№ 3085
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502247 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 17116 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 20296/2023 г. по описа на СРС,
156 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* срещу Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* бл.
******* ******* искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 1367,32 лева - главница за незаплатена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, както и сумата от 184,36 лева -
мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., както и сумата от 59,71 лева - цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 10,29 лева -
мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 25.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч. гр. д .№ 6379/2023 г. по
описа на CPC, IIГ. О., 156-ти състав.
1
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с изложени
доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно
приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че
неправилно съдът е приел, че в случая не е доказано потребление на ТЕ възлизащо на
исковата стойност. Поддържаните от ответника възражения, че в имота не е била
потребявана ТЕ за исковия период и не се дължи такса за дялово разпределение намира
за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че на ответника следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца за ТЕ и
дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху сумите. Жалбоподателят
отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на исковете, като моли
за уважаване на исковете в цялост, като основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответника Д. Н. Г.. В подадена молба – становище от 24.04.2024 г. е изразено
становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. Н. Г. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С подадената исковата молба са изложени фактически и правни доводи, че
ответникът е бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
2
София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, като била доставена
топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия. Ищецът поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1367,32 лева
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не бил заплатил стойността
й, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 184,36 лева за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.
Излага твърдения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което
ответникът му дължал сумата от 59,71 лева, представляващи припадаща се част от
цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както
и сумата от 10,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради
което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба, в който се прави отвод за частична недопустимост на производството по
отношение на исковете за суми, чиято дължимост ответникът не е оспорил с
възражението си по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила, като моли
делото да бъде частично прекратено, а по отношение сумите за дяловото разпределени
намира, че се предявявали чужди права. В останалата част намира предявените искове
за неоснователни с твърдения, че не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не
е собственик или ползвател на процесния имот и не е обвързан от общите условия на
ищеца, понеже последните не били публикувани. Оспорва да е потребявал топлинна
енергия на претендиралата стойност, а в случай, че същата е определена служебно,
поддържа, че не са спазени съответните изисквания за служебно начисляване.
Инвокира доводи, че не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за отоплителен сезон 2020 г. - 2021 г., тъй като общата фактура била издадена повече
от 45 дни от изтичане на периода, за който се отнася, поради което следвало да бъде
поставен в забава чрез покана, а такава в случая не била налице. Сочи, че не е доказано
публикуване на съответните фактури. Счита, че не дължи на ищеца претендираната
цена на услугата за дялово разпределение, тъй като това вземане принадлежало на
дружеството, предоставило тази услуга. Излага съображения, че не е обвързан от
евентуални уговорки между топлинния счетоводител и ищеца по отношение на
заплащането на възнаграждението за дялово разпределение. Посочва, че не е обвързан
и от сключения между етажните собственици в процесната сграда и „Т.С.“ ЕООД
договор от 03.12.2001 г., като обосновава, че същият е прекратен, поради изтекъл срок
на действие. Освен това услугата за дялово разпределение не била предоставяна нито
от ищеца, нито от трето лице, като също така не било доказано и какъв размерът на
3
нейната цена. Твърди, че не дължи лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение, тъй като между страните не бил уговорен падеж за заплащане на
същата, поради което ищецът следвало да постави ответника в забава чрез покана, а
такава в случая не била налице. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
като излага подробни съображения, че давностният срок е започнал да тече от момента
на възникване на съответните месечни задължения, а не от изравнителната сметка,
която включвала отделно и самостоятелно вземане. Развива доводи, че претенцията е
недоказана, като излага съображения по представените по делото доказателства и
направените от ищеца доказателствени искания. Моли производството да бъде
прекратено като частично недопустимо, а част от останалите искове да бъдат
отхвърлени и претендира разноски.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, поради което е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са
доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството
си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект, ответникът дължи разходи за
заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на такса за дялово разпределение.
Доколкото обаче в производството не е доказано реално потребление на ТЕ в имота,
съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.
За да обоснове изводите си за неоснователност на исковете, съдът е посочил, че с
оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, в случая топлинната енергия е била
начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп съгласно
правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период). Приел е, че за да е
налице валидно удостоверяването, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС,
трябва да се представи протокол, подписан от избраното от ЕС лице, което да
удостоверява това обстоятелство. Доколкото в случая такъв не бил ангажиран по
делото, то, начисляването на ТЕ възлизащо на исковата стойност е в противоречие с
изискванията на ЗЕ и правилата на общите условия.
Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който
разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С него той цели да
постигне защита чрез сила на пресъдено нещо като се признае от съда, че то
съществува. Така се постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да
послужи като изпълнителен титул за принудително събиране на вземането. Правният
интерес от него е налице, когато длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от
ГПК. ./ Р № 246/11.01.2013 г. по т.д. № 1278/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, № 171/24.04.2012 г.
по гр. д. № 801/11 г., ІV г.о. на ВКС, Р № 89/02.06.2011 г. по т.д. № 649/10 г., ІІ т.о. на
4
ВКС/.
Видно от приложеното заповедно производство е, че длъжникът Д. Н. Г. не е
подал възражение в срока по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и е признал задълженията в частта досежно вземането за главница в размер
на 807.61 лв. за потребена ТЕ в имота за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. и
досежно вземането за мораторна лихва за сумата 106.94 лв. върху сумата за потребена
в имота ТЕ в размер на 807.61 лв., както и за вземането за главница за дялово
разпределение в размер на 59.71 лв. за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и
за законна лихва върху главницата от 03.02.2023 г. до окончателно погасяване на
задълженията. По отношение на тези вземания, както правилно е посочил ответника в
подадения писмен отговор на исковата молба заповедта е влязла в сила, поради което
производството в тази част следва да се прекрати, а решението на СРС се обезсили.
Липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК за
посочените вземания.
Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното
решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от
посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.
С оглед на тези правомощия на въззивната инстанция и както и произтичащото
от чл.7, ал.1 от ГПК задължение на съда да следи служебно за допустимостта на
извършените процесуални действия, респективно допустимостта на производството,
настоящата инстанция намира за недопустимо атакуваното пред нея
първоинстанционно решение в частта на посочените претенции.
Видно от делото по заповедното производство е, че длъжникът изрично е
заявил, че признава вземанията за главница в размер на 807.61 лв. за потребена ТЕ в
имота за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. и досежно вземането за мораторна
лихва за сумата 106.94 лв. върху сумата за потребена в имота ТЕ в размер на 807.61
лв., както и за вземането за главница за дялово разпределение в размер на 59.71 лв. за
периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и за законна лихва върху главницата от
03.02.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията.
С това процесуално действие вече не съществува абсолютната процесуална
предпоставка за предявяване на иск, а именно правен интерес. Заповедта за незабавно
изпълнение в частта за посочените претенции е влязла в сила. Исковият съд следи
служебно за наличието на предпоставките за допустимост на специалния положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК като не е обвързан от приетото от заповедния на
основание чл.7 от ГПК.
Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила по отношение на описаните
вземания и на основание чл. 416 от ГПК представлява самостоятелен титул за
принудително изпълнение./ т. 10а от ТР № 4/2013818.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
5
С оглед на изложеното решението на СРС в посочената част следва да се
обезсили, а производството по делото се прекрати в описаната част.
В останалата част, за сумата 559.71 лв.-главница за потребена ТЕ в имота за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., за сумата 77.42 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2021 г. до 25.01.2023 г. и сумата 10.29 лв.-мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение 59.71 лв. решението на СРС е допустимо
и правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” и се намира в
облигационно отношение с ищеца по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия. Чрез представения пред първата инстанция нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том III, peг. № 3964, нот. дело №
351/2018 г. се установява, че Д. Н. Г. е придобил собствеността на следния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, бл. ******* 1, ап. 24. Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
6
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост от 26.11.2001 г. и списък към него, договор от
03.12.2001 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се
намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.05.2019 г. до м.04.2022 г.
Установява се, чрез констатациите на СТЕ, които настоящия състав кредитира
напълно, че потреблението в имота възлиза на сумата 711.40 лв. /1377.08 лв.-665.68
лв./, както и че ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ
при спазване действащата законодателна уредба.
При така установеното, макар, чрез представения пред първата инстанция
протоколи за неосигурен достъп до уредите за индивидуално разпределение в имота на
двете посочени дати – 09.05.2021 г. и 14.05.2021 г. с положен подпис за ЕС в сградата –
В.М. и Е.М., да е посочено, че потребителя не е осигурил достъп, съдът намира
исковете за заплащане на сумите 559.71 лв.-главница за потребена ТЕ в имота за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до
окончателно погасяване на задълженията, за сумата 77.42 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2021 г. до 25.01.2023 г. и сумата 10.29 лв.-мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение 59.71 лв., за неоснователни.
При така формираните изводи, поради съвпадане в едната част на изводите на
двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
частта на отхвърляне на исковете за посочените суми.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 17116 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 20296/2023 г. по
описа на СРС, 156 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
7
адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. ******* бл. ******* ******* искове за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Г., ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 807.61 лева - главница за
незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, както и сумата от 106.94
лева - мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., както и сумата от 59,71 лева - цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023
г. по ч. гр. д .№ 6379/2023 г. по описа на CPC, IIГ. О., 156-ти състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17116 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 20296/2023 г. по
описа на СРС, 156 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* срещу Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. ******* бл. ******* ******* искове за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Г., ЕГН: ********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 559.71 лева - главница за
незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******“, бл. ******* ******* с аб. № *******, както и сумата от 77.42
лева - мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., както и сумата от 10,29 лева - мораторна
лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение 59,71 лева за периода от
05.03.2020 г. до 25.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч. гр. д .№ 6379/2023 г. по
описа на CPC, IIГ. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* бл.
******* ******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9