Решение по дело №591/2021 на Районен съд - Асеновград

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 №                                                           гр. А.,  20.06.2022г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.  с-в в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА  като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 591  по описа за 2021г. и като обсъди:

 

            

              Предявени искове  с правно снование  чл.    422 ГПК, чл. 79,86 ЗЗД.

          

              ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр П.ул „Х.Г.Д“ 37  моли  да бъде   постановено решение, с което да бъде     да бъде признато за установено вземането му по отношение на Д.А.С., с посочен адрес *** в размер на 133,59лв представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел енергия за периода 23.03.2019г -22.05.2019г, ведно с лихва за забава в размер на 21,11лв  от 11.05.2019г до 11.01.2021г,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч гр д 51/2021г на АРС. Твърди, че  е краен снабдител съгласно чл. 98 А от ЗЕ, и продава ел енергия на клиентите си при публично известни ОУ. За Д.А.С. е открит клиентски номер **********, в качеството на ползвател  на обект находящ се  на адрес гр А. ул „М.“ 48, на който обект за периода 23.03.2019г-22.05.2019г е доставена ел енергия на стойност 133,59лв. Ответникът не е изпълнил задължението да заплати доставената ел енергия, порА. което е начислено обезщетение за забава. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  в образуваното ч гр д 51/2021г на АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

             Ответникът,   чрез назначения му особен представител адв А. оспорва изцяло иска. Твърди, че страните по делото нямат сключен индивидуален договор във връзка с доставката на ел енергия, а отношенията им се уреждат по правилата визирани в ОУ на договорите за продажба на ел енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в сила от 27.08.2008г.  Счита, че  липсват данни  и направени твърдения  за обявяването на ОУ  по реда на чл. 98  а ал.3 от ЗЕ, нито пък твърдения и доказателства за спазване процедурата по чл. 148 ал.2-4 от ЗЗП, а неспазването на сочените норми води до  липса на договорни отношения между страните.            

             Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:   На  14.01.2013г между  страните е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електросразпределение ЕАД, с предмет на договора присъединяване на обект на адрес гр А. ул „М.“ 48  към електроразпределителната мрежа на ЕВН РЕР ЕАД КЕЦ А.. На 27.02.2013г Д.С. е подала при ищеца декларация за достъп до мрежата, в която     е декларирала че приема ОУ на договорите за продажба на ел енергия на ЕВН България Електроснабдяване одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г., и    заявление-декларация за започване продажба на ел ернергия  за битови нужди от 28.02.2013г,  за обект на адрес гр А. ул „М.“ № 48, с клиентски № **********.    За доставената на обекта па ответника ел енергия са издадени от ищеца сметка за периода 23.03.2019-22.05.2019г на стойност 133,59лв., ф-ри №№ **********/30.04.2019г за отчетен период 23.03.2019-22.04.2019г на стойност 66,20лв  12120249633/31.05.2019г за отчетен период 23.04.2019-22.05.2019г на стойност 133,59лв. С Решение  от 10.05.2008г на ДКЕВР са одобрени ОУ на ЕВН България Електроснабдяване АД   на договорите за продажба на ел енергия. Съгласно одобрените ОУ , ЕВН снабдява   с ел енергия   клиент, чийто обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, след писмено заявление/чл. 13/, а  доставената ел енрегния  фактурира ежемесечно /чл.17/. Стойността на  фактурираната доставена ел енергия  потребителят заплаща   ежемесечно/чл.18 от ОУ/.

              Съгласно заключението на допуснатата СТЕ,  неоспорено от страните,  което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено,   за процесния период няма данни да е прекъсвано електрозахранването на обект с ИТН 4153606 в гр А. ул „М.“ № 48, доставяна е ел енергия  в размер на 535 КВтЧ дневна ел енергия и 147 КВтЧ нощна ел енергия. Вещото лице е констатирало, че показанията на електромер с фабричен № ********* са отчитани дистанционно, отчетените количества ел енергия съвпадат с фактурираните количества за клиент Д.А.С.. Електромер с фабричен № *********  произведен през 2017г е преминал оценка на съотвествието със срок на валидност 6г., върху електромера е поставена метрологична маркировка, монтиран на обекта на клиента на 03.08.2017г.

              Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, стойността на количеството ел енергия консумирана от Д. А. С.   с клиентски  № ********** за обект с ИТН 4153606 на адрес гр А. ул „М.“ № 48 за периода 23.03.2019-22.05.2019г е на стойност 133,59лв, като размер на законната лихва върху месечните суми за периода вещото лице е посочило сумата от 21,11лв за периода 11.05.2019г-11.01.2021г. Според експерта счетоводството на ищеца във връзка с издадените искови фактури е водено редовно и правилно в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

              Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявените искове по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумата от 133,59лв представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел енергия за периода 23.03.2019г -22.05.2019г, ведно с лихва за забава в размер на 21,11лв  от 11.05.2019г до 11.01.2021г за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51/2021г по описа на АРС.  От приложеното в настоящото производство   ч.гр.д. 51/2021г се установява, че   установителният иск е допустим,   като   предявен  от взискателя в законоустановения срок.

             Разгледани по същество.  Установява се от ангажираните писмени доказателства, че     въз основа подадено от ответника заявление,  обект на  адрес гр А. ул „М.“ № 48 е  присъединен към електроразпределителната мрежа. Ответникът не оспорва  количеството доставена на обекта ел енергия. Оспорва да е налице индивидуален договор между страните за доставка на ел енегрия. Това възражение е неоснователно, с оглед представените по делото писмени доказателства. На следващо място оспорва  да са валидни по отношение на него ОУ на ЕВН електроснабдяване, порА. липса на публикация в един централен и един местен всекидневник. Това възражение също е неотносимо. Обектът на  адрес гр А. ул „М.“ № 48 е присъединен към електроразпределителната мрежа, въз основа подадено заявление от Д.С., налице е писмено приемане на ОУ при подаване на заявлението за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, ОУ са породили действие спрямо нея.     На следващо място прави възражение,  за липса на доказателства за спазване процедурата по чл. 148 ал.2-4 от ЗЗП. Липсват твърдения  за наличието на неравноправни клаузи в одобрените ОУ, порА. което възражението се явява неоснователно.   На обекта е доставена ел енергия за процесния период, фактурираната от ищеца ел енергия отговаря на отчетената от монтирания на обекта електромер/СТЕ, ССчЕ/.    Ответникът не доказа да е заплатил доставената ел енергия, а като не е заплатил в срок дължимите суми, дължи и обезщетение за забава в размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата ССчЕ. Ето защо следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 51/2021г на АРС в размер на 133,59лв представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел енергия за периода 23.03.2019г -22.05.2019г, ведно с лихва за забава в размер на 21,11лв  от 11.05.2019г до 11.01.2021г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -12.01.2021г.  

            Съобразно с изхода на делото, следва да се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на  75лв.

           При този изход на делото, направеното искане и на основание  на чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството  в размер на 725лв, както и 300лв юрисконсултско възнаграждение.

           Мотивиран така, съдът

                                                             Р  Е  Ш  И:

               

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление гр П.ул „Х.Г.Д“ 37   по отношение на              Д.А.С. ЕГН **********, с посочен адрес *** по ЗИ по чл. 410 ГПК по ч гр д 51/2021г на АРС в размер на 133,59/сто тридесет и три лв петдесет и девет ст/лв,  представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел енергия за периода 23.03.2019г -22.05.2019г, ведно с лихва за забава в размер на 21,11/двадесет и един лв и единадесет ст/лв  от 11.05.2019г до 11.01.2021г,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.01.2021г.    

            ОСЪЖДА Д.А.С. ЕГН **********, с посочен адрес ***  да заплати  на  ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление гр П.ул „Х.Г.Д“ 37   разноски по заповедното производство  в размер на 75( седемдесет и пет)лв, както и разноски по настоящото производството в размер на  1025/хиляда двадесет и пет/лв

            

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: