Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 21.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав в публичното заседание на 15 март, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д. № 120 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.В.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.С., обл.Враца, ул.”Д.Благоев” № 94А против В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, с която е поискала съдът постанови решение по силата на което да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между страните по делото деца М. В. Г. с ЕГН ********** родена на ***г. и В.В. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. на майката.
Да се осъди бащата В.Ц.Г. да заплаща на децата М. В. Г. и В.В. Г. месечна издръжка в размер на 200.00 лв. всяко дете поотделно, считано от 01.02.2017г./образуване на делото/, чрез майката като техен законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Да се осъди бащата В.Ц.Г. да заплати издръжка за минало време по чл.149 от СК за една година назад, считано от датата на образуване на делото-01.02.2017г.(01.02.2016г. до 01.02.2017г.) в размер на 12 месечни вноски или в общ размер от 4800.00 лв.
Желае да се определи режим на лични контакти на бащата В.Ц.Г. с децата съгласно СК. Съдът да допусне предварително изпълнение на решението по реда на чл.242,ал.1 от ГПК.
Желае да се осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.127
ал.2 от СК, чл.143,ал.2 СК и чл.149 от СК.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като не е оспорил иска по основание, но го оспорил по размер относно издръжката.
В отговора е посочил, че не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката по отношение на децата М. В. Г. и В.В. Г., като на него бъде определен следният режим на лични отношения с тях: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботният ден с преспиване в домът на бащата в с.Б. до 16.00 часа неделният ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съгласен е да заплаща месечна издръжката на децата в размер на 120.00 лв. за всяко дете поотделно, считано от влизане на решението сила.
Представил е 2 бр.у-ния за доходите си.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Б.С..
Съдът, като взе предвид
изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги
обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
впечатлението от становището на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Б.Слатина, дадено
съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба ищцата навежда доводи, че с ответника В.Г. нямат сключен граждански брак, но от съвместното си съжителство имат родени две деца: М. В. Г. с ЕГН ********** родена на ***г. и В.В. Г. с ЕГН ********** роден на ***г., които ответника припознал.
Страните по делото са живели на съпружески начала, като са във фактическа раздяла от 2010г. От тогава до настоящият момент ищцата се грижи за децата.
Посочила е в исковата молба, че ответника не иска да вижда децата, нито дава издръжка на същите.
През есента на 2016г. ответника посетил домът на ищцата, като вдигнал скандал пред децата и я ударил, за което тя извикала полиция и му бил съставен предупредителен протокол.
Ищцата посочва, че единствените й доходи са детските добавки в общ размер от 85.00 лв. за двете деца. Има собствено жилище и осигурила нормални битови-жилищни условия за децата, представяйки Н.А.№ 106, т.IV, рег.№ 3937, н.д.№ 664/09.09.2015г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина/л.6 от делото/.
Поради това, че страните по делото не могат да живеят занапред заедно като семейство, за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в исковата молба.
Ответника редовно призован в с.з. се явява лично, като заявил, че не възразява да се предостави упражняването на родителските права относно децата М. В. Г. и В.В. Г. на майката, да му се определи режим на лични контакти с децата, както е поискал в писменият отговор и да заплаща на всяко дете по отделно месечна издръжка в размер на 120.00 лв., считано от деня на с.з.-15.03.2017г. Относно иска за издръжка за минало време/за една година назад/ счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен с мотиви, че когато е взимал децата при себе си в почивните дни им закупувал дрехи, лекарства, давал им пари, водил ги е на екскурзии и др.
Представил е 2 бр.у-ние за доходите си и служебна бележка от Д“БТ“-Б.Слатина/л.13-15 от делото/.
В подкрепа твърденията на ищцата е разпитана свидетелката Д.Д./без родство/ а в подкрепа тезата на ответника са разпитани свидетелите Снежана Нечовска и Данаил Узунов/без родство/.
Свидетелката Д.Д. заяви, че познава ищцата Ц.,*** се виждат всеки ден. Ответника В. го познава като личност, но не и като характер. Посочи, че страните по делото нямат сключен граждански брак, но имат две деца на 9 годишна възраст и на 5 годишна възраст. Заедно са живели като семейство около 4-5 г., а са разделени повече от една година.
След раздялата им грижите за децата са поети от майката Ц., която няма близки роднини, които да й помагат в отглеждането на децата. В момента тя е безработна, не получава социални помощи, поради непокриване на законови нормативи, а получава само детските добавки.
Свидетелката заяви, че страните по делото с децата не ги е виждала заедно на обществено място, нито на официални празници. Не знае дали ответникът е посещавал семейството си в с.Малорад.
Дакова заяви, че не посещава домът на ищцата, тъй като откакто закупила нов дом прави ремонти. Не знае дали ответникът е заплащал издръжката на децата след раздялата им.
Ц. споделила пред свидетелката, че В. давал минимални пари за децата около 20-30 лева инцидентно.
Свидетелката Снежана Нечовска заяви, че познава страните по делото като семейство от 4-5 години, тъй като са съседи с ответника В.. Двамата имат две малолетни деца. Във фактическа раздяла са от около две години, като след раздялата грижите за децата е поела майката.
Събота и неделя децата пребивават при бащата, когато майката ги пусне и това е един, два пъти в месеца.
Свидетелката не знае дали В. е давал пари за издръжка, но знае, че закупувал на децата дрехи, лекарства, когато са били болни. Ответника споделял пред свидетелката, че е давал на ръка пари на майката за издръжката им, но не знае точно в какъв размер.
През лятото бащата взимал децата за около една седмица в месеца, като ги водил на басейн, на Леденика, на панорамата. Когато децата са при него, той се подпомага от своите родители.
В. работи, но свидетелката не знае доходите му.
Свидетеля Данаил Узунов заяви, че познава Ц. и В. като семейство от няколко години и същите нямат сключен граждански брак. Живели са заедно приблизително 10 години, от което съжителство имат момиче на 9 години и момче на 5 години. Разделени са от около година и половина, като са правили опити да се събират, но неуспешни. След раздяла децата се отглеждат от майката.
Узунов заяви, че заедно с ответника ходили да взимат децата от домът на майката няколко пъти, когато той бил в почивка, както в съботният и неделният ден с приспиване при него. Свидетелят знае от ответникът, че давал пари на децата в размер от 40.00 лв. до 80.00 лв.Имало период в който майката възпрепятствала свижданията на децата с бащата и това било през лятото на 2016г. През останалото време, когато децата били при бащата, той им закупувал подаръци, дрехи и им давал пари. Освен това В. дал пари на Ц. да закупи 2 кубика дърва за зимата за децата.
Узунов посочи, че при срещите си с Ц., тя му казвала, че няма да дава децата на В., защото той не ги търси и не им дава издръжка, а това според свидетелят не отговаря на истината.
Свидетелят заяви, че В. работи като тракторист и когато децата са при него се подпомага от своите родители.
От приетият по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Б.Слатина е видно, че страните по делото са живели на семейни начала от 2007г. в домът на родителите на ответника в с.Б., обл.Враца, от което съжителство имат родени две деца М. В. Г. и В.В. Г.. Двамата са във фактическа раздяла от 2015г. до настоящият момент. След раздялата грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката Ц., с която живеят в нейн собствен дом. В жилището има добри условия за отглеждане на децата. Същите са в добър външен вид, облечени са подходящо според сезона и са контакти, без да проявяват притеснение. Децата споделили пред социалните работници, че бащата ги посещава, взима ги през почивните дни, говорят с него по телефон, купува им подаръци. Майката потвърдила, че бащата е закупил всичко необходимо за учебната година на децата-раници, облекло,учебни помагала.
Децата са в добро здравословно състояние, имат личен лекар и посещават училище и детска градина.
В социалният доклад е посочено, че майката Ц. е безработна с регистрация Д“БТ“-Б.Слатина от 2013г., но се подпомага от Д“СП“-Б.Слатина месечно по чл.7 от ЗСДП в размер на 85.00 лв./детските добавки/.
Бащата В. получава месечно възнаграждение по негово сведение в размер на 540.00 лв. и работи като „водач на селскостопански машини“ в ЗП“Валентина Фиданова“.
Бащата живее в с.Б. заедно с родителите си и жилищно-битовите условия са добри за отглеждане на децата, когато му гостуват. Същият заявил пред социалните власти, че взема децата при себе си в почивните дни, купува им каквото имат нужда, дава им пари.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
І.По иска по чл.127,ал.2 от СК-родителски права.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК, тъй като в случая се касае до спор между родители, които не са сключили официално граждански брак, а децата са родени от съвместното им съжителство и впоследствие са разделени. Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.
Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на децата М. и В. Г. са във фактическа раздяла от 2015г. до настоящият момент, при което само единия, и то този, при когото живеят децата би могъл да ги упражнява. От раздялата на родителите до момента на предявяване на иска М. и В. Г. живеят при ищцата/тяхна майка/ в с.Малорад, като основно тя полага грижи за тяхното възпитание и издръжка, а бащата ги взима през почивните дни в неговият дом в с.Б. с преспиване.
При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на децата. Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от ЗЗДетето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към децата, отношението на децата към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.
Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката.
Съдът намира, че майката Ц.Ц. притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на децата М. и В. Г. за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Тя може да им предостави домашен уют и добри социално-битови условия за отглеждане в собствено жилище, съгласно представеният с и.м. Н.А.№ 106, т.IV, рег.№ 3937, н.д.№ 664/09.09.2015г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина.
Ответника обаче със своето поведение не се е дезинтересирал от децата, като същият ги е виждал и взимал при себе си в с.Б. през почивните дни и им е задоволявал ежедневните потребности, изводимо от свидетелските показания на Дакова и Узунов и данните отразени в социалният доклад на Д“СП“-Б.Слатина.
Въпреки това съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на ответника В.Г. да поддържа режим на лични отношения с децата деца М. и В. Г., за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива и отношенията на доверие между родител и дете.
По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо, следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата В.Г. с децата М. В. Г. и В.В. Г., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботният ден с преспиване в домът на бащата в с.Б. до 16.00 часа неделният ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ІІ.По иска по чл. 143,ал.2 от СК-издръжка.
С исковата молба майката Ц.Ц. претендира заплащане на месечна издръжка за децата М. В. Г. и В.В. Г. от бащата В.Г. в размер на 200.00 лв. за всяко дете поотделно, начиная от датата на подаване на исковата молба-01.02.2017г. до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В с.з. и в ход на устните състезания същата посочва, че желае бащата да заплаща на децата месечна издръжка занапред/за в бъдеще/ в размер на 120.00 лв. за всяко дете поотделно, считано от деня на с.з.-15.03.2017г. до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи–чл. 142 ал.1 от СК. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на депозиране на исковата молба 02.02.2017г. е в размер на 460.00 лв., считано от 01.01.2017 год. Децата М. В. Г./на 9 години/ и В.В. Г. Петко/на 5 години/ са малолетни.
Същите посещават училище и детска градина и имат ежедневни разходи за храна, облекло и учебни пособия, видно от приложеният по делото социален доклад от Д“СП“-Б.Слатина.
Ищцата заяви в с.з. заяви, че е безработна и получава само детските добавки в размер на 85.00 лв. общо за двете деца от Д“СП“-Б.Слатина. Няма други доходи. Сама се грижи за децата и няма родители, близки роднини, които да я подпомагат в отглеждането им.
В настоящия случай бащата В.Г. е млад и работоспособен човек, който престира трудова сила и реализира доходи от нея. Същият е представил е 2 бр.у-ния за доходите си и служебна бележка от Д“БТ“-Б.Слатина от които е видно, че за периода 01.12.2015г. до 31.03.2016г. е бил безработен/л.15 от делото/, а за периода от м.април 2016г. до м.януари 2017г. има брутно трудово възнаграждение в размер на 4278,87 лв. или средно месечното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 427.88 лв./л.13 от делото/.
Г. в с.з. заяви, че е съгласен да заплаща на децата М. и В. месечна издръжка за в бъдеще в размер на 120.00 лева за всяко дете поотделно, считано от 15.03.2017г.
По делото не са събрани данни бащата да съжителства с друго лице, както и да има алиментни задължения за издръжка на други малолетни или непълнолетни деца.
Доколкото и към момента на приключване на съдебното заседание по делото двете деца са малолетни, като съответно ще им бъдат необходими и занапред средства за закупуване на учебни пособия, подходящи за училище дрехи и обувки, извън останалите обичайни нужди за всяко от тях /за храна, отопление, облекло/, то съдът намира, че за издръжката на двете деца и за в бъдеще ще са необходими около 240.00 лв. на месец за всяко от децата, от които бащата следва да им заплаща 120.00 лева, а майката да поеме останалите, която е ангажирана и пряко с грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Доказателства обуславящи по-висок размер на претендираната издръжка не бяха представени.
Издръжката следва да бъде заплащана от бащата В.Г., считано от 15.03.2017г. до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
IІІ.По иска по чл. 149 от СК-издръжка за минало време.
Съобразно нормата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се претендира най – много за период от една година от преди предявяването на иска пред съда.
В случая ищцата търси от ответника издръжка за двете деца М. и В. Г. една година назад за периода от 01.02.2016г. до 01.02.2017г. в размер на 12 месечни вноски или в общ размер от 4800.00 лв. за двете деца.
По делото се събраха категорични доказателства, от които да се установи, че ответникът е осигурявал издръжка на децата М. и В. Г. през процесния период. По делото се установи със свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като показанията са дадени под страх от наказателна отговорност и не се опровергават от други, събрани по делото доказателства, като свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, че бащата е полагал грижи за децата и е осигурявал необходимото с оглед нуждите им, като храна, купувал им дрехи, лекарства и всичко необходимо за учебната година 2016/2017г.
Издръжката на децата не се изразява само в парично стойност, а същата може да бъде в натура под формата на храна, облекло, отопление и други ежедневни разходи, както и чрез лична ангажираност, за които се ангажираха доказателства, същият да е осигурявал. Предвид изложеното, съдът приема, че през исковия период ответникът е изпълнявал задължението си за издръжка. Същият не се е дезинтересирал от децата си, а когато ищцата е позволявала свижданията му с тях, той ги е взимал в домът си в с.Б. с преспиване за почивните дни/събота и неделя/, като им купувал дрехи, участвал в прехраната им, водил ги на екскурзии. Не се оборва от ищцовата страна,че за първият учебен ден през 2016г. ответникът е закупил всички необходими вещи-облекло, раници и учебни пособия за двете деца. От показанията на св.Узунов се установи, че бащата винаги, когато ищцата му е позволява да вижда децата, той ги взимал при себе си и се е грижил за тях, като им задоволявал ежедневните потребности. Същият предоставил пари на Ц. да закупи 2 кубика дърва за зимата за децата.
От показанията на св.С.Д. се установи, че ответника закупувал на децата дрехи и лекарства, когато те били болни. Два пъти в месеца, в почивните дни те пребивавали в домът на бащата, където той се подпомага от своите родители.
В тази връзка са данните изложени в социалният доклад който е приет от страните без възражения, че децата разговаряйки със социалните работници споделили, че баща им ги посещава, взима ги при него през почивните дни, купува им дрехи, подаръци и др. и говорят с него по телефона.
Не се доказаха в настоящият исков процес твърденията на ищцата, че ответника се е дезинтерисирал от децата и не им давал издръжка. Дори свидетелката Дакова водена от ищцата в с.з. заяви, че не посещава домът на ищцата, тъй като откакто закупила нов дом прави ремонти. Освен това свидетелката не знае дали ответникът е заплащал издръжката на децата след раздялата им. Самата Ц. споделила пред Дакова, че ответникът давал минимални пари за децата около 20-30.00 лева. В социалният доклад е отразено, по данни на майката Ц., бащата В. закупил всичко необходимо на децата за учебната година-раници, облекло, учебни помагала.
В този смисъл, съдът счита за неоснователно искането на ищцата за издръжка за периода от една година назад, преди предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита предявения иск за периода от 01.02.2016г. до 01.02.2017г. за неоснователен и недоказан, поради което не следва да бъде уважен.
IV. РАЗНОСКИ.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него такива съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата е поискала присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 430.00 лв., от които 30.00 лв. внесена държавна такса и 400.00 лв. адвокатски хонорар.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 215.00 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответника не е поискал присъждане на разноски и такива не му се дължат.
Следва ответника В.Г. да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Б.Слатина държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежите за издръжката за уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК, а именно – 345.60 лв. и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата М. В. Г. с ЕГН ********** родена на ***г. и В.В. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. на майката Ц.В.Ц. с ЕГН ********** ***, и определя местоживеенето им при майката на адрес: с.Малорад, обл.Враца, ул.Странджа № 3.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, с децата М. В. Г. с ЕГН ********** родена на ***г. и В.В. Г. с ЕГН ********** роден на ***г.: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботният ден с преспиване в домът на бащата в с.Б. до 16.00 часа неделният ден, както и един месец през лятото, когато майката Ц.В.Ц. не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на децата М. В. Г. с ЕГН ********** родена на ***г. и В.В. Г. с ЕГН ********** роден на ***г. ЧРЕЗ майката Ц.В.Ц. с ЕГН ********** ***, като техен законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 120.00 лв.(Сто и двадесет лева) за всяко дете поотделно, считано от 15.03.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** против В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 149 СК-издръжка за минало време за периода от 01.02.2016г. до 01.02.2017 г. в размер на 12 месечни вноски или в общ размер от 4800.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Б.Слатина държавна такса в размер на 345.60 лв.(Триста четиридесет и пет лева и 60 стотинки) върху уваженият общ размер на издръжката от 240.00 лв. за двете деца на основание чл.143,ал.2 от СК и 5.00 лв./Пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението по издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: