЕ, въз основа на което се определя цената на индивидуално определената и потребена
вещ ел.енергия. Това е видно и от самото съдържание на изготвената фактура, в която са
калкулирани суми /така напр.: за технологичен разход, за пренос ниско напрежение и пр./,
които се различават от тези при формиране цената за консумирана ел.енергия при редовен
отчет по дневна и нощна тарифа за битови клиенти. Освен това, последната /т.е. цената на
тока/, както се изложи и по-горе, е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго Про
Продажби“ АД въз основа на съществуващо с посоченото дружество облигационно
правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел.енергия. Казано с други думи,
правото на вземане за цената на консумираната ЕЕ, получена при редовен отчет,
принадлежи на друг правен субект, какъвто за региона на Варн.обл се явява „Енерго Про
Продажби“АД – факт ноторно известен. Затова неправилно е и позоваването на
горепосоченото решение на ВКС, с което е разрешен правен спор с участието на друг
правен субект, различен от настоящото дружество.
ІІ
Дори изложеното по-горе да не се възприеме, а и по повод наведения от ищеца довод,
че към датата на проверката отв.дружество „ЕРП Север“АД не е разполагало с нормативно
регламентирана възможност да извършва едностранна корекция за минал период от време,
съдът намира за уместно да изложи следното:
В чл.56 от сега действащите ПИКЕЕ е посочено, че операторът на ЕРПМрежа,
който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално
консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел.енергия. Издава и справка
за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги. В ал.2 е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал.1.
По повод тази разпоредба се налага да бъде направено сравнение между отменените
ПИКЕЕ и действащите от 2.05.2019г.
Няма спор, че както по старите Правила, така и по новите ПИКЕЕ, „Енерго Про
11
Мрежи“АД /респ.„ЕРП Север“АД/ като собственик на ЕРП Мрежа и на измервателните
устройства има правото на извършва периодичните проверки в обектите на крайните
клиенти.
При действието на отменените Правила резултатите от проверката, извършената от
„Енеро Про Мрежи“АД /“ЕРП Север“АД/ и документацията се предоставяха на крайния
снабдител в лицето на „Енерго Про Продажби“АД, който издава фактурата, справката, и
изпраща покана до клиента. Това е така защото страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на ЕЕ, съгласно ОУ, са крайният снабдител и
крайният битов/небитов клиент. Затова и крайният снабдител се явява титуляр на вземането,
както за цената на стоката ел.енергия при редовен месечен отчет, така и при заместващата го
специална процедура, т.нар.“корекция на сметки“. Това е в съответствие с указаното и в
нормата на чл.98а ЗЕ, че крайният снабдител - доставчик на ЕЕ, следва да уведоми клиента
за коригираната сметка и последният му дължи посочената сума.
Систематическото и граматическо тълкуването на разпоредбата на чл.56 от новите
ПИКЕЕ налага извода, че по силата на същата, наред с основното правоотношение по
договора за доставка и продажба на ЕЕ м/у крайния снабдител /“ЕППродажби“ АД/ и
крайния клиент, се създава възможност за възникването на второ облигационно
правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРП Мрежа /„ЕРП Север“АД/,
касаещо САМО корекцията на сметки. Това се извежда от съдържанието на посочената
норма, че операторът на мрежата издава фактура за преизчисленото количество, а
ползвателят на мрежата заплаща посочената сума, което предполага облигационна
обвързаност между двете страни. Фактурата като първичен счетоводен документ следва да
обективира съществените елементи от съдържанието на договора – страните, вещта и
цената;а изпълнението на задължението за заплащането се удостоверява чрез издаването на
фискален бон.
Така се поставя въпросът дали и доколко разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е в
противоречие с нормата на чл.104а ЗЕ.
Нормата на чл.98а ЗЕ визира, че крайният снабдител продава ел.енергия при
публично известни общи условия, като с ал.2 т.6 от същия член /нова от 2012г, действаща и
понастоящем/ е въведено изискване ОУ на договорите за продажба на ЕЕ да съдържат
ред за уведомяването на клиента от страна на крайния снабдител при извършването на
корекция по сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
А отношенията между крайния снабдител и оператора на ЕРПМ във връзка със
снабдяването с ЕЕ на крайните клиенти, присъединени към ЕРПМрежи, се уреждат с
Правилата за търговия с ел.енергия /ПТЕЕ/, съгл.чл.98в ЗЕ.
В чл.104а ЗЕ е указано, че крайните клиенти използват съответната ЕРПМ, към
която са присъединени, при публично известни ОУ, които задължително следва да
съдържат:
12
1. информация, предоставена от оператора на съответната ЕРПМ;
2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;
3. условията за качество и надеждност на снабдяването;
4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено
снабдяване;
5. ред за уведомяване при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83
ал.1 т.6 в полза на крайния снабдител и в полза на клиента за потребена ел.енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3.
Според разпоредбата на чл.83 т.6 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012, ДВ бр 54/2012/,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
С новата редакция на чл.83 т.6 ЗЕ, приета с ДВ бр.41/2019г, в сила от 21.05.2019г,
няма въведена промяна по отношение кръга от субекти – адресати на ПИКЕЕ. Нормата е от
общите разпоредби на ЗЕ и съдържа указания, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в различни
подзаконови нормативни актове от ранга на наредби, изрично посочени в т.1-т.5, както и с
ПИКЕЕ /посочени в т.6/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В обобщение следва, че в Закона за енергетиката не е предвидена възможност
операторът на ЕРПМ да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния
клиент сума, получена в хипотезите на т.нар.“корекция на сметка“. Последната по
своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на
ел.енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУД за доставка и
продажба на ЕЕ, за което разполага със съответния лиценз, с какъвто разполага друг правен
субект, различен от настоящото въззивно дружество „ЕРП Север“АД Последното е
лицензирано да осигурява пренос на ел.енергия, за което се дължи отделна цена, формирана
по различен начини за нея, в случай на неизпълнение, има право на вземане.
13
Затова нормата на чл.56 ПИКЕЕ като по-ниска по ранг и противоречаща на
установеното със законовите разпоредби не следва да бъде прилагана.
На следващо място.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е приложима и въз основа на нея
се създава ново правоотношение между крайния клиент и оператора на ЕРПМрежа по повод
„корекцията на сметка“, то се поставя въпросът от кой момент най-рано може да възникне
това ново облигационно правоотношение.
Предвид, че нормата е материално-правна и по-нова, то същата има действие само
занапред. Не може да се ползва с обратно действие, тъй като, съгл.чл.14 ал.1 ЗНА, такова
може да има по изключение и при това да е оповестено с изрична разпоредба. Настоящият
случай не е такъв. Освен това, не е била приета и в хипотезата на чл.51 ЗНА, т.е. няма и
тълкувателен характер.
При това положение правоотношението между оператора на ЕРПМрежа и крайния
клиент може да възникне само за в бъдеще, т.е. за времето след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ от 2.05.2019г.
Така се налага извод за неприложимостта й спрямо заварени правоотношения,
възникнали до посочената дата 2.05.2019г между други правни субекти – крайният
снабдител /в лицето на „Енерго Про Прдажби“АД/ и крайния клиент.
Това поставя и следващия въпрос - в резултат на проверката, извършената от
оператора на мрежата, обхващаща период от време отпреди 2.05.2019 /в случая от 2016г/,
дали същият има право на парично вземане срещу крайния клиент за паричната сума,
явяваща се еквивалент на консумирана и неотчетена ЕЕ, получена в резултат на
проведената „корекция на сметка“.
Необходимо е да се прави разграничение между правото на ЕРП Север“АД като
собственик на ЕРПМ и измервателните устройства да извършва регулярно проверки на СТИ
и това дали за дружеството възниква правото на вземане за парична сума, изчислена на
базата на извършената проверка.
„Корекцията на сметка“, както се изложи по-горе, не се явява самостоятелно
основание за вземане, а представлява начин за парично остойностяване на отделено
количество ЕЕ, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено в хипотезите,
изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Така за времето до 2.05.2019г извършените от оператора на мрежата /“ЕРП Мрежи“
АД/ действия по проверката и по корекционната процедура са били в полза на друг правен
14
субект - крайния снабдител /в лицето на “Енерго Про Продажби“АД/, който се явява и
титуляр на вземането.
За оператора на ЕРПМрежа такава възможност възниква едва с новосъздадената
разпоредба на чл.56 ПИКЕЕ.
При липсата на изрично предвидено обратно действие на посочената норма, се налага
изводът, че дори „ЕРП Север“АД да е извършил проверка, обхващаща период от време
преди 2.05.2019 / в случая от 2016 до 2.05.2019/, то за този отрязък от време дружеството не
е носител на правото за парично вземане, произтичащо от „корекция на сметка“, което е
принадлежало на друг правен субект - “Енерго Про Продажби“АД. До посочената дата и по
силата на ЗЕ облигационното правоотношение за вземане за продажната цена на тока
съществува само между крайния клиент и крайния снабдител, но не и с оператора на
мрежата. С последния съществува друго правоотношение по силата на договора при ОУ
само за пренос на ЕЕ. А както се изложи и по-горе, цената за пренос е отделна и е
формирана по различен начин от цената за продажбата на доставена и потребена от крайния
клиент ел.енергия.
Поради всичко изложено по-горе следва да се даде отрицателен отговор на
поставения въпрос - настоящото дружество-ответник не се явява титуляр на вземането за
времето отпреди 2.05.2019г, т.е. от 2016 до посочената дата. Затова е неоснователно да
претендира сума по „корекция на сметка“ за този период.
На трето място.
Неоснователен е доводът на отв.страна, в случай, че се приеме нормата на чл.56
ПИКЕЕ за неприложима, то сумата да се считала дължима на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото се
касаело за установено точно количество реално потребена ел.енергия, чието заплащане се
дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел.енергия, в който смисъл е Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г
по описа на ВКС-III ГО.
Доводът съдържа вътрешно логическо противоречи с наведените останали
възражения., тъй като ако се касае за точно количество реално потребена и консумирана ЕЕ,
то тогава, очевидно операторът на ЕРПМ не се явява титуляр на това вземане, тъй като това
право принадлежи на друг правен субект – „Енерго Про Продажби“АД в качеството му на
краен снабдител, както до 2.05.2019, така и след това по силата на ОУД за продажба на ЕЕ.
Пак в същите ОУД за продажба на ЕЕ е посочено, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната ел.енергия, а също и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по ЕРПМ веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена
за разпределение. От това следва, че в месечните сметки на крайните клиенти са формирани
две отделни цени за ел.енергия – едната е за пренос в полза на „ЕРП Север“АД, а другата /в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД/ – е варираща, изчислена на базата на консумираното
за месеца количество ЕЕ.
15
Синхронизирано с горните правила, в ОУД за пренос на ЕЕ на „ЕРП Север“АД е
посочено, че с тях се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител,
присъединени към ЕРПМ на „ЕРП Север"АД, използват ЕРПМрежа и допълнително
предоставени услуги /чл.1/, като ползвателят дължи цена за пренос на доставената му ЕЕ и
за допълнителни услуги, предоставени във връзка с ползването на мрежата по цена,
определена съгласно ценоразпис /чл.8 от ОУ/. Затова само по отношение на посочените в
чл.1 от ОУД вземания на „ЕРП Север“АД е предоставена възможност да ги събира по реда
на чл.237 б.„к ГПК /отм./, а по действащия ГПК - чл.417 т.2, въз основа на извлечение от
сметките /чл.13 т.11 от ОУ/.
Що се отнася до предвидените в гл.11 от ОУД за пренос отговорност на ползвателя за
щети, нанесени на оператора на ЕРПМ, в хипотезите, посочени в чл.54, следва да се има
предвид, че използваното понятие сочи на вреди, чието основание и размер очевидно се
различава от вземането по „корекция на сметка“, а и събирането им се осъществява по
различен ред.
Предвид всичко изложено въззивният съд счита, че за част от периода на
извършената проверка, т.е. за времето от 2016г до 2.05.2019г /влизането в сила на новите
ПИКЕЕ/ за отв.дружество „ЕРП Север“АД липсва законово основание да има вземане към
крайния клиент, произтичащо от корекция на сметка.
Такова основание евентуално би могло да бъде налице само за времето след
2.05.2019г до датата на проверката.
Тук се налага да се прецени дали са били осъществени предвидените в ПИКЕЕ
предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, за което е направено подробно
изложение в част І-ва от мотивите.
Дори да се приеме за спазена процедурата, то за периода от 2.05.2019 до датата на
проверката през м.03.2020г претенцията не може да се приеме за установена по размер. Това
е така тъй като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество
ел.енергия е било преминало и същото не е било отчетено. Затова задължението се явява
неделимо; посоченото количество ел.енергия и неговата парична равностойност се отнасят
за целия период. В случая не става въпрос за редовен месечен отчет, при който би могло да
се направи подневно изчисление.
Ето защо не може да се направи извод и за частична основателност на претенцията,
изчислена на база остатъка от периода от 2.05.2019 до датата на извършената проверка през
м.03.2020г.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не доказва при условията
на пълно и главно доказване основанието на дължимата от ищеца сума и затова
16
отрицателният установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за първата инстанция, както са определи от ВРС.
Разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат
присъждани поради липсата на искане и представяне на доказателства за реално сторени
такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VІІс-в № 260355/18.09.2020г по гр.д.№
4541/2020г, с което е уважен отрицателният установителен иск за недължимост на сумата от
по 1045,18лв от всеки един от ищците – В. Й. Й., ЕГН **********, Й. Г. Й., ЕГН
********** и Н. Г. Й., ЕГН **********, равняваща се на 1/3ид.ч. съобразно наследствената
им квота от наследството на починалия титуляр Г.Й.Й., представляваща стойност на
ел.енергия за извършена корекция за минал период 9.03.2016г-2.03.2020г за обект на
потребление, находящ се гр.Варна ул.„Я.“ № 1 вх.1 ап.9 с аб. № ********** и кл.№
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/ 18.03.2020г за сумата от
общо 3135,55лв, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да запалти на тримата
ищци общо сумата от 608,51лв-сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17