Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
………………….2020 г., гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито
заседание на ……………….. през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело № 247 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е
по жалба на Т.С., в качеството на управител на „А.Б.“ ЕООД чрез адв. В.Р.срещу
отказ № 20200121090827-4/27.01.2020 г. на АВ-ТР, за вписване на промени по
партидата на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР
отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че към заявлението са приложени
всички необходими документи, удостоверяващи настъпилата промяна в
обстоятелствата, касаеща прехвърлянето на дружествените дялове. Сочи, че
договорът за прехвърляне на дружествени дялове е с нотариална заверка на
подписите на страните, заверен от нотариус Ирина Антонинум съгласно законите на
Румъния, като договорът е заверен по надлежен ред с апостил представен в
търговския регистър с нотариално заверен превод. Считам че в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 61 КМЧП, а не разпоредбата на чл. 56, ал. 1 КМЧП.
Сочи, че в нормативната уредба на Румъния няма аналог на изискването на
българския закон за едновременно удостоверяване на подписа и съдържанието на
документ. Твърди, че не съществува правна възможност нотариусът от Румъния да
изпълни исканото от длъжностното лице едновременно удостоверяване на подпис и
съдържание. Счита, че длъжностното лице по регистрацията е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Съдът, като
взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
За да постанови обжалвания отказ №
20200121090827-4/27.01.2020 г. на АВ-ТР, длъжностното лице е приело, че по
отношение извършената сделка за прехвърляне на дружествени дялове не са спазени
императивните норми на българския закон
/чл. 129, ал. 2 ТЗ/ приложими по силата на чл. 58, т. 6 вр. чл. 56 КМЧП
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по
партидата на „А.Б.“ ЕООД на промяна в обстоятелствата, касаеща прехвърляне на
дружествени дялове чрез продажба и вписване нов едноличен собственик на
капитала на дружеството.
Вписването е поискано въз основа на приложените: молба на
основание чл. 122 ТЗ за приемане като съдружник във „А.Б.“ ЕООД от З.Б.; протокол
от 16.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, обективиращ
решение на едноличния собственик на капитала „А.Б.“ ЕООД за приемане за член на
новия едноличен собственик; договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
14.01.2020 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, извършена от
нотариус в Букурещ, Румъния, заверен с апостил; декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ
от Т.С., в качеството на управител и едноличен собственик на „А.Б.“ ЕООД за
липсата на задължения за неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на
тези, с които трудовите правоотношения са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял; актуализиран учредителен акт.
В настоящия случай е налице особеност на процесния договор
за прехвърляне на дружествени дялове предвид наличието на международен елемент.
Приложението на общата разпоредба на чл. 61 КМЧП е изключено
от специалните правила на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 КМЧП обаче, едностранното
подчиняване на режима на прехвърлителния договор само към изискванията на
правото по чл. 58, т. 6 във вр. с чл. 56 КМЧП е необосновано. Същевременно,
следва да бъде отчитано и това, че правото на държавата, в която се претендират
последиците на съответния договор, може да съдържа и особени повелителни норми,
които държавата да изисква да се прилагат, независимо от прилагането на чуждото
право. В конкретния казус е безспорно, че процесният договор се намира в
най-тясна връзка с българската държава, тъй като негов предмет е прехвърлянето
на дружествени дялове от търговско дружество, регистрирано в Република
България, чийто статут също се урежда от българското право /чл. 56 КМЧП/.
В
българското право формата за действителност на договора за прехвърляне на
дружествен дял е уредена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, която е императивна разпоредба. Цитираната
разпоредба предвижда като условие за валидност на договор за прехвърляне на
дружествен дял в дружество с ограничена отговорност нотариална заверка освен на
подписите на страните по договора, така и на съдържанието на договора. Представеният
към процесното заявление договор за прехвърляне на дружествен дял не обективира
нотариално удостоверяване, което да изпълнява изискванията на предвидената в
чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност на договора, ето защо същият не е
породил правни последици, което е достатъчно да обуслови извод, че не са налице
предпоставките на чл. 21, т. 5, вр. чл. 22 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на
промени по партидата на дружеството въз основа на този договор.
Следва да бъде посочено, че според чл. 84, ал. 1 ЗННД
българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните
разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език, могат да
удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не
подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани. Според
чл. 84, ал. 2 ЗННД удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен
документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се
извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на
територията на Република България. В конкретния казус документът е предназначен
да произведе действие на територията на Република България и не подлежи на
вписване. Следователно страните по процесния прехвърлителен договор са били в
състояние да сключат същия в изискуемата от чл. 129, ал. 2 ТЗ форма.
Предвид изложеното договорът за прехвърляне на дялове не е
породил правно действие по преминаване на собствеността върху дяловете, поради
неспазване на изискуемата се форма за нотариална заверка на съдържанието,
респективно се иска вписване на несъществуващи обстоятелства, поради което и
отказа се явява законосъобразен.
Мотивиран от горното, Съдът.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
жалбата на Т.С., в качеството на управител на „А.Б.“ ЕООД срещу отказ №
20200121090827-4/27.01.2020 г. на АВ-ТР, постановен по заявление образец А4 с
вх. № 20200121090827/21.01.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: