№ 71
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500012 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
ПЛ. ХР. ХР. е обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№
8274/2018 год.,с което е осъден да заплати на „ДМВ“ЕООД сумата 36500 лева,неотчетени
служебни аванси за периода 7.ІV.2016 год.-21.ХІ.2016 год.,ведно със законната лихва от
11.ХІІ.2018 год.до окончателното й изплащане и разноските в производството.Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата „_ДМВ“ЕООД взема становище за нейната неоснователност и
иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна в
производството и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
„ДМВ“ЕООД е предявило против жалбоподателя иск за сумата 36500
лева,представляваща неотчетени служебни аванси за периода 7.ІV.-21.ХІ.2016
год.Първоначално претенцията е заявена като насрещен иск по висящото между същите
страни гр.д.№ 4262/2018 год.на РРС с предмет иск с правно основание по чл.221,ал.1
КТ,предявен от П.Х. срещу дружеството.Съдът е счел насрещната искова молба за
нередовна поради невнасяне на държавна такса и с протоколно определение от 26.ХІ.е дал
1
указания за внасяне на държавна такса в едноседмичен срок,считано от 26.ХІ.2018
год.Приложено е платежно нареждане от 3.ХІІ.2018 год.,удостоверяващо внасянето на
дължимата от дружеството държавна такса върху цената на предявения иск. С определение
от 7.ХІІ.2018 год.по посоченото дело районният съд е постановил отделянето на насрещния
иск и така е образувано гр.д.№ 8274/2018 год.
С обжалваното решение съдът е приел,че между страните е съществувало трудово
правоотношение,като жалбоподателят е изпълнявал длъжността“ръководител външна
търговия“ и съгласно вменените му с длъжностната характеристика задължение има
качеството на служител,на когото е поверено събиране,съхраняване,разходване или
отчитане на парични и материални ценности.В процеса на работата той е получил,но не е
отчел парични средства,предадени му с представените по делото РКО и е налице липса в
размер на исковата сума.По тези съображения е счел предявения иск за основателен и е
постановил решението си в изложения смисъл.
Решението на районния съд е валидно,допустимо и правилно,а жалбата срещу него
неоснователна поради следното:
Единственото оплакване в жалбата касае допуснато по твърдения на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.129,ал.3 ГПК.Изложени са твърдения за несвоевременно
отстраняване на нередовностите на исковата молба ,което задължавало съда да я върне и
прекрати производството по нея на посоченото правно основание.Данните по делото не
подкрепят тази теза.Действително,при предявяването на иска като насрещен в
производството по гр.д.№ 4262/2018 год.държавна такса не е внесена,но след констатиране
от съда на този пропуск и указания за отстраняването му,държавната такса е внесена на
3.ХІІ.2018 год.Следователно,още към момента на отделянето на насрещния иск в
самостоятелно производство исковата молба е била редовна и не са съществували основания
за връщането й.
Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото във въззивната жалба,освен ако се касае за приложение на императивна
материалноправна норма и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в
защита на друг публичен интерес (например в производство за поставяне под запрещение
спрямо ответника или относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на децата и ползването на семейното жилище). При проверката на
правилността на първоинстанционното решение, във всички останали случаи, въззивният
съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в
нея оплаквания.В този смисъл са и указанията в ТР № 1/2013 год.по т.д.№ 1/2013 год.на
ОСГТК на ВКС.В настоящия случай съдът намира обжалваното решение за
допустимо,липсват данни за твърдяното в жалбата процесуално нарушение на разпоредбата
на чл.129,ал.3 ГПК,не е допуснато нарушение по приложение на императивна правна
норма.Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени разноски в
2
производството пред окръжния съд,поради което съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260619 от 4.ХІ.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 8274/2018 год.по описа на РРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3