О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №…..
град Ловеч,22.08.2018г.,
ОКРЪЖЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две
хиляди и осемнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
А.,
мл.съдия КРИСТИАН ГЮРЧЕВ,
като изслуша докладваното от съдията-докладчик
А.,ч.гр.д. №336/2018г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство по чл.396,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д.П.И. ***,против Определение
№360/02.07.2018г.,пост.по гр.д.№592/2018г.по описа на Рс-Троян. Правния си
интерес от обжалване на определението обосновава с приетото в т.6 от ТРеш.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС,като твърди,че попада в
категорията на лицата,чиято правна сфера е засегната от допуснатата
обезпечителна мярка. Има качеството на присъединен взискател по изп.д. № 20148800400419 и допуснатата от РС-Троян
обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението" накърнява правната й сфера. Твърди,че
обжалваното определение е неправилно н незаконосъобразно, постановено в
противоречие на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Счита,че не са налице
предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението. Твърид,че И.К.П. не е представила убедителни писмени
доказателства в подкрепа на своя иск, които да правят допустимо обезпечението
по реда на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК. Съдът не е определил гаранция по реда на
чл.391,ал.1,т.2 от ГПК и такава не е представяна. Обжалваното Определение е
необосновано в частта му, в която се приема, че е налице обезпечителна нужда и исканата
от ищцата обезпечителна мярка е подходяща. Сочи,че при спиране на
изпълнителното дело в цялост, т.е. при забрана на съдебния изпълнител да събира
вземанията и чрез други изпълнителни способи, взискателите
ще са лишени от правото да се удовлетворят от друго имущество на длъжника, срещу
което вече е или би могло да се насочи изпълнението. В Определението
необосновано се приема, че посочването на номера на изпълнителното дело и
прилагането на обявление за продан е достатъчно, за да се прецени дали всички
посочени от взискателите способи на изпълнение ще
попречат на ищцата да реализира евентуалните си права по бъдещо решение по
иска. Троянски районен съд не е изследвал дали по спряното изпълнително дело се
осъществява изпълнение и срещу имущество, което не е предмет на иска. Съдът не
е обсъдил дали в изпълнителното производство има и други присъединени взискатели, освен ответниците по иска, чиито права се
засягат от спирането на дядото изпълнително дело.
Счита, че
обезпечителната мярка - спиране на изпълнението в цялост - е недопустима и се
разпростира извън пределите на предявения иск. Чрез нея неправилно и
необосновано се спира изпълнението върху имот, до който не се отнася исковата
претенция на И.К.П.. Обект на изпълнението по Изпълнително дело №:
20148800400419 не е единствено самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8, до който се отнася предявеният от П. иск. Изпълнението е
насочено и срещу друг недвижим имот на длъжниците, а
именно срещу Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.504.362.4.5 в
гр.Троян. Сочи,че с молбата си е поискала налагане на възбрана, извършване на
опис, оценка и продан на посочения самостоятелен обект. Частният съдебен изпълнител
Румен Димитров е наложил възбрана на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.504.362.4.5.
Развива на
следващо място,че в противоречие със законовите разпоредби и съдебната
практика, съдът не е определил гаранция, съответстваща на вредите, които следва
да се репарират при неоснователност на иска. Съгласно нормата на чл.391,ал.З от ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени
вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. В случая
определената от съда обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението” препятства
осъществяването на правата на взискателите за
събиране на вземанията им. Следователно вредите са напълно определени като
размер, а не определяеми, или предполагаеми. Затова счита,че гаранцията следва
да бъде съобразена с реалните вреди, които могат да бъдат нанесени на взискателите, дори следва да бъде определена в размер,
равен на цената на предявения иск.
По изложените
съображения моли да се отмени обжалваното Определение №360/02.07.2018г. на
РС-Троян, постановено по гр.д.№ 592/2018г.,с което е допусната и наложена обезпечителна
мярка „Спиране на изпълнението по изп.д.№ 419/2014г.
по описа на ЧСИ Румен Димитров, с район на действие ОС - Ловеч", като
обезпечение на предявения от И.К.П.
срещу К.А.И., М.Х.И. и „Райфайзенбанк /България/"ЕАД отрицателен установителен иск.
При условията
на евентуалност-в случай че съдът не
приеме за основателни изложените доводи и приеме,че е налице обезпечителна
нужда, моли да се измени допуснатата обезпечителна мярка в сиране
на изпълнението само срещу Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 в гр.Троян, за който се отнася предявеният от И.К.П.
отрицателен установителен иск.
Моли при
условията на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК на И.К.П. да бъде определена гаранция,
която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които взискателите
по изп.д.№ 20148800400419 ще претърпят, ако
обезпечението е неоснователно.
Представя
писмени доказателства-Молба за присъединяване на кредитор вх. № 9743/26.06.2018
по изп.д.№ 20148800400419 на ЧСИ с per № 880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Съобщение с изх.№12502/03.07.2018г.
за спиране на изп.д.№ 20148800400419 на ЧСИ с per № 880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,
Моли от ЧСИ Румен Димитров да бъде изискано и
прието като доказателство по делото изпълнително дело № 20148800400419,с документите
по което смята да доказва, че изпълнението е насочено и срещу недвижим имот, до
който не се отнася исковата претенция на И.К.П., както и кои лица са
кредиторите в изпълнителното производство. Представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 325лв. и моли да
се възложат на И.К.П..
В срока по чл.396 от ГПК е постъпил отговор от М.Х.И. и К.А.И.-***. Считат жалбата за неоснователна, а изложените основания
за отмяна- бланкетни, без да излагат съдържание по
същество, поради което считат,че следва да се остави без уважение. Развиват,че П.
е представила на съда надлежни писмени доказателства в подкрепа на
собственическата си претенция – Нот.акт №181, т.ІV, д№1442/1975г. „За
собственост върху жилище, построено върху държавна земя от жилищно-строителна
кооперация" и Схема № 15-509243-17.10.2017г. на СГКК-Ловеч, в която е
посочен Нотариален акт №181, т.IV., д.№1442/1975г., като апартаментът е очертан
и описан. Развиват,че този нотариален акт легитимира с обвързваща материална
доказателствена сила ищцата като собственик на конкретно индивидуализирания в
него имот, а именно : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.502.293.2.8 - апартамент на ул.”Г. С.Раковски"№41,ет.4, с площ 105,
66 кв.м., ведно с прилежащите му мазе № 6, с площ
По делото е
представено и Обявление за публична продан на процесния имот от 02.06.2018г. до
03.07^2018г. по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ
Румен Димитров, от което е видно, че наддавателните
предложения за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 е
ще бъдат отворени на 03.07.2018год. в 14,30ч. в зала I на РС-Троян. Това
обявление също е официален документ, съставено е и е издадено в рамките на
законовите правомощия на съдебния изпълнител и също задължава съда със
материална обвързваща доказателствена сила. Обявлението не посочва сред взискателите частната жаябоподателка.
Твърди също,че към датата на исковата
молба частната жалбоподателка не е взискател, затова не е посочена и като ответник по исковата
молба, макар това да се налага с оглед присъединяването й към изпълнението.
Твърди,че интересът
от предявения устаноеителен лек и съдържанието на
застрашеното право на собственост на П. - обхващащи изнесения на публична
продан имот, обуславя спирането на производството по изп.д.
№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров като подходящата, предвидена е
закона мярка за обезпечаването на иска по гр.д.№ 592/2018г. на РС-Троян, като
производството не може да спре под условие или частично. Нормата на чл.397,ал.2,т.З
от ГПК очертава компетентността на гражданския съд, чрез обезпечителна заповед
да спре изпълнението. Самото спиране на производството, като отклонение по хода
му е подробно уредено като състав и последици в ГПК, който не предвижда
частично спиране или спиране на изпълнението под условие. Затова считат,че компетентността
на съда не може да създава „частични" отклонения в развитието на
изпълнителното производство и то да бъде спряно „частично", или само за
определена вещ, вземане или право. Защото спирането на производството и
последиците от спирането на производството са посочени направо в закона и са
извън преценката на съда.
Развива,че предлаганото
от частната жалбоподателка решение- изпълнението да
„спре, но само за спорния имот", поражда тежки процесуални пороци. Например
: ще тече ли при „частично спряно производство" срока за перимиране на принудителното изпълнение? Може ли да се
извърши разпределение при „частично" спряно производство? Ще се прилага ли
привилегията на ипотекарния кредитор в реда за удовлетворяване, ако
производството е „спряно за ипотекирания имот"? и т. н.?
Приема,че евентуалното
искане на частната жалбоподателка за спиране на
изпълнението само за процесния по гр.д.№592/2018г. на РС-Троян, имот е по
същество искане за замяна на една обезпечителна мярка с друга, По това искане е
компетентен да се произнесе, съгласно чл. 398,ал.1 от ГПК е съдът по
обезпечението, а не отменителната инстанция, пред
която в случая е направено - тя може да отмени по чл.402 от ГПК вече допуснато
обезпечение, при условията посочени в закона.
Счита,че
изложените в частната жалба искания на жалбоподателката
без съществени затруднения могат да бъдат напълно удовлетворени, чрез връщане
на изпълнителния лист и образуване на ново изпълнително производство само срещу
длъжника, в рамките на което частната жалбоподателка
да получи изпълнение на вземането си, без да бъде конституирана като ответник
по гр.д. №592/2018год. на ТРС, Без да се налага да се конкурира с
привилегирован кредитор и без да спори с трето по изпълнението лице за
поисканите обезпечения на предявения от него иск - разноските по който са 325лв.
при подлежащо на изпълнение вземане от 330лв. главница Възразява,че частната жалбоподателка
е могла поне да покани предходно длъжника, който да й плати въпросните 330 лева
в срока за доброволно изпълнение, преди да извърши още толкова разноски по чужд
за нея спор.
При изложените
аргументи считат, че РС-Троян е приел редовен иск, подкрепен от официални
документи, приложени като доказателства към исковата молба – Нот.акт. №181, т.ІV,
д.1442/1975г, Схема № 15-509243-17.10.2017г. на СГКК-Ловеч и Обявление за
публична продан на процесния имот от 02.06.2018г. до 03.07.2018г. по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров,
наличието на които съдът по обезпечението правилно е съобразил в хипотезата на
чл. 391. ал.1, т.1 от ГПК и е допуснал вземането на мярка по реда на чл.397,ап.1,т.3
от ГПК - спиране на изпълнението, защото именно спирането на изпълнението
осигурява точно осъществяването на правата по решението, без да преклудира, размества или намалява стойността на права,
принадлежащи на засегнатите от него лица - включително тези като частната жалбоподателката. Молят частната жалба да се остави без
уважение.
Постъпил е
отговор и от И.К.П. ***. Счита жалбата за неоснователна, а изложените
основания за отмяна- бланкетни, без да излагат
съдържание по същество, поради което счита,че следва да се остави без уважение.
Развива,че П. е представила на съда надлежни писмени доказателства в подкрепа
на собственическата си претенция – Нот.акт №181, т.ІV, д№1442/1975г. „За
собственост върху жилище, построено върху държавна земя от жилищно-строителна
кооперация" и Схема № 15-509243-17.10.2017г. на СГКК-Ловеч, в която е
посочен Нотариален акт №181, т.IV., д.№1442/1975г., като апартаментът е очертан
и описан. Този нотариален акт легитимира
с обвързваща материална доказателствена сила ищцата като собственик на
конкретно индивидуализирания в него имот, а именно: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 - апартамент на ул.”Г.
С.Раковски"№41,ет.4, с площ 105, 66 кв.м., ведно с прилежащите му мазе №
6, с площ
По делото е
представено и Обявление за публична продан на процесния имот от 02.06.2018г. до
03.07^2018г. по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ
Румен Димитров, от което е видно, че наддавателните
предложения за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8
ще бъдат отворени до 03.07.2018год. в 14,30ч. в зала I на РС-Троян. Това
обявление също е официален документ, съставено е и е издадено в рамките на
законовите правомощия на съдебния изпълнител и също задължава съда със
материална обвързваща доказателствена сила. Обявлението не посочва сред взискателите частната жаябоподателка.
Твърди също,че към датата на исковата молба частната жалбоподателка
не е взискател, затова не е посочена и като ответник
по исковата молба, макар това да се налага с оглед присъединяването й към
изпълнението.
Твърди,че
интересът от предявения установителен лек и
съдържанието на застрашеното право на собственост на П. - обхващащи изнесения
на публична продан имот, обуславя спирането на производството по изп.д. №20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров като
подходящата, предвидена е закона мярка за обезпечаването на иска по гр.д.№
592/2018г. на РС-Троян, като производството не може да спре под условие или
частично. Нормата на чл.397,ал.2,т.З от ГПК очертава компетентността на
гражданския съд, чрез обезпечителна заповед да спре изпълнението. Самото
спиране на производството, като отклонение по хода му, е подробно уредено като
състав и последици в ГПК, който не предвижда частично спиране или спиране на
изпълнението под условие. Затова счита,че компетентността на съда не може да
създава „частични" отклонения в развитието на изпълнителното производство
и то да бъде спряно „частично", или само за определена вещ, вземане или
право. Защото спирането на производството и последиците от спирането на
производството са посочени направо в закона и са извън преценката на съда.
Развива,че предлаганото
от частната жалбоподателка решение- „изпълнението да
спре, но само за спорния имот", поражда тежки процесуални пороци. Например
поставя въпроса ще тече ли при „частично спряно производство" срокът за перимиране на принудителното изпълнение? Може ли да се
извърши разпределение при „частично" спряно производство? Ще се прилага ли
привилегията на ипотекарния кредитор в реда за удовлетворяване, ако
производството е „спряно за ипотекирания имот"? и т. н.?
Приема,че
евентуалното искане на частната жалбоподателка за
спиране на изпълнението само за процесния по гр.д.№592/2018г. на РС-Троян, имот
е по същество искане за замяна на една обезпечителна мярка с друга, По това
искане е компетентен да се произнесе, съгласно чл. 398,ал.1 от ГПК е съдът по
обезпечението, а не отменителната инстанция, пред
която в случая е направено - тя може да отмени по чл.402 от ГПК вече допуснато
обезпечение, при условията посочени в закона.
Счита,че
изложените в частната жалба искания на жалбоподателката
без съществени затруднения могат да бъдат напълно удовлетворени, чрез връщане
на изпълнителния лист и образуване на ново изпълнително производство само срещу
длъжника, в рамките на което частната жалбоподателка
да получи изпълнение на вземането си, без да бъде конституирана като ответник
по гр.д. №592/2018год. на РС-Троян и без да се налага да се конкурира с
привилегирован кредитор и да спори с трето по изпълнението лице за поисканите
обезпечения на предявения от него иск - разноските по който са 325лв. при
подлежащо на изпълнение вземане от 330лв. главница Възразява,че частната жалбоподателка
е могла поне да покани предходно длъжника, който да й плати въпросните 330 лева
в срока за доброволно изпълнение, преди да извърши още толкова разноски по чужд
за нея спор.
При изложените съображения
счита,че РС-Троян е приел редовен иск, подкрепен от официални документи,
приложени като доказателства към исковата молба – Нот.акт. №181, т.ІV,
д.1442/1975г, Схема № 15-509243-17.10.2017г. на СГКК-Ловеч и Обявление за
публична продан на процесния имот от 02.06.2018г. до 03.07.2018г. по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров,
наличието на които съдът по обезпечението правилно е съобразил в хипотезата на
чл. 391. ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допуснал вземането на мярка по реда
на чл. 397,ап.1,т.3 от ГПК - спиране на изпълнението, защото именно спирането
на изпълнението точно осигурява осъществяването на правата по решението, без да
преклудира, размества или намалява стойността на
права, принадлежащи на засегнатите от него лица - включително тези като
частната жалбоподателката.
При изложените
аргументи счита, че РС-Троян е приел редовен иск, подкрепен от официални
документи, приложени като доказателства към исковата молба – Нот.акт. №181,
т.ІV, д.1442/1975г, Схема № 15-509243-17.10.2017г. на СГКК-Ловеч и Обявление за
публична продан на процесния имот от 02.06.2018г. до 03.07.2018г. по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров,
наличието на които съдът по обезпечението правилно е съобразил в хипотезата на
чл. 391. ал.1, т.1 от ГПК и е допуснал вземането на мярка по реда на
чл.397,ап.1,т.3 от ГПК - спиране на изпълнението, защото именно спирането на
изпълнението осигурява точно осъществяването на правата по решението, без да преклудира, размества или намалява стойността на права,
принадлежащи на засегнатите от него лица - включително тези като частната жалбоподателката. Моли частната жалба да се остави без
уважение и й се присъдят направените разноски..
Постъпила е и
частна жалба от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец", бул."Н.Вапцаров”№ 55,
ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -
Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Илиева Илиева, редовно упълномощен с нотариално заверено
пълномощно per.№346/2017г. по описа на Лили Лакова
-Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на НК,
сл.тел.02/ 8174 235, срещу Определение №360/02.07.2018г.по гр.д.№592/2018г. по
описа на PC-Троян, е допуснато обезпечение на предявения от И.К.П. срещу К.А.И.
и М.Х.И. и „Райфайзенбанк (България)"ЕАЛ, с ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК, чрез
налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението" по изпълнително
дело № 419/2014 по описа на ЧСИ Румен Димитров, с район на действие ОС-Ловеч.
Излага,че при мотивиране на акта си PC-Троян е изброил какви предпоставки
следва кумулативно да са налице за да се допусне обезпечение на бъдещ или
предявен иск. Разпоредбата на чл.245,ал.1 на ГПК визира изискване да се
представи обезпечение на взискателя, което обаче е
пропуснато от съда. В грубо нарушение на материалните и процесуални правила съдът
е допуснал обезпечение без да съблюдава интересите на всички страни в процеса.
Делото е на
етап, че на ответника „Райфайзенбанк (България)" ЕАД все още не е връчен
препис от исковата молба. Съдът няма как да счита искът за „вероятно
основателен" след като няма отговор на исковата молба и евентуални
доказателства към него.
Очевидна е
бързината на действията - Удостоверение за липса на идентичност на имот,
издадено на 29.06.2018г. от Община Троян и веднага в първия работен ден е
послужило като основен мотив на Съдът да счете висящия пред него иск по гр.д.
№592/201 8г. за „вероятно основателен".
На следващо
място твърди,че И.П. е действала при злоупотреба с право. По нейна молба с вх.
№3-РП-411/22.05.2018г. изпълняващият длъжността Кмет на Община Троян, е издал
Заповед №706/08.06.2018г., с която заповед е отменено Удостоверение за
идентичност на имот № Уд-ТСУ-КР-357/02.12.2017г. развива,че молителят, при
полагане грижата на добър стопанин за собствените си дела, би следвало да знае
и да е информирана, че „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е обжалвала тази
заповед. Заповедта не е стабилизирана, предстои произнасяне на Административен
съд - гр.Ловеч. Въпреки това обаче тази заповед е използвана за снабдяване с
Удостоверение за липса на идентичност на имот, издадено на 29.06.2018г. от
Община Троян. Община Троян също не е проверила стабилитета на тази заповед.За
въпросната заповед №706/08.06.2018г., издадена от изпълняващия длъжността кмет
на Община Троян е послужило решение № 77/26.03.2018г. на PC-Троян по гр.д.№1132/2017г.
по описа на PC-Троян, което решение не разпростира силата си на присъдено нещо
спрямо „Райфайзенбанк (България) ЕАЛ, тъй като не е взела участие в
производството. Прилага решението като доказателство, че не е участвала в
производството.
Моли да се
отмени изцяло постановеното Определение №360/02.07.2018г. по гр.д. №592/2018г.
по описа на PC- Троян. В случай,че бъде допуснато,обаче,моли да се определи надлежно
и съразмерно обезпечение от страна на ищцата И.П..Също в случай че се приеме
искането им за обосновано, да им се присъдят разноските за държавна такса във
връзка с обжалването в това производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е
своевременно отговор и на тази жалба от М.Х.И. и К.А.И.. Считат, че
жалбата е неоснователна,тъй като нормата на чл.245,ал.1 от ГПК не намира
приложение за допускане на обезпечение на иска по гр. д. №592/2018год. Тази
разпоредба урежда възможността длъжника, срещу когото е допуснато с решение на
съда предварително изпълнение на решението, да спре производството след внасяне
на гаранция. Развиват,че И.П. не е длъжник, а ищца. В случая се касае за
обезпечение на иска, което да опази имота й от неправомерно отчуждаване, до
решаване на повдигнатия спор. И.П. е представила на съда надлежни писмени
доказателства в подкрепа на собственическата си претенция – Нот.акт №181, т.ІV,
д.№1442/1975г. „За собственост върху жилище, построено върху държавна земя от
жилищно-строителна кооперация" и Схема № 15-509243-17.10.2017г. на
СГКК-Ловеч, в която е посочен Нот.акт №181, т.ІV, д.№1442/1975г., очертан и
описан е апартаментът, посочен в този нотариален акт и изрично е уточнено, че
изменения на КК за този апартамент няма. Развива,че Нот.акт №181, т.ІV,
д.№1442/1975г. и Схема № 15-509243-17.10.2017год. на СГКК-Ловеч са издадени в
кръга на правомощията на надлежни органи на власт и са редовни от външна
страна, поради което, като официални документи задължават съда по обезпечението
със съдържанието си. Те легитимират с обвързваща материална доказателствена
сила П. като собственик на конкретно индивидуализирания в тях имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 - апартамент на
ул.„Г.С.Раковски"№41,ет.4, с площ 105, 66 кв.м. ведно с прилежащите му Мазе
№ 6 с площ 16.93 кв, м.; Таван с № 6 с площ 18,27кв.м.
и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата. Считат,че
Законът приема тези доказателства за достатъчни за установяване на правото на
собственост на ищцата и да се приеме вероятната основателност на
собственическата й претенция-
Сочат,че по
делото е представено и Обявление за публична продан на процесния имот от
02.06.2018год. до 03.07.2018 год. по изп.д.№20148800400419
по описа на ЧСИ Румен Димитров, от което е видно, че наддавателните
предложения за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8
ще бъдат отворени на 03.07.2018г., в 14,30 часа в зала I на ТРС. Това обявление
също е официален по своя характер документ, съставено е и издадено в рамките на
законовите правомощия на съдебния изпълнител и също задължава съда със
материална обвързваща доказателствена сила.
Така от
представените доказателства считат, че се налага правния извод за наличието на
право на собственост в патримониума на ищцата, което е застрашено от увреждане,
като последица от развитието на изпълнителното производство по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров, в
което тя не участва. С исковата молба е поискана защита на това застрашено
право, а обезпечението на иска осигурява реализирането на съдебното решение по
него. С оглед естеството на предявения установителен
иск и съдържанието на застрашеното право на собственост на ищцата- обхващащо
изнесения на публична продан имот, спирането на производството по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ Румен Димитров е
подходящата мярка за обезпечаването на иска.
На оплакванията
на частния жалбоподател по отношение идентичността на имотите, срещу които той
е насочил изпълнението,отговарят,че касаят предявения иск по същество. Считат, че частният жалбоподател
съзнава, че няма идентичност между имотите, върху които е поискал принудително
изпълнение и собствения имот на ищцата и тъкмо за това се оплаква от действията
на Община Троян в рамките на административни производства, развили се пред нея,
а сега и пред административния съд, както сочи „Райфайзенбанк(България)”ЕАД. Тези
оплаквания нямат правно значение в производството по обжалване на допуснатото
обезпечение, защото не попадат във фактическия състав на нормите, които съдът
спазва за да допусне, респективно- да отмени допуснато обезпечение. Тяхното
място е пред административния съд, което частния жалбоподател вече е сторил,
оспорвайки пред него Заповед №706/08.06.2018г. на Кмета на Община Троян.
Настоящият съд не може да реши същите въпроси, за да се произнесе по исканата
от частния жалбоподател отмяна на допуснатото обезпечение.
По изложените
съображения считат, че РС-Троян правилно е приел,че искът е редовен, подкрепен
от официални документи, приложени като доказателства към исковата молба и е
налице хипотезата на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК, поради което е допуснал обезпечението
по реда на чл.397,ал.1,т.З от ГПК. Именно спирането на изпълнението ще осигури осъществяването
на правата по бъдещото решение, без да преклудира,
размества или намалява стойността на права, принадлежащи на засегнатите от него
лица. По изложените съображения молят да се остави без уважение подадената от
„Райфайзенбанк(България)”ЕАД жалба.
Постъпил е
отговор на тази жалба и от И.К.П.,чрез адв.Д.-ЛАК. Счита, че
жалбата е неоснователна, тъй като нормата на чл.245,ал.1 от ГПК не намира
приложение за допускане на обезпечение на иска по гр.д.№592/2018г. Тази
разпоредба урежда възможността длъжника, срещу когото е допуснато с решение на
съда предварително изпълнение на решението, да спре производството след внасяне
на гаранция. Развива,че в случая тя не е длъжник, а ищца. Касае се за
обезпечение на иска, което да опази имота й от неправомерно отчуждаване, до
решаване на повдигнатия спор. Като ищца е представила на съда надлежни писмени
доказателства в подкрепа на собственическата си претенция – Нот.акт №181, т.ІV,
д.№1442/1975г. „За собственост върху жилище, построено върху държавна земя от
жилищно-строителна кооперация" и Схема № 15-509243-17.10.2017г. на
СГКК-Ловеч, в която е посочен Нот.акт №181, т.ІV, д.№1442/1975г., очертан и
описан е апартаментът, посочен в този нотариален акт и изрично е уточнено, че
изменения на КК за този апартамент няма. Развива,че Нот.акт №181, т.ІV,
д.№1442/1975г. и Схема № 15-509243-17.10.2017год. на СГКК-Ловеч са издадени в
кръга на правомощията на надлежни органи на власт и са редовни от външна
страна, поради което, като официални документи задължават съда по обезпечението
със съдържанието си. Те я легитимират с обвързваща материална доказателствена
сила като собственик на конкретно индивидуализирания в тях имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8 - апартамент на
ул.„Г.С.Раковски"№41,ет.4, с площ 105, 66 кв.м. ведно с прилежащите му
Мазе № 6 с площ 16.93 кв, м.; Таван с № 6 с площ
18,27кв.м. и 1,22% ид.ч. от общите части на сградата.
Законът приема тези доказателства за достатъчни за установяване на правото на
собственост и да се приеме вероятната основателност на собственическата й
претенцията й.
По делото е
представено и Обявление за публична продан на процесния имот от 02.06.2018год.
до 03.07.2018 год. по изп.д.№20148800400419 по описа
на ЧСИ Румен Димитров, от което е видно, че наддавателните
предложения за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.293.2.8
ще бъдат отворени на 03.07.2018г., в 14,30 часа в зала I на ТРС. Това обявление
също е официален по своя характер документ, съставено е и издадено в рамките на
законовите правомощия на съдебния изпълнител и също задължава съда със
материална обвързваща доказателствена сила.
Така от
представените доказателства налагат правния извод за наличието на право на
собственост в нейния патримониум, което е застрашено от увреждане, като
последица от развитието на изпълнителното производство по изп.д.№20148800400419
по описа на ЧСИ Румен Димитров, в което тя не участва. С исковата молба е
поискана защита на това застрашено право, а обезпечението на иска осигурява
реализирането на съдебното решение по него. С оглед естеството на предявения установителен иск и съдържанието на застрашеното право на
собственост на ищцата- обхващащо изнесения на публична продан имот, спирането
на производството по изп.д.№20148800400419 по описа
на ЧСИ Румен Димитров е подходящата мярка за обезпечаването на иска.
На оплакванията
на частния жалбоподател по отношение идентичността на имотите, срещу които той
е насочил изпълнението,отговаря,че са свързани с въпросите по същество на предявения
иск. Предполага,че частният жалбоподател съзнава, че няма идентичност между
имотите, върху които е поискал принудително изпълнение и собствения й имот и
тъкмо за това се оплаква от действията на Община Троян в рамките на
административни производства, развили се пред нея, а сега и пред
административния съд, както сочи „Райфайзенбанк(България)”ЕАД. Тези оплаквания
нямат правно значение в производството по обжалване на допуснатото обезпечение,
защото не попадат във фактическия състав на нормите, които съдът спазва за да
допусне, респективно- да отмени допуснато обезпечение. Тяхното място е пред
административния съд, което частния жалбоподател вече е сторил, оспорвайки пред
него Заповед №706/08.06.2018г. на Кмета на Община Троян. Настоящият съд не може
да реши същите въпроси, за да се произнесе по исканата от частния жалбоподател
отмяна на допуснатото обезпечение.
По изложените
съображения счита, че РС-Троян правилно е приел,че искът е редовен, подкрепен
от официални документи, приложени като доказателства към исковата молба и е
налице хипотезата на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК, поради което е допуснал
обезпечението по реда на чл.397,ал.1,т.З от ГПК. Именно спирането на
изпълнението ще осигури осъществяването на правата по бъдещото решение, без да преклудира, размества или намалява стойността на права,
принадлежащи на засегнатите от него лица. По изложените съображения моли да се остави
без уважение подадената от „Райфайзенбанк(България)”ЕАД жалба и й се присъдят
направените разноски.
Отговор е
постъпил и от Д.П.И.,която приела частната жалба за основателна. След анализ
на Решение №77/26.03.2018г.на РС-Троян,по
гр.д.№1132/2017г. и предявената по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян претенция,при
съобразяване,че един и същи адвокат е представлявал К.И. и И.П. в тези производство, изразява съмнения за
привидност на водените съдебни спорове и съглашателство между ищец и ответник,с
цел да увредят правата на кредиторите в изпълнителното производство. Затова
моли да се уважи подадената от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД жалба,да се отмени
атакуваното определение и остави без уважение искането за допускане на
обезпечение чрез спиране на изпълнението.Представя копие от Решение
№77/26.03.2018г.,пост.по гр.д.№1132/2017г. по описа на РС-Троян във вариант с
обезличени имена и списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№ 592/2018г.
по описа на РС-Троян, както и представените пред настоящата- Съобщение за
спиране на изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ с №880
в ЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,Заповед №706/08.06.2018г.на Кмета на Община
Троян, копие от Решение №77/26.03.2018г.,пост.по гр.д.№1132/2017г. по описа на
РС-Троян във вариант с обезличени имена, намира жалбите за частично неоснователни
по следните съображения:
По
допустимостта.
Жалбоподателят Д. Паволва И. се явява
легитимирана да обжалва допуснатото обезпечение,при съобразяване,че като е
присъединен взискател по изпълнителното
производство,което е спряно и с тази мярка се засяга интересът й за получи
изпълнение на вземането й. В т.см. е приетото и в т.6 от ТРеш.
№6/14.03.2014г.,пост.по т.д.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена в
срок.
Жалбата на „Райфайзенбанк(България)”ЕАД
е подадена на 09.07.2018г.,при уведомяване на 11.07.2018г. и следва да се
приеме за подадена в срок,срещу подлежащ на обжалване акт и от страна и правен
интерес от това.
При тези
констатации съдът приема,че жалбите са допустими и следва да се разгледат по
същество.
По същество.
Обжалва се
Определение №360/02.07.2018г.,пост.по гр.д.№592/2018г., с което РС-Троян е допуснал
обезпечение на
предявения от И.К.П.,***,чрез адв.Д.-ЛАК,
срещу К.А.И., М.Х.И., двамата с адрес *** и „Райфайзенбанк (България)”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район р-н
Лозенец, Експо 2000, бул.”Никола Вапцаров” No 55, с представители:
А.В.А., Оливер Рьогл; Мартин Йозеф Питлик; Недялко Великов Михайлов, представлявано съвместно
от всеки двама от Изпълнителните Директори или съвместно от един изпълнителен
директор и Михаил Танев Петков-прокурист,
иск с посочено правно основание чл.124, ал.1, предложение
второ от ГПК – отрицателен установителен иск,
вр.чл.440 ал.1 от ГПК – защита на трето лице в изпълнителното производство,чрез
налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп.д.№419/2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, с №880 в КЧСИ и район на
действие ОС
– Ловеч.
Предпоставките
за уважаване на молбата за допускане на обезпечение на иска са той да е
допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата
обезпечителна мярка да съответства на търсената с иска защита.
В случая
предмет на разглеждане по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян е предявен от И.П. отрицателен
установителен иск по реда на чл.440 от ГПК. Претенцията
е насочена срещу длъжниците по образуваното изп.д. №20148800400419 по описа на ЧСИ с №880 в ЧСИ и район
на действие ОС-Ловеч,а именно К.А.И. и М.Х.И. и взискателя
„Райфайзенбанк(България)”ЕАД. Като искане е заявено да се
признае за установено по отношение на ответниците,че „… ипотечното
право, учредено с Нотариален акт №137,т.І,д.№889/2007г. не обхваща самостоятелен
обект в сграда с ид.073198.502.293.2.28 по КККР ан гр.Троян…”. Видно е,че макар и непрецизно формулиран
(предмет на уточняване в хода на това производство), се иска да се признае,че
описаният имот не е предмет на учредено в полза на основния взискател
„Райфайзенбанк(България)”ЕАД обезпечение на предоставения кредит на длъжниците. Легитимацията на страните е съобразена с
нормата на чл.440,ал.2 от ГПК и обосновава допустимост на претенцията.
На следващо
място се установява,че изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ с №880 в ЧСИ и район на действие ОС-Ловеч са
предприети действия по принудително изпълнение върху недвижимия имот, предмет
на настоящата претенция. С Обявление,съгласно Протокол №615/02.05.2018г. ЧСИ е
обявил началото на публичната продан за времето от 02.06.2018г.до 03.07.2018г. От приложените
доказателства може да се обоснове индиция, че
описаният в представения от П. нотариален акт,с който легитимира правата си,
недвижим имот- апартамент №5 .. на ІV
етаж,с площ от 105.66кв.м…,при посочени граници, е идентичен на самостоятелния
обект,предмет на Обявлението за публична продан, изготвено от ЧСИ. Изрично в
последния акт е посочено,че „..обектът е
обособен след обединяване на апартамент
със застроена площ 45.27кв.м.,заедно с
½ ид.ч.от входно антре със застроена площ от
2.25кв.м. и апартамент със застроена площ от 55.98кв.м.,заедно с ½ ид.ч.от входно антре със застроена площ от 2.25кв.м..”.
Въпреки направените в жалбата възражения от „Райфайзенбанк(България)” ЕАД
възражения за неистинност и отмяна на издадени удостоверения за
идентичност,цитираните такива не се откриват по делото. От представеното по
гр.д.№592/2018г.на РС-Троян У-ние УД-ТСУ-КР-223/28.06.2018г.на Община Троян е
видно,че касае друг нотариален акт,неприложен по делото и на който никоя от
страните не се позовава. Съставът приема,че с тези доказателства се обосновава
наличието на реална опасност за ищцата да не може или да бъде значително
затруднена да упражни правата си при евентуално постановено в нейна полза
решение, тъй като няма да има обект,върху който да ги упражни-предпоставка съгласно чл.391,ал.1,пр.1-во от ГПК.
На следващо
място съставът съобразява приложения от П. Нотариален акт за собственост върху
жилище,построено върху държавна земя от ЖСК с №181,т.ІV, д.№1442/1975г.от 22.07.1975г.на
Троянския районен съд, от който е видно че тя, наред с лицето Атанас Минков И.,
са признати за собственици на апартамент, описан като „.. апартамент №6 в
източната половина на сградата,на четвърти етаж,от 105.66кв.м….”, съответно с
прилежащ таван и маза, който съгласно представената Схема
№15-301471-15-05.2018г.на СГКК-Ловеч, отговаря на самостоятелен обект в сграда
с ид.№ 73198.502.293.2.8. В представената схема като
собственици са вписани именно тези две лица и въз основа на представения
нотариален акт от 1975г. Други
доказателства, оборващи първоначалното твърдение на ищцата за наличие на право
на собственост (съсобственост според състава) върху имота не са представени, поради
което и при съобразяване доказателствената сила на
легитимиращия я титул за собственост, може да се приеме, че е достатъчен да
формира извод за вероятна основателност на заявената претенция на този начален етап на производството (разбира
се-след надлежно уточняване на петитума с нормата на
чл.440 от ГПК). В този смисъл съставът приема,че е обоснована и предпоставката по
чл.391,ал.1,т.1 от ГПК,а именно представени са убедителни доказателства,с оглед
ранния етап на производството,които
подкрепят тезата за вероятна основателност на иска.
При тези данни
съставът се съгласява с извода на РС-Троян,че е налице обезпечителна нужда и
следва да се допусне като мярка спиране на изпълнението по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ с №880 в ЧСИ и район
на действие ОС-Ловеч.
Следва, обаче
да се отчете,че съгласно представения титул за собственост вероятните права на ищцата биха се простирали
не върху цели имот,а евентуално върху ½ ид.ч. от
него. Други доказателства за трансформация в изключителна собственост на цялото
жилище не е представила, поради което и с оглед защита интересите на кредиторите по изпълнението, съставът
намира,че е удачно да се постанови изискването за внасяне на гаранция. С
прилагането на тази мярка ще се гарантират евентуалните вреди от спряното
изпълнение и невъзможността кредиторите своевременно да удовлетворят вземането си.
При съобразяване на данъчната оценка на жилището 45 977лв. (у-ние за
данъчна оценка на л.8 от гр.д.№592/2018г.на РС-Троян), съставът намира,че гаранцията
следва да се определи в размер на 4597лв.,която ищцата следва да се задължи да
внесе по сметката на ОС-Ловеч. Обезпечителната заповед ще бъде издадена след
внасяне на така определената гаранция.
По изложените
съображения ОС-Ловеч намира,че следва да се потвърди Определение №
360/02.07.2018г.,пост.по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян, с което е допуснато обезпечение
на предявения от
И.К.П.,***,чрез адв.Д.-ЛАК, срещу К.А.И., М.Х.И.,
двамата с адрес *** и „Райфайзенбанк(България)”ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София 1407, район р-н Лозенец, Експо 2000, бул.”Никола
Вапцаров” No 55, представители: А.В.А., Оливер Рьогл; Мартин Йозеф Питлик;
Недялко Великов Михайлов, представлявано съвместно от всеки двама от
Изпълнителните Директори или съвместно от един изпълнителен директор и Михаил
Танев Петков-прокурист, иск с посочено правно основание чл.440,ал.1 от ГПК, с
наложената обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп.д. №20148800400419 по описа на ЧСИ с №880 в ЧСИ и район
на действие ОС-Ловеч,като се допълни и с изискването за внасяне на гаранция в
размер на 4597лв. по сметката на ОС-Ловеч.
Определението в
частта,с която се допълва допуснатото обезпечение, а именно по отношение на
определената гаранция,може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките
на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК,съгласно чл.396,ал.2 (в т.см.и т.1 от ТРеш.№5/12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на ОСГТК на ВКС),
в 1-седмичен срок от уведомяване на страните. Обезпечителна заповед следва да
се издаде след внасяне на гаранцията и съобразно изхода от обжалването на
настоящето определение.
По претенциите
за разноски следва да се произнесе съдът по предявения иск, за чието
обезпечение е допусната обжалваната обезпечителна мярка (гр.д.0592/2018г.на РС-Троян),
съгласно приетото в т.5 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,
пост.по т.д.№2/2012г.на ОСГТК на ВКС, съобразно изхода на спора.
По изложените
съображения и на осн.чл.391 от ГПК, ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 360/02.07.2018г.,
постановено по гр.д.№592/2018г.на РС-Троян, с което е допуснато обезпечение на
предявения от
И.К.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,чрез адв.Д.-ЛАК, срещу К.А.И., М.Х.И., двамата с адрес *** и „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район р-н
Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров No 55,
представители: А.В.А., Оливер Рьогл; Мартин Йозеф Питлик; Недялко Великов Михайлов, представлявано съвместно
от всеки двама от Изпълнителните Директори или съвместно от един изпълнителен
директор и Михаил Танев Петков-прокурист,
иск с посочено правно основание чл.440,ал.1 от ГПК, с наложената
обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението” по изп.д.№20148800400419 по описа на ЧСИ с №880 в ЧСИ и район на действие
ОС-Ловеч, като го ДОПЪЛВА и с изискването за внасяне на гаранция в размер на
4597 (четири хиляди петстотин деветдесет и седем лева) по сметката на ОС-Ловеч.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
обезпечителна заповед в полза на И.К.П. с ЕГН **********,
с горните данни, след внасяне представяне на квитанция за внесена гаранция в
определения от съда размер.
Определението в
частта,с която се допълва допуснатото обезпечение, а именно по отношение на
определената гаранция, може да се обжалва пред ВКС при наличие на
предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК,съгласно чл.396,ал.2 (в т.см.и т.1
от ТРеш.№5/12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на ОСГТК
на ВКС), в 1-седмичен срок от уведомяване на страните.
Обезпечителна
заповед следва да се издаде след внасяне на гаранцията и съобразно изхода от
обжалването на настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.