Разпореждане по дело №5984/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261503
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Александър Емилов Ангелов
Дело: 20191100105984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр. София, 03.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в закрито заседание на 03.02.2022 г., като разгледа докладваното от съдия Александър Ангелов гр. д. № 5984/2019 г., след извършена проверка на подадената по делото въззивна жалба установи следното.

Препис от постановеното по делото съдебно решение с указания за възможността да бъде обжалвано е изпратен едновременно както лично на ищеца П.П., така и на процесуалния му представител адв. С.С.. Съобщението е получено лично от ищеца на 06.01.2022 г., а от процесуалния представител на страната – на 28.01.2022 г. По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца, която е подадена на 28.01.2022 г., т.е. жалбата е подаден в двуседмичния срок за обжалване спрямо момента на получаване на съобщението от процесуалния представител, но след изтичане на този срок, считано от момента на получаване на съобщението лично от ищеца.

Според чл. 38 ГПК съобщението до страната по делото поначало се връчва на посочения по делото адрес на страната. Поначало също така връчването следва да стане лично на страната – чл. 43, ал. 1, предл. 1 ГПК. От тези общи принципи на връчването е възможно да има отклонения. Ако страната е посочила по делото съдебен адресат, т.е. указала е на съда лице, до което следва да се изпращат съобщенията по делото, или ако е упълномощила процесуален представител, съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК връчването следва да се извършва на това лице.

В случая ищецът е упълномощил процесуален представител. Може да се приеме също така, че с указанието, съдържащо се в исковата молба, за това, че посоченият адрес (който е адресът на процесуалния представител на страната) представлява съдебен адрес (понятие, което не съществува в ГПК, но може да се свърже със законовото понятие за съдебен адресат), ищецът е имал предвид, че процесуалният му представител е определен и като съдебен адресат.

Обстоятелството обаче, че страната е представлявана от процесуален представител по делото, не отмяна възможността да бъде извършено валидно връчване на съобщение и лично на страната, което е принципът при връчването на съобщения. Поради това и съответният срок, в случая за обжалване на решението, започва да тече от момента, в който е връчено съобщението на страната или на нейния процесуален представител – който от двата момента настъпи първи. Всъщност това е така, дори и страната да е посочила съдебен адресат (в този смисъл са напр. определение № 241/27.03.2012 г. по ч. гр. д. № 36/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 518/31.10.2011 г. по ч. гр. д. № 357/2011 г. на ВКС, І г. о. (и посочената там съдебна практика) и определение № 691/29.10.2013 г. по гр. д. № 5771/2013 г. на ВКС, ІV г. о.).

Следователно в случая посочването на съдебен адрес (т.е. на адрес за връчване на съобщения), който е адресът на процесуалния представител на ищеца, както и получените от процесуалния представител съобщения по делото на този адрес, не изключват възможността за извършването на валидно връчване и на другия посочен по делото адрес – на личния адрес на ищеца, при положение, че на този адрес бъде открит адресатът на съобщението. Поради това, след като ищецът е получил лично съобщението с препис от постановеното по делото решение на личния си адрес, посочен по делото, това връчване е валидно извършено и от него тече срокът за обжалване.

По тези съображения следва да се приеме, че срокът за обжалване на решението за ищеца е изтекъл на 20.01.2022 г. и подадената на 28.01.2022 г. въззивна жалба е просрочена. Поради това на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА въззивната жалба на П.М.П..

 

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

СЪДИЯ: