№ 500
гр. Пазарджик, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220201710 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. С. А., ЕГН:**********., от гр. Пазарджик,
ул. „М., чрез адв. К. У. против: Наказателно постановление № 22-1006-002992
от 13.10.2022г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, СПП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал.1, т.3, от ЗДвП и на основание чл.
174, ал.1 от с.з. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и на осн. чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП – глоба
в размер на 200 лева. .
С жалбата се релевират доводи за процесуално- правна и евентуално -
материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява
да се отмени НП по ангажираните от него доказателства и развитите и
допълнени в с.з. съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител, но е депозирала становище за законосъобразност
на атакувания акт.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
1
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 16.08.2022г., сутринта, жалбоподателят управлявал лекия си
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№РА 74В ВТ на територията на гр.
Пазарджик .
Докато се движел около 10 ч. по ул. “Христо Ботев" в гр. Пазарджик,
автомобилът пред него рязко спрял, за да избегне удар с появилия се на
пешеходна пътека велосипедист( виж на л. 14-15.) . Тъй като не би осигурил
достатъчно дистанция , жалбоподателят не успял да спре и настъпил сблъсък
с предната част на управлявания от него автомобил и задната част на
движещия се пред него ( виж на л. 11,12,13)
На място пристигнал екип на СПП ОД МВР Пазарджик, в състава на
който бил св. пол. С. и св. пол. Т.. На водача бил съставен протокол за ПТП и
предприети действия по изпробване за употреба на алкохол и забранени
вещества.
Алкотест Дрегерът отчел 1.11 промила алкохол в издишания от
жалбоподателя въздух, поради което му бил съставен процесния АУАН и
издаден талон за изследване, които той подписал и получил в препис. Според
талона следвало да се яви в МБАЛ Пазарджик до 45 мин. , считано от
11.15ч. (л. 5) или до 12ч.
Впоследствие жалбоподателят се явил в МБАЛ в 11.58ч. (л. 38)за даване
на кръвна проба, но тъй като по невнимание бил прибрал в откарания си от
Пътна помощ автомобил талона за изследване, не успял да го представи на
дежурния лекар св. А.. Последният, поради липсата на талона за изследване и
след разговори с дежурния полицай в ОД МВР Пазарджик, отказал да вземе
кръвна проба на жалбоподателя и дори отразил това в съставения от него
лист за преглед на пациент ( л. 38).
Въз основа на акта било издадено НП за двете нарушения – управление
на МПС след употреба на недопустимо количество алкохол и неспазване на
дистанция, в резултат на което настъпило процесното ПТП.
Против атакувания санкционен акт не са правят конкретни възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, а в хода на дължимия
контрол за такива не и констатираха. И констативният акт, с който е
стартирало административно-наказателното производство и санкционния - с
който то е финализирало пред администрацията, са издадени от оторозирини
2
за това органи, предвид представената заповед – л.17. Те съдържат конкретна
и ясна фактология, която е поставена в съответната нормативна рамка.
Отразени са времето , мястото и всички факти, свързани с процесното
нарушение, установено в резултат на проверка по един от легалните начини (
чл.1, ал.2 Наредба 30/01г.) на употреба на алкохол от страна на водача при
управление на МПС. Посочени и в двата административни акта са
конкретното средство, с което е извършена фактическата проверка,
отчетената стойност и възприемането на тази стойност при обективирането й
от страна на самия водач, спрямо когото бил издаден и талон за изследване (
ТИ), в който обективирал желанието си за химическо изследване на кръвна
проба. Тъй като до такава не се стигнало , въз основа на показанията на
Дрегера е възприето нарушение по посочената норма, което съответна на
изложените в акта и НП обстоятелства по извършване на нарушението. Така,
че съдържанието на АУАН и НП е съобразено с лимитираните реквизити по
чл. 42 и 57,ал.1 от ЗАНН и конкретно е такова, че и гарантирало правото на
защита на нарушителя в очертания от закона обем.
Отразените горе обстоятелства по възприетата фактическа обстановка са
установени и в хода на проведеното съдебно следствие. Безспорни и
следващи от всички или непротиворечи доказателствени източници са
следните факти: управлението на МПС от жалбоподателя към момента на
процесното време и място; настъпването на ПТП чрез удар с предна челна
част на управлявания от него автомобил в задната част на спрелия внезапно и
движещ се пред него друг автомобил; проверка с Алкотест Дрегер на
жалбоподателя , отчел стойност от 1.11 пробила алкохол в издишания от него
въздух, поради което му бил съставен процесния акт и издаден ТИ , който той
не представил при явяването си в болничното заведение за вземане на кръв.
Всички тези обстоятелства са напълно доказани, вкл. и последното, че при
явяването си в посоченото в талона лечебно заведение МБАЛ Пазарджик
жалбоподателят не е представил талона.
Това той е признал и с жалбата си и това се установи от
показанията на св. А. и св. Д. ( л.53-54) - лекар и сестра в Спешно отделение ,
които са били на смяна по време на посещението от страна на жалбоподателя.
Именно с техните показания се установи, че жалбоподателят дошъл и
признал, че не носи ТИ , тъй като го оставил в автомобила, за който в жалбата
се съдържат признания , че бил репатриран поради повреда от ПТП. Липсата
3
на талона е довела, след разговори с дежурния в ОД МВР Пазарджик ( виж и
неговата докладна – на л. 45)) и със старшата сестра, до отказ на лицето да
вземе кръвна. И това се дължи не на незнание или немарливо изпълнение на
служебните задължения от страна на медицинските работници, нито пък на
отказ да ги изпълнят, както настоява защитата. Дължи се на липсата на
талона, задължение за представянето на който има жалбоподателя.
Съгласно чл. 3, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози: „ При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда ….контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №
1., който , видно от ал. 3 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за
изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. От утвърдения образец и приложения към
делото става ясно, че в него се отразява изборът на лицето за алтернативно
изследване, което в случая е било чрез химичен анализ на кръвна проба,
поради което и е предписано време за явяване и лечебно заведение, в което
той се е явил, но без талона. Следва да се посочи, че явяването е било в
последните две минути по времето ( в. 11.58ч, посочен като час на
постъпване ), определено в талона ( до 12ч.) Съгласно чл. 6, ал.1 от
Наредбата единият екземпляр от талона се предоставя на водача, като се
изпраща се в лечебното заведение само, когато водачът е настанен там ( при
ПТП) и тази редакция на нормата установява задължението талонът да бъде
предоставен на медицинските работници – лекар и сестра, които трябва да
изпълнят комплекс действия по вземане на кръвна проба ( т.к. има и
освидетелстване на водача от лекар, каквото не съставлява попълнения лист
за преглед ).И в случая е безспорно установено , а така се заявява и още с
жалбата, че талонът е предоставен на водача, но той не го е предоставил в
срока за явяване на свидетелите д-р А. и сестра Д..
Талонът за изследване съставлява този медицински документ, който
легитимира водачът за упражняване на правото му съобразно направения от
него ( и отразен в талона) избор за алтернативно изследване и в случая - да
му бъде взета кръвна проба в определено лечебно заведение, в посочения
срок. Без талона за лекаря и мед. сестра не възниква задължение да вземат
кръвна проба, защото така тази интервенция би била не само недопустима, но
и незаконна. Тяхното задължение произтича не от стикерите ( които , както се
4
посочи горе имат съпровождащо и идентифициращо значение), не и от
представения на медицинските лица от жалбоподателя протокол за ПТП,
защото тези два документа не означават, че явилото се лице е направило
избор за изследване на кръвна проба. Свидетелстващият за този избор и
легитимиращ го документ е само ТИ и тъкмо поради това са задължителни
предписанията в талона: за явяване на конкретно място в конкретно време,
които са обвързващи, както по отношение на водача, така и по отношение на
мед.лица. Дали те са могли ( както се настоява със защитата по същество) да
се доверят на лицето с оглед представените стикери и протокол за ПТП, дали
са могли са търсят допълнително информация в Сектор „Пътна полиция“,
където се намира другия екземпляр от талона - няма значение, защото това
биха били техни доброволни действия, за неизвършването на които те не
следва да отговарят. А и неизвършването им не води нито до нарушаване на
процедурата по Наредбата, нито до засягане на правата на жалбоподателя,
който сам с поведението си е създал тази ситуацията, от която настоява да се
счита пострадал.
Необходимостта от представяне на ТИ пред медицинските органи
произтича от цитираната горе норма на чл. 3, ал.1 от Наредбата, доколкото в
нея е посочено, че екземпляр от него се предоставя на водача, а когато той е
настанен в лечебно заведение – се изпраща там. Предвид предписанието на
нормата in fine , несъмнено е, че талонът следва да стигне до медицинските
органи и то не само поради факта, че неспазването на срока за явяване води
до специалната хипотеза на чл. 15, ал.6 от Наредбата. Както вече се посочи,
именно ТИ е документът, който удостоверява правото на водача да му бъде
взета кръвна проба, корелативно обвързано с което е задължението на
съответните медицински лица да сторят това . Това право възниква и
съществува само в рамките на предписаното в талона време и за
предписаното там лечебно заведение.Така, че липсата на талон води до
невъзможност медицинските лица, пред които се явяване едно лице да
преценят има ли то право, респ. задължени ли са те да му вземат кръвна проба
и явяването му е легитимно ли е, предвид мястото и времето за явяване . Нито
съпровождащите стикери , нито протокола за ПТП дават тази информация.
Да, медицинските лица са могли, но не са били длъжни да проверят
обстоятелствата по талона чрез други телефонни обаждания ( виж
показанията на Д., но не са били длъжни за сторят това) .
5
Разбира се , възможни са различни житейски ситуация, които
обективно да препятстват водача да предостави талона, но те ще бъдат
извинителни ( аналогия от чл.13 НК вр. чл. 11 ЗАНН) само, ако са налагали
спасяване на по-висши интереси –обществени, лични, чужди - от
непосредствена опасност , която не е могла да бъде избегната по друг
начин. Такива данни по делото няма.
Все пак жалбоподателят ( както е отразено в листа за преглед) е
постъпил в Спешното отделение в 11.58ч. ( при кроен час по талона 12ч.) и е
напуснал в 12.21 и през това време стана ясно, че лекарят и мес. сестра са
положили усилия да установят начин да изпълнят молбата на жалбоподателя
- няколко разговора с дежурния ОД МВР, разговор със старшата сестра,
ксерокопирали са дори представените протокол ПТП и стикери: направили са
повече от това, за което са били задължени. Били са и добронамерени - А. : „
…Аз лично исках да му помогна на човека…“ и св. Д. : „ ... питахме го дали
има кой да му донесе талона“ …“. Приели са обаче и съвсем правилно, че без
ТИ не следва да извършват интервенцията, изразяваща се във вземане на
кръвна проба, защото не е доказано нито правото на водача, нито тяхното
задължение да сторят това.
Горното обсъждане обоснова извода, че е налице хипотезата на чл. 6,
ал.9 от Наредбата, доколкото се установи „ при неявяване в определения
срок на посоченото ( по ТИ) място“ , поради което „концентрацията на
алкохол в кръвта ..се установява въз основа на показанията на техническото
средство“ .
В случая то е индивидуализирано в достатъчно степен при
описанието на нарушението,сертифицирано е и годно за употреба по
предназначение ( л. 6,7). Впрочем, следва да се отбележи и това, че все пак
установената концентрация на алкохол в издишан въздух е повече от два пъти
над установения праг по нарушената норма и твърди близо до този, при
който деянието би било престъпление. Все пак стойностите те са близки до
0.5 промила, а не са и до 0.8, която е разграничителна за определяне на
кумулативно предвидените наказания. Те са в твърд размер и са правилно
определени от наказващия орган за нарушение по чл. 5, ,ал.3,т.1 пр.І и чл-.
174, ал.1,т.2).
Що се отнася до другото нарушение – обстоятелствата по него
6
предшестват коментираните. До ситуацията в Спешно отделение се стигнало
в резултат на ПТП, което, по безспорните по делото данни ( протокол ПТП,
фотоси, показанията на полицейските служители) е настъпило поради
неспазване на дистанция от страна на жалбоподателя спрямо движещото се
пред него МПС , което внезапно спряло и жалбоподателят се блъснал с
предна част на управлявания от него автомобил в задната на движения се
пред него ( фотосите са ясно илюстративни – л. 11 и сл. ) . нарушението е по
чл. 23, ал.1 от ЗДвП и основателно за него е наложено, предвид настъпилото
ПТП, твърдата по размер глоба по чл. 179 , ал.2 пр.ІІ ЗДвП .
С оглед решението за потвърждаване на НП, основателна е
претенцията за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи
в размер на 80 лева, предвид фактическата и правна сложност по делото,
участието по което е сведено до представяне на писмената защита на л. 34-35
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-002992
/13.10.2022г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, СПП – Ц.П. , с което
на Г. С. А., ЕГН:**********., от гр. Пазарджик са наложени по чл. 174, ал.1
от с.з. - наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и на осн. чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП – глоба
в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН:********** да заплати на ОДМВР Пазарджик
сума в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7