№ 54
гр. Варна , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110111253 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрс на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10
против М. М. С. от гр. Варна за заплащане на сумата от 350 лева-главница по договор за
кредит № **********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г., на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
11.09.2020г. до окончателното изплащане на възнагражденията.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
**********/08.01.2016г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на ответника е
предоставена в заем сумата от 350 лева на два транша. Сума от 200 лева е отпусната на
08.01.2016г. със срок на издължване 30дни, тоест до 07.02.2016г. На 22.01.2016г. са
отпуснати допълнително 150 лева, за което е сключен анекс от същата дата. Съобразно
анекса страните са запазили параметрите на договора, вкл. уговорения краен падеж на
издължаване. В съотвествие с договореностие между страните (т.11 от ОУ)
кредитополучателят е упражнил правото си да удължаване на срока за издължаване до
23.03.2016г.
Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние, като самият договор е сключен във формата на електронен документ.
Твърди се, главницата не е погасена на падежа. Ищецът се позовава се, че между
„4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от 23.11.2018г., по силата на който
вземанията по договор за кредит № **********/08.01.2016г. са придобити възмездно от
ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна
власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява
воля за уведомяване на цедирания длъжник с връчване на препис от исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа
така предявените искове. Претендира разноски.
1
Ответникът М. М. С. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа, че е получил
претендираната сума. Счита, че я дължи, като не прави възражения по основателността на
иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД извежда материалната си легитимация по
спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,
сключен с „4финанс“ ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от което
произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1 от цитираното споразумение
ответникът е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към
договора. В приложение № 1 /л. 8 и сл./ е посочено името, ЕГН-то на длъжника и датата на
договора. Ответната страна не е възразила относно действителността на договора за цесия,
нито е навела твърдения, че е погасила дълга на предходния кредитор. С оглед на
изложеното съдът намира, че ищецът се явява титуляр на претендираното право, като
цесията е надлежно съобщена на цедирания длъжник с исковата молба.
По делото е представен договор за кредит № **********/08.01.2016г.съгл. който
„4финанс“ ЕООД е отпуснало на М. М. С. паричен кредит в размер на 350 лева със срок на
издължаване до 07.02.2016г. Процесният договор е за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Видно от текста на споразумението и приложените Общи условия,
кандидатстването на потребителя за предлаганите от цесионера „4финанс“ ЕООД
финансови услуги да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.
18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата страна носи тежестта да установи в условията на пълно и главно
доказване, сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. В
случая това обстоятетелство, макар и при липса на ангажирани доказателства, не само не се
оспорва от ответника, но и изрично се признава от страната. Предвид установеността на
реалното предоставяне на сумата, следва да се приеме за доказано възникналото между
страните кредитно правоотношение.
Доколкото ответникът не твърди и не доказва да в погасил задължението на
уговорения падеж 07.02.2016г. или по-късно следва да е приеме, че в полза на ищеца
съществува претезание за сумата от 350 лева, представляваща главница по договор за кредит
№ **********/08.01.2016г.
На ищеца се следва и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното издължаване на сумата.
Следователно исковете са основателни в цялост.
По разноските:
2
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца
в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Като съобрази и оснаталите разноски съгл
приложения списък по чл. 80 от ГПК съдът присъжда на ищеца сумата от 150 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата от 350 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **********/08.01.2016г. сключен между
ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е придобито от „Кредитреформ България”
ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на възнагражденията, на осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със
сумата от 150 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника М. М. С., че присъдените с настоящото решение суми могат
да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, посочена
в исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3