НЧХД № 1037/2018 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен
съд- Пазарджик тъжба от П.И.С. ***, с която са повдигнати обвинения против
подсъдимия М.И. ***, както следва:
- за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 19.06.2018 г. в гр. Пазарджик е
причинил на П.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето;
- за престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че на същата дата и същото място е казал
нещо унизително за честта и достойнството на П.И.С., в нейно присъствие.
В съдебно заседание тъжителката се
явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата
обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и
уважаването на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждането на
направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитници. Не се признава за виновен по обвиненията и дава
обяснения. Лично и чрез защитниците си пледира да бъде оправдан.
С протоколно определение на съда от бяха приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените от пострадалата С. против подсъдимия К.
граждански искове по чл.45 от ЗЗД, както следва:
- за сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК в едно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане;
- за сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК в едно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Със същият съдебен акт частната
тъжителка бе конституирана като граждански ищец в процеса.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата тъжителката П.С.
и съпругът й св. Г.У. живеели в жилищна кооперация, находяща се в гр.
Пазарджик, на ул. „***“ № 69, в апартамент на втория етаж. Те притежавали още
един апартамент на третия етаж. Над него, в апартамент на четвъртия етаж
живеели подс. М.К. и съпругата му св. Н.К..
Между двете семейства имало чести
конфликти свързани с вдигане на шум, силна музика и други свързани с етажната
собственост. През месец юни 2018 г. отношенията им се обтегнали още повече по
повод извършено преустройство на терасата на подс. К., за което била извършена
проверка от общината и на 18.06.2018 г. на вратата на K. били залепени
съобщения и констативен протокол.
На
19.06.2018 г. вечерта около 21,00 часа тъжителката С. и съпругът й св. Г.У.
били в дома си, когато от апартамента на K. била пусната силна музика. Изчаквайки
да я намалят, двамата излезли на терасата да пушат. Там забелязали, че по
стъклата на терасата им са хвърляни яйца. Същевременно от апартамента на K.
продължавало да се чува силна музика. Поради тази причина С. и У. решили да се
качат до техния апартамент, за да им направят забележка да намалят музиката,
както и да се разберат за хвърлените яйца, предполагайки, че са хвърлени от K..
Тъжителката С. тръгнала нагоре, а съпругът й останал да се облече. Като се
качила на четвъртия етаж, С. почукала на входната врата на апартамента на K..
Отворил подс. К., който веднага се нахвърлил срещу нея. Хванал я за ръцете и
започнал да я бута към стълбите, водещи, нагоре към друг апартамент. В резултат
на това пострадалата паднала по гръб на земята. Част от тялото й било на
стъпалата, а другата част на площадката Пострадалата започнала да вика за
помощ. Виждайки телефона в ръцете й, подс. К. го взел и го хвърлил надолу по
стълбите. След това отново я хванал за ръцете и започнал да я блъска и натиска
в земята. В този момент се качил св. У.. Виждайки го, подс. К. оставил
пострадалата и се нахвърлил върху него с думите „Ще пускате жалби срещу мен, ще ви побъркам, ще ви направя да откачите,
мамицата ви“. Нанесъл удар с юмрук в лицето на св. У., в резултат на което
му изкривил очилата и от носа му потекла кръв. След това подсъдимият започнал
да го бута към парапета на стълбите и го затиснал към него. Св. У. се държал за
тениската на подсъдимия, страхувайки се че ще падне. Виждайки случващото се,
постр. С. застанала в гръб на подс. К. и го хванала през кръста, като започнала
да то дърпа назад, за да не паднат двамата с У. през парапета. При дърпането
пострадалата паднала на стълбите, водещи към долния етаж, а гърбът й се опрял в
стената. Подс. К. паднал върху нея, а св. У. върху него. В този момент на етажа
се качил св. В.П.- съсед от втория етаж, който чул шума и виковете и решил да
види какво се случвало. Междувременно на входната врата на апартамента им
излязла и съпругата на подсъдимия- св. Н.К.. Св. П. се опитал да раздели подс. К.
и св. У., които все още били в захват като се държали и стискали през ръцете и
им казал да се успокоят. Тъй като лицата не се успокоявали, св. П. слязъл
надолу с идеята да позвъни на тел.112, но неговата съпруга вече била звъннала. Поради
това св. П. тръгнал да слиза пред входа, за да посрещне полицаите. По стълбите
се разминал със съседа от първия етаж- св. Й.И., който се качвал нагоре, също
привлечен от шума и виковете. В това време подс. К. се отдръпнал от св. У. и
пострадалата, но пререканията продължавали. Подс. К. се обърнал към постр. С. с
думите „курва без деца, ебана от овчари“.
След това нарекъл св. У. „боклук“, „педераст“, „женчо“ и „тъпкач“. Хванал
тениската си, която при дърпането им се била разкъсала отпред и я доразкъсал,
заявявайки, че ще каже, че С. го е нападнала и му е скъсала тениската. Докато
пострадалата седяла на стълбището, св. К. се приближила към нея и й ударила
един шамар, в резултат на което устната на С. се разцепила. Пострадалата
заявила на св. К. да не я удря, но тя й отвърнала „аз съм му жена, имам две
деца, а ти нямаш деца“. Между двете възникнал словесен двубой, като и двете си
разменили обидни реплики. В този момент на адреса пристигнали и полицейските
служители- свидетелите В.М. и Д.К.. Качвайки се на етажа, те чули разправиите и
решили да изведат двете семейства пред входа на кооперацията, за да
предотвратят продължаването на конфликта. Долу пред входа и на четиримата били
съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР да не се саморазправят и всички
конфликти да решават по законов ред.
След като полицейските служители си
тръгнали, тъжителката С. била откарана от съпруга си св. У. в спешното
отделение на „МБАЛ Пазарджик” АД, където била прегледана и консултирана.
На следващия ден- 20.06.2018 г.,
тъжителката посетила кабинета по съдебна медицина при „МБАЛ Пазарджик” АД,
където била освидетелствана от съдебен лекар, който й издал медицинско
удостоверение № 127-І/2018 г.
От приетото като писмено доказателство
по делото СМУ № 127-І/2018 г., издадено от д-р Борис Пеев, се установява, че
при извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни
увреждания: синкаво-мораво кръвонасядане с размери 1 х 0,8 см във външната и
част от вътрешната лигавична повърхност на горната лява устна на устата,
кръвонасядания с овална форма със синкаво-червеникав цвят по гърба в областта
на лявата поясна област с размери 6 х 3 см и в дясната поясна област- 2 х 3 см.
По външната повърхност в горната трета на лявата мишница- петнисто червеникаво
кръвонасядане с размери 22 х 10 см, по горната повърхност на дясната длан-
синкаво кръвонасядане с размери 6 х 5 см и по първи пръст и голямата
възглавничка на дясната длан- синкаво кръвонасядане с размери 4 х 3 см.
Съдебният лекар е дал категорично
становище, че травматичните увреждания са получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения (същата в
графата предварителни сведения е посочила, че при опит да направи забележка на
съседа й М.И.К. и жена му Н.Н. е била блъскана, бутана по стълбите и натискана
от него и удряна с шамари от нея- бел. моя). Изразено е и категоричното
становище на съдебния лекар, че травматичните увреждания са причинили на
пострадалата болка и страдание.
На 02.07.2018 г. П.С. ***, по повод на
която било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показанията на
свидетелите Г.У., В.П., В.М., частично от показанията на св. Д.К., както и от
представените и приети по делото писмени и веществено доказателства.
Веднага следва да се посочи, че
показанията на св. К.- полицейският служител посетил местопроизшествието с
колегата си- св. М., не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. горният
многократно заяви, че не си спомня никакви конкретни подробности. Обясни това с
факта, че неговият колега, като по-старши в екипа и с по-голям полицейски опит,
бил поел изцяло отработването на случая, като той разговарял със страните в
инцидента, снемал обяснения и т.н.
Съдът изцяло
дава вяра на гласните доказателства събрани посредством разпита на свидетелите Г.У.
и В.П., доколкото първият е очевидец на инцидента, като не е възприел само една
малка част в неговото начало, а вторият е очевидец на събитията непосредствено
в края на инцидента. Вярно е, че св. У. е съпруг на тъжителката и като такъв би
могъл да се разгледа като заинтересован от изхода на делото. Това обаче не го
прави автоматично недобросъвестен. Причината да бъдат кредитирани изцяло
неговите показания бе това, че съдът намери същите за хронологично точни,
достоверни и обективни, взаимно допълващи се с показанията на св. П., но и
подкрепящи се от показанията на св. М., както и от писмените доказателства по
делото, водещо от което е коментираното по-горе СМУ и вещественото
доказателство- аудиозаписи относно подадените сигнали на телефон 112. От
последното се установява безспорно, че инкриминираната вечер е имало скандал
между двете семейства- на подсъдимия и на тъжителката.
Св. П. пък е абсолютно незаинтересован
от изхода на делото, макар че е съсед и на двете страни, но от делото се
установи, че същият няма каквито и да било близки или влошени отношения, с
която и да е от тях.
От показанията на свидетелите У. и П.
категорично се очертава гореописаната фактическа обстановка, респ. престъпната
деятелност на подсъдимия. Св. У. бе категоричен, че процесната вечер той и
съпругата му са чули високата музика, идваща от апартамента на K. и след като
са видели на терасата си хвърляните яйца, предполагайки, че това е сторено от
подсъдимия и съпругата му, решили че ще се качат до техния апартамент за да им
направят забележка за високата музика и за хвърлянето на мръсотиите. Докато
останал да се облече, съпругата му се качила нагоре, като скоро след това той
чул виковете й за помощ. Качвайки се нагоре видял тъжителката, повалена на
стълбите към горния апартамент, а подс. К. надвесен върху нея я държал и
стискал за ръцете, като я бутал и натискал към стълбите. Посочи също, че
впоследствие от съпругата си разбрал, че когато тя е почукала на вратата,
подсъдимият излязъл и веднага се нахвърлил върху нея, като я повалил на земята.
Св. У. посочи също, че в момента, в който подсъдимият го е видял горе, се е
нахвърлил към него, нанасяйки му удар с юмрук в лицето в областта на носа, в
резултат на което му изкривил очилата и от носа му потекла кръв. Веднага след
това го хванал и започнал да го бута през парапета на стълбите. Посочи също, че
в този момент тъжителката се намесила, като хванала отзад през кръста
подсъдимия и започнала да го дърпа назад, викайки за помощ. От това дърпане и
бутане, съпругата му паднала на стълбите леко настрани (на дясната си страна),
като гърбът й се опрял в стената, подсъдимият паднал върху нея, а той върху К..
След това започнал да дърпа подсъдимия, за да освободи пострадалата. В този
момент се появил св. П., който се опитал да ги успокои, след което слязъл
надолу. Свидетелят посочи категорично, че в този момент подсъдимият се обърнал
към съпругата му й е нарекъл „курва без деца“ и „ебана от овчари“. Посочи също,
че преди да пристигнат полицейските служители съпругата на подсъдимия е ударила
шамар по бузата на тъжителката.
Св. В.П. пък бе категоричен за това, че
е бил привлечен от силните викове в кооперацията и затова се качил на четвъртия
етаж. Категорично посочи, че е видял тъжителката седнала на стълбите до
стената, непосредствено зад гърба на подс. К., който се изправял от седнало
положение, държейки св. У.. Заяви, че се обърнал към тях да се успокоят и че се
опитал да раздели подсъдимия и У., които все още били в захват, хванати през
ръцете и се стискали. В този смисъл показанията му са в синхрон с тези на св. У.
относно това, че е имало падане на тримата на стълбите в резултат на опита на
пострадалата да издърпа назад подсъдимия, за да предотврати евентуалното падане
на съпруга й от през парапета на стълбите, както и за това, че св. У. и подс. К.
взаимно са се държали в схватка. Освен това св. П. заяви също, че впоследствие
е разбрал от св. У., че е имало удряне от подсъдимия по отношение на
пострадалата. По този начин неговите показания се явяват и косвено
доказателство за действията на подсъдимия по причиняване на телесните
наранявания.
От особена важност е да се посочи също,
че в показанията си св. П. заяви също, че е възприел, че св. У. е имал кръв по
средата на носа си, което пък е потвърждение на заявеното от този свидетел, че
е бил ударен от подсъдимия с юмрук в лицето в областта на носа.
Св. М.- полицейският служител, отзовал
се на сигнала, също посочи в своите показания, че пред него тъжителката е
заявила, че подсъдимият я е дърпал и от там станало сборичкване, като му показала
и следите от бутането и стискането и той видял, че в областта между рамото и
лакътя на една от ръцете й имало синини. Заяви също, че са му казали и че
подсъдимият е обиждал С., като макар да не посочи точните думи, каза, че
обидните реплики са в смисъл, че „едва ли не тя била проститутка“. По този
начин показанията на св. М. също се явяват косвено доказателство, досежно
авторството на деянията в лицето на подсъдимия, преразказвайки чутото от
пострадалата и нейния съпруг. Но едновременно с това се явяват и пряко
доказателство относно причинените на тъжителката телесни наранявания, възприети
от него непосредствено след инцидента.
Съдът напълно кредитира показанията на
св. М., като абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Вярно, че същият не
можа да си спомни подробности, но това обаче е съвсем обяснимо предвид
отдалечеността във времето на инцидента и моментът на депозирането на
показания, още повече, че в работата на този свидетел е почти ежедневие
посещението на подобни инциденти, което не позволява всеки един от тях да се
помни в пълни подробности. Факт е обаче, че той заяви, че е установил, че е
имало и преди сигнали и че те са били предимно срещу подс. К. за нарушаване на
нощната тишина, за силна музика. Факт е също, че в показанията си заяви, че е
видял разкъсаната тениска на подсъдимия, но беше категоричен, че не е забелязал
наранявания по него, а и самият подсъдими освен разкъсаната си тениска не му
показал и не се оплакал за някакви наранявания.
Пряко доказателство за състоянието на
тъжителката и нейните наранявания се явяват и показанията на св. У., който също
след случая е възприел синините по гърба на съпругата си, в областта на кръста
и ръцете й. Тези негови показания са в синхрон със заявеното от св. М., но също
така се потвърждават и от приетото по делото СМУ, отразяващо нараняванията на
тъжителката.
В този смисъл в още по-голяма степен се
затвърждава убеждението на съда за обективността на св. У. по отношение на
изнесените от него твърдения за действията на подсъдимия, в още по-голяма
степен относно заявеното от него, разказано му от съпругата му за начина на
нападение от страна на подсъдимия, а именно че я е хванал, бутал и блъскал към
земята, а не например, че й е нанасял удари с ръце, макар че нищо не му пречеше
да го заяви. По същия начин и конкретно посочи обидните изрази отправени от
подсъдимия, които е чул и възприел.
В обясненията си подс. К. лансира друга версия, а именно, че след като със
съпругата му изгледали любимия им сериал и пуснали саундтрака му силно, защото
го харесвали, започнало силно блъскане по вратата. Той погледнал през шпионката
и видял, че тъжителката С. блъскала. Отворил вратата, но с отварянето й, тя го
хванала и политнала назад, започнала да маха с ръката, в която държала нещо и
той хванал ръката й и хвърлил предмета, впоследствие разбрал, че това е
телефон. След това С. го хванала и започнала да го дърпа и политнали и паднали
на стълбите. След това дошъл съпругът на тъжителката и го нападнал, като го
хванал за крака и започнал да го дърпа. След това някак си се изправили тримата
и тъжителката в борбата с лакътя си ударила У. в лицето и му счупила очилата.
По този начин подсъдимият очертава една по-различна фактическа обстановка,
с която очевидно се стреми да прикрие своето поведение, заявявайки, че
тъжителката го е нападнала, заради силната музика, тя и съпругът й са го
дърпали. Този извод се засилва и от начина, по който подсъдимият разказа случилото
се- с използване на изразите „нещо започна“, „не знам как се казва това“, „нещо
се изправихме“, „бяхме нещо тримата“. Макар и да не отрича изрично, че е бутал,
блъскал и натискал пострадалата в стълбите и площадката, както и че я е
обиждал, то от разказаното от него се извлича твърдението, че той не е имал
каквото и да е противоправно поведение нито спрямо тъжителката, нито спрямо
нейния съпруг.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като неговите
твърдения се опровергаха от коментираните по-горе свидетелски показания. Не
убягна от вниманието на съда, че те дори влизат в противоречие с показанията на
св. Н.К. (неговата съпруга). Св. К. заяви, че тъжителката С. паднала на трите
стъпала от рязкото отваряне на вратата от съпруга й, а не както заяви
подсъдимия, че отваряйки вратата тя го хванала и политнала назад. Св. К.
посочи, че след като тъжителката паднала, съпругът й се навел, за да я вдигне,
но тя започнала да крещи, да вика съпруга си за помощ, а същевременно била
хванала подсъдимия и го блъскала и за да го „отскубне“ от нея К. хванала
съпруга си и тогава му се скъсала тениската, защото С. се държала за нея. За
разлика от св. К. подс. К. заяви, че след като хванал ръката й и изхвърлил
телефона, С. го хванала и започнала да го дърпа, в резултат на което политнали
и паднали. Налице е противоречие и по отношение на обстоятелството за падналия
на долните стълби телефон. Подсъдимият заяви, че го е взел и хвърлил, понеже С.
размахвала ръката си с него, а св. К. посочи, че подсъдимият хванал ръката на
тъжителката и като замахнал така с ръката, телефонът изхвърчал. Според св. К.,
когато св. У. се качил, двамата с подсъдимия се хванали през мишниците и се
облегнали на парапета на стълбището, опитвайки се да се разтърват, а не както
твърди подсъдимия, че бил нападнат от У., който го започнал да го дърпа за
крака. Налице е противоречие в показанията на св. К. и обясненията на подс. К.
и досежно твърдението им за удара, получен от св. У., причинен му с лакътя от
тъжителката. Според К. това се случило, докато тримата били седнали долу на
площадката, а според К. след като се били изправили и имало борба на тримата.
Поради всичко изложено до тук, съдът намери, че обясненията на подс. К. не
могат да бъдат обективен източник за действителните факти. Очевидно е, че той
се стреми да изгради една защитна теза, като опише поведението си като съвсем
обичайно и безобидно, а от друга страна, че едва ли не е имало противоправно
поведение от страна на пострадалата спрямо него, поради което той дори не се
защитавал и впоследствие бил нападнат й от съпруга й. Тези му твърдения обаче
не се подкрепиха от нито едно от коментираните по-горе доказателства по делото.
Поради това и съдът не им даде вяра и ги прие за изградена от него защитна
позиция с цел да омаловажи своите действия и да избегне наказателната
отговорност.
Съдът не даде вяра и на показанията на св. К., не само поради посочените
противоречия с обясненията на подсъдимия, но и поради това, че те противоречат
на показанията на свидетелите У., П. и М.. Св. К. твърди, че когато св. П. се е
качил при тях, съпругът й, тъжителката и У. вече били изправени, след падането
им на площадката пред вратата им и разтървани. Св. П. обаче заяви в показанията
си, че той е заварил тримата на стълбите, като тъжителката седяла на стъпалата,
облегната на стената, а св. У. и подс. К. се изправяли държейки се, като
продължили де се държат в този захват и не се пуснали и успокоили, въпреки
молбата му. В този смисъл са и показанията на св. У.. Така показания на св. К. се
разминават с тези на свидетелите У. и П. относно момента, в който се е появил
св. П., но също така и относно обстоятелството, къде се е развила ситуацията,
като според У. и П. това е било на стълбите, а не на площадката пред вратата на
K., както твърди св. К.. Освен това св. К. твърди, че когато дошъл св. П. тя
снимала с телефона този момент, защото подс. К. бил на земята. Това й твърдение
пък е противоречиво на заявеното от нея преди, че П. ги е заварил и тримата
изправени. Освен това св. П. заяви, че е възприел К. да седи на прага на вратата,
като не посочи да е снимала с телефона си. Налице е и противоречие в нейните
показания с тези на св. Й.И., който заяви пък, че когато се е качил видял подс.
К. до врата им свит, тъжителката права и викала, а св. К. на вратата им, като
набирала на телефона. Св. К. пък твърди, че след като св. П. слязъл надолу, тя
се прибрала в апартамента и след нея и съпругът й, за да се обади в полицията. Моментът,
в който се е качил св. И. е безспорно установен от показанията на свидетелите П.
и У., а именно след като св. П. не е успял да успокои и разтърве У. и К. и е
слязъл за да се обади на полицията. Тогава по стълбите се разминал със св. И..
Т.е. инцидентът все още не е бил приключил, когато св. И. се е качил на етажа. Това
обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото ел. картони на приетите на
ЕЕН 112 сигнали за инцидента. Поради тази причина недостоверни са както
показанията на св. И., така и тези на св. К., още повече, че св. И. посочи, че
в момента, когато се качил горе, св. У. не бил на етажа, а бил долу на входа на
кооперацията, което е в пълно противоречие с показанията на свидетелите П. и У..
Следва също да се отбележи и това, че в разказа на св. К. за развилата се
ситуация, някои от твърденията й са абсурдни, поради липсата на житейска
логика. Така напр. няма как докато подсъдимият се опитва да вдигне тъжителката
след като тя паднала по гръб от силното отваряне на вратата, тя да го хване и
да го „блъска“ (къде, в какво?!!), но
пък свидетелката хванала К., за да го издърпа, защото тъжителката го „дърпала“. Няма как тъжителката да е
блъскала подсъдимия, и то докато лежи съборен по гръб на земята и едновременно
с това пък да го дърпа към себе си. Освен това при положение, че K. са били
възмутени от блъскането на тъжителката по вратата им, едва ли при падането й на
земята подс. К. е имал намерението да се наведе и да я вдигне. Житейски
абсурдно звучи и твърдението на св. К. относно това, че докато били тримата
паднали на земята един върху друг, подс. К. се опитвал да се освободи от
тъжителката и тогава тя с лакътя ударила съпруга си в лицето, при положение че С.
е била затисната от двамата мъже, а и логично е подсъдимият да се опитва да се
освободи от падналия върху него У., а не от тъжителката, която лежи затисната
под неговото тяло.
Всичко изложено до тук бяха достатъчни, за да ги дискредитират и да дадат
основание на съда да не им дава вяра, т.к. тези противоречия са първата индиция
относно факта, че св. К. не казва истината. От друга страна, очевидно е, че
изградените й съпружески отношения с подсъдимия я мотивират да депозира своите
показания в услуга на защитната теза. Поради тази причина и съдът не даде вяра
на тази свидетелка, досежно горните факти, т.к. тя е изключително
заинтересована да оневини подс. К..
С оглед на изложените по-горе противоречия констатирани по отношение на
показанията на св. Й.И. с останалите коментирани доказателства, съдът не даде
кредит на доверие и на неговите показания.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подс. М.К. е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, като на
19.06.2018 г. в гр. Пазарджик е причинил на П.И.С. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдания без разстройство на здравето, в резултат на
причиняването на травматични увреждания по тялото и крайниците, а именно: кръвонасядания по гърба в областта на лявата и дясната
поясна област, кръвонасядане в горната трета на лявата мишница и кръвонасядания
по горната повърхност на дясната длан и по първи пръст и голямата възглавничка
на дясната длан.
Осъществил е и обективните и субективни елементи от състава на
престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като на 19.06.2018 г. в гр. Пазарджик е
казал нещо унизително за честта и достойнството на П.И.С. *** в нейно
присъствие, заявявайки че последната е „курва без деца, ебана от овчари“.
Авторството на двете деяния, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъпленията и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъпленията, които са осъществени от него. При реализирането на своята
проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъпленията и е искал да
настъпят престъпните последици- телесното увреждане на тъжителката и засягане,
чрез изречените инкриминирани изрази, на нейните чест и достойнство, което е
довело автоматично и до засягане на собствената й самооценка в социален аспект.
Изречените по адрес на тъжителката думи, подробно посочени по-горе, са от
такова естество, че са в състояние сами по себе си и без да са включени в
контекст да създадат у пострадалата душевен дискомфорт, да засегнат честта,
гордостта и достойнството й. Ефект, безспорно постигнат от подсъдимия, като се
има предвид обстоятелството, че пострадалата е подала тъжба пред съда за това.
Не са налице основания и за приложението на института на реторсията по
двете повдигнати обвинени, т.к. от събраните по делото доказателства, които
съдът кредитира и подробно анализира по-горе се установи, че тъжителката не е отвърнала
по никакъв начин на отправената й обида, още по-малко с обида от нейна страна,
нито пък е нанесла същата по вид лека телесна повреда на подсъдимия.
При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на
подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност със сравнително завишена степен на обществена
опасност. Същият до момента не е осъждан, но характеристичните данни за него са
лоши- налице са многобройни нарушения на обществения ред от негова страна и по
местоживеене не се ползва с добро име.
Конкретно извършените деяния също са с относително завишена степен на
обществена опасност, предвид начина на извършване- с дързост и чувство за
безнаказаност.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в личността на подсъдимия, в
незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на
личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия и фактът, че упражненото над пострадалата
физическо насилие не се откроява с необичайна бруталност или жестокост. Като
отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид негативните характеристични данни и
това, че спрямо пострадалата са били причинени повече от едно травматично
увреждане и са изречени повече от един обиден израз.
В конкретния случай за извършените
престъпления разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е неприложима, с оглед на
забраната по чл.78а ал.6 от НК, относно „множество престъпления”. В случая
подс. К. е извършил двете престъпление при условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23 ал.1 от НК.
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намира,
че на подс. К. за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.2 от НК, следва
да бъде наложено наказанието по втората алтернатива, а именно пробация с
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 т.2 и т.6 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и сто часа безвъзмезден труд в полза на
обществото, положен в рамките на една година. Първите две мерки съдът наложи
като задължителни, а тази по т.6 наложи, като прие, че посредством нея ще се
постигне възможността за формиране на една нова ценностна система у подсъдимия
към ориентирането му към общественополезния начин на живот.
Съдът счете, че за извършеното престъпление по чл.146 ал.1 от НК на подс. К.
следва да се наложи наказание глоба в размер от 1 500 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Пазарджик, което ще е съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко
наказание на подс. К. измежду наложените по-горе, а именно пробация, с
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ
адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една
година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на
една година.
Съдът намери, че за постигането на целите на наказанието е необходимо към
така определеното общо наказание да присъедини и наложеното наказание глоба,
поради което и на основание чл.23 ал.3 от НК, към определеното общо най-тежко
наказание пробация, присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 1 500 лева.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида, броя и естеството на нанесените телесни увреждания и
създадения здравен дискомфорт у пострадалата, а също вида и естеството на
отправените обидни изрази с цинична натовареност и изключително негативен ефект
у адресата й, съдът намери за доказан по основание, но не и по размер,
предявения против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД по отношение на
причинените с престъплението по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди, а като
изцяло основателен този за претърпените неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Поради това осъди подс. К. да заплати на
гражданския ищец П.С. сума в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение
за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
19.06.2018 г. до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания
размер от 2 000 лева, отхвърли гражданския иск като неоснователен.
Както се посочи по-горе съдът прие за доказан по основание и размер вторият
граждански иск, като осъди подс. К. да заплати на тъжителката С. изцяло
претендираната сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 19.06.2018 г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М.К. беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Пазарджик 4 % държавна такса върху размера на всеки от уважените
граждански искове, но не по малко от 50 лева, т.е. ДТ в размер на 60 лева по
отношение на първия граждански иск и 50 лева ДТ по отношение на втория. Съдът
осъди подсъдимия да заплати и сторените от частния тъжител и граждански ищец П.С.
съдебно-деловодни разноски в размер на 512 лева за платен адвокатски хонорар и
държавни такси, за което по делото бяха представени съответните доказателства.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: