№ 11237
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110159486 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат. На ответника следва да се укаже да
представи заверено копие от бракоразводно решение, постановено по гр.д. № 1875/1994г., за
връчване на ищеца, доколкото такова не е приложено към копието от отговора на исковата
молба и приложенията за връчване на ищеца.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т. като трето лице
– помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него
документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за задължаване на С.“ да
представи посочения в исковата молба на основание чл. 192, ал. 1 ГПК.
По исканията за допускане на СТЕ и ССчЕ, направени в исковата молба, съдът ще се
произнесе след поставяне на въпроси на страните за отделяне на спорните от безспорните
обстоятелства по делото в първото съдебно заседание на основание чл. 145, ал. 1 ГПК.
Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи заверено
копие от бракоразводно решение, постановено по гр.д. № 1875/1994г., за връчване на ищеца,
доколкото такова не е приложено към копието от отговора на исковата молба и
приложенията за връчване на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК С.“ в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото заверено копие на договор за покупко-продажба,
сключен на 28.04.1988г. за имот, находящ се в гр. С., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
случай че не представи намиращ се у нея документ, освен че може да му бъде наложена
глоба от съда, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на
СТЕ и ССчЕ за насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т. с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т., в едноседмичен срок от получаване
препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи,
касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за абонатен № . за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., в това
число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.05.2023г. от 09.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника с приложените доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата
от 1106,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., сумата от 25,59 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със
2
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 173,33 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 20.09.2022г. и сумата от 5,32 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до
20.09.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира осъждане на ответника да му
заплати процесните вземания, както и разноските за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание с твърдения, че не е собственик или носител на вещно
право върху топлоснабдения имот, съответно не е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период. Доколкото в представените фактури имало въведени
единствено стойности за подгряване на вода, оспорва да е спазено изискването за монтиране
на общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за
битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите, каквото изискване твърди да е
поставено след 20.03.2020г. с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, а
преди това – общ водомер за студена вода пред подгревателя за битово горещо
водоснабдяване съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като
поддържа, че не са налице доказателства, установяващи инсталация на подобни
подгреватели и техните стойности за претендирания период. Оспорва представения от
ищеца договор, сключен между ЕС на сградата, в която се намира топлоснабдения имот, и
ФДР, както и Протокол от проведено ОС на ЕС от 16.09.2022г., да го обвързват, като освен
това намира действието им за прекратено. Евентуално се позовава на изтекла погасителна
давност за вземанията за част от исковия период от м.04.2019г. до м.11.2019г. Претендира
разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е
3
възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период
се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Н. или на електронна
поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4