Решение по дело №4170/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………….…/………………………..…  ,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                           

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4170 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „И.Б.“  ЕООД ЕИК ********* със седалище ***, подадена чрез управителя към този момент Ирина И. Панайотова, против НП № 03-012042  от 05.02.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че нарушение не е било извършено, че лицето не е работило в деня на проверката. Алтернативно изразява становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност отправя искане за намаляване размера на наказанието до минималния предвиден в закона.

След подаване на въззивната жалба на два пъти управителите на въззивното дружество са били променяни като последно едноличен собственик и управител на същото е Любен Милков Донев. Тази промяна е била вписана в ТР на 01.12.2020год.

В първото по делото съдебно заседание въззивното дружество се представлява от неговия управител Любен Донев, който завява че поддържа жалбата и иска НП да бъде отменено.

В последното проведено на 15.03.2021год. съдебно заседание за въззивното дружество, редовно уведомено, представител не се явява.

В съдебното производство процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано от всички приложени към АНП писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 30.12.2019год., около 11:30ч., св. С.И. – инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна извършила проверка в обект – сладкарски цех „Сладко изкушение“ находящ се в гр.Варна, ул. „Мащерка № 9 и стопанисван от въззивното дружество. В цеха били установени няколко лица, в това число и св. З.М.. На последната била предоставена за попълване декларация по чл. 402 от КТ. В декларацията св. М. вписала ,че работи за въззивното дружество от същата дата 30.12.2019год., с работно време от 10:00ч. до 13:00ч. както и че няма сключен ТД. В т.10 от декларацията св. М. посочила, че днес е дошла да пробва работата и да покаже какво може.

На едно от лицата установени в цеха била връчена призовка с указания за представяне на документи в това число пълните документи на работниците и служителите, документи във връзка с работното време и  т.н.

По време на документалната проверка от страна на въззивното дружество били представени ТД № 033/27.12.2019год. сключен между въззивното дружество и св. З.М., както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ вх.№ 03388193189534/30.12.2019год..

При проверка на справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ било установено, че уведомлението досежно ТД сключен със св. М. е било регистрирано в ТД на НАП Врана на 30.12.2019год. в 15:07:05ч.

На 28.01.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-012042, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 30.12.2019год., като работодател е допуснало до работа лицето З.И.М. на длъжност „работник кухня“, да престира труд в обект  сладкарски цех „Сладко изкушение“ находящ се в гр.Варна, ул. „Мащерка“ №9 преди да й е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващата към оня момент дружеството лице.

В срока по чл.44 от ЗАНН възражения срещу акта не били подадени.

На 05.02.2020год. въз основа акта, АНО издал атакуваното НП 03-0120424, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е допуснало до работа лицето **** на длъжност „*****“ преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП, с което била нарушила разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката С.И., която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Сочи, че проверката била извършена около 11:30ч., че в обекта на контрол (сладкарския цех) са били установени няколко лица в това число и З.М., която попълнила декларация, както и че в последствие при документалната проверка било установено, че ТД на това лице бил регистриран в 15:07ч..

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана и св. М.. Последната заявява, че е работила за въззивното дружество в периода месец май 2019год. – месец септември 2019год. след котето се регистрирала в бюрото по труда. Сочи, че докато работела правела само сладки, но била споделила, че иска да се научи да прави и торти (да се повиши). Заявява, че на 30.12.2019год. й се обадили работнички от цеха да дойде да види как се правят торти, за да се научи да прави и това и тя отишла. Заявява, че не е имала никакви уговорки да започва отново работа за дружеството на този ден, нито за заплащане на някакво възнаграждение и работно време, като обяснява, че в графата за работно време в декларацията била написала часовете в които е дошла и в които ще си тръгне. Така й било обяснено от проверяващите. Заявява, че е започнала работа във фирмата отново едва през месец февруари 2020год. и работила там до месец юли 2020год.

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед за компетентност на наказващия орган № 0280/03.08.2010год.,  протокол за извършена проверка № ПР2000050/28.01.2020год., идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ касаеща св. М.., ТД № 033/27.12.2019год. сключен между въззивното дружество и св. М., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, както и пълномощно изходящо от Ирина И. Панайотова към Койчо Георгиев Йорданов.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както в АУАН, така и в НП вмененото нарушение нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.

          Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ се изразява в допускане до работа като субект може да бъде само работодател. В АУАН и в НП е дължимо това изпълнително деяние да се опише както от правна страна, така и от фактическа, като се посочат обстоятелствата, въз основана които е направен изводът, че лицето е допуснато до работа. В АУАН и НП е посочено изпълнителното деяние „допуснал до работа“, но не са описани фактите, въз основа на които е направен този извод и които факти да бъдат проверени и преценени от въззивния съд. За да е съставомерно извършеното по чл.63 ал.2 от КТ, следва лицето да е допуснато до работа по трудово правоотношение. В АУАН и в НП, обаче, не са описани признаците на трудово правоотношение. Твърди се, че З.М., на длъжност „работник кухня“, била допусната до работа, но това е само един извод, за наличието на който не са посочени каквито и да било факти, които да бъдат проверени от въззивната инстанция. Пределите на въззивната  проверка се очертават от обстоятелствената част на НП, като съдът има задължение да изследва не дали въззивната страна е извършила каквото и да било нарушение, а дали е извършила нарушението, за което е „обвинена“ с АУАН и наказана с НП. Каква е била волята на АНО, обаче, не става ясно. В НП се твърди, че З.М. е била на длъжност работник кухня и, че е допусната до работа. Не става ясно каква работа е извършвала тя към момента на проверката. Освен това, съставът на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ предполага да има сключен трудов договор, но работника да е допуснат до работа преди да му е връчено копие от уведомлението, свидетелстващо за регистрация в НАП. В тази връзка обстоятелството дали е имало трудов договор или не, е пряко относимо към съставомерните признаци на нарушението и следва да бъде изяснено от контролния орган, съответно АНО и следва да бъде описано в АУАН и НП. В случая минимални предпоставки за това липсват. На практика обст. части на акта и НП се състоят от по едно изречение –което по същество представлява правен извод … *** в качеството си на работодател допуснала до работа лицето… . Дали едно лице има качеството на работодател е правен извод, които следва да бъде изведен от фактите които са приети за установени, а в случая такива факти липсват. Липсва описание на всички или поне на достатъчно белези на трудово правоотношение, не са посочени факти от обективната действителност, които да сочат, че между страните е имало уговорено работно време, работно място и трудово възнаграждение, за да се приеме за безспорно, че между посочените лица съществува такова. Това се явява нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, където са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържат АУАН и НП. Защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, поради което липсата на факти в АУАН и НП ограничава правото на защита и представлява съществено нарушение на процес. правила, което е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание.

Доколкото с НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 30.12.2019год. като работодател е допуснало до работа З.М., преди да и предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП съдът след преценка на събраните по делото доказателства прецени, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

За да е налице от обективна страна това нарушение следва между страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма, като работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията на ТД.

По делото няма спор, че св. М. е била заварена в сладкарския цех по време на проверката. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число и показанията на самата М.. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между М. и въззивното дружество в частност да обуслови качеството на работодател на ТД спрямо нея към този момент.

За да е налице такова правоотношение следва работника да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н.

В конкретния случай доказателства в горната насока не са налице. Напротив от показанията на св. М. се установява, че към този момент същата не е имала каквито и да било уговорки да започва работа в цеха, уговорки за заплащане на възнаграждение, както и за работно време. Същата сочи, че е била там за да види как се правят торти, каквито не била правила до момента въпреки че в предходен момент е работила за въззивното дружество и е категорична към момента когато са дошли на проверка ТД не е сключвала и не е получила нищо за това че е била там на 30.12.2019год.. Нещо повече тези факти са били изложени от св. М. още в момента на проверката на място в сладкарския цех когато тя е попълнила предоставената й декларация. Видно от последната там свидетелката е отбелязала, че няма сключен ТД, не е отбелязала размер на трудово възнаграждение, отпуски, почивки и т.н. като в съдебно заседание обяснява как е вписала работното време. Казали и да напише кога е дошла и кога ще си тръгва.

На следващо място данни за възникнало трудово правоотношение към момента на проверката между въззивното дружество и св. М. не се извличат и от показанията на св. С.И.. Същата не споменава тогава М. да е съобщила елементи на трудово правоотношение – най-малкото договорено възнаграждение например. Сочи само, че лицето било заварено да прави сладки и било попълнило декларация. В декларацията обаче основните елементи на трудово правоотношение не са отразени. В тази връзка следва да се отбележи, че констатирането на лице, което извършва някаква трудова дейност само по себе си не установява наличието на трудово правоотношение. Както бе посочено по-горе за да е налице такова следва работника да е бил нает от работодателя да престира труд в негова полза, при определено от работодателя работно време, работно място и пр. и то срещу заплащане. Противното би довело до парадокса всяка помощ от приятел или близък при осъществяване на каквато и да било дейност да се приеме за престиране на труд по смисъла на КТ, а отношението между лицето което оказва помощта  безвъзмездно и това на което се помага да се квалифицира като трудово правоотношение. Отделен е въпроса, че правната теория познава и други видове правоотношения които формално се изразяват чрез извършване на действия по изработване на конкретна вещ и извършване на конкретна работа – договор за изработка например.

Безспорно в хода на документалната проверка, в последствие е бил представен ТД сключен между въззивното дружество и св. М.. Няма никакво съмнение обаче за съда, че този договор е бил сключен в последствие и за целите на проверката, а не е бил сключен преди това. Горното се установява по категоричен начин от всички останали събрани по делото доказателства в това число и показанията на самата М., която е категорична за това, че не е сключвала ТД за това, че е била в цеха на 30.12.2019год., не имала изобщо договорки да започва работа и не е получила никакви пари – не й било платено за това че е била в цеха този ден.

И след като наличие на трудово правоотношение между въззивното дружество и св.М. не е било налице към момента на проверката, съответно не е имало и подписан ТД към този момент то няма и как въззивното дружество да извърши от обективна страна вмененото му нарушение, което предполага на първо място наличието на възникнали трудови правоотношения и на второ място наличието на подписан в писмена форма ТД. Нещо което не е установено по делото. Налице е обективна несъставомерност защото въззивното дружество няма как да връчи нещо което го няма. В горната насока са Решение № 205 от 11.02.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 111/2019 г.;  Решение № 136 от 29.01.2019г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3529/2018г.  и ред др.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

 

По разноските.

Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която в съдебното производство чрез процес. представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на делото обаче (НП подлежи на отмяна) макар и своевременно искането се явява неоснователно и се отхвърля то съда.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012042 от 05.02.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „И.Б.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: