Р Е Ш Е Н И Е
№ 291 / 4.2.2020г.
гр. Перник, 04.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5298 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Р.К., срещу В.И.К., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 3535.24 лева, представляваща незаплатени задължения по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г., от които главница по договора в размер на 2412.94 лева за
периода от 20.05.2017 г. до 20.03.2019 г. вкл,, 675.81 лева – договорна лихва
за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 20.03.2019 г. /падеж
на последна неплатена вноска/ и и 446.49 лева – обезщетение за забава, считано
от 21.06.2017 г. до 30.01.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в
съда/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В условията
на евентуалност са предявени осъдителни искове в същия размер и със същото
основание.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
заемодател и ответницата като заемополучател. Посочва се, че въз основа на
цитирания договор заемодателят е отпуснал на ответницата в заем сумата от
2293.60 лева. Освен посочената сума страните са се договори и да бъде сключена
застраховка „Сигурност на плащанията“ с обща застрахователна премия от 433.49
лева, която да бъде платена на заемодателя, а той от своя страна да заплати на
застрахователя. Твърди се, че между страните е уговорена и договорна лихва в
размер на 899.82 лева за целия срок на договора. Уточнява се, че така целият
размер на дължимата от ответницата сума възлиза на 3626.91 лева, която е
уговорено да бъде заплатена на 27 броя равни месечни вноски – всяка по 134.33
лева. Допълва се, че първата вноска е с падеж 20.01.2017 г., а последната с
падеж – 20.03.2019 г. Посочва се, че ответницата е заплатила едва първите
четири вноски по кредита – в размер на общо 538.16 лева, след което е
преустановила плащанията. Уточнява се, че с посочената сума са погасени 314.15
лева главница и 224.01 лева – договорна лихва.
Твърди се и
че по отношение на последните две вноски непадежирали към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е обявена предсрочна
изискуемост като уведомление в тази връзка е връчено на ответницата.
На последно
място се твърди, че по силата на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД като цедент и ищеца като цесионер
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и
приложение № 1 към него процесните вземания са прехвърлени на ищеца. Уточнява
се и че ответницата е уведомена за цесията, но се прави евентуално искане
същата да се счита за уведомена за цесията с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
С исковата
молба са представени: договор за потребителски кредит № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г. с погасителен план, декларация за предоставяне на лични данни,
три броя фактури за закупуване на мебели, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, условия по договора,
медицински въпросник за приемане на застраховане, сертификат № CREX – 14293688,
сертификат № CARD – 14293688,
общи условия по застраховка, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, писмено потвърждение за извършена цесия, приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания и допълнително споразумение към
рамковия договор, два броя пълномощни за уведомяване на цесия, уведомителни
писма и обратни разписки.
Препис от исковата молба
е връчен на ответницата по реда на чл. 46, ал. 4 от ГПК – чрез лице от
домашните й, а именно нейната майка С.К., със задължение за предаване. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото, не
е постъпил писмен отговор.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., от страна на процесуалния
представител на ищцовото дружество чрез писмена молба е направено искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответницата. Такова искане се
съдържа още и в исковата молба.
Ответницата,
редовно призована – призовката за насроченото заседание й е връчена лично – на 08.12.2019 г., не се явява в
първото по делото съдебно заседание. От страна на последната не е постъпило
искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
От
представените писмени доказателства (договор за потребителски кредит № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г. с погасителен план, декларация за предоставяне на лични данни,
три броя фактури за закупуване на мебели, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, условия по договора,
медицински въпросник за приемане на застраховане, сертификат № CREX – 14293688,
сертификат № CARD – 14293688,
общи условия по застраховка, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, писмено потвърждение за извършена цесия, приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания и допълнително споразумение към
рамковия договор, два броя пълномощни за уведомяване на цесия, уведомителни
писма и обратни разписки) може да се направи извод за вероятната основателност
на предявените искови претенции.
В тази
връзка следва да се отбележи изрично, че от представените доказателства се
установява, че всички вноски по процесния кредит са с настъпил падеж, доколкото
падежът на последната вноска е настъпил още на 20.03.2019 г.
На следващо
място при преглед на представения договор за кредит и приложенията към него
съдът не установи наличие на неравноправни клаузи, за каквито е длъжен да следи
служебно – на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./. В
тази връзка следва да се отбележи, че договорът е сключен в предвидената от
закона писмена форма, а годишният процент на разходите е размер на 29.29 % и не
нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит, доколкото годишния размер на законната лихва за процесния период възлиза
на 10 %.
На последно
място ищцовото дружество твърди, че по договора са заплатени четири месечни
вноски и същите не се претендират от ответницата като в исковата молба е
уточнено какъв размер на главницата и какъв размер на договорната лихва е
погасен с извършените плащания.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.И.К. за установяване на следните вземания:
сумата от 2412.94 лева – главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г. за периода от 20.05.2017 г. до 20.03.2019 г. вкл; сумата от
675.81 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска/ до 20.03.2019 г. /падеж на последна неплатена вноска/ и
сумата от 446.49 лева – обезщетение за забава, считано от 21.06.2017 г. до
30.01.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Горното налага
предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага допълнителни мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 170.70
лева, от които 70.70 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. Заповедният съд обаче на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК е
определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По тези
съображения с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 120.70 лева – 50 лева за юрисконсулт и 70.70 лева държавна
такса в пълен размер.
По
разноските в производството по гр.д. № ***г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 220.70
лева, от които 70.70 лева държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ищеца следва
да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. В тази
връзка предвид изхода на делото на ищцовото дружество следва да бъдат присъди
разноски в размер на 170.70 лева – 100 лева за юрисконсулт и 70.70 лева
държавна такса в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.И.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Петър Дертлиев, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от общо:
3535.24 лева, представляваща
незаплатени задължения по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14293688
от 21.12.2016 г., от която главница по договора в размер на 2412.94 лева за
периода от 20.05.2017 г. до 20.03.2019 г. вкл,, 675.81 лева – договорна лихва
за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 20.03.2019 г. /падеж
на последна неплатена вноска/ и 446.49 лева – обезщетение за забава, считано от
21.06.2017 г. до 30.01.2019 г. вкл. /датата на подаване на заявлението в съда/,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА В.И.К., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от 120.70 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 170.70
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 00686 по описа за 2018 г. на Пернишкия РС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА