Р Е Ш Е Н И Е
№1344/29.3.2018г.
гр.Варна 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито
съдебно заседание проведено на 29.03.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
,като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№8444/2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК и
чл.250 от ГПК.
Производството е образувано по молба на И.Х.
ответник по делото с искане съдът да се произнесе в цялост по предявения от нея
насрещен иск, като формира становище по изменение режима на личен контакт на
ищеца с детето и да се измени решението в частта на разноските с постановяване
на изричен диспозитив по претенцията за разноски.
Ответнита страна по искането Хр.Х. е заявила в отговора си, че
молбата е неоснователна и в двете си части, като по отношение искането за
произнасяне по режима наличен контакт сочи, че съдът не дължи такова предвид
отхвърлянето на обуславящия го иск за промяна на местоживеенето на детето, а по
отношение на искането за постановяване на изричен диспозитив
за разноските на ответницата е посочил, че съдът подробно е изложил мотиви защо
такова присъждане не се дължи.
Решаващия състав след запознаване с постановеното по
делото решение №543/12.02.2018г. по гр.д.№8444/2017г. и исковата молба и
насрещния иск с които е бил сезиран намира следното:
По искането за допълване на решението чрез произнасяне
на искане на ответницата за изменение на режима на личен контакт на бащата с
детето, съдът установява наличие на изрично такова искане в предявения насрещен
иск от ответницата, като това искане е отразено в решението на съда, но липсва
обсъждане по искането. При това положение молбата в тази си част се явява
основателна и следва да се уважи като съдът се произнесе с изричен диспозитив по искането за промяна режима на личен контакт
на бащата с детето.
Що се отнася до произнасянето по същество на това
искане съдът намира, че то е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Това е
така защото от събраните по делото доказателства, не се е установило у бащата
да се е формирало поведение и отношение представляващо заплаха за детето и
съответно налагащо ограничаване на контактите му с него. Точно обратното
цялостното поведение на бащата по делото и установено със събраните по делото
доказателства сочи на изключителна загриженост от негова страна и то по начин
не оставящ съмнение за привързаност и добронамереност към детето от негова
страна и за реципрочна ответна реакция на детето към баща му.
По отношение на искането за постановяване на диспозитив по решението в частта на разноските в тази
насока съдът намира, че следва да се съобрази с правната теория според което
искането за разноски е особено искане, но не е иск и съответно не се дължи отхвърлително произнасяне когато се приема, че не се дължи
част от разноските или такива въобще не се дължат. По изложената причина
молбата в тази част следва да се отхвърли.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА допълване на решение №543/12.02.2018г. по
гр.д.№8555/2017г. на ВРС, ХХХІ състав, като:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Х. ЕГН********** *** срещу Х.Д.Х.
ЕГН********** ***-хотел „Девора“ за изменяне режима
на личен контакт определен с решение №4342/04.11.2015г. по гр.д.№3984/2015г. на
ВРС, ХІІ състав, чрез определянето на друг, а именно режима между бащата и
детето Х.Х.Х. да се осъществява всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване от 9ч. на съботния ден до 18ч. на
неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.Г.Х.
ЕГН********** *** за допускане поправка на ОФГ допусната в решение
№543/12.02.2018г. по гр.д.№8555/2017г. на ВРС, ХХХІ състав и изразяваща се в
липсата на отхвърлителен диспозитив
относно исканото присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: