Р Е
Ш Е Н
И Е № 609
гр. Сливен, 01.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 113 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 чрез адв. М.Г. от САК, с която е предявен регресен осъдителен иск от застраховател срешу застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на изплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение с правно основание чл. 500 КЗ и обективно кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. ответникът И.Г.Й., ЕГН: ********** *** бил реализирал ПТП в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон”, като видно от съставения протокол за ПТП същият бил предизвикал ПТП поради виновното си и неправомерно поведение, тъй като управлявайки л.а. „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ без да спазва необходимата дистанция блъска отзад намаляващото скоростта МПС „Ситроен” с рег. № СН 1589КА управлявано от Д.Х.Д.. МПС „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 02114002806212 при ищцовото дружество, която била валидна към момента на застрахователното събитие. В ищцовото дружество била заведена щета № 15966699000701 и било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 457,63 лв. на собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС. Ищецът бил уведомил ответника, че следва да му заплати изплатеното от него застрахователно обезщетение на увреденото лице, но същият не бил платил. Видно било от протокола за ПТП, че на ответника му било отнето свидетелството за управление на МПС
Моли съдът да осъди ответника на основание чл. 500 КЗ да му заплати сумата от 472,63 лв., съставляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените деловодни разноски. На основание чл. 86 ЗЗД претендира мораторна лихва в размер на 149,77 лв. за периода от 18.05.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна чрез адв. И.Т. е постъпил. Счита, че предявения иск е допустим, но не е основателен. Към 12.12.2014 г. бил правоспособен водач на МПС и имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Не бил получавал писмо уведомление от ищцовото дружество и подписът върху обратната разписка не бил положен от него. С оглед на представените с исковата молба доказателства ищецът нямал право на регресен иск срещу него по см. на чл. 274 КЗ. Акцесорната претенция за заплащане на мораторната лихва също била неоснователна и не бил ясен периода, за който се претендира. Не бил в забава, защото не бил надлежно уведомен за претенцията на ищеца. Видът и размера на щетите не бил правилно определен и същите били завишени. В представения от ищеца опис на претенцията били описани услуги, които се отнасяли до една и съща част на автомобила/ремонт и боядисване на капак заден и врата на багажника, които с оглед марката на автомобила била една и съща част/. Щетите на автомобила не били отговаряли в пълна степен на описаните. Моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от съставения протокол за ПТП ответникът е предизвикал ПТП поради виновното си и неправомерно поведение, тъй като управлявайки л.а. „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ без да спазва необходимата дистанция блъска отзад намаляващото скоростта МПС „Ситроен” с рег. № СН 1589КА управлявано от Д.Х.Д.. МПС „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ. Лекият автомобил „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 02114002806212 при ищцовото дружество, която била валидна към момента на застрахователното събитие. В ищцовото дружество била заведена щета № 15966699000701 и било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 457,63 лв. на собственика на увреденото в резултат на ПТП МПС. Ищецът бил уведомил ответника, че следва да му заплати изплатеното от него застрахователно обезщетение на увреденото лице, но същият не бил платил. Регресната покана била получена от ищеца на 29.01.2016 г. Видно от протокола за ПТП, на ответника му било отнето свидетелството за управление на МПС. Видно от представената по делото справка за нарушител водач с Акт № Т 536957/09.09.2014 г. на ответника му било временно отнето свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
Видно от назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза на автомобила Ситроен е била причинена характерна деформация в задната челна част на автомобила при надлъжен удар обхващащ предимно задни елементи. Налице са деформации в областта на задната броня, задния капак, вратата на багажното отделение и панела под стопа. Съгласно динамиката на ударния процес от разположението на автомобилите в момента на контакт е налице ударно въздействие на съответните контактни повърхности между Фиат Пунто и Ситроен. Извършените констатации на увредените елементи от ищцовото дружество са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и механизма на ПТП. Стойността на щетите за възстановяване на лекия автомобил Ситроен към момента на ПТП са следните: обща стойност на труд за възстановяване на автомобила- 331,59 лв., обща стойност на материали за възстановяване на автомобила-177,85 лв. и обща стойност на щети за възстановяване на автомобила в размер на 509,44 лв.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д., която е водач на увреденото МПС същата го била управлявала, като собственик на автомобила била компанията, в която била работила. Заявява, че си спомня, когато се била прибирала за да остави служебния автомобил в гаража на ляв завой, пускайки мигач и изчаквайки насрещните автомобили, автомобилът бил силно ударен от задната му страна, като били изместени два автомобила. Извикала КАТ и разбрала, че водача на автомобила, който ударил нейния автомобил нямал свидетелство за управление на МПС. Счита, че ответникът бил виновен за настъпилото ПТП, тъй като не бил спазил дистанция. Заявява, че нямало мъгла или дъжд и ПТП се било случило на свечеряване и че по нейна преценка автомобилът се бил движил с превишена скорост. По управлявания от нея автомобил със сигурност имало щети от удара.
Съдът кредитира свидетелските показания като кореспондиращи със изготвената и приета от съда съдебно-автотехническа експертиза и останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП, че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от него, като водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор.
От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 12.12.2014 г. в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон” до бившата „Сердика” поради виновното си и неправомерно поведение, ответникът управлявайки л.а. „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ без да спазва необходимата дистанция блъска отзад намаляващото скоростта МПС „Ситроен” с рег. № СН 1589КА управлявано от Д.Х.Д.. МПС „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ. По този начин ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без възражения. Налице е противоправно поведение, като на ответника е съставен АУАН и презумпцията за вина не е оборена.
Ответникът твърди, но не представя доказателства, от които да се установява, че към датата на произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното превозно средство със свидетелство за управление, като това е в неговата доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от подписания протокол за ПТП, от показанията на разпитания по делото свидетел и от по делото справка за нарушител водач. Правоспособността на водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което отбелязаното в протокола – „неправоспособен водач“, обосновава и липсата на т. свидетелство. В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието, че в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за да му бъде издадено свидетелството за управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред полицейските органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за управление.
С оглед изложеното съдът счита, че главният осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ се явява основателен в пълен размер на сумата от 472,63 лв.- стойност на заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Съгласно кредитираната от съда съдебно-автотехническа експертиза обща стойност на щети за възстановяване на автомобила е в размер на 509,44 лв. към момента на настъпване на ПТП.
Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на 2,49 лв. за посочения в исковата молба периода от 18.05.2019 г. до 05.06.2019 г., когато е депозирана исковата молба, както и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Мораторна лихва върху главницата се дължи от датата на забавата, която настъпва на 18.02.2016 г. от изтичане на срока на поканата до датата на депозиране на исковата молба-05.06.2019 г. С оглед диспозитивното начало на процеса съдът е обвързан от рамките на претенцията на ищеца и не може да му присъди нещо повече или различно от поисканото, поради което акцесорния иск следва да бъде уважен до размера от 2,49 лв. за посочения в исковата молба периода от 18.05.2019 г. до 05.06.2019 г. и да бъде отхвърлен за разликата от размера от 2,49 лв. до пълния претендиран размер от 149,77 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 227,81 лв., съобразно с уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 108,28 лв. съобразно с отхвърлената част на исковете. С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата в размер на 472,63 лв.- стойност на заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Ситроен” с рег. № СН 1589КА, в резултат на настъпило ПТП на 12.12.2014 г. в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон” до бившата „Сердика”, при което И.Г.Й. е управлявал, с временно отнето свидетелство за управление на МПС, лек автомобил – МПС „Фиат Пунто” с рег. № СН9202ВВ, вследствие на което, без да спазва необходимата дистанция блъска отзад намаляващото скоростта МПС „Ситроен” с рег. № СН 1589КА управлявано от Д.Х.Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,49 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 18.05.2019 г. до 05.06.2019 г. и сумата от 227,81 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД срещу И.Г.Й., ЕГН: ********** *** за разликата над 2,49 лв. до пълния предявен размер от 149,77 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на И.Г.Й., ЕГН: ********** *** сумата от 108,28 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: