Решение по дело №412/2022 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№       61                     28.02.2023 г.                        град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, четвърти  състав, на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова  административно дело № 412 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 8121К-10268/ 24.08.2022 г. на ИД Административен секретар на Министерството на вътрешните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание отлагане на повишението в ранг с една година. Заповедта се обжалва с доводи за незаконосъобразност като издадена в противоречие с материалноправните разпореди и при несъответствие с целта на закона. Иска се нейната отмяна. В съдебни заседания не се явява, като само в първото по делото заседание се представлява от адв. Е. Т.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски. Процесуалният представител на жалбоподателката ангажира молба – становище вх. № 442/01.02.2023 г., в която излага съображения по хода на делото и по съществото на спора.

Ответникът – ИД Административен секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР), се представлява в процеса от надлежно упълномощените главен юрисконсулт М. Стоев, който не участва персонално в съдебни заседания, но представя писмени становища по хода на делото.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

         От фактическа страна по делото се установява следното:

Съгласно Заповед за преназначаване per. № 812IK-4949/20.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателката Й. заема длъжността началник сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ (КАПОЧР), отдел „Административен“  при ОД МВР Русе. Като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, статутът на Й. се определя съгласно чл. 142, ал. 4 от ЗМВР, т.е. по ЗДСл.

В дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР е постъпил сигнал за полицейско насилие, извършено от полицейски служители на ОД МВР Русе. По тази причина до ОД МВР Русе е изпратено копие на докладна записка per. № 7855р-364/19.07.2021 г. Директорът на ОД МВР Русе е разпоредил проверка на сигнала по реда на АПК със Заповед  per. № ЗЗбз-1759/20.07.2021 г.  Проектът на заповедта е изготвен от В.Й., началник на сектор КАПОЧР. Със заповедта е определен състава на комисията, както следва: Председател - комисар П. И. К. – заместник - директор на ОД МВР Русе, той и началник на отдел „Криминална полиция“ (КП); членове главен инспектор П. П. П. - началник Първо РУ Русе и главен инспектор Я. Т. Г. - началник на сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ Русе. Определен е и срок за проверката – 09.09.2021 г. Установява се, че председателят на комисията е излязъл в дългосрочен отпуск поради временна нетрудоспособност след започване на проверката. Членове са продължили извършването на проверката, която е приключила с доклад per. № 1882р-14946/17.09.2021 г. по описа на Първо РУ Русе без да бъде назначен нов председател на комисията. Докладът е подписан само от останалите членове на комисията – П. и Г.. На 20.09.2021 г. този доклад, заедно с всички материали от проверката, е изпратен до ОД МВР Русе от проверяващите служители, но същият не е деловодно регистриран в учреждението, където е постъпил в момента на постъпването. След получаване на доклада и приложените материали системния оператор В. К. (тя и секретар в сектор КАПОЧР) обръща устно внимание на директора на ОД МВР Русе,  че за председател на проверяващата комисия по сигнала за полицейско насилие е определен служител, който в продължение на месец не е изпълнявал служебните си задължения. Установено е, че след това посочения директор е извикал в кабинета си началника на отдел „Административен“ И. Т., която след запознаване с възникналия проблем, изразила становище, че е недопустимо без да е променяна заповедта, с която е възложена проверката, докладът да бъде подписан от служителя, който е определен да замества К.. Като заместник е определен А. К., началник на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” (ПИП) към отдел КП при ОД МВР. Т. посочила още, че е редно в доклада да се отбележи продължителното отсъствие на председателя на комисията и той да се подпише само от останалите членове. Впоследствие, подобен разговор е проведен и с В.Й. в качеството й на началник сектор КАПОЧР. Установено е още, че след това Й. се е свързала с К., като му е съобщила, че по причина удължаване отпуска на К., се налага промяна в състава на комисията за проверка и затова К. ще бъде включен в комисията като председател. След това Й. изготвила проект на заповед за изменение на заповедта за проверка в частта за председателя, като липсват доказателства за това, кога Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. е подписана от старши комисар М. Д., директор на ОД МВР Русе. Доказва се, че членове на проверяващата комисия не са запознати със заповедта за промяна на нейния състав и не са уведомени, че е определен нов председател. Именно по тази причина на страница втора от доклада е изписано, че проверката е извършена от комисия с председател К..

В хода на дисциплинарното производство не е доказано по безспорен и категоричен начин дали В.Й. или друг служител от сектор КАПОЧР са запознали К. със заповедта за промяна на състава на комисията и дали му е представено копие от нея. К., вече в качеството си на председател на проверяващата комисия, се запознал със съдържанието на доклада и материалите от проверката и се подписал върху него. Подписът и името му са положени върху забелени с коректор имена и специфична длъжност на предходния председател на комисията К.. На 24.09.2021 г. директорът на ОД МВР Русе е поставил резолюция с текст „Съгласен” върху доклад с per. № 1882р-14946/2021 г. екз. 2, в който са обективирани резултатите от проверката по сигнала за полицейско насилие. Не се установява точната дата на регистрация на доклада от проверката в деловодството на ОД МВР Русе.

При осъществяване на дисциплинарното производство е проверена съхранената информация за посочената Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. за определяне на нов председател на комисията в Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“ (ЦАИСДО), като е установено следното:

1.   На 15.09.2021 г., в 16:43:49 ч., е регистрирана Заповед № 336з-2220/ 15.09.2021 г. от И. Т. със съдържание, различно от горепосоченото. Регистрираната заповед се отнася до заместването на В.Й. за дата 16.09.2021 г. от А. Х.-Т..

2.   На 15.09.2021 г., в 16:44:29 ч. заповедта е архивирана с генериран от системата номер па номенклатурно архивно дело - УРИ 336-КД/02/2021, т. 10, № 105. Този номер се установява от копие от заповедта за заместването на В.Й. и е изписан с молив със ситни букви в горен десен ъгъл. Копието е предоставено от А. Х.-Т..

3.   На 27.09.2021 г., в 14:35:16 ч. Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. на директора на ОД МВР Русе за заместването на В.Й. е дезархивирана.

4.   На 27.09.2021 г., в 14:38:06 ч. е нанесена корекция на основанието на заповедта, като е вписан текст „Изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г. относно определяне на комисия за проверка по сигнал № 812101-1295/21“. Не е съхранен коригирания текст.

5.   На 27.09.2021 г., в 14:39:23 ч. заповедта за промяна състава на проверяващата комисия е архивирана с генериран от системата номер на номенклатурно архивно дело - УРИ 336-КД/02/2021, т. 10, № 219.

Във връзка с извършената проверка по сигнал, на 27.09.2021 г. в ЦАИСДО са регистрирани следните документи от проверката:

ü  в 15:39:40 ч. - уведомително писмо до подателя на сигнала;

ü  в 15:43:59 ч. - отчетна карта за сигнала, по който е извършена проверката;

ü  в 15:50:14 ч. - писмо до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР.

Всички операции в ЦАИСДО на 27.09.2021 г., свързани с първоначално регистрираната заповед (тази за заместването на В.Й. от А. Х.-Т.) и регистрирането на последващите документи са извършени от Т. Д., системен оператор в ОД МВР Русе. В даденото писмено сведение, самата Д. е посочила, че номерът на тази заповед е изписан от нея. По причина, че Д. е била в платен годишен отпуск в двуседмичен период назад се достига до извод, че поставянето на регистрационния номер на втората заповед е извършено също на 27.09.2021 г. Доказано е в хода на дисциплинарното производство, че хартиеният носител на Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. на директора на ОД МВР Русе за заместването на В.Й. е унищожен. Същият не е намерен при извършените две проверки, както следва:

Ø  Проверка, извършена в ОД МВР Русе от дирекция „Инспекторат“ на МВР, която проверка е реализирана по Заповед № 8121з-255/04.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, материалите от която са налични по делото и която е свързана с организацията на деловодната дейност и контрола във връзка в същата в ОД МВР Русе.

Ø  Проверката по Заповед № 8121К-4979/10.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу друг ръководен служител на ОД МВР Русе (протокол № 8121р-12988/ 28.06.2022 г. по описа на МВР, за приобщаване на материалите от проверката).

В сведение, дадено от И. Т., началник на отдел „Административен” в ОД МВР Русе, същата е посочила, че пред нея Т. Д. е заявила, че „Такава заповед вече не съществува”. Посочените факти водят до обоснования извод, че оригиналът на заповедта за заместването на В.Й. на хартиен носител е унищожен.

         Й., в качеството си на началник сектор КАПОЧР, е запозната на 11.04.2020 г. с типова длъжностна характеристика, регистрирана впоследствие с рег. № 336р-1081/05.05.2020 г. Видно от същата за Й. са налице задължения да организира и контролира дейността на сектора; както да организира и контролира деловодното обслужване на ОД МВР Русе и др. Аналогични задължения за длъжността началник сектор КАПОЧР (т.е. за Й.) възникват освен от длъжностната характеристика и от други вътрешни и нормативни актове, както следва:

1.   Инструкция № 81213-532/09.09.2014 г. за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите от МВР (с последващи изменения и допълнения) – по отношение на задълженията, разписани в чл. 6, ал. 4 и Трети раздел.

2.   Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Министерството на вътрешните работи при използването на Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“ (Вътрешни правила), утвърдени със Заповед № Із-2493/03.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи (с последващи изменения и допълнения) по отношение на задълженията, визирани в чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2.

3.   Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи (с последващи изменения и допълнения) по отношение на задълженията, определени в чл. 20, чл. 31, чл. 36; чл. 50 и др.

4.   Заповед № 336з-1512/31.08.2017 г. на директора на ОД МВР Русе (т. 1, т. 6, т. 7) за стриктен контрол от ръководителите на всички структурни звена за спазване на организацията на документооборота в ОД МВР Русе.

5.   Заповед № 336з-1539/05.09.2017 г. на директора на ОД МВР Русе (т. І) относно докладване и администриране на кореспонденция в ОД МВР Русе.

6.   Заповед № 336з-1935/03.10.2018 г. на директора на ОД МВР Русе относно организиране на контрол върху документооборота за изпълнение на задачите, като поименно са определени служителите Т. Б. Д. (системен оператор), А. И. Т. – Х. (старши експерт в сектор КАПОЧР) и Д. И. Ц. (системен оператор). Контролът върху дейността на тези служители е възложен на началник сектор КАПОЧР.

7.   Заповед № 336з-2709/18.11.2019 г. на директора на ОД МВР Русе за утвърждаване на Указания per. № 336р-27602/18.11.2019 г. за прилагане на Правилата за организация на работа в МВР с предложенията и сигналите от структурните звена на ОД МВР Русе…, като контролът е възложен на началник сектор КАПОЧР.

         В хода на извършената проверка относно организацията на деловодната дейност и контрола върху нея, който Й. следва да реализира в изпълнение на служебните си задължения, възложени й с посочените актове, са установени и други нарушения (освен тези, свързани с работата на комисията за проверка на сигнала за полицейско насилие), както следва:

§  В личните служебни дела на А. Х.-Т. и на В.Й. не е приложена Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. на директора на ОД МВР Русе, с която тя е определена да замества началника на сектор КАПОЧР, при отсъствието й на 16.09.2021 г. Така за дата 16.09.2021 г. Й. се е водела на работа, без това да е било така в действителност.

§  Оригиналът на заповедта за заместването на В.Й. не е отложен в архив.

§  На служителите от комисията, определени със заповедта за проверка по сигнала за полицейско насилие, не е предоставено копие от заповедта за промяна на председателя на комисията.

§  Не е отразено постъпването на материалите от проверката в ОД МВ Русе – те първоначално са регистрирани деловодно само в Първо РУ.

§  Издадената заповед, с която К. е определен за председател на комисията за проверка по сигнала за полицейско насилие е приложена към дело на място, различно от това, което е определено по Вътрешните правила.

Със Заповед № 336з-1482/06.06.2022 г. директорът на ОД МВР Русе е постановил извършване на проверка по получени данни за извършено нарушение от държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Целта на проверката е изясняване действията и/или бездействията на В.Н.Й. в качеството й на началник сектор КАПОЧР във връзка със създадените две заповеди под един и същ рег. № 336з-2220/15.09.2021 г., както и относно несъгласуване по въведения ред на две докладни записки от 30.06.2021 г.  – рег. № 336р-17812 и рег. № 336р-17843. Определена е комисия от служители - ръководни кадри в ОД МВР Русе, както и срок за извършване на проверката – 20 дни от датата на издаване на заповедта. Впоследствие, по причини, изложени в Предложение рег. № 336р-17465/17.06.2022 г., със Заповед № 336з-1742/ 22.06.2022 г. директорът на ОД МВР Русе е удължил проверката с 30 дни считано от 26.06.2022 г. Първоначалната заповед е изменена и по отношения състава на комисията, като това е сторено със Заповед № 336з-1757/23.06.2022 г. Извършваната проверка на дейността на Й. е прекратена със Заповед № 336р-1849/30.06.2022 г., издадена от директора на ОД МВР Русе. Като причина за прекратяването е посочено писмо рег. № 8121р-13157/29.06.2022 г. на директора на Дирекция “Човешки ресурси“ (ДЧР), МВР, от което е видно, че в изпълнение на резолюция на министъра на вътрешните работи, положена върху докладна записка № 8121р-13042/ 28.06.2022 г. на същия директор, следва проверката да бъде прекратена.

С докладна записка рег. № 8121р-13042/28.06.2022 г. директорът на ДЧР информира министъра на вътрешните работи за получени данни за дисциплинарно нарушение от служители на ОД МВР Русе. Посочено е, че при проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу директора на ОД МВР Русе е установено, че началник сектор  КАПОЧР Й. и системния оператор Д. са извършили тежко нарушение на служебната дисциплина, като са взели участие в неправомерна промяна на съдържанието на Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. Първоначалното съдържание на заповедта е било разпореждане за заместване на Й. на 16.09.2021 г. от А. Х. – Т.. Впоследствие, на 27.09.2021 г., като съдържание на заповедта е посочено определяне на нов председател на комисия за разследване на сигнал за полицейско насилие. Изложена е подробна фактическа обстановка. Посочена е целта на извършената промяна и нарушените разпоредби. Изложени са причините, поради които проверката срещу Й. *** трябва да се прекрати – тя се провежда в условията на конфликт на интереси, тъй като заповедта за проверка е издадена от директора на ОД МВР Русе, който е подписал подменената заповед; срещу посочения директор тече дисциплинарна проверка; директорът на ОД МВР Русе не е орган по назначаването и не е дисциплинарно наказващ орган; всички относими доказателства, от значение за случая, установяващи фактическата обстановка по извършване на дисциплинарното нарушение от Й., са събрани от проверяващата комисия по Заповед № 8121К-4979/10.06.2022 г. (по проверката на директора на ОД МВР Русе). Направено е предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Й..

По делото е представена Докладна записка рег. № 8121р-14898/ 21.07.2022 г. на директора на ДЧР до министъра на вътрешните работи, в която отново се излагат данни за извършеното от Й. нарушение на служебните задължения, като се прави предложение министърът да издаде заповед за образуване на дисциплинарно дело. В докладната записка е разгледан и проблем със състава на дисциплинарния съвет поради ползването на отпуск както от редовен член на съвета, така и от един от резервните членове.

След запознаване с докладната записка на директора на ДЧР, министърът на вътрешните работи е постановил Заповед № 8121к-6767/21.07.2022 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу държавен служител в МВР. В мотивната част на заповедта са изложени установените нарушения, за които се твърди, че са извършени от Й.. Разпоредено е образуването на дисциплинарно дело, като в срок до 15.08.2022 г. дисциплинарният съвет следва да представи своето решение пред министъра.

С писмо рег. № 8121р-14932/21.07.2022 г. председателят на дисциплинарния съвет е отправил покана до неговите членове за заседание на 25.07.2022 г., като е обявен дневният ред относно запознаване със събраните доказателства. За  проведеното заседание е изготвен Протокол рег. № 8121р-15117/25.07.2022 г. В протокола са посочени състава на дисциплинарния съвет; дневния ред, по който е протекло заседанието; изслушан е изготвения доклад рег. № 8121р-15116/ 25.07.2022 г. от определения докладчик. Приети са следните решения: 1. Да не се изслушва Й.. 2. Изисканите от директора на ОД МВР Русе данни и информация са достатъчни и служат за изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение от служителя. 3. Следващото заседание за приемане на решение да се състои на 28.07.2022 г.

Видно от писмо вх. № 4790/29.11.2022 г. от ответника, и приложените към него доказателства, отделен протокол за 28.07.2022 г. на Дисциплинарния съвет в МВР не е съставян, а на проведеното на тази дата заседание на Дисциплинарния съвет в МВР е подписано решението на съвета относно образуваното срещу В.Й. дисциплинарно дело.

Налично между кориците на делото е Решение рег. № 8121р-15415/ 29.07.2022 г. на Дисциплинарния съвет в МВР относно образуваното дисциплинарно производство.  В мотивната част на решението е описана подробно приетата от този съвет фактическа обстановка; вътрешноведомствени и нормативни актове, които определят служебните задължения на Й.; подробно са установени действията и бездействията на началник сектор КАПОЧР при ОД МВР Русе; посочени са писмените доказателства, които съветът е разгледал и приел като такива. Прави се извод, че „ …в сектор КАПОЧР при ОДМВР - Русе не е създадена ефективна организация за контрол по спазване на Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Като причинно- следствена връзка от това, са настъпили вредни последици за документооборота на ОДМВР - Русе. Издадени са две заповеди на директора на ОДМВР - Русе, с различен предмет (съдържание), които са заведени деловодно с един и същ регистрационен номер – ЗЗ6з- 2220/15.09.2021 г. Констатира се и предаване на документи, без приемащия ги служител да се е подписал в тетрадка за отразяване на движението на документи - Приложение № 6 от Вътрешните правила. В личното служебно досие на А. Х.-Т., не е приложена заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. на директора на ОДМВР - Русе, с която е определена да замества В.Й., при нейното отсъствие на 16.09.2021 г.“  Посочено е, че Й., в качеството си на началник на сектор КАПОЧР в ОДМВР - Русе, през периода от 15.09.2021 г. до 27.09.2021 г. включително, в гр. Русе, в сградата на ОД МВР Русе, в установеното за нея работно време, чрез своите деяния (изразени чрез действия и бездействие) е допуснала общо девет нарушения (в идеална съвкупност) на служебните си задължения, като са посочени конкретно съответните нарушени разпоредби. Посочени са и кои вменени на Й. деяния не следва да се приемат за нарушения. Разгледани са конкретните срокове, които са относими във връзка с ангажирането на дисциплинарната отговорност на Й.. Аргументирана е тезата, че дисциплинарното производство може да бъде реализирано от административния секретар на МВР, поради надлежно делегиране на правомощия на последния. Във връзка с определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание са изложени съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината; обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на Й.. Дисциплинарният съвет, като е съобразил критериите за определяне вида и размера на наказанието и също така целта на закона (индивидуална и генерална превенция на наказанието), е взел решение да предложи на дисциплинарно наказващия орган да наложи на В.Й. дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл – отлагане на повишението в ранг с една година. Решението е прието единодушно от всички членове на съвета.

С Докладна записка рег. № 9121р-15416/29.07.2022 г. председателят на дисциплинарния съвет е информирал министъра на вътрешните работи за приетото решение - дисциплинарно наказващият орган на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл да наложи дисциплинарно наказание отлагане на повишението в ранг с една година за дисциплинарно нарушение, съставомерно по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения. Посочено е още, че съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения (т.е. кумулативно), да събере и оцени посочените от него доказателства. Посочено е още, че производството по търсене на дисциплинарна отговорност от В.Й. може да бъде проведено от административния секретар на МВР, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл и т. I от Заповед № 8121з-28/11.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, за възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебно правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на административния секретар на МВР. Изложени са доводи във връзка с процесуалните срокове и по-конкретно относно преклузивния двумесечен срок, установен от чл. 94, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание. Като начален момент е определен 29.06.2022 г. – денят, следващ този, в който министърът на вътрешните работи е уведомен с докладна записка per. № 8121р-13042/28.06.2022 г. по описа на МВР за това, че проверяващата комисия срещу друг ръководен служител е събрала доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от В.Й. и е предложила да бъде образувано дисциплинарно дело от Дисциплинарния съвет в МВР, а краен - 28.08.2022 г.

С Докладна записка рег. № 336р-19707/нечетлива дата (вероятно юли) 2022 г., „за“ директор ОД МВР Русе е докладвал на министъра на вътрешните работи относно извършените процесуални действия по проверката на Й. и е предложил образуване на дисциплинарно дело пред Дисциплинарния съвет на МВР, като към докладната са приложени всички събрани материали.

В административната преписка е представена Заповед № 8121з-970/ 04.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи за възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебното правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като в т. 1 на административния секретар на МВР са предоставени правомощия по налагане на предложеното за нарушението от Й. дисциплинарно наказание. С тази заповед се отменя предходната аналогична Заповед № 8121з-28/11.01.2022 г.

Директорът на ДЧР е сезирал административния секретар на МВР с Докладна записка рег. № 8121р-16254/12.08.2022 г. относно търсене на дисциплинарна отговорност от държавен служител в МВР, в която са описани предприетите действия за изясняване на допуснатите от Й. нарушения и действията на дисциплинарния съвет. Направени са няколко предложения към административния секретар: да се запознае с материалите по дисциплинарното дело; да бъде открита процедура по търсене на дисциплинарна отговорност на Й. и към последната да бъде отправена покана за изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения.

До В.Н.Й. е изпратена Покана рег. № 8121р-16256/ 12.08.2022 г. за запознаване с материалите по административната преписка, за изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В поканата подробно е описана приетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка; нарушенията, които е допуснала и които съставляват неизпълнение на служебните й задължения; дисциплинарното наказание, което се предвижда да й бъде наложено; дата, час и място на запознаване с материалите и отделно за изслушване, като след изслушването ще й бъде предоставен срок за писмени обяснения. Записано е предупреждение, че неявяването на Й. в определения срок на посоченото място, ще се счита като отказ по смисъла на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Поканата е връчена на лицето на 12.08.2022 г., което се установява и от писмо рег. № 336р-23350/12.08.2022 г. по описа на ОД МВР Русе.

Със Заявление рег. № 336р-23567/16.08.2022 г. Й. е поискала да й бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода 21.08.2022 г. – 05.09.2022 г.

Неявяването на Й. за изслушване на 16.08.2022 г. от дисциплинарно наказващия орган е документирано с Протокол рег. № 8121р–16434/16.08.2022 г., подписан от административния секретар на МВР и двама свидетели.

Във връзка с писмо рег. №8121р–16432/16.08.2022 г. на административния секретар на МВР, директорът на ОД МВР Русе с писмо рег. № 336р-29642/16.08.2022 г. е отговорил, че Й. се е позовала на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл да откаже да се яви на изслушване. Й. саморъчно е изписала основанието си за отказа за изслушване върху поканата.

Административният секретар на МВР на 23.08.2022 г. е положил резолюция „След като взех предвид критериите по чл. 91 от ЗДСл, определям наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл“ върху Докладна записка рег. № 8121р-16906/24.08.2022 г. на директора на ДЧР, с която е направено предложение дисциплинарно наказващият орган да вземе решение по отношение на ангажиране на дисциплинарната отговорност на Й..

В резултат на проведеното дисциплинарно производство, административния секретар на МВР, в качеството си на надлежно упълномощен дисциплинарно наказващ орган е постановил Заповед № 8121к-10268/24.08.2022 г., с която на В.Н.Й. като началник сектор КАПОЧР при ОД МВР Русе е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл – отлагане на повишението в ранг с една година. В мотивната част подробно са описани процесуалните действия, свързани с установяване на нарушението и събраните доказателства в тази връзка; деянията (действия и бездействия) на служителката, които в условията на идеална съвкупност представляват неизпълнение на служебните задължения и нарушените разпоредби и правни норми, както и проведената процедура  по налагане на дисциплинарното наказание. Указана е възможността и условията, при които постановения административен акт може да бъде обжалван от неговия адресат. Към 08.09.2022 г., видно от писмо рег. № 336р-25868 на ОД МВР Русе заповедта не е връчена на Й., тъй като същата освен че е била в този период в платен годишен отпуск, е временно нетрудоспособна за периода 05.09.2022 г. – 03.10.2022 г. съгласно представен болничен лист. Видно от приложеният екземпляр към писмо рег. № 336з-26271/12.09.2022 г. на директора на ОД МВР Русе до директора на ДЧР, заповедта е връчена на Й. на 09.09.2022 г. 

Недоволна от така постановената заповед, Й. обжалва същата в настоящото производство с бланкетни възражения – твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, като счита, че не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения.

С Разпореждане от 27.09.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С молба вх. № 4579/15.11.2022 г. процесуалният представител на ответника е поискал да се даде ход на делото в негово отсъствие, изразил е становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и е представил подробни писмени бележки.

С молба вх. № 4593/16.11.2022 г., чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, жалбоподателката въведа следното твърдение: „Не твърдим, че процесната Заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на изискуемата от закона писмена форма.“ Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Й., а именно изтекъл срок за налагане на дисциплинарно наказание и проведено дисциплинарно производство от некомпетентен орган (в противоречие с цитираната фраза), като тези нарушения водят до неправилно приложение на материалния закон. Повтаря се вече релевираното в първоначалната жалба възражение, че заповедта е несъответна на целта на закона.

С молба вх. № 393/30.01.2023 г. процесуалният представител на ответника е поискал второто по ред съдебно заседание да се гледа в негово отсъствие, изразил е становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира при решаване на делото съдът задължително са вземе предвид вече представените от ответника писмени бележки.

С молба – становище вх. № 445/01.02.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателката е поискал да се даде ход на делото в негово отсъствие, изразил е становище по приемане на доказателствата и становище по съществото на спора. Сочи като съществени нарушения на административнопроизводствените правила изтичането на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание на Й. и оспорва заповедта на министъра на вътрешните работи относно определяне състава на Дисциплинарния съвет при МВР. Твърди неправилно приложение на материалния закон като излага съображения във връзка с всяко едно от деянията, които са посочени в процесната заповед и които в съвкупност представляват неизпълнение на служебните задължения от Й., като едновременно с това оспорва посочените като нарушени разпоредби.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

На първо място съдът е задължен да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Не се спори между страните, че процесната Заповед № 8121к-10268/24.08.2022 г. е издадена от компетентен орган - ИД административен секретар на МВР.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от закона дава възможност за делегиране на правомощия по служебното правоотношение от органа по назначаването на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 (уволнение).

В процесния случай органът-издател на оспорения индивидуален административен акт разполага с материална и териториална компетентност. Такава е налице по силата на изпълняваната длъжност – административен секретар на МВР. Съдът вече посочи, че в административната преписка е представена Заповед № 8121з-970/04.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи за възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебното правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като в т. 1 на административния секретар на МВР са предоставени правомощия по налагане на предложеното за нарушението от Й. дисциплинарно наказание. С тази заповед се отменя предходната аналогична Заповед № 8121з-28/11.01.2022 г. В хода на съдебното дирене, с писмо вх. № 4790/ 29.11.2022 г. ответникът представи допълнителни доказателства относно компетентността на административния орган. Със Заповед № 8121К-10027/ 16.08.2022 г. министърът на вътрешните работи е заповядал изпълнението на служебните задължения на незаетата длъжност - Административен секретар на МВР да се осъществява от държавния служител Лилия Пламенова Бочева - директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, МВР, при условията на вътрешно съвместителство до назначаване на служител, но не по-късно от 16.02.2023 г., считано от 16.08.2022 г. Другата представена Заповед № 8121К-11736/30.09.2022 г. за временното преназначаване на Бочева на длъжността административен секретар на МВР за срок от 4 години е неотносима за процесния казус, тъй като тя е постановена след издаване на заповедта за дисциплинарно наказание на Й.. Административният секретар, по силата на възлагането, придобива качеството на дисциплинарно наказващ орган – чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, в чиито правомощия е налагането на дисциплинарното наказание от вида на процесното.

ЗДСл въвежда специални изисквания относно съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, като е спазен общия принцип на чл. 59, ал. 2 от АПК за писмена форма. Съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се определя от чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Процесната заповед е мотивирана и в нея са посочени двете имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;  дата на издаването;  трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Съдът установи, че съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 от ЗДСл се изисква изписването на трите имена на дисциплинарно наказващия орган, но в конкретния случай е изписано само името и фамилията на административния секретар на МВР. Този съдебен състав счита нарушението за незначително и намира, че същото не влияе върху изхода на съдебния спор. От фактическа страна е представено описание на нарушението, което Й. е извършила (като съвкупност от различни неправомерни деяния), като са посочени подробно събраните доказателства (л. 6 от заповедта), които подкрепят тезата на ответника. Посочени са нормативни и вътрешнослужебни актове, които определят кръга на служебните задължения на Й.. За всяко установено деяние е посочено както фактическото, така и правното основание. Във връзка с определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са изложени подробни съображения относно предвидените в чл. 91, ал. 1 фактори, които подлежат на съобразяване: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Съдът счита, че не са налице нарушения във формата на акта, които да обуславят неговата отмяна.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирани в Глава пета Отличия. Служебна отговорност, Раздел ІІ Дисциплинарна отговорност на ЗДСл.

В жалбата, с която съдът е сезиран, не се сочат нарушения на административнопроизводствените правила. За първи път подобни твърдения са въведени в Молба вх. № 4593/16.11.2022 г. от процесуалния представител на жалбоподателката. Впоследствие същите са изложени отново и са доразвити като теза в молба – становище вх. № 445/01.02.2023 г., както следва:

Основното нарушение на административнопроизводствените правила, което жалбоподателката счита за изключително съществено е, че при издаване на заповедта не е спазен преклузивният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Направено е изявление, че орган по назначаването по отношение на Й. е министърът на вътрешните работи на основание чл. 6, ал. 1 от ЗДСл и чл. 33, т. 9 от ЗМВР и именно той е компетентен да наложи и дисциплинарното наказание. Сочи се, че министърът е възложил със своя Заповед № 8121з-255/04.03.2022 г. на Дирекция „Инспекторат“ към МВР да извърши проверка във връзка с постъпили данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина в ОД МВР Русе. Посочената проверка е приключила с Доклад рег. № 4575р-770/ 15.04.2022 г., в който по идентичен начин, като в процесната заповед са описани твърдяните дисциплинарни нарушения. Сочи се още, че министърът е бил длъжен да наложи дисциплинарното наказание, а вместо това е решил да инициира производство пред Дисциплинарния съвет със Заповед № 8121К- 6767/21.07.2022 г. Според Й. това се е наложило, защото вече е бил пропуснат срока по чл. 94, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно.

Съгласно вече цитираната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието откриване на нарушението, но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото - извършителят на нарушението; деянието (едно или няколко), чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. От вече изложените мотиви относно компетентността на органа, издал обжалваната заповед, се установява, че дисциплинарно наказващ орган не е министъра на вътрешните работи, а в условията на делегация това е административният секретар на МВР, на който със Заповед № 8121з-970/04.08.2022 г. е възложено в т. I да упражнява правомощията на органа по назначаването за служителите от категорията ан Й.. Следователно, дисциплинарно наказващ орган, който в двумесечен срок от откриването на нарушението следва да проведе и приключи дисциплинарно производство срещу жалбоподателя е административният секретар на МВР. Именно затова, независимо, че дисциплинарното дело е образувано по разпореждане на министъра, срока за налагане на наказание ще започне да тече от момента, в който е сезиран дисциплинарно наказващия орган – административния секретар, като в случая това е станало с Докладна записка рег. № 8121р-16254/12.08.2022 г. на директора на ДЧР. От този момент  дисциплинарно наказващият орган разполага с информация и доказателства  за съществуващо и извършено нарушение, което е напълно индивидуализирано по своя характер, субект на извършване и последици. Няма значение, че тази докладна е била съставена в резултат на извършена проверка по сигнал и впоследствие по заповед на министъра, след като административният секретар е бил уведомен за нейните резултати и е поставил като резолюция за това. В случаите, когато съществува делегиране на правомощия по чл. 6, ал. 2 дисциплинарно наказващият орган се оказва единствено лицето, на което е делегирано това правомощие и той е лицето, което следва да проведе процедурата по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл в законоустановения срок. По-ранното или по-късното запознаване на министъра на вътрешните работи с установените резултати не променя по никакъв начин обстоятелството, че административният секретар, като дисциплинарно наказващ орган, е разполагал с всички необходими данни, свързани с извършителя, деянието и последиците му едва след запознаване с посочената докладна записка и това е датата на която нарушението се приема за открито.  Следователно, обратно на твърдението на жалбоподателката, срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл не е изтекъл и наказанието е наложено в предвидения от закона срок.

Като друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила се сочи, че дисциплинарното производство е проведено от некомпетентен орган, като се прави позоваване на съдържанието на Заповед № 8121з-350/ 25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 95 от ЗДСл е сформиран състав на дисциплинарния съвет и са определени и правилата за неговата работа. Посочено е още, че видно от раздел III. т. 1 от цитираната заповед този съвет образува и разглежда дела на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които може да бъде наложено дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 4 (понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година) и т. 5 (уволнение). Сочат се и пороци при формиране на състава на дисциплинарния съвет. Съдът е съгласен, че действително дисциплинарен съвет е необходимо да функционира не при всички възможни за налагане дисциплинарни наказания на държавните служители, а само при посочени в закона случаи – тези по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5. Но ако е издадена заповед за образуване на дисциплинарно дело и регламентиране дейността на дисциплинарния съвет, то е напълно възможно, органът сторил това, да е имал предвид налагането именно на наказания по т. 4 или по т. 5 от чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, а впоследствие, след извършените процесуални действия от дисциплинарния съвет да е установено, че следва да се наложи наказание по т. 3. Дори да се приеме, че още при постановяване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство се е предвиждало посоченото наказание по т. 3, не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като провеждането на подобно производство е по-благоприятно за служителя – при него в пълна степен се гарантира правото на защита на служителя и установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдението, че този служител е извършил нарушение.

Въведено е оплакване и срещу състава на дисциплинарния съвет, като се сочи, че заповедта, с която той е формиран, е порочна. Съдът намира за необходимо да посочи, че по този въпрос, във връзка с направено искане от жалбоподателката за събиране на доказателства, се е произнесъл в първото по делото съдебно заседание на 17.11.2022 г. с протоколно определение, в което е посочил следното: „Относно искането съдът да задължи ответника да представи отменени заповеди във връзка с преценка на законосъобразността на Заповед № 8121з-350/25.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, съдът намира същото за недопустимо, тъй като на практика се иска събиране на доказателства с цел провеждане на инцидентен контрол върху административен акт в хода на обжалването на друг административен акт, което е недопустимо. Цитираната заповед, с която се създава дисциплинарен съвет е административен акт и подлежи на самостоятелен контрол, който не може да бъде предмет на настоящото производство.“

Независимо от факта, че провеждането на дисциплинарно дело не е било необходимо, след като то е проведено, съдът трябва да изследва неговата законосъобразност. Министърът е преценил, че следва да издаде заповед за образуване на дисциплинарно производство, като в него вземат участие членовете на дисциплинарния съвет и се произнесат с решение по образуваното дисциплинарно дело. Съдът вече посочи, че съставът на дисциплинарния съвет е формиран с други индивидуални административни актове (заповеди), различни от обжалваната в настоящото производство, които не подлежат на инцидентен съдебен контрол. Дисциплинарния съвет е събирал доказателствата, които са били необходими и относими във връзка с дисциплинарното дело; изяснил е фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение; провел е заседание; приел е, че не е налице необходимост от изслушването на Й.; произнесъл се е решение, с което предлага на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание на Й. по чл. 90, ал. 1, т. 3 - отлагане на повишението в ранг с една година. За взетото решение е информиран министъра, а впоследствие и органа, който за Й. е дисциплинарно наказващ – административния секретар на МВР. Изпратена е покана до Й. да се яви при дисциплинарно наказващия орган за запознаване с материалите по делото и за даване на обяснения, но от събраните доказателства е видно, че самата тя се е позовала на правото си да откаже да даде обяснения, предвидено в чл. 93, ал. 3 от ЗДСл, като неявяването на същата е документирано с протокол.

По изложените причини съдът намира, че обжалваната заповед е постановена при редовно проведено дисциплинарно производство и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Съдът установява, че обжалваният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон по следните причини:

Не се спори между страните, че В.Н.Й. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за която е приложим статута на държавен служител, регламентиран от ЗДСл (чл. 142, ал. 4 от ЗМВР) и която към момента на постановяване на обжалваната заповед е заемала длъжността началник сектор КАПОЧР в ОД МВР Русе. Спори се дали Й. в периода 15.09.2021 г. – 27.09.2021 г. е извършила общо девет неправомерни деяния, които в идеална съвкупност представляват неизпълнение на служебните й задължения, поради което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл - отлагане на повишението в ранг с една година.

Защитната теза на Й. е изградена върху твърденията, че освен съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като тя не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения. Ответникът защитава обратната теза – Й. е извършила дисциплинарно нарушение под формата на неизпълнение на служебните си задължения, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

Съдът счита, че следва да подкрепи тезата на ответника в настоящото производство, тъй като приема за надлежно доказани твърдяните от него нарушения, извършени от Й. по следните причини:

От вече установената от съда фактическа обстановка не се спори по следните факти:

#       Й. е изготвила Заповед рег. № 336з-1759/20.07.2021 г., с която се възлага проверка на постъпилия сигнал за полицейско насилие и се определя състава на комисията за проверка.

#       На Й. в качеството на началник сектор КАПОЧР (човешки ресурси) е известно, че председателят на тази комисия е в дългосрочен отпуск по болест, но тя не е предприела мерки за уведомяване на директора на ОД МВР Русе и за издаване на заповед за промяна в състава на комисията.

#       Проверката е продължила и е извършена от другите членове на комисията, без да е определен нов председател.

#       Доклада от проверката е регистриран деловодно само в Първо РУ ОД МВР Русе.

#       Първоначално определения председател К. е имал заместник на длъжността, която заема – началник на отдел КП (А. К.), без това да  означава, че К. поема автоматично функциите на замествания като председател на комисията.

#       За първи път във времето въпроса относно неопределянето на друг председател на посочената комисия възниква, когато системния оператор В. К. (тя и секретар на сектор КАПОЧР) обръща внимание на директора на ОД МВР Русе, че председателя на комисията не е изпълнявал задълженията си в това си качество, защото е в отпуск по болест.

#       И. Т., в качеството си на началник отдел „Административен“ ОД МВР Русе, е изразила становище за недопустимост без промяна в заповедта за проверката относно състава на комисията докладът от проверката да бъде разписан от друго лице, независимо от факта, че то изпълнява функциите на началник отдел КП.

#       И. Т. е дала становище, че в доклада изрично следва да се посочи продължителното отсъствие на председателя на комисията и този доклад да бъде подписан само от членовете на комисията.

#       След изразените становища от Т., директорът на ОД МВР Русе е провел подобен разговор и с В.Й..

#       След посочения проведен разговор с директора, В.Й. е уведомила К., че е необходимо да го включи като председател на комисията.

#       Й. е изготвила проект на заповед за заместване на К. от К. в комисията за проверка.

#       Не е установено кога директорът на ОД МВР Русе е подписал изготвяният проект на заповед.

#       В ЦАИСДО са регистрирани две заповеди с един и същи регистрационен номер № 336з-2220/15.09.2021 г. Първата заповед е била със съдържание относно заместването на Й. от А. Х. – Т. на 16.09.2021 г. поради отсъствието на Й., а с втората заповед се определя нов председател на комисията за проверка на сигнала за полицейско насилие.

#       Данните за регистрацията на първата и втората заповед и лицата, които са извършили същата в ЦАИСДО, които съдът вече посочи.

#       Хартиеният вариант на първата заповед е унищожен, предоставено е само копие от А. Х. – Т..

#       Не може да бъде установено кой и кога е връчил заповедта за заместване на К..

#       На другите членове на комисията заповедта за заместване не е връчена и те не са уведомени за заместването.

#       К. се е разписал върху доклада от проверката върху забелени с белило имена и специфична длъжност на предходния председател на комисията.

Спори се доколко действията и бездействията, които Й. е извършила в периода 15.09.2021 г. – 27.09.2021 г. във връзка с издаване на нова заповед, регистрирана с вече съществуващ номер, представляват неизпълнение на служебните задължения. За целта следва да се изяснят какви са служебните задължения на Й. във връзка със заеманата от нея ръководна длъжност – началник сектор КАПОЧР и къде същите са разписани, а именно:

1. Длъжностна характеристика per. № ЗЗ6р-10816/05.05.2020 г. за длъжността началник на сектор КАПОЧР при ОД МВР Русе, подписана от Й. на 11.04.2020 г. и по-специално следните текстове:

„т. 5.1. Организира ... контролира и... дейността на сектора и носи отговорност за изпълнението на конкретните задачи, поставени от ръководството.

т. 5.5. Организира, координира и участва в изготвянето на проекти на административни актове и други документи за организиране и оптимизиране на дейността.

т. 5.6. Организира деловодното обслужване в ОД МВР Русе.

т. 5.15. Организира и координира дейностите по приемането, регистрирането, обработването, изпращането по компетентност, проверките, контрола на сроковете и съхранението на получените сигнали, предложения, жалби и заявления, адресирани до ръководството на ОД МВР Русе и обобщаването и анализирането на информацията за тях.

т. 5 26. Контролира изпълнението на задачите от служителите на сектора.

т. 5.27. При възникнали проблеми и пропуски в дейността на сектора, в рамките на предоставените правомощия взема решения или предлага мерки за отстраняването им.

т. 5.38. Изпълнява и други задачи, възложени му от служебното ръководство, в рамките на неговата компетентност.“

2. Инструкция № 81213-532/09.09.2014 г. за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите от МВР (с последващи изменения и допълнения) – по отношение на задълженията, разписани в чл. 6, ал. 4 и Трети раздел относно прилагането на материали в досиетата, свързани с преминаването на службата, в това число и на заповеди.

3. Вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Министерството на вътрешните работи при използването на Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“ (Вътрешни правила), утвърдени със Заповед № Із-2493/03.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи (с последващи изменения и допълнения) по отношение на задълженията, визирани в чл. 6, ал. 1 съгласно който дейностите по чл. 4, ал. 2 (включително и приемане, регистриране, разпределяне, насочване и изпращане на документи, съхранението им и др.) се осъществяват от оправомощени служители, а контрол върху дейността им се упражнява от техните ръководители. В ЦАИСДО се регистрира преписка като системата автоматично генерира уникален идентификатор на преписката, който съвпада с УРИ на иницииращия документ и класира неговия екземпляр № 1 в официалния раздел на преписката (чл. 16, ал. 1).

4. Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР (ВПДОМВР), утвърдени със Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи (с последващи изменения и допълнения) по отношение на задълженията, както следва:

4.1. чл. 2, ал. 1 е дадено определение на понятието документооборот, което понятие включва и унищожаването на документи по установен ред.

4.2. чл. 4 е посочено какво включва дейността на деловодствата и регистратурите.

4.3. чл. 17, ал. 1 – ръководителите контролират точното спазване на правилата от подчинените им служители.

4.4. чл. 17, ал. 3 – ръководителите контролират правилното и срочното изпълнение на задачите.

4.5. чл. 18, ал. 1 – служителите са длъжни да спазват реда за осъществяване на документооборота, включително „1. да приемат/предават всички документи и входяща кореспонденция само чрез деловодството/регистратурата на структурата; 2. да не предават директно документи и/или материали, без да е отразено тяхното движение в деловодството... 3. да не допускат движение на нерегистрирана корес­понденция, а ако е получена такава на ръка или по друг начин, да се предава незабавно за ре­гистрация ...“

4.6. чл. 20 - ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР и на звената в тях, самостоятелно организират вътрешен конт­рол върху документооборота за изпълнение на задачите и носят отговорност за това

4.7. чл. 31, ал. 1, т. 1 определя видове документи по форма и съдържание, като заповедите са определят за организационно – разпоредителни документи.

4.8. чл. 36, ал. 1 – процедура за изготвяне на заповеди - в единст­вен екземпляр, отпечатват се едностранно, съгласуват се на гърба на последна страница и се предоставят за подписване на компетентното длъжностно лице.

4.9. чл. 49, ал. 1 - след докладването им документите се изпращат/предават от деловодството за изпълнение, като с оглед ал. 3 и ал. 4 от същия акт, изпращането и предаване­то на документи от едно звено в друго се извършва единствено чрез деловодството за отразява­не на движението му към новия получател, като предаването на изпълнителите се извършва срещу подпис в тетрадка за отразяване на движението на документите - Приложение № 6.

4.10. чл. 50 – ред на движене на изходящи и вътрешни документи - изготвяне, съгласуване, подписване; предаване на подписаните документи за регистриране, заедно с преписката, ако такава е формирана; приемане и деловодна обработка на изходящите и вътрешните документи; подготовка за изпращане и изпращане, и отбелязване на изпълнението на задачите.

5. Заповед № 336з-1512/31.08.2017 г. на директора на ОД МВР Русе за стриктен контрол от ръководителите на всички структурни звена за спазване на организацията на документооборота в ОД МВР Русе. Тези ръководители следва да:

5.1. т. 1 – осъществяват контрол за спазване на  вътрешните правила за документооборота в ОД МВР Русе.

5.2. т. 6 - осъществяват контрол при изпълнение на задачите от подчинените им служители, който включва контрол по същество на решаваните въпроси, на формата и на срока за изпълнение

5.3. т. 7 - създадат организация при дългосрочно отсъствие на служител, изпълняващ конкретна задача, своевременно да бъде определян заместник.

6. Заповед № 336з-1539/05.09.2017 г. на директора на ОД МВР Русе относно персонални задължения на началник сектор КАПОЧР:

6.1. Своевременното под­готвяне за доклад на входящата кореспонденция на директора на ОД МВР Русе.

6.2. Регист­рирането и деловодната обработка на докладваните изходящи и вътрешни документи от деловодствата/регистратурите.

7. Заповед № 336з-1935/03.10.2018 г. на директора на ОД МВР Русе относно организиране на контрол върху документооборота за изпълнение на задачите, като поименно са определени служителите Т. Б. Д. (системен оператор), А. И. Т. – Х. (старши експерт в сектор КАПОЧР) и Д. И. Ц. (системен оператор). Контролът върху дейността на тези служители е възложен на началник сектор КАПОЧР.

8. Заповед № 336з-2709/18.11.2019 г. на директора на ОД МВР Русе за утвърждаване на Указания per. № 336р-27602/18.11.2019 г. за прилагане на Правилата за организация на работа в МВР с предложенията и сигналите от структурните звена на ОД МВР Русе…, като контролът е възложен на началник сектор КАПОЧР.

Установени неправомерни деяния, допуснати от Й. в качеството й на ръководен служител, които хронологично изложени са:

І. На 15.09.221 г. Й. е допуснала системния оператор (КАО) в сектор КАПОЧР И. Т. да предаде на ръка Заповед № ЗЗбз-2220/ 15.09.2021 г.  относно нейното заместване на 16.09.2021 г. от А. Х. – Т. на посочената служителка, вместо да бъде записана в тетрадка за отразяване на движението на документите (Приложение № 6), което е нарушение на  чл. 49, ал. 4  от ВПДОМВР. Касае се за първата заповед, регистрирана с този номер. В молбата-становище жалбоподателката се позовава на нормите на чл. 59, ал. 1 от Вътрешните правила, която допуска изпращането на документи по електронна поща и на чл. 62, с който се регламентира редът за изпращане на заповеди на ръководството на МВР до служителите, които имат поименна електронна поща, като е посочено, че това е възможно само за някои структури. Когато изпращането става по електронна поща, чл. 49, ал. 4 от Вътрешните правила е неприложим и няма отразяване на движението на документа по Приложение № 6. Посочено е, че „…проверката за това действие е била извършена след 6 месеца, а архивът на входящи/изходящи документи в електронните пощи се съхранява за период не по-дълъг от 3 месеца, то считам, че проверяващата комисия не е изследвала задълбочено начина на изпращане на заповед рег.№ 336з-2220/15.09.2021 г., поради което няма как да бъде доказано дали този документ не е бил изпратен до адресатите по електронна поща, а твърдението в Заповедтта за наказание в противната насока се явява неоснователно и недоказано“. Възражението е неоснователно. Ако посочената заповед е била връчена на  заместващата служителка Х. – Т. тя е щяла да даде писмени обяснения в този смисъл, което не е сторено. Отделно от това безспорно се установява, че посочената служителка представя копие на оригиналната заповед за сведение. В Сведение рег. № 4575в-37/21.03.2022 г. до министъра на вътрешните работи Х. – Т. собственоръчно категорично е заявила, че на 16.09.2021 г. е замествала Й., като прилага копие от заповед за заместване и прави изявление, че не знае да е издавана втора заповед под същия номер, но с различно съдържание. Към сведението е приложено копие на заповедта, подписано от директора на ОД МВР Русе и подпечатана с печат на същото учреждение. В Сведение рег. № 336р-10138/06.04.2022 г. Х. – Т. отново потвърждава, че е замествала Й. на посочената дата. Съдът държи да отбележи още нещо: Дейността на държавната администрация е непрекъсваема и във всеки един момент от времето нейното функциониране следва да бъде осигурено от гледна точка на персоналния субстрат. Вече се доказа, че част от  служебните задължения на Й. са свързани с всички дейности относно човешките ресурси, включително с изготвянето на заповеди за отпуск и на заповеди за заместване. Ако Й. твърди, че за нейното отсъствие поради платен годишен отпуск на 16.09.2021 г. тя не е изготвила заповед за заместването си, то тогава Й. отново е в нарушение на служебните си задължения, които съдът посочи.

ІІ. На 15.09.221 г. Й. е допуснала посочената служителка И. Т. да не приложи в раздел трети от личните кадрови досиета на Й. и Х.-Т. Заповед № 336з-2220/15.09.2021 г. (относно заместването на първата от втората) и също така тези заповеди да не бъдат описани в описите към съответния раздел, което е нарушение на чл. 6, ал. 4 и чл. 7 от вече цитираната Инструкция № 8121з-532/09.09.2014 г. Възражението на жалбоподателката е, че в чл. 8 от Инструкцията е посочено от кого се водят и съхраняват личните кадрови дела (ЛКД), като в т. 3 е посочено, че за всички останали служители (без ръководните длъжности) – от звената „Човешки ресурси“ по месторабота. Твърди, че в т. 5.23. от длъжностната й характеристика е вменено задължение само да осъществява контрол по съхраняването и ползването на ЛКД/служебни досиета и АЛКД/архивни служебни досиета на служителите. Счита, че като началник сектор КАПОЧР „…нито има задължение, нито има възможност да контролира воденето на личните кадрови дела на служителите, т.е. дали конкретна заповед е отложена в дадено кадрово дело, дали тя е била записана или не, не може да се счита за отговорност на същия, още повече, че редът за запознаване с ЛКД е с разрешение на директор, а нищо към този момент не е налагало такова, което прави несъстоятелно твърдението за осъществено дисциплинарно нарушение, извършено по описания в Заповедтта начин.“ Съдът намира така направеното оплакване за противоречащо на приложимия нормативен акт, какъвто безспорно е цитираната инструкция. В текста на цитираната от жалбоподателката разпоредба на чл. 8, ал. 3 изрично е включен глаголът „водят“ и след това е употребен глаголът „съхраняват“. При граматическо тълкуване под „водят“ следва да се разбира проследяването  на всички дейности с ЛКД, включително какви документи се прилагат към ЛКД. Жалбоподателката не е разгледала тази функция и е пропуснала да изложи съображения във връзка с нея. Това задължение на началник сектор КАПОЧР (човешки ресурси) за водене на ЛКД, вменено от нормативен акт, не противоречи по никакъв начин на задълженията й по длъжностна характеристика (т. 5.23.). Вмененото задължение по посочената т. 5.23 от длъжностната характеристика не може да дерогира по никакъв начин нормативно определеното задължение за водене на ЛКД. Й. излага съображения относно реда за запознаване с ЛКД. Съдът не установи нито фактически, нито правно основание да се търси дисциплинарна отговорност на Й. за нарушение на реда за запознаване с ЛКД, така че изложените във връзка с този ред оплаквания са ирелевантни.

ІІІ. Неизвестно кога Й. е допуснала хартиеният оригинал (единствен екземпляр) на Заповед № 336з-2220, действително издадена на 15.09.2021 г. да бъде унищожена по ред, различен от установения, което е нарушение във връзка с чл. 2, ал. 1 от Вътрешните правила, и което води до препятстване на контрола върху действията, извършени от нея. В молбата – становище подробно са описани фактическите действия в тази връзка. Въвежда се твърдение, че не може да се докаже факта на унищожаване на оригинала на заповедта за заместване именно от Й., защото Х. – Т. в деня на заместването 16.09.2021 г. не била подписала нито един документ. Позовава се на факта, че системните оператори имат право да извършват и действително извършват корекции на данни относно анотацията и движението на вече регистрирани документи. Сочи се още, че „…в своето сведение А. К. твърди, че се е запознал с материалите от проверката и е подписал доклада след изпращането му, като към материалите е била приложена и заповед № ЗЗбз- 2220/15.09.2021 г. за изменение на заповед № ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. и включването му като нов председател на проверяващата комисия.“. Според Й., по този начин се оборва извода на ДНО, че тя е унищожила хартиения екземпляр на заповедта за заместване. Съдът не е съгласен с така изложените твърдения. На първо място не е ясно защо ако Й. не е отсъствала на 16.09.2021 г. е подала заявление за ползване на един ден платен годишен отпуск и той й е разрешен от директора на ОД МВР Русе. След като жалбоподателката е на ръководна длъжност, то при нейно отсъствие задължително се определя заместник. Следва задължително да се отбележи, че Й. само твърди, че няма заповед за заместване, но по никакъв начин не заявява, че на 16.09.2021 г. тя е била на работа и затова няма заповед за заместване. Изрично в нейното Сведение рег. № 336р-10406/08.04.2022 до министъра на вътрешните работи посочва, че не си спомня дали при отсъствието й на 16.09.2021 г. е замествана и от кого. Твърди се, че не тя е унищожила заповедта. Ако заместващата служителка разполага с копие от заповедта (независимо от начина на връчване), то и замествания също разполага с такова копие. По силата на властническите си пълномощия, Й. е разполагала с достъп до оригинала и по този начин е имала възможност да извършва всякакви действия с него. Не е съобразила факта, че копие от заповедта може да е останало при заместващата я служителка. Действително, може на 16.09.2021 г. Х. – Т. да не е подписала нито един документ, но това е напълно реална ситуация, при която е възможно да не е постъпил/създаден документ, за който се изисква нейния подпис в качеството й на заместник. Й. не въвежда твърдение например, че има процедури, при които ежедневно задължително се създават/получават документи, изискващи нейния подпис. Относно подписването на заповедта за определяне на нов председател на комисията: Очевидно е, че К. е подписал заповед за заместване с дата 15.09.2021 г. по причина, че друга заповед за заместване на председателя на комисията за проверка на сигнала за полицейско насилие не е създавана. В Сведение рег. № 4575в-46//21.03.2022 г. К. посочва,, че официално замества К. със заповед за заместване на заеманата от последния длъжност от 13.09.2021 г. Дори да се приеме, че още на 15.09.2021 г. Й. е изготвила надлежен проект за заместването на К. в комисията (а това не е така!), съдът отново установява нарушение. В приложените по делото доказателства се твърди, че почти веднага след определянето му за председател на комисията, Павлин К. е излязъл в отпуск по болест без да се посочва точна дата. Независимо от датата на посоченото събитие, в кръга на служебните задължения на Й. е да осигури нормалното протичане на проверката по сигнала и същата е следвало незабавно да изготви заповед за заместване. Макар и неизвестно за какъв точно период, който обаче е определяем – от датата на излизане в отпуск по болест на К. до датата на издаване на заповедта за заместване (15.09.2021 г. ако се приеме за достоверна, а това не е така!) комисията е работила без председател, което е недопустимо и което е неизпълнение на служебните задължения на Й.. Съдът посочи фактите, по които не се спори – служителката Костадинова е обърнала внимание на директора, че доклада от проверката не е подписан от председателя на комисията. Безспорно се доказва, че разговорът на директора с В.Й. за изготвяне на проект на заповед за нов председател на комисията се е провел след разговора с Костадинова и след разговора с И. Т.. Служителката Костадинова е представила доклада пред директора и това е могло да се случи най-рано на 17.09.2021 г., ако се приеме, че незабавно след регистрацията си на същата дата в Първо РУ той е бил предаден в ОД МВР Русе. Няма как заповедта за заместване да е издадена на 15.09.2021 г., а в доклада, регистриран само в Първо РУ Русе на 17.09.2021 г. да е посочен предходния председател на комисията. Налице е и друго нарушение от страна на Й. – дори да се приеме, че заповедта за заместване е издадена редовно на 15.09.2021 г. (а това не е така!), Й. не е уведомила по надлежен ред останалите членове на комисията, което е следвало да стори. В случая без значение е дали Т. Д. (системния оператор, извършил корекциите на 27.09.2021 г.) е произнесла пред И. Т. фразата „Тази заповед вече не съществува“.

ІV. Неизвестно кога, но не по-рано от 17.09.2021 г., Й. е допуснала доклад per. № 1882р-14946/2021 г. по описа на Първо РУ - Русе да постъпи в ОД МВР Русе, без същият и приложенията към него да бъдат вписани в дневника за входяща кореспонденция на ОД МВР Русе. Съдът счита, че по тази причина докладът е без регистрационен номер и е достигнал като кореспонденция до директора на ОД МВР Русе в нарушение на всички правила за документооборота на МВР и на ОД МВР Русе. Съдът счита нарушението за доказано, тъй като контрола върху действията на системните оператори изрично е възложен на началника на сектор КАПОЧР с вътрешна заповед.

V. На 27.09.221 г. Й. е допуснала друг вътрешнослужебен документ (заповед на директора на ОД МВР Русе, с която се определя нов председател на проверяваща комисия по сигнала за полицейско насилие, поради продължително отсъствие на първоначално определения) да бъде регистриран с вече съществуващ номер, но с различно съдържание. Новата заповед е регистрирана с № 336р-2220/15.09.2022 г. със съдържание за определяне на нов председател, като е заличено съдържанието на предходната заповед – за заместването на Й. на 16.09.2021 г. от Х.-Т.. Съдът прима, че е налице нарушение на Вътрешните правила, във връзка с чл. 2, ал. 1 относно документооборота, което е надлежно доказано, тъй като контрола върху дейността на поименно посочени служители (включително и Т. Д.) е възложен на Й. със специална заповед на директора на ОД МВР Русе.

VІ. Неизвестно кога Й. (предполагаема дата 27.09.2021 г.) е допуснала новорегистрираната Заповед № 336р-2220/15.09.2021 г. да не бъде връчена по установения ред на изпълнителите – новоопределения председател и членовете на комисията, което е нарушение на  чл. 49, ал. 4  от ВПДОМВР. Съдът вече изложи мотиви относно твърдението, че втората заповед с дата 15.09.2021 г. е подписана от К. на същата дата. За съда остава неясно, защо относно това нарушение Й. не е направила възражение, че е заповедта е връчена по електронен път. Очевидно е, че ако имаше заповед за заместване, в доклада щеше да е записан като председател на комисията К., а не предходния председател К..

VІІ. На 15.09.221 г. Й. е допуснала първоначално издадената Заповед № 336з-2220/15.09.2022 г. (оригинал) да не бъде отложен в КД - 02, под № 105, генериран от ЦАИСДО, при регистрирането й и последващото й архивиране на 15.09.2021 г., което е нарушение на чл. 50 във връзка с чл. 2, ал. 1 от Вътрешните правила. Съдът намира нарушението за доказано, защото именно на Й. е възложен контрола върху тази дейност.

VІІІ. Неизвестно кога Й. (предполагаема дата 27.09.2021 г.) е допуснала новорегистрираната Заповед № 336р-2220/15.09.2021 г. да бъде погрешно приложена от Т. Д. - системен оператор (КАО) в сектор КАПОЧР към КД, към което няма отношение, а именно КД 02 - „Трудови договори, допълнителни споразумения, заповед за прекратяване на трудови правоотношения, граждански договори“. Съдът вече посочи, че контролът върху дейността на системните оператори (каквато длъжност заема Д.) е възложен с вътрешна заповед именно на началник сектор КАПОЧР.

ІХ. Неизвестно кога Й. (предполагаема дата 27.09.2021 г.) е допуснала вече посочената служителка Т. Д. неправомерно да извърши действия и нанесе поправки в информацията за първоначално регистрираната Заповед № 336р-2220/15.09.2021 г., с което е нарушила Вътрешните правила. Съдът намира, че Д. е извършила корекциите именно във връзка с изготвения от Й. проект на втора заповед (за новия председател на комисията) по указания на Й.. Липсва каквато и да е логика, Д. в първия ден (27.09.2021 г., понеделник) при завръщането си след двуседмичен платен годишен отпуск да се заеме да коригира грешки, допуснати на 15.09.2021 г. Ако се приеме, че това все пак е така (което не отговаря на действителността), то отново следва да се ангажира отговорността на Й., защото тя като лице, осъществяващо контрол върху дейността на системните оператори е допуснала в ЦАИСДО да е вписана недостоверна информация в продължение на две календарни седмици, правните последици от което деяние не могат да бъдат прогнозирани.

          За нарушенията, посочени като № ІV - № ІХ в настоящото решение, в молбата-становище жалбоподателката не сочи специални възражения, като счита че и за тях са напълно относими оплакванията, които е изложила относно нарушения за № І - № ІІІ. Твърди се, че като ръководен служител, Й. има по-обобщени задължения, а не конкретното проследяване на всеки документ и кореспонденция. Произтичащите от нормативни и вътрешно ведомствени актове функции Й. възприема като такива от правно-организационен характер и сочи, че те трябва да се отличават от дейностите на просто изпълнение, характерни за изпълнителския персонал в МВР. Това изявление противоречи на писменото Сведение рег. № 336р-10406/08.04.2022 г., което Й. е представила пред министъра на вътрешните работи. В него жалбоподателката посочва следното: „Документите за доклад на директора се събират в явните - в Явно деловодство, тези с гриф за сигурност в Обща регистратура за класифицирана информация на ОДМВР - Русе. Явната кореспонденция се представя на директора два пъти на ден, а класифицираната веднъж или при необходимост. В явно деловодство документите се разделят на входяща кореспонденция и такава за подпис от директор. В отделни папки са докладват документите на сектор „Български документи за самоличност“, група „Миграция“, сектор ,Пътна полиция“ и направление „Човешки ресурси“. Сектор „Български документи за самоличност“, група „Миграция“, сектор „Пътна полиция“ работят с собствени УРИ, а отделния доклад на направление „Човешки ресурси“ е продиктуван от спецификата на дейността. Около 40 мин. преди часа за доклада посещавам Обща регистратура за класифицирана информация на ОДМВР-Русе и служителите от направление „Човешки ресурси“, запознавам се с подготвените документи и ги внасям на началника на отдел „Административен“. В Явно деловодство изчитам входящия доклад, проверявам този за подпис от директор дали има необходимите реквизити и след това служител от Явно деловодство го представя на началника на отдел „Административен“. Във времето различен е бил реда за доклад на преписките на сектор ПИЛ, но към момента те се докладват заедно с общия доклад. За часовете и реда за доклад съм уведомена от началника на отдел „Административен“, който е уточнил това с директора. Със заповед per. № 336з-1935/03.10.2018г. е създадена организация за контрол върху документооборота и . изпълнението на задачите. Тази заповед е актуална и продължава да се изпълнява. Предоставям копне от същата.“ Видно е, че въпреки твърдяния правно-организационен характер на служебните си функции, на практика Й. е тясно свързана с дейностите на просто изпълнение и върху нея е възложен пряк и непосредствен контрол на същите, когато те се извършват от други служители.

         В представената молба – становище от 01.02.2023 г. жалбоподателката Й. е изложила възражения за посочените в заповедта нарушения на задължения съгласно длъжностната й характеристика (по т. 5.1.; т. 5.5.; т. 5.6.; т. 5.15.; т. 5.26.; т. 5.27. и т. 5.38.)  относно т. 5.15. и относно т. 5.27.

Съгласно т. 5.15. от длъжностната характеристика, Й. има задължение да „Организира и координира дейностите по приемането, регистрирането, обработването, изпращането по компетентност, проверките, контрола на сроковете и съхранението на получените сигнали, предложения, жалби и заявления, адресирани до ръководството на ОД МВР Русе и обобщаването и анализирането на информацията за тях.“ Същата релевира оплакване, че „Нито една от проверяващите комисии не е проверила дали дневник за предложенията и сигналите в ОДМВР-Русе съществува и дали той се водил редовно, съобразно нормативната база. За 2021 г. Дневника за предложенията и сигналите е бил с инв. № 1 от 04.01.2021г. Същият е воден надлежно от началника на сектор КАПОЧР. Не е ясно как е установено, че не е изпълнено това длъжностно задължение и в тази насока и с оглед разпределението на доказателствената тежест, не са ангажирани и представени никакви доказателства от страна на ДНО в производството.“ Вече на няколко места съдът посочи, че в своите възражения Й. се позовава селективно на текстовете на нормите, които регламентират нейните задължения, с цел да се омаловажи степента на неизпълнение от нейна страна. Видно от съдържанието на т. 5.15. никъде не се посочва единствено и само задължение за водене на Дневник за предложения и сигнали, дори въобще не се посочва съществуването на такъв. Посоченото задължение се отнася за цялостната организация на всички дейности, свързани със сигналите. В конкретния казус, макар сигналът да е постъпил по друг начин, без да е необходимо да бъде регистриран в посочения дневник, се касае за дейностите по проверката, свързана със сигнала за полицейско насилие и Заповед №336з-1759/20.07.2021 г. на директора на ОД МВР Русе. Тук се включва подготовка на проекти за заповеди и контрол на срокове. Независимо дали ще се приеме, че на 15.09.2021 г. е издадена една или две заповеди (наличието на две заповеди е доказано), видно е, че Й. не е проследила срока на отсъствие на първоначалния председател и не е предприела действия за осигуряване на председател на комисията. Видно е също така, че срокът на проверката е бил изтекъл, когато този проблем е установен. В този смисъл, дисциплинарно наказващият орган правилно е достигнал до извода за неизпълнение на това задължение от длъжностната характеристика.

         Другото възражение е относно нарушаване на т. 5.27., съгласно която „При възникнали проблеми и пропуски в дейността на сектора, в рамките на предоставените правомощия взема решения или предлага мерки за отстраняването им.“  Самото възражение е формулирано така: „От изложената при направените проверки фактология не става ясно за какъв проблем в дейността на сектора в периода 15.09.2021г.-27.09.2021г. е бил информиран началникът му, съответно след това да се дискутира дали са взети решения и да са предложени мерки за отстраняването им.“ Проблем в посочения период с сектор КАПОЧР е свързан с проверката по сигнала за полицейско насилие и нейното приключване. Неопределянето на заместник на председателя на комисията е установен от секретаря на сектора, а не от неговия началник. Й. е информирана за възникналия проблем от директора на ОД МВР Русе, независимо, че съгласно всички посочени актове, регламентиращи служебните й задължения, информацията е следвало да се придвижи в обратна посока – от нея, като отговорна във връзка с всички технически действия по проверката до директора на ОД МВР Русе, при това тя е следвало да информира своя директор своевременно – нещо,, което не е сторила, въпреки че е знаела за продължителното отсъствие на К.. Поради това, и в този случай, съдът счита, че дисциплинарно наказващият орган правилно е достигнал до извода за неизпълнение на служебно задължение.

Съдът приема, че при така изложените факти относно установените неправомерни деяния В.Й. (в условията на идеална съвкупност) е извършила от обективна и субективна страна дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 89, ал. 2, т. 1 – виновно неизпълнение на служебни задължения. Посоченото неизпълнение е дисциплинарно нарушение, за което съгласно ал. 1 служителят се наказва с предвидените в този закон наказания. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, а според ал. 2  Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Следователно, доказано е неизпълнение на вменени на Й. служебни задължения, съдържащи се в горепосочените актове от № 1 до № 8 включително, обективирани в деяния № І - № ІХ включително и посочените неизпълнения на задълженията по длъжностна характеристика по т. 5.1.; т. 5.5.; т. 5.6.; т. 5.15.; т. 5.26.; т. 5.27. и т. 5.38.

В молбата – становище Й. твърди, че фактическата обстановка относно вменените й нарушения не е изяснена, поради което заповедта, с която е ангажирана дисциплинарната й отговорност е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон, защото не е доказано, че тя е извършила посочените деяния. Съдът намира тези твърдения за неоснователни.

Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане). Следователно, органът, издал заповедта, трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са логически следствия от дадени условия/предпоставки. При постановяването на обжалвания административен акт, дисциплинарно наказващият орган е съобразил становените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като правилно е достигнал до заключението, че дисциплинарната отговорност на Й. следва да бъде ангажирана (така Решение № 27/22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС и др.).

Съдът установява, че дисциплинарно наказващият орган правилно е оценил фактическата обстановка за всяко от деянията, допуснати от Й. и правилно е приложил материалния закон към тях. В процесната заповед подробно са изложени съображения относно факторите, които органа следва да съобрази, за да определи вида и размера на наказанието.

Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл на първо място дисциплинарно наказващият орган следва да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Съдът намира за правилни изводите на дисциплинарно наказващия орган, относно факта, че поведението на Й. в качеството на ръководен служител – началник сектор, е не само неприемливо, но и дисциплинарно укоримо. От установената фактическа обстановка е видно, че същата не е изпълнила задълженията си в две различни направления::

1. Относно реалната заповед, регистрирана на 15.09.2021 г. – за нейното заместване от А. Х. – Т.; като не е проконтролирала действията относно редовното връчване на заповедта и регистрацията на движението на този административен акт, както и относно съхранението на оригинала на същата съобразно приложимите правила за документооборота. Съдът вече посочи, че ако Й. не е изготвила проект на заповед за собственото си заместване на 16.09.2021 г., това също е неизпълнение на служебните й задължения.

2. Относно хода на проверката по сигнала за полицейско насилие, и по-конкретно необходимите технически действия, а именно:

2.1.изготвяне на заповед за определяне на нов председател на комисията преди приключване на проверката;

2.2.уведомяване на нейните преки ръководители в условията на йерархична зависимост за необходимостта от изготвяне на заповед за заместване (уведомяването на директора на ОД МВР Русе е направено от служителката В. К.);

2.3.проконтролиране на регистрацията на доклада от извършената проверка в ОД МВР Русе;

2.4.липсата на данни кога директорът на ОД МВР Русе е подписал тази т.нар. втора заповед;

2.5.липсата на данни кога на новоопределеният председател на комисията е била връчена т.нар. втора заповед;

2.6.невръчването на тази т.нар. втора заповед или поне неуведомяването за нейното съществуване на останалите членове на комисията и др.

Правилен е извода на наказващият орган, че поведението на Й. е довело до компрометиране на цялата проверка на сигнала за полицейско насилие, поради което следва да се приеме, че такава проверка не е извършвана по изложените в заповедта причини и това на практика са последици, настъпили както за държавната служба, така и за гражданите, които са подали сигнала. Следователно, при наличие на подобно поведение, което е в разрез с дължимото от Й. служебно изпълнение, нарушението може да се определи като тежко (но не по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР). Като ръководен служител Й. следва да е пример за служителите, които са на нейно подчинение. В молбата – становище от 01.02.2023 г. Й. е възразила, че неправилната правна квалификация на нарушенията като извършени в условията на идеална съвкупност е довело до неправилно приложение на материалния закон при определяне вида на наложеното наказание. Твърди, че мотивите на органа относно вида и размера на наказанието са по-скоро принципни и по тази причина са неотносими към конкретните обстоятелства, на които се основа заповедта. Според жалбоподателката не може деянията, които тя е извършила да бъдат приети за такива с по-висока степен на обществена опасност, след като комисията за проверка на сигнала за полицейско насилие (към който Й. с извършените деяния има отношение) не е установила достатъчно данни за насилие и сигнала е приключен като неоснователен и без други последствия. Според Й. до опорочаване на посочената проверка (чрез незаконосъобразно подменения състав на комисията) би се стигнало само ако сигналът е бил основателен. Видно е, че Й. не съзнава, че при законосъобразен състав на комисията, резултатът от проверката е възможно да бъде друг. Съдът счита, че независимо от резултата на посочената проверка, Й. е допуснала поведение, което на практика е неизпълнение на служебните й задължения, по посочените вече причини, поради което резултатът от проверката не е във функционална зависимост от извършените от нея действия – тя е допуснала регистриране на втори служебен документ с един и същи номер съзнателно, преди да знае как ще бъде оценен резултата от проверката от дирекция „Инспекторат“ на МВР, който резултат е обективиран в ненадлежно регистриран и ненадлежно подписан доклад.

         Съгласно чл. 91, т. 2 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващия орган следва да се съобрази с формата на вината на държавния служител. Съдът напълно споделя мотивите на наказващия орган, че е налице непредпазливост, като самонадеяно Й. е приела, че никой няма да разбере за извършената двойна регистрация на заповедите.

Разпоредбата на чл. 91, т. 3 от ЗДСл изисква дисциплинарно наказващият орган да прецени обстоятелствата, при които са извършени деянията от Й., за да определи вида и размера на наказанието. Съдът счита, че дисциплинарно наказващият орган подробно е изложил всички факти и обстоятелства, свързани с установеното неправомерно поведение на Й. в качеството й на началник сектор КАПОЧР, като не само не е реализирала контролните си функции върху работата на служителите в сектора, но сама е участвала в извършването на неправомерни деяния и е допуснала извършването на такива от служителите в сектора за периода 15.09.2021 г. – 27.09.2021 г., като от установената фактическа обстановка се доказват множество нарушения на правилата на документооборота в ОД МВР Русе.

Законодателят е задължил дисциплинарно наказващия орган чрез нормата на чл. 91, т. 4 от ЗДСл преди да вземе решение относно вида  и размера на наказанието да съобрази цялостното служебно положение на държавния служител. В процесната заповед са изложени данни за кариерното развитие на Й., която е назначена на служба в МВР Русе първоначално на 15.09.2023 г. Посочва се, че същата заема длъжност по служебно правоотношение в ОД МВР Русе от 17.05.2016 г. По време на извършване на установеното дисциплинарно нарушение Й. е назначена на длъжността началник сектор КАПОЧР, която е от категорията на ръководните длъжности в системата на МВР. Дисциплинарно наказващият орган е съобразил факта, че Й. многократно е награждавана с „Обявяване на благодарност“ и с „Индивидуална парична награда“, като до настоящия момент не са й налагани дисциплинарни наказания.

Съдът счита, че процесната заповед е мотивирана относно индивидуализацията на наказанието, определено по вид и размер съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Въз основа на извършена от дисциплинарно наказващия орган преценка, основана не само на конкретния резултат, а и на извършен анализ на конкретните действия от страна на държавния служител, компетентният орган е установил нарушение на служебната дисциплина и е извършил преценка за тежестта на извършено нарушение, настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното му служебно поведение, като е определил дисциплинарна санкция – отлагане на повишението в ранг с една година. При събраните в дисциплинарното производство данни за извършеното нарушение, определеното със заповедта дисциплинарно наказание е наложено в съответствие с изискванията на  чл. 91, т. 1 и т. 4 от ЗДСл, тъй като съответства както на тежестта на нарушението, така и на цялостното служебно поведение на държавния служител.

Както в жалбата, така и в представената молба-становище се сочи, че обжалваната заповед противоречи на целта на закона, без да е конкретизирано в какво се изразява това противоречие. В хода на извършваната проверка за законосъобразност съдът не установи твърдяното противоречие. Напротив, съдът намира, че с наложеното дисциплинарно наказание на Й. е постигната не само индивидуална превенция на наказанието – да бъде ангажирана нейната дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения, но е постигната и генералната превенция – да бъдат предупредени останалите служители, че в случай на подобно неизпълнение на служебни задължения в тяхната правна сфера ще настъпят негативни последици.

В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Й. в жалбата не е поискала присъждане на съдебно-деловодни разноски, а това е сторено с молба-становище вх. № 445/01.02.2023 г., като е приложен списък по чл. 80 от ГПК. В представените с молба вх. № 4579/15.11.2022 г. ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Министерството на вътрешните работи следва да се присъди сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение, но на основание, различно от посоченото от ответника – размерът на възнаграждението е  определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 8121К-10268/ 24.08.2022 г. на ИД Административен секретар на Министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА В.Н.Й., ЕГН ********** да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението e окончателно.

 

 

                                                      СЪДИЯ: