С решение № 11 от 27.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 20/2006 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от Величка Георгиева Милчева, Шинка Петрова Гърова, Никола Петров Милчев и Нела Петрова Милчева, всички от гр.Пловдив, против Община Крумовград иск по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на имот с площ от 9 000 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 981 по актуализирания кадастрален план на гр.Крумовград от 1999 г., като неоснователен. С решението си съдът е осъдил горепосочените лица да заплатят на Община Крумовград адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 340 лева. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Величка Георгиева Милчева, Шинка Петрова Гърова, Никола Петров Милчев и Нела Петрова Милчева, които го обжалват в срок. Считат решението за неправилно – процесуално и материалноправно незаконосъобразно. Районният съд не бил обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност и взаимодействие, което го е довело до неправилни фактически и правни изводи. Считат, че ангажираните по делото доказателства установяват по безспорен начин правата им върху процесния имот. Молят съда да отмени изцяло атакуваното решение, като спорът бъде решен по същество и иска им бъде уважен. Претендират направените пред всички инстанции разноски. В представена по делото писмена защита процесуалният представител на въззивника Никола Петров Милчев излага подробни съображения. Въззиваемият – Община Крумовград, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Величка Георгиева Милчева, Шинка Петрова Гърова, Никола Петров Милчев и Нела Петрова Милчева, всички от гр. Крумовград, против Община Крумовград, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху недвижим имот с площ от 9 000 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 981 по актуализирания кадастрален план на гр.Крумовград от 1999 г. Във връзка с така предявения иск, по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която установява, че в периода от 1950 г. до 1976 г. процесният имот е бил земеделски. Съгласно заключението на вещото лице, имотът за който претендират ищците /въззивници пред тази инстанция/ е заснет в кадастралния план от 1964 г. като нива, и представлява източната част от имот с пл.№ 500, записан в регистъра към плана на Петър Димитров Чобанов, като същия се намира извън обхвата на одобрения регулационен план от 1964 г. Съгласно експертизата, западната част от имот с пл.№ 500 по кадастралния план от 1964 г. е възстановена на Никола Петров Милчев въз основа на влязло в сила решение № 122/03.12.1997 г. по в.гр.д.№ 446/1997 г. на Кърджалийския окръжен съд /приложено към настоящото дело като доказателство/. Назначената по делото съдебно – техническа експертиза установява също, че с решение № К 3-4, т.53 от 03.04.1976 г. на Комисията за земята към Министерски съвет на Република България, е извършено включване в границите на застроителния и регулационен план на Крумовград на 18.8 дка обработваема земя от ІІІ кат., 190.3 дка обработваема земя от ІV кат. и 61.5 дка обработваема земя от пета категория, в това число и територията, в която попада процесния имот. Това обстоятелство се установява и от представеното по в.гр.д. № 257/2002 г. на Кърджалийския окръжен съд /приложено като доказателство към настоящото дело/ решение на Комисията за земята към Министерски съвет на Република България № 4 от 03.04.1976 г. за предоставяне и отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди. Вещото лице установява в своето заключение, че след включването с цитираното по – горе решение на земеделските имоти в границите на населеното място е бил възложен и изработен общ градоустройствен план на гр.Крумовград, а въз основа на него е бил изработен застроителен и регулационен план на Крумовград, одобрен през 1982 година. Съгласно кадастралния и регулационен план от 1982 г., процесният имот попада в североизточната част на имот пл.№ 800, записан в разписния лист на АПК и отреждането по плана е за „Кооперативен пазар” в кв.68, като малка част от източната и северната част на процесния имот попада в улична регулация. Експертизата установява също така, че със заповед № 778/29.12.1989 г. е одобрен нов ПУП – ПРЗ, действащ към настоящия момент, като терена, в който попада имота също е отреден за кооперативен пазар – парцел І, кв.68 и малка част от имота попада в улична регулация. През 1999 г. е актуализиран кадастралния план, одобрен със заповед № РД-02-14-1044/29.12.1999 г. на МРРБ, по който план е описаният в исковата молба имот с пл.№ 981. Съгласно експертизата, към момента за територията, в която попада имота е действащ кадастралния план, одобрен през 1999 г. и застроителния и регулационен план, одобрен през 1989 г. Видно от заключението на вещото лице, площта на имот с пл.№ 981 по кадастралния план от 1999 г. е 7 786 кв.м. и е записан в регистъра към плана като общинска собственост. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото Акт № 1032 за частна общинска собственост от 10.11.2005 г., видно от който, недвижим имот, представляващ УПИ № 981 с площ от 7 786.037 кв.м. по ПУП на гр. Крумовград, отреден за кооперативен пазар, е обявен за общинска собственост. От гр.д.№ 19/2000 г. по описа на Крумовградския районен съд /приложено като доказателство към настоящото дело/ се установява, че същото е било образувано по предявен от ищците /въззивниците пред тази инстанция/ реивандикационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС, срещу Община Крумовград за същия имот, предмет на спора по настоящото дело, като са претендирали собствеността върху имота на основание придобивна давност и наследство. От цитираното дело, и в частност от приложеното към него гр.д.№ 203/1993 г. по описа на Крумовградския районен съд, се установява също, че претендираният от ищците имот е бил земеделска земя, което се поддържа и от самите тях в исковата молба, и същият е бил заявен за възстановяване, като с решение № 136/5071 от 11.01.1993 г. на Общинска поземлена комисия – Крумовград е било отказано възстановяване на правото на собственост върху процесния имот, поради това, че са налице ограниченията на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Това решение е обжалвано по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и с решение № 87 от 19.06.1995 г. по гр.д.№ 203/1993 г. на Крумовградския районен съд жалбата е оставена без уважение, а решението в сила. При така събраните доказателства и установената въз основа на тях безспорна фактическа обстановка, въззивният съд намира предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот с площ от 9 000 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 981 по актуализирания кадастрален план на гр. Крумовград от 1999 г., за неоснователен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците /въззивници пред тази инстанция/ да са собственици на процесния имот и същия да се владее от ответника /въззиваем/ без основание. В тази връзка от гореизложеното, и в частност от назначената по делото съдебно – техническа експертиза и приложеното като доказателство гр.д.№ 19/2000 г. по описа на Крумовградския районен съд, се установи по един несъмнен начин, че процесният имот е бил земеделска земя, същият е бил заснет в кадастралния план от 1964 г. като нива и е представлявал източната част от имот пл.№ 500, записан в регистъра към плана на Петър Димитров Чобанов, като имотът не е бил включен в регулационния план на града, поради което към 1964 г. е бил със статут на земеделска земя. Установи се също така, че през 1976 г., с решение № К3-4/ 03.04.1976 г. на Комисията за земята към МС, имотът е бил включен в границите на застроителния и регулационен план на гр. Крумовград, като съгласно кадастралния и регулационен план на града от 1982 г. процесния имот попада в североизточната част на имот с пл.№ 800, записан в разписния лист на АПК и отреждането му по плана е за „кооперативен пазар”. Установи се, че понастоящем, по действащия кадастрален план на гр.Крумовград от 1999 г. процесният имот представлява имот с пл. № 981 и е с площ от 7 786 кв.м., като същият е записан в регистъра към плана като общинска собственост. От цитираните по – горе доказателства се установява също така, че ищците са заявили за възстановяване имота и с решение № 136/5071 от 11.01.1993 г. на Общинска поземлена комисия – Крумовград им е било отказано възстановяването поради това, че са налице ограниченията на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Това решение е обжалвано по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и с решение № 87 от 19.06.1995 г. по гр.д.№ 203/1993 г. на Крумовградския районен съд жалбата е оставена без уважение, а решението в сила. С други думи, от гореизложеното се установява, че по отношение на ищците е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на процесния имот, издаден от компетентния за това орган, поради което същите не са собственици на имота, респективно не са могли да го придобият по давност и наследство. Това е така, тъй като безспорно се установява, че се касае за земеделски земи, включени впоследствие – през 1976 г., в границите на урбанизираната територия на гр. Крумовград, за възстановяването на които е предвиден специален ред в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно – с решение на общинската служба по земеделие и гори /поземлена комисия към онзи момент/ по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, която е единствения орган, овластен от закона да извърши възстановяването на собствеността върху земеделски земи, респективно – с решение на съда в случаите по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Впрочем, изложеното дотук е било установено в пълна степен и от Върховния касационен съд на Република България във връзка с предявения от ищците иск по чл.108 от ЗС по гр.д.№ 19/2000 г. на Крумовградския районен съд – решение № 2435 от 17.11.2005 г., който е приел, че същите не са собственици на процесния имот, поради наличие на негативен акт за възстановяване на имота. Във връзка с гореизложеното, неоснователен е и довода за придобиване на процесния имот от ищците на основание чл.2, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/. Посочената разпоредба е ирелевантна в настоящия случай, доколкото не се отнася до земеделски земи, за възстановяването на които е предвиден специален ред в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Само за пълнота следва да се отбележи, че ЗСПЗЗ в своя чл.10, ал.4 предвижда възможност за възстановяване на правата на собствениците върху земеделски земи, когато те са отнети неправомерно, каквото основание по същество се поддържа от ищците с настоящата искова молба. Самото възстановяване на земеделските земи обаче не настъпва по силата на закона, а при условията и по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – с решение на общинската служба по земеделие и гори по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, респективно – с решение на съда в случаите по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Ето защо като е приел, че ищците не са собственици на процесния имот и е отхвърлил предявения иск по чл.108 от ЗС, първоинстанционният съд по същество е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на Община Крумовград адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 340 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 27.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 20/ 2006 г. на Крумовградският районен съд. ОСЪЖДА Величка Георгиева Милчева, с ЕГН **********, Шинка Петрова Гърова, с ЕГН **********, Нела Петрова Милчева, с ЕГН ********** и Нкола Петров Милчев, с ЕГН **********, всички от гр.Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, ул. ”Ниш” № 7, с адрес за призоваване: гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” 173, ет.4, чрез адв.Мария Георгиева, да заплатят на Община – Крумовград направените по делото разноски в размер на 340 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |