РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100500480 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5990/21.01.2025г. по регистратурата на ВРС,
подадена от П. К. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение
№ 4728/30.12.2024г. постановено по гр.д. № 14363/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав,
с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу А. Щ., роден на ***г.,
гражданин на Германия и Р. Й. И. - Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал
1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждането им да заплатят сумата от по 4878,82 лева
всеки един от тях /общо 9757,64 лева за двамата ответници/, представляваща част от
неплатената цена от общо 22106,90 лева на строително - монтажни работи, извършени от
ищеца в съсобствен имот на ответниците: жилище с ид. *** и търговски обект с ид. *** по
Кадастралната карта на гр. Варна, находящи се на ул. „П.К." № 17, съгласно договор за
преустройство на описания имот, сключен устно към 28.02.2023г. между страните,
специфицирани в протокол от 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на предявяването на исковете в съда до окончателното плащане на сумата и
жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на А. Щ. и Р. Й. И. сумата от 1800 лева,
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът П. Х., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати от
1
първоинстанционния съд процесуални нарушения довели до неизясняване на спора от
фактическа страна, а от там и до постановяването му в противоречие с материалния закон.
Позовава се на нередовност на подадените от всеки от ответниците писмени отговори
на исковата молба произтичаща от неяснота на направените с тях възражения в това число
дали се твърди, че процесните СМР не са били изобщо извършени или се твърди, че са били
извършени, но от друг изпълнител. Счита, че следствие на това е настъпилата преклузия на
правото им да изразяват становища и да сочат доказателства. Посочва, че е допуснато
процесуално нарушение и при изготвяне на доклада на делото по чл.146, ал.2 от ГПК,
поради липса на посочване в него на указание от съда, че не са представени доказателства за
това кой е извършил посочените работи. На това основание счита, че за изясняване на факта
кой е извършил процесните СМР не е настъпила преклузия и допустимо подлежи на
установяване с поисканите гласни доказателства. Счита, че съдът е извършил процесуално
нарушение и като е приел представените от ответниците в съдебното заседание на
04.11.2024г. писмени доказателства - разписки за платени СМР, протоколи за извършени
СМР и фактури за закупени строителни материали, след като за тях е настъпила преклузия с
изготвения по делото доклад. Излага, че писмените доказателства са били представени от
ответниците за установяване на направеното от тях оспорване, че претендираните СМР не са
извършени от ищеца, а от трето лице, поради което доказателствата е следвало да бъдат
ангажирани в сроковете по чл.146, ал.3 от ГПК, а не след това във връзка с предоставената
възможност да заявят становище по допусната СТЕ. Възраженията срещу материалната
незаконосъобразност на обжалваното решение са обосновани с липса на извършен цялостен
анализ от съда на всички ангажирани по делото доказателства. Счита, че същите
установяват както сключения между страните неформален договор за изработка така и
извършването от ищеца на спорните СМР. Аргумент за това се извлича от факта на
установеното със заключението на СТЕ на извършването на място на посочените от ищеца
по вид и количество СМР, които няма как да му бъдат известни, ако не ги е извършил
именно той. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което
предявените искове бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите А. Щ. и Р. Й. И. – Г., чрез процесуалния им представител. Становището е за
неоснователност на депозираната жалба. Оспорват твърденията на въззивника за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното
решение в това число досежно съдържанието на изготвения доклад и дадените с него
указания на страните за подлежащите на установяване факти и тези, за които не са
ангажирали доказателства. Излагат, че от изявленията на процесуалния представител на
ищеца в първото по делото съдебно заседание се установява, че той е бил наясно, че с
поисканата СТЕ няма да установи авторството на СМР, но въпреки това не е направено
искане за ангажиране на гласни доказателства за този факт. На това основание считат, че
релевирането на искането след това правилно е било оставено без уважение предвид
настъпилата преклузия за същото. Считат, че обжалваното решение е постановено при
2
цялостен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, като същото е обосновано с липса на проведено от ищеца пълно доказване на
възложените в негова тежест факти и обстоятелства касателно наличието на възлагане на
работата по извършване на посочени в протокола от 24.05.2023г. СМР от ответниците към
ищеца. Излагат също, че правилно първоинстанционният съд е констатирал, че всички
изготвяни от ищеца документи касаят собствено на един от ответниците дружество, а не тях
лично, което считат, че е следствие на техническа грешка каквито са възраженията на
ищеца.
В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища и
правят искания за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД от ищеца П.
К. Х., за осъждане на ответниците А. Щ. и Р. Й. И. да му заплатят сумата от по 4878,82 лева
всеки от тях, общо 9757,64 лева, представляващи неплатената част от общо 22106,90 лева -
цена за извършени от ищеца строително-монтажни работи в съсобствен на ответниците
недвижим имот - жилище с идентификатор *** по Кадастралната карта и търговски обект с
идентификатор *** по Кадастралната карта, находящи се в гр. Варна, ул. „П.К." 17, съгласно
договор за преустройство на описания имот, сключен устно на 28.02.2023г., специфицирани
в протокол от 24.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът П. Х. твърди, че месец януари 2023г. представил на ответниците А. Щ. и Р. Й.
И. оферта за извършване на различни видове СМР в техни жилищен и търговски обект,
находящи се в гр. Варна, ул. „П.К." 17 на обща стойност 57193,46 лева, включващи: смяна на
стара ВиК инсталация - 2459,50 лева; СМР в апартамент на приземен етаж – 12734,43 лева;
СМР в голям апартамент на етаж 1 - 14811,10 лева; СМР в малък апартамент на етаж 1 -
13774,10 лева; част електрическа - 9000 лева и преустройство на гараж - 4414,33 лева.
Офертата била приета и на 28.02.2023г. между страните бил сключен устен договор за СМР,
по който ответникът Щ. платил на ищеца аванс в размер на 11 400 лева, представляващи
20% от общо дължимата сума съгласно одобрената оферта. За извършваните и приемани
СМР били съставяни протоколи и по тях били извършвани плащания общо в размер на
44892,22 лева. Ищецът твърди, че ответниците са останали задължени да му заплатят
възнаграждение за извършените от него СМР специфицирани в протокола от 24.05.2023г.
/съгласно уточняващата молба от 24.11.2023г./ на обща стойност 21924,05 лева, по който
след извършени приспадания и прихващания останала дължима от тях сума в размер на
9757,65 лева. Посочва, че дължимият остатък не може да бъде отнесен към конкретно
извършени СМР по протокола от 24.05.2023г., тъй като представлява част от общата
стойност на всички СМР по него. Моли предявените искове да бъдат уважени както и да
3
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците А. Щ. и Р. Й.
И., чрез процесуалния им представител. Становището е за неоснователност на предявените
искове. Не оспорват, че са възложили на ищеца извършването на СМР, които обаче са били
приети от тях с предходно съставените и двустранно подписани протоколи, по които са
извършили и плащане. Оспорват да са договаряли с ответника и да са му възлагали
извършването на посочените от него СМР в едностранно съставения протокол от
24.05.2023г. Отделно от това посочват, че представената от ищеца оферта е адресирана не
към ответниците, а към търговско дружество „Холистик Салюшънс“ ООД, което е собствено
на един от ответниците, но е различен от тях правен субект.
В съдебно заседание страните поддържат заявените становища. Ответниците, чрез
процесуалния си представител изрично са оспорили както възлагането на СМР по протокола
от 24.05.2023г., така и извършването им от ищеца П. Х.. Посочват, че в имотите им на ул.
„П.К." № 17 в гр.Варна са извършвани множество допълнителни работи, но не от ищеца.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нот.акт № 3, том 4, рег.№ 8029, дело № 430/14.12.2021г., с
който К.М.М. е продала на Р. Й. И. и А. Щ. при равни квоти недвижими имоти с находящи
се на адм.адрес: гр.Варна, район Одесос, ул. „П.К.“ № 17, представляващи апартамент с ид.
*** по Кадастралната карта, със застроена площ от 99,78 кв.м., ведно с изба от 26,96 кв.м.
самостоятелен обект за търговска дейност в същата сграда с ид. *** по Кадастралната карта,
със застроена площ от 26,96 кв.м.
По делото е представена оферта с възложител „Холистик Салюшънс“ ООД за
преустройство на сграда на ул. „П.К.“ в гр. Варна касаеща извършване на посочени
количества на дейности в посочената сграда – приземен етаж, апартамент на приземен етаж
и голям апартамент и цена от 56997,74 лева и 11400 лева ДДС. Офертата не носи подписи.
Представена е разписка от 28.02.2023г. за получена от П. Х. сума в размер на 11400
лева от А. Щ. с посочване, че сумата представлява 20% от общо дължима сума съгласно
одобрена оферта. Разписката носи подписи за предал и приел сумата;
Видно от протоколи за изпълнени СМР по оферта с възложител „Холистик
Салюшънс“ ООД към 16.03.2023г. са изпълнени СМР в обект на ул. „П.К.“ в гр.Варна на
обща стойност 10633,60 лева без ДДС /л.19/; На 17.03.2023г. е издадена разписка за получена
от П. Х. сума в размер на 11400 лева от Р. Й. И. с посочване, че сумата представлява 20% от
общо дължима сума съгласно одобрена оферта; На 27.03.2023г. е издаден протокол за
изпълнени СМР на стойност 11271 лева без ДДС /л.21/; На 30.03.2023г. е издадена разписка
за получена от П. Х. сума в размер на 11271 лева от Р. Й. И. с посочване, че сумата
представлява плащане по протокол за допълнителни работи и гиспсокартон от 27.03.2023г.;
На 21.04.2023г. /л.23/ е издаден протокол за изпълнени СМР на стойност 10821,22 лева
4
/л.23/, като е представена и разписка от 27.04.2023г. за заплащане на сумата от Р. Й. И..
По делото е представен протокол за изпълнени СМР към 24.05.2023г. с възложител
„Холистик Салюшънс“ ООД за преустройство на сграда, на ул.“П.К.“ в гр.Варна /л.25/, в
който са посочени по видове и количество дейности на обща стойност 21924,05 лева, както и
справка – Баланс, в който са попълнени стойности на дейностите, за които са съставяни
протоколи за СМР, разписките за извършени плащания и е посочен остатък за плащане в
размер на 9757,65 лева. Протоколът и справката не носят подписи.
В протокол от съдебно заседание проведено на 04.11.2024г. са обективирани отговори
на ответниците Р. И. и А. Щ. на въпроси на ищеца по реда на чл.176 от ГПК. Ответницата Г.
посочва, че не е извършвано преустройство на обектите на ул.“П.К.“ № 17, а само ремонт.
Не оспорва, че е извършила плащане на сумата по издадената от нея разписка, но посочва,
че на ищеца не са възлагани всички посочени дейности по съставената оферта. Много от
дейностите били извършени лично от тях, от приятели, включително от други майстори, на
които са възлагани /демонтажи, боядисване, къртене, полагане на ламинат и др/. Ответникът
Щ. посочва, че е платил суми в полза на ищеца на основание тяхна устна договорка без
данни за съществените й елементи.
От заключението по проведената Съдебно-техническа експертиза изготвено и
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т. О. се установява, че е извършен оглед на
процесния имот находящ се в гр.Варна, ул.“П.К.“ № 17, който на място представлявал два
преходни апартамента на първи етаж и един апартамент на приземния етаж, чийто вход е
през гаража. Направена е съпоставка за действително извършените на място дейности и тези
посочени по вид и количества в Протокол обр. 19 от 24.05.2023г. Отразено е относително
съответствие между посочените в протокола количества дейности и тези изпълнени на
място, като вещото лице изрично е посочило, че доколкото дейностите са в завършен вид,
някой от видовете СМР не могат да бъдат замерени, тъй като остават скрити – например –
шпакловка с мрежа без трегери, сваляне на тапети, шпакловка с мрежа, монтаж на
ъглопротектор галерия около гипсокартон, нова мазилка по стени, запълване на канали –
приземни.
По делото са представени и писмени доказателства – протоколи за извършени СМР
двустранно подписани от възложител и изпълнител К.К. за обект с адм. адрес: гр.Варна,
ул.“П.К.“№ 17, както следва: от 02.06.2023г. на стойност 1843,78 лева и разписка за
заплащане на сумата от 02.06.2023г. от Георги Георгиев на К.К.; Протокол от 10.06.2023г. за
извършени СМР на стойност 2267,31 лева и разписка за заплащане на сумата от същата дата;
Протокол за извършени СМР от 17.06.2023г. на стойност 2015,02 лева и разписка за
извършено плащане от същата дата; Протокол за извършени СМР от 24.06.2023г. на
стойност 1309,75 лева и разписка за заплатена сума; Протокол за извършени СМР от
07.07.2023г. на стойност 1895 лева и разписка за извършено плащане; Протокол от
14.07/2023г. за извършени СМР на стойност 2257,60 лева и разписка за извършено плащане
на сумата; Протокол от 21.07.2023г. за извършени СМР на стойност 2044,25 лева и разписка
за извършено плащане на сумата; Протокол от 28.07.2023г. за извършени СМР на стойност
5
2362 лева и разписка за извършено плащане на сумата, както и фактури за извършени
доставки на строителни материали издадени на получателя К.К. в периода от м.05.2023г. до
м.06.2023г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявени в условията на пасивно субективно съединяване
искове с правно основание чл. 79, вр. чл.266 от ЗЗД от ищеца П. Х. с искане за осъждане на
всеки от ответниците Р. И. и А. Щ. да му заплатят сума в размер на по 4878,82 лева, общо
9757,64 лева, представляващи част от неплатената цена за извършени от ищеца СМР в
собствени на ответниците обекти в гр.Варна, ул.“П.К.“ № 17 съгласно договор за
преустройство на описания имот, сключен устно на 28.02.2023г., специфицирани в протокол
от 24.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете до
окончателното плащане на сумата.
Исковете са осъдителни, като активно легитимиран по тях е изпълнителят, комуто е
възложено извършването на определената работа /СМР/, а пасивно легитимиран да отговаря
по тях е поръчващият работата, който съгласно чл.266, ал.1 от ГПК следва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
Ответниците Р. И. и А. Щ. не оспорват, че са възложили на ищеца П. Х. извършването
на някой СМР в собствените им обекти находящи се на ул.“П.К.“ № 17 в гр.Варна, които са
приели със съставените и подписани от тях протоколи за изпълнени СМР от 16.03.2023г., на
27.03.2023г. и 21.04.2023г. и са заплатили цената на уговореното възнаграждение, за което са
издали разписки. В този смисъл е както признанието в отговора на исковата молба, че
възложените от тях работи, изпълнени от ищеца, са били заплатени и „няма останали
незаплатени“, така и липсата на оспорване на извършено плащане по издадените разписки
от ответницата Г. /за разписките от 17.03.2023г., от 30.03.2023г. и от 27.04.2023г./ и от
ответника Щ. /за разписката от 28.02.2023г./ с основание за самото плащане – прието устно
предложение на П. Х. за тях /съгласно отговора по реда на чл.176 от ГПК на ответника Щ./.
Спорът е има ли извършено от ответниците към ищеца възлагане на дейностите
описани по вид и количество с протокола за извършени СМР от 24.05.2023г. и извършени ли
са на място дейностите от изпълнителя П. Х..
Позоваването на ищеца касателно дейностите по протокола от 24.05.2023г. е, че
възлагането им за изпълнение е извършено по силата на постигнатата с ответниците устна
договорка от 28.02.2023г., когато последните приели отправената им от ищеца оферта за
ремонт и преустройство на имотите на ул.“П.К.“.
Тежестта да установи твърденията си за договаряне и възлагане на дейностите по
протокола от 24.05.2023г., както и надлежното им изпълнение, при предприето изрично
оспорване и на двата елемента от фактическия състав на исковата претенция по чл.266, ал.1
от ЗЗД, е на ищеца.
6
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не установяват при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът Х. е получил възлагане от ответниците да
изработи за своя сметка и риск посочените в протокола от 24.05.2023г. строителни и ремонти
работи. Представените от ищеца писмени доказателства - цялостната оферта на стойност
56997,74 лева, както и протоколът от 24.05.2023г. съдържащ конкретизация на част от
дейностите по офертата, не носят подписи на поръчващите, за да удостоверят по формален
начин волята им за възлагането им. Не се установява и по друг начин постигането на
твърдяното неформално възлагане на СМР именно от ответниците. Нещо повече, офертата
на ищеца е отправена към възложител - търговско дружество /“Холистик Салюшънс“ ООД с
управител и съдружник А. Щ./, поради което твърденията на ищеца, че същата е била приета
навежда на извод, че неформално правоотношение по договор за изработка е възникнало
именно с дружеството, а не с ответниците като физическите лица.
Установяването на сключения договор между страните и изпълнението на твърдяните
дейности от ищеца П. Х. в имота на ответниците е възложено в негова тежест с доклада на
делото, поради което не е налице допуснато в този смисъл процесуално нарушение, което да
се е отразило на защитата му. Поисканите от ищеца след първото по делото съдебно
заседание гласни доказателства чрез разпит на свидетели за посочените релевантните факти
са били относими, но преклудирани, което е дало основание и на настоящия съдебен състав
да приеме, че липсва основание искането за събирането им да бъде уважено във въззивната
инстанция по реда на чл. 266, ал.3 от ГПК. Обстоятелството, че проведената по делото СТЕ
установява, че на място са налични дейности покриващи част от съдържанието на
посочените в протокола от 24.05.2023г., не доказва по никакъв начин кой ги е извършил, а
както бе посочено по-горе този факт е спорен между страните. Освен, че в първото по
делото съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител изрично са
уточнили оспорването си, че дейностите, за които се претендира възнаграждение не са били
възложени на ищеца и не са били извършени от него, по делото са ангажирани от тях
множество косвени писмени доказателства за това, че в периода от м.05 до края на
м.07.2023г. в имота им са извършвани ремонтни дейности от друго лице К.К., комуто е
заплащано възнаграждение за труд и материали за СМР. Възраженията на въззивника, че
представените от ответниците писмени доказателства, удостоверяващи възлагане на труд на
трето за спора лице и приемане на извършена от него работа по обектите на ул.“П.К.“ № 17,
са преклудирани и не следва да служат за обосноваване на правни изводи, са неоснователни.
Възможността за ангажирането им е надлежно предоставена на ответниците от съда в
първото по делото съдебно заседание, когато допустимо и срочно е била поискана от тях,
във връзка именно със заявеното оспорване на извършването на СМР по протокола от
24.05.2023г. от ищеца.
Изложеното налага крайния извод за недоказаност както на постигнато неформално
съглашение за извършване от ищеца Х. по възлагане от ответниците на описаните в
протокола от 24.05.2023г. конкретни СМР, така и на факта на извършването им именно от
него. На това основание предявените искове за заплащане на възнаграждение за тези
7
дейности се явяват неоснователни.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига настоящия съдебен състав с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемите
страни - А. Щ. и Р. Й. И. – Г. в размер на заплатеното за въззивната съдебна инстанция
адвокатско възнаграждение от 2500 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4728/30.12.2024г. постановено по гр.д. № 14363/2023г.
по описа на ВРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА П. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „К.Р.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
на А. Щ., роден на ***г., гражданин на Германия и Р. Й. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул.“М.“ *** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8