РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 25.08.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9526 по описа за 2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът З.В.П.
твърди, че на 02.12.2013 г. около 07.40 часа, на главен път І-4, км. +136,
в близост до разклона за гр. Л. е
пострадал от пътно – транспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег. № **** Т.Б.Б., движейки се
с посока на движението от гр. В.Т. към гр. Л. по главен път С.-В. с
несъобразено висока скорост изгубва контрол над автомобила си и се удря челно в
насрещно движещият се лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****. Вследствие на удара лекияt автомобил „БМВ“, управляван
от З.П. се преобръща по таван и пада в крайпътна канавка. Ищецът излага, че по
случая е образувано наказателно производство срещу водача на лекия автомобил
„Фиат“, което впоследствие е прекратено поради настъпване на неговата смърт. Заявява,
че в резултат на пътното произшествие са му причинени следните травматични
увреждания: травматичен шок, многофрагментно счупване на лява бедрена кост,
многофрагментно счупване на дясната подбедрица, счупване на 2-ра, 3-та, 4-та
и 5-та метатарзални кости на лявото
ходило; счупване на лява и дясна лакътна кост; счупване на типично място на
десен радиус /лъчева кост/; посттравматична периферно-стволова увреда на ляв
лъчен нерв; екстракция на три предни зъби и множество контузни рани в областта
на лицето. Въз основа на тях са му направени няколко оперативни интервенции. Многократно
е провеждана и рехабилитационна терапия. Състоянието му от тези увреди е било
изключително тежко, придружено с множество болки и страдания. За срок от 6
месеца не е можел да се предвижва самостоятелно, а е използвал помощни
средства. Вследствие на злополуката, с решение на ТЕЛК му е установена трайно
намалена работоспособност от 92 % за периода до 01.02.2018г. Ищецът заявява, че
и към настоящия момент състоянието му не е все още възстановено и за в бъдеще
му предстоят още оперативни интервенции за сваляне на поставените плаки и
пирони от крайниците, както и дентално лечение. Сочи, че често страдал от
главоболие, болки в областта на ръцете и краката и нарушение на съня. В
психичното отношение заявява, че няма самочувствие и се чувства потиснат както
от причиненото му загрозяване на външния вид, така и от накуцващата си походка.
Излага, че към момента на настъпване на
ПТП виновния водач, управлявал увреждащият лек автомобил е притежавал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество.
По
изложените съображения моли съда да осъди ответника да му заплати, на основaние чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът ЗК
„Л.И.“ АД оспорва исковете. Заявява, че по повод настъпилото пътно –
транспортно произшествие пострадалият ищец е подал молба за изплащане на
застрахователно обезщетение от причинените му вреди в застрахователното
дружество. Въз основа на това е била образувана преписка по щета №
0004-1000-03-15-7250, като на основание чл.273, ал.1 от КЗ /отм./ дружеството е
определило обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди и
2 140 лв. – имуществени вреди, като на пострадалия е изпратена покана за
сключване на споразумение за посочените суми. Предвид на горното, ответникът
счита иска за прекомерно завишен. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие
на ПТП са му извадени три предни зъба. Оспорва и претендираната лихва и
началния момент, от който се дължи. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
В настоящото
производство страните не спорят, че на 02.12.2013 г. около 07.40 часа, на
главен път І-4, км. +136, в близост до
разклона за гр. Л. водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег.
№ **** Т.Б.Б. движейки се с посока на движението от гр. В.Т. към гр. Л. по
главен път С.-В. с несъобразено висока скорост изгубва контрол над автомобила
си и се удря челно в насрещно движещият се лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****,
управляван от З.В.П..
За станалото
пътно – транспортно произшествие срещу водача на лекия автомобил „Фиат Брава“ е
образувано досъдебно производство № 701/2013г. по описа на РУ на МВР – гр. Г.О.,
което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното
производство на Окръжна прокуратура – гр. В.Т. от 26.03.2015г., на основание
чл.199, чл.243, ал.1,т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смърт на
дееца.
Безспорно е
между страните, че към датата на пътното произшествие – 02.12.2013г. е действал
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обект –
отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил марка „Фиат“,
модел „Брава“ с per. № ****, страна по който е ответното дружество.
По делото
няма спор между страните, че от пътно – транспортното произшествие е пострадал
ищецът, като водач на лекия автомобил „БМВ“.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че ответното
дружество е направило предложение за изплащане на обезщетение на пострадалия в
размер на 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди /болки и
страдания/ и 2 140 лв. – имуществени вреди настъпили в резултат на
процесния пътен инцидент. Въпреки това до сключване на споразумение между
страните не се е стигнало и определените от ответника суми не са били изплатени
на пострадалия.
С оглед на
това основният спорен въпрос между страните е по отношение на претърпените
вреди, а от там и размера на обезщетението. В тежест на ищцовата страна е да
докаже настъпилите вследствие на ПТП травматични увреждания, както и какъв е
техния размер.
От
заключението на приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещи лица - специалисти в областта на ортопедията
и стоматологията се установи, че непосредствено след инцидента пострадалият е
бил настанен за реанимационно лечение с оглед стабилизиране на общия статус. От
направените изследвания и консултации са диагностицирани следните увреди: травматичен
шок - причинил разстройство на здравето временно опасно за живота му; счупване
на лявата бедрена кост, на ІІ-V ходилни кости на ляво стъпало, на костите на
дясна подбедрица, на дясната лъчева кост, на лявата лакътна кост, които
счупвания са му причинили трайно затруднение на движение на крайниците за срок
по-дълъг от 30 дни; постравматична периферно-стволова увреда на левия радиален
нерв довела до намаляване на силата на захват на лявата ръка и до настоящия
момент. По спешност се наложила оперативна интервенция, при която му е наложен
външен фиксатор на дясната подбедрица. След стабилизиране на общото му състояние
е бил приет за лечение по отношение на счупванията на 4-те крайника. На
11.12.2013г. са били направени допълнителни оперативни интервенции, изразяващи
се в кръвно наместване с метална фиксация с бедрен пирон на счупването на лява
бедрена кост и кръвно наместване на счупването на лявата лакътна кост, с плака
и винтове. На 16.12.13г. оперативно бил отстранен външния фиксатор от дясна
подбедрица. Няколко дни по-късно е
извършено кръвно наместване със заключващ пирон за корекция на счупването на
костите на дясна подбедрица. Болките и страданията, които е търпял пострадалият
са били най-интензивни след травмата, както и след всяка една операция в
първите 7-8 дни от извършването й. Провеждана е и болнична рехабилитация. От
предоставената му медицинска документация вещото лице е установило и че
пострадалият е бил временно нетрудоспособен в рамките на 234 дни /8 м./. Според
експерта описаните по-горе травматични увреждания са резултат от удари и притискане
с или върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия - вътреавтомобилна
травма, които са получени в условията на процесното ПТП. По отношение на
причинените увреди на зъбите, вещото лице – стоматолог е установило, че
пострадалият е получил 3 фрактури на горните предни зъби вляво - 21, 22, 23, които
са се отразили значително на дъвкателната, говорната и естетична функция на
дъвкателния апарат. Същите според него могат да се получат от удар с тъп твърд
предмет, какъвто може да бъде автомобилния волан.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.П. – сестра на пострадалия се установи, че когато е
отишла да го види в болницата, същият е бил все още в операционната и докторите
са й казали, че има опасност за живота му. След стабилизиране на състоянието му
са били извършени още няколко операции, при които са му поставени импланти.
Заявява, че брат й бил повече от 6-7 месеца на легло след изписването му от
болницата, което наложило да бъде ежедневно обслужван от тяхната майка. След
третия месец започнали да го слагат на инвалиден стол, колкото да не е
постоянно легнал, а едва след 6-7 месец започнал да ползва и патерици. Провеждана
била непрекъсната рехабилитация, тъй като от увреждане на някакъв нерв, той не
можел да си разтваря цялата ръка. Свидетелката излага, че катастрофата се е
отразила много зле на нейния брат. Освен чисто физическите болки и неудобства в
ежедневието, той е изпаднал и в депресия от всички останали му белези от
операциите, постоянно плачел, чувствал се подтиснат и променил социалните си
контакти. Започнал да ходи на по-лека работа от предишната, но това от своя
страна се отразявало на заплатата му. Твърди, че му предстояли още две
операции, при които да му бъдат отстранени сложените импланти. Всичко това
притеснявало още повече нейния брат и това допълнително влияело на психическото
му състояние.
При
така установените обстоятелства по делото съдът приема, че е сезиран иск по
чл.226, ал.1 във вр. с чл. 223, ал.1 КЗ /отм./
Съгласно
чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен може да предяви пряк иск срещу застрахователя – чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./. Следователно,
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не
е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди. Безспорно по делото се
установиха всички тези обстоятелства, с оглед на което съдът намира, че следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника - застраховател за репариране на
неимуществените вреди, настъпили в
правната сфера на ищеца в резултат на деликта, осъществен от застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност" водач.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
приема следното: обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 226
във вр. с чл. 223 КЗ /отм./ се определя от съда в съответствие с установения в
чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. В процесният случай, за да определи
размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобразява
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, изключително младата и
жизнеспособна възраст на пострадалия ищец към момента на инцидента – 24 години,
характера и числеността на получените травми – травматичен шок - причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота му; счупване на лявата
бедрена кост, на ІІ-V ходилни кости на ляво стъпало, на костите на дясна
подбедрица, на дясната лъчева кост, на лявата лакътна кост, които счупвания са
му причинили трайно затруднение на движение на крайниците за срок по-дълъг от
30 дни; постравматична периферно-стволова увреда на левия радиален нерв, както
и извършените оперативните интервенции и предстоящи такива /за отстраняване на
поставени фиксационни метали/. В резултат на всички тези увреждания ищецът е
търпял силни болки, бил е на легло около 6-7 месеца и е имал нужда от
непрекъсната чужда помощ за личната си хигиена и обслужване. Ползвал е и
помощни средства преди възстановяването си. В тази насока са и показанията на
свидетелката Е.П., които съдът кредитирана в цялост, тъй като са базирани на
непосредствени възприятия за състоянието на ищеца след произшествието и не са
опровергани от ответната страна, за да бъдат счетени за неистински и лишени от
доказателствена стойност. В заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза,
вещите лица са посочили, че ищецът е търпял болки и страдания изключително
интензивни в първите 7-8 дни след всяка операция, като от причинените му
фрактури на горните три зъба е имал значително затруднение на дъвкателната,
говорната и естетичната функция на дъвкателния апарат. От всички представени
писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца, съдът
не взема в предвид представеното експертно решение на ТЕЛК с валидност до
01.02.2018г., тъй като в заключението на съдебно – медицинската експертиза въз
основа цялостно изследване на
медицинската документация вещото лице д-р Р.Д. е установило, че от определената
от експертната лекарска комисия 92 % ТНР без чужда помощ, 80 % са за вродено
кожно заболяване. Изложените обстоятелства, значими за прилагане на критерия
"справедливост" в разглеждания казус, мотивират настоящият състав да
приеме, че ищецът има право на обезщетение за претърпените в резултат на ПТП от
02.12.2013 г. неимуществени вреди в размер на сумата от 70 000 лв.
Обезщетението в посочения размер съответства на установения в чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта и ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране
на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като пряк
резултат от непозволеното увреждане. В останалата му част за разликата до пълния предявен размер
от 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./,
системно разположена в Глава 20 „Застраховане на гражданска отговорност” и
съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове застрахователни
договори, покриващи риска от възникване на отговорност на застрахования за
обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката „гражданска
отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и
за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 от КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент
отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква
от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя
застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който
отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска
отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./
или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на
разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът
намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на
деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на
застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на настъпване на ПТП – 02.12.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Независимо от изхода на делото в
полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената
част от иска, поради липса на доказателства за извършване на такива. В полза на
процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 347,33 лв., съразмерно
на уважената част от иска. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т.4
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 682,67 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът на основание чл. 78, ал.6
от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2 800 лв.,
представляваща държавна такса и 186,66 лв. разноски, дължими съразмерно с
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати на З.В.П., ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 70 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от травматични увреждани настъпили от пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 02.12.2013 г. по вина на Т.Б.Б., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег.№ **** към посочената дата е била
застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК **** да
заплати на процесуалния представител
на ищеца адв. Н.М. сумата от 2 347,33
лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр.с чл. 38 ЗА, вр. чл.7 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА З.В.П., ЕГН **********
да заплати на ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата от
2 682,67 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК **** да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 2 800 лв.,
представляваща дължима държавна такса по уваженият срещу ответника иск, както и
сумата 186,66 лв. – заплатени
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда,
съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: