О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
_______
10.12.2019
г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на десети
декември , две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВАНОВ
ВНАХ д. № 529 по
описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази :
Производството по чл. 377,ал.2 от НПК.
С определение
№ 1319/09.10.2019г.по НАХД176/2019г.РС-Тетевен е прекратил съдебното
производство по делото,отменил е определението ,с което е даден ход на делото и
на съдебното следствие на 03.07.2019г.и на основание чл.377,ал.1,пр.2 от НПК е
върнал делото на Районна прокуратура-Тетевен за отстраняване на допуснато
процесуално нарушение .
Срещу така постановеното определение е постъпил въззивен протест от
прокурор Николай Пончев от Районна прокуратура-Тетевен, с който моли да бъде
отменено определението като незаконосъобразно.
Настоящата инстанция счита, че делото е подсъдно на
Окръжен съд – Ловеч. Не са налице условия за прекратяване или спиране на
производството.
Въззивния протест е подаден в срока по чл.377,ал.2 от НПК от лице, имащо право да протестира подлежащ на протест съдебен акт.
В изпълнение на разпореждане на РС-Т-н е постъпил протест,в който представителя на обвинението
е изложил съображенията си относно приетото от него в бланкетния протест от
15.10.2019г.,че процесното определение е незаконосъобразно.
В него се посочва,че с определение, постановено в с.
з. на 09.10.2019 г. по АНД № 176/ 2019г. I - ви състав на Районен съд
Тетевен, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора,
произнасяйки се по реда на чл. 377, ал. 1, предложение второ от НПК - поради
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4. т. 1, в-ка
с чл. 248. ал. 1, т. 3 от НПК. Със същото определение посочва,че съдът е
разпоредил отмяна на определенията си от 3.07.19 г.. с които е дал ход на
делото и ход на съдебното следствие .
Сочи ,че в
срока по чл. 377, ал. 2 от НПК, на 15.10.19 г.. Районна прокуратура Тетевен е
протестирала този акт, искайки отмяната му. Протестът е бил оставен .,без
движение", с разпореждане от 15.10.19 г., като прокуратурата е поканена в
7- дневен срок да отстрани пропуски и несъответствия с разпоредбата на чл. 320.
ал. 1 от НПК.Посочва,че последващия протест е в изпълнение на това разпореждане
и е внесен в цитирания 7-дневен срок.
Посочва се от прокурора,че на първо место, за да се произнесе въззивната инстанция следва да
констатира незаконосъобразността на атакуваното определение от 09.10.2019 г. по АНД № 176/
На второ
место,посочва,че атакуваното съдебно определение е необосновано, тъй като
фактическите доводи на съда за допуснато съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на защита на обвиняемия, са неадекватни на събраните по делото
доказателства. Противно на обективните факти,според него, съдът е прозрял, като
че на обвиняемия са били наложени две принудителни административни мерки, с две
различни заповеди за това: № 528/ 12.03.18 г. и № 181204-000356/ 12.03.18 г.,
доколкото се разбира от изложеното становище: „...що се отнася до инкорпориране
на една заповед за ППАМ с едно основание, в друга...с друго основание, законът
такова в АПК, който се прилага към ЗМВР по отношение на издаване на ППАМ не
предвижда." И отново, като че ли: .,едната" заповед е подписана и
връчена. ..другата" – не, като в обвинението е посочена
„неподписаната", а принудителната мярка е наложена с ..подписаната",
което пък е попречило на обвиняемия да научи ,,...в какво обвинение и по кой
ППАМ и кое е нарушението..."
Изложеният
довод,според него е необясним след като не се спори и е установено, че към
инкриминираната с обвинението по чл. 343в. ал. 3 от НК. предмет на АНД № 176/
19 на ТРС, дата - 25.02.19 г.обвиняемият е изтърпявал принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУ МПС, с начало 12.03.18 г.;
същата е наложена на основание чл. 171, т. 1,6. „д" от ЗДвП; на последната
дата - 12.03,18 г.. със съставянето на АУАН № Д364990/ 12.03.18 г.. видно от
събраните писмени доказателства по делото справка за нарушител водач и писмо от
ОД МВР София.Приема,че и двата цитирани документа са материални носители на
една и съща ЗППАМ, като се позовава и на разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, съгласно
която му е отнето СУМПС, поради което той повече не е разполагал с такова.Приема
и че това е причина и да не представи същото на 25.02.19 г., не си е платил
глобите, за което му е била наложена временната мярка и към момента на гледане
на делото.Позовава се и на писмено доказателство на л. 59 а именно- писмо на ОД
МВР София, че няма съставени две ЗППА, нито едната „инкорпорира" другата,
а че се касае за една ЗППАМ № 528/ 12.03.18 г.. като НОМЕР: 181204-000356/ 12.03.18
г., е генериран в АИС АНД на МВР от ОД МВР София, въз основа на същата, който
именно номер фигурира в справката за нарушител водач и по която причина същият
е посочен в обвинението, с каквито данни прокуратурата е разполагала към
момента на привличане на лицето като обвиняем, в подготвителната фаза на наказателния
процес –досъдебната.Посочва,че освен от цитираното писмо, този факт е виден и
от съдържанието на приетите по делото документи - датата, съставителят,
фактическото основание за мярката - незаплащане в срок на наложеното наказание,
конкретно - по ел. фиш сер. М, № 0569373, цитиран и в двата носителя, както и
правното такова - чл. 171. т. 1, б. ,л" от ЗДвП, са идентични. Освен това
в документа с № 181204-000356/ 12.03.18 г. е посочена ЗППАМ 528/
На трето
место сочи, че изводът за нарушено право на защита на обвиняемия, по
съображения, че в обвинението е посочен номерът на ЗППАМ от системата АИС АНД
на МВР, препис, от която не е връчван и не би могъл да бъде връчен, същият
фигурира само в електронен формат в посочената АИС, а не номерът на
първоначалния ръкописен екземпляр на ЗППАМ с № 528/ 12.03.18 г.. след
фактическото отнемане на СУМПС на обвиняемия със съставянето на АУАН, връчен на
същата дата, необжалван. влязъл е в сила и действащ към датата на
инкриминираното деяние, е сам по себе си неправилен.
Приема,че
още по- малко правилен би бил такъв извод - за нарушено право на защита,
основан на твърдението, че „двете" / а две такива не са налице,според
него,тъй като заповедите имат различни основания, само по себе си невярно, и в
зависимост от тези основания обвиняемият щял да гради различни защити.Относно решението
на съда, в смисъл за допуснато нарушение на правото на защита по такива
съображения счита за неправилно, тъй
като елемент от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е фактът,
действа или не действа наложена принудителна административна
мярка - временно отнемане на СУМПС, към момента на деянието, а не на какво
основание, само по себе си е постановена тази ЗППАМ.Счита,че дори обжалването
на заповедта, а такова няма, не би спряло нейното изпълнение - чл. 172. ал. 6
от ЗДвП.Приема,че тя би била действаща след съставянето й, би породила
съставомерност при управление на МПС в срока й.
Прави заключение,че атакуваното определение на PC Тетевен
е незаконосъобразно, неоснователно и неправилно.Приема,че не е допуснато твърдяното
нарушение на правото на защита на обвиняемия от страна на прокуратурата. нито
са налице основания за охраняване на това право по посочения ред към сьответната
фаза на въпросното производство и чрез такъв акт на съда.
Счита,че РС-Тетевен, вместо да се произнесе по
съществото на спора, при изяснени факти по делото, съдът е направил опит да се
отклони от това си основно задължение, разпореждайки връщане на същото в
досъдебната му фаза.
Предвид
тези съображения и на основание чл.
345.ал.2 от НПК,моли Окръжен съд-Ловеч да постанови определение,
с което да отмени постановеното определение
от РС-Тетевен в съдебно заседание на 09.10.2019
г. по АНД N176/2019г., I - ви състав на
Районен съд Тетевен, с което
е прекратено съдебното производство и
делото
е върнато на прокурора.
Въззивната инстанция,като съобрази мотивите на процесното
определение ,възраженията в протеста на РП-Т-н,счита протеста за неоснователен
и като такъв следва да бъде оставен без уважение .
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
По-точно на
стр.4 от постановлението на прокурора,с което е предложено С.Д.В. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по чл.78а от НК/постановлението/,прокурора е приел че процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-1204-000356/12.03.2018г.,издадена
от И.С.И.на длъжност мл.автоконтрольор към ОД-МВР-София,с-р”Пътна
полиция”/нар.по-долу заповедта/ е връчена
на 12.03.2018г.В диспозитива на постановлението отново е приел и посочил
същото.
С определение от 03.07.2019г.,РС-Т-н ,е изискал от
ОД-МВР-София,Сектор „Пътна полиция” писмени доказателства за връчване на заповедта,подписана
от съставителя и отбелязване, кога е влязла в законна сила./л.17/.С писмо до
РС-Тетевен/л.24/ е изпратено заверено копие от същата заповед –л.25,от което е
видно,че същата не е подписана от В..
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Както е посочил и РС-Тетевен в производството по глава
28 от НПК,съгласно разпоредбата на чл.375 от НПК при установяване на
основанията на чл.78а от НК,прокурора внася делото в съответния
първоинстанционен съд с мотивирано постановление .Постановлението от своя
страна следва да отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК.В посочената
разпоредба законодателя е посочил изрично,че следва да са посочени
доказателствените материали,от които се
установяват приетите за установени обстоятелства.В конкретния казус РС-Тетевен
е извършил проверка на доказателствените материали и е установил ,че процесната
заповед не е връчена на В. и не е подписана от него,видно от завереното копие
на стр.14 от ДП,в противоречие с приетото
от прокурора в постановлението и в обстоятелствената част,а и в диспозитива,че
същата е връчена.
Неоснователно е възражението в протеста в тази
връзка,че РС-Т-н не е имал правомощие да отменя процесуалните си действия с
които е дал ход на делото и след това на съдебното следствие,тъй като именно
във фазата на съдебното следствие,след като е изискал по надлежния ред
справка/л.24/,е установил,че процесната заповед не е връчена и подписана от
обвиняемия В..Т.е.касае се за установени нови фактически обстоятелства ,които установяват
липсата на елемент от състава на предявеното обвинение и формират субективната
страна на деянието.Респективно знанието на обвиняемия С.В.,че към 25.02.2019г.
е управлявал процесното МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна
мярка№18-1204-000356/12.03.2018г.,издадена от И.С.И.на длъжност
мл.автоконтрольор към ОД-МВР-София,с-р”Пътна полиция”,която,както вече се
посочи и по-горе не е връчена и подписана от обвиняемия В..Както е приел и
РС-Тетевен определено в настоящия казус е нарушено правото на защита на
обвиняемия,тъй като неговите действия по управление на МПС ,прокуратурата е
инкриминирала и свързала с действието на процесната заповед ,за която не са
налични доказателства, че е била доведена до знанието на обвиняемия
.Ирелевантно за това обвинение че е налице друга заповед за принудителна
административна мярка,както се сочи от страна на прокурора,тъй като тя не е
посочена и формулирана в предявеното обвинение по чл.343в,ал.3 във вр. с ал.1
от НПК.
Относно възражението на прокурора ,че процесуална
възможност съдът да прекрати съдебното производство има само в разпоредително
заседание следва да бъде посочено,че в настоящия казус се касае за особено
производство по глава 28 от НПК,при
което законодателя не е посочил,че се провежда разпоредително заседание,каквото
се предвижда за внесен в съда обвинителен акт
./арг.чл.247а,ал.2,т.1 от НПК/.
Колкото до възражението в протеста и касаещо
процесуална невъзможност според прокурора ,съдът да отмени постановено от него
определение,въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като от една
страна прокурора не се цитира разпоредба на НПК,която да въвежда такава забрана,
а и не е налична такава,според въззивната инстанция ,а от друга страна
законодателя е предоставил процесуална възможност на съдът постановил
определението да отмени или измени същото в закрито заседание,което не е
сторено от РС-Т-н и делото е изпратено на Окръжен съд-Ловеч по компетентност./арг.чл.344
от НПК /.
Предвид посочените по-горе съображения ,въззивната
инстанция приема,че следва да бъде оставен без уважение протеста на Районна прокуратура – Тетевен срещу определение № 1319
на РС-Тетевен постановено в съдебно заседание на 09.10.2019 г. по НАХД N 176/2019г., I - ви състав на Районен съд Тетевен, с
което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на прокурора,като неоснователен.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 378,ал.5 във вр. с чл. 345,ал.1
от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на
Районна прокуратура – Тетевен срещу определение № 1319 на Районен Съд -Тетевен постановено в съдебно заседание на 09.10.2019 г.
по НАХД N 176/2019г., I - ви
състав на Районен съд- Тетевен, с което е
прекратено съдебното производство и
делото е върнато на прокурора,като неоснователен.
Определението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.