РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Варна, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110101151 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от „П.л.к.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № * срещу ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. Ш.п. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 24999,00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение в общ размер на 67220,66 лв. (след допуснато изменение на размера на иска на
основание чл. 214 от ГПК) за настъпило на * г. застрахователно събитие по застрахователна
полица № * по имуществена застраховка „Пълно Каско”, за лек автомобил „Мерцедес, модел
- *“, с ДК № *, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 233, ал.
1, изр. второ от ЗЗД за осъждане на Р. Ф. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Ц. И.Ср.№
* да заплати на ищеца сумата от 24999,00 лв., представляваща част от общо дължимо
обезщетение от 67220,66 лв. за вреди нанесени на наетото имущество по договор за наем на
автомобил „Мерцедес, модел - *“, с ДК № * от 28.02.2023 г., вследствие на ПТП настъпило
на 27.12.2023 г., както и в евентуалност с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. З. № * да заплати на ищеца
сумата от 24999,00 лв., представляваща част от общо дължимо обезщетение от 67220,66 лв.
за вреди нанесени на лек автомобил „Мерцедес, модел - *“, с ДК № * от 28.02.2023 г.,
вследствие на ПТП настъпило на * г., ведно със законната лихва върху всяка главница,
от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди чрез адв. Л. П., че ответникът е обезпечавал застрахователно
покритие за собствения му лек автомобил „Мерцедес, модел - *“, с ДК № * по
застрахователна полица № * за застраховка „Пълно Каско” и срок на действие от 29.07.2023
г. до 28.07.2024 г. Сочи, че автомобилът бил отдаден под наем на Р. Ф. Р., като му бил
предаден с Приемо- предавателен протокол от * г., съгласно т. 2 и т. 5 от който всички
разходи свързани с щети по автомобила са за сметка и отговорност на наемателя. Сочи, че на
27.12.2023 г. наемателят предоставил автомобила за управление на водача И. С. И., който
самокатастрофирал в жилищен блок на ул. „Доброволци“ № 10. Поддържа, че ответникът по
главния иск бил уведомен за настъпилото ПТП като изготвил в полеви условия Опис на
претенция по щета № * г. със следните увреждания: челно стъкло със сензор, преден капак,
1
облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка пр. броня - цяла, решетка предна
броня среда, стойка регистрационен номер- пр.-решетка предна броня лява, кора пред
предна броня, решетка предна броня дясна, фар десен, фар лев, калник преден ляв,
подкалник ПВЦ преден ляв, калник преден десен, подкалник ПВС преден десен, въздушна
възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник. Уврежданията били до степен
изискваща подмяната на описаните детайли, а където е необходимо и боядисване.
Впоследствие застрахователят неоснователно отказал изплащането на застрахователно
обезщетение и извършването на допълнителен оглед поради напускане на мястото на ПТП
от водача преди идването на контролните органи. Твърди се, че колата била огледана
повторно в специализиран сервиз и сервизни условия, като били констатирани следните
увреждания: 1 бр - Предна броня; 1 бр - Решетка предна броня цяла; 1 бр - Решетка предна
броня средна; 1 бр - Решетка предна броня лява; 1 бр - Решетка предна броня дясна; 1 бр -
Кора под предна броня; 1 бр - Спойлер предна броня; 3 бр - Лайсни предна броня - лява,
централна и дясна; 1 бр - Предна камера; 1 бр - Дистроник; 3 бр - Въз духово ди - ляв,
централен, десен; 1 бр - Преден капак и боядисване; 2 бр - Панти преден капак; 2 бр -
Пиропатрони преден капак; 1 бр - Заключващ механизъм преден капак; 1 бр - Предна лява
гума; 1 бр - Предна лява джанта; 1 бр - Преден ляв калник и боядисване; 1 бр - Преден ляв
подкалник; 1 бр - Преден десен калник и боядисване; 1 бр - Преден десен подкалник; 1 бр -
Челно тонирано стъкло със сензор; 1 бр - Арматурно табло; 1 бр - AIRBAG (въздушна
възглавница) - шофьор; 1 бр - AIRBAG (въздушна възглавница) - пасажер; 2 бр - Предни
обезопасителни колани - ляв и десен; 3 бр - Задни обезопасителни колани - ляв, централен и
десен; 1 бр - Основа предна броня, алуминиева цяла греда; 2 бр - Основи фарове ляв и десен;
3 бр - Алуминиева греда над радиатори (от 3 части); 1 бр - Воден радиатор (охлаждане
двигател); 1 бр - Радиатор климатичен; 1 бр - Интеркулер; 2 бр - Тампони двигател - ляв и
десен; 1 бр - Тампон скоростна кутия; 1 бр - Тръба EGR клапан; 1 к-кт - Инсталация предна
броня - парктроници и температурни датчици; 1 бр - Основа подкалник - преден ляв; 1 бр -
Амортисьор - преден ляв; 1 бр - Шок тампон - преден ляв амортисьор; 1 бр Тампон
макферсон - преден ляв амортисьор; 1 бр - Перка охлаждане; 1 бр - Дифузер; 1 бр - Преден
ляв носач; 1 бр - Предна лява биалета; 1 бр - Преден фар - ляв; 1 бр - Преден фар - десен. В
евентуалност се сочи, че първият евентуален ответник Р. Ф. Р. следва да заплати
обезщетение за вредите причинени по време на ползване под наем на автомобила, на
основание чл. 233, ал. 1, изр. второ вр. чл. 79 от ЗЗД. Отново в евентуалност сочи, че
вторият евентуален ответник И. С. И. следва да заплати обезщетение за виновно
причинените вреди при ползването на автомобила, на основание чл 45 ЗЗД. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „А. и.”,
чрез юрк. Хр.Ив., с който искът се оспорва изцяло. Не оспорва, че е обезпечавал
застрахвателното покритие по процесната полица, но сочи, че за ПТП е съставен Протокол
за ПТП № * г. в 17:00 ч., а събитието е настъпило на 27.12.2023 г. Излага, че съгласно
протокола водачът И. С. И. го причинил поради несъобразена скорост и загуба контрола на
МПС, вследствие на което се блъска последователно в бл. 1 и бл. 10 на ул. „Доброволци“ №
10 в гр. Варна. Сочи, че водачът напуснал мястото на произшествието, като е установен в
17:00 ч. и не е изпробван за употреба на алкохол. Твърди се, че на водача е съставен АУАН №
* г. за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - управление на МПС с несъобразена с пътните
условия скорост, чл. 123 ал.1 т. 1 от ЗДвП - напуска мястото на произшествието и чл. 147 ал,
1 от ЗДвП - управлява МПС, което не преминало технически преглед. Твърди се, че
протоколът и АУАН са подписани от водача без възражения. Излага се, че са налице
изключени застрахователни рискове, като съгласно т. 6.5. от раздел IV „Общи изключения“
на приложимите ОУ застрахователят не изплаща обезщетение в случаите на управление на
МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества, употреба на алкохол преди
идването на контролните органи, отказ от страна на водача за извършване на проба за
алкохол, както и ако същият напусне мястото на ПТП или осуети проба за алкохол, а
съгласно т. 6.7. не се плаща обезщетение в случаите на управление на МПС без документ,
удостоверяващ техническа изправност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Излага, че в случая е налице значително неизпълнение на
задълженията по застрахователния договор, като водачът напускайки мястото на ПТП и
управлявайки без надлежно удостоверена техническа изправност е осуетил възможността
освен да бъде изпробван за употреба на алкохол, така и да бъдат установени действителните
причини за настъпване на произшествието, включително вида и размера на действителните
вреди. Поддържа се и липса на причинно-следствена връзка между твърдяните увреждания
на автомобила и ПТП от 27.12.2023 г., както и че те не кореспондират с изложения в
2
исковата молба меахнизъм. Искът е се оспорва и като надвишаващ действителната стойност
на вредите. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се и разноски и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р. Ф. Р., редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. С. И., редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба.
В о.с.з. не се явява законен представител на ищеца, представлява се от адв. Л. П.,
който поддържа изразената позиция по същество. По реда на чл. 143, ал.2 от ГПК допълва
исковата молба във връзка с подадения отговор по чл. 131 от ГПК с твърденията, че
автомобилът е можел да се движи на собствен ход и така е прибран в базата на ищеца,
поради което не е било налице нормативно задължение за известяване на органите на МВР.
Поддържа, че не е приемал ОУ, както и че вторият опис на увредени детайли е направен във
връзка с отказа на ответника да заплати обезщетение. Ищецът доразвива доводите си в
писмена защита.
В о.с.з. не се явява законен представител на главния ответник, не се представлява от
проц. представител. Чрез писмена молба докладвана от съда поддържа изразената позиция
по същество.
В о.с.з. евентуалните ответници Р. Ф. Р. и И. С. И. не се явяват, не се представляват.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената
дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото не е било спорно между ищеца и ответника по главния иск, а и
представените по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че
страните по главния иск са подписали договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил
„Мерцедес, модел - *“, с ДК № *, по застрахователна полица № */29.07.2023 г., покритието
по което е обезпечавал главния ответник, валидна към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие 27.12.2023 г., както и чe по предявената извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, ответникът е постановил отказ.
От приетото като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация част
І се установява и че ищцовото дружество е собственик на застрахования лек автомобил
„Мерцедес, модел - *“ с ДК № *.
На следващо място между страните по главния иск не е било спорно и възникването
на процесното застрахователно събитие от 27.12.2023 г., както и механизмът на неговото
настъпване, които се установяват по безпорен начин и от представения по делото и
неоспорен от страните протокол за ПТП № *г., съставен от дошлите на място контролни
органи, съгласно който на 27.12.2023 г., около 3:00 ч., при управление на процесния лек
автомобил „Мерцедес, модел - *“ с ДК № * с несъобразена с пътя скорост в гр. В., по ул. „Д.“
до № *, водачът И. С. И. загубил контрол над МПС-во като последователно се блъснал в бл.
1 и бл. 10 на ул. „Д.“ № *.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на
ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.),
констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му
задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящият,
изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР, след осъществено задължително посещение на
3
мястото на ПТП), съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко
относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други, включително в частта в която съдържа схематично
отразяване на местопроизшествието. Следва да се има предвид и че съставителят на
протокола е възприел визираните факти лично, но и само минути след възникване на ПТП.
Поради изложеното и доколкото представеният протокол от 27.12.2023 г. притежава
всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба
№ Iз-41 от 12.02.2009 г., а ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК протокола,
включително не е провел успешно насрещно доказване в посока установяваща друг
механизъм на настъпване на ПТП, то и данните от документа следва да се възприемат
изцяло.
Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по
време на реализиране на ПТП, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ удара
момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно
наличието на вина за причиняване на ПТП от водача И., отразен в протокола като участник
1. Същевременно видно от приложения по делото препис от протокола, последният го е
подписал без възражения и по този начин по конклудентен начин е признал за осъществени
фактите, при които е реализиран инцидента, така както са вписани от контролния орган в
попълнения образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г.
Че ПТП е настъпило поради протИ.правното поведение на водача И. се установява и
от приетото като доказателство по делото НП № 23-0819-* г. на началник група Сектор
„Пътна полиция“ – ОДМВР - Варна, с което са му наложена глоби в размер на общо 320,00
лв. именно за това, че на 27.12.2023 г. управлявайки лек автомобил „Мерцедес, модел - *“ с
ДК № * собственост на фирма „П.л.к.“ ЕООД в гр. Варна, по ул. „Доброволци“ до № 10, с
несъобразена с пътните условия скорост се блъска в жилище блок, като водачът не
изпълнява задължението си да остане на място и да уведоми органите на МВР, кАто не е и
преодставена за ГТП в определения срок, в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, предвиждащ,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и в нарушение на .
123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП, които повеляват, че водачът, който е участник в
ПТП, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието, съответно е длъжен да управлява МПС-во представено
за задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Както
АУАН, така и НП са подписани и връчени на нарушителя без възражения, а постановлението
е влязло в сила като необжалвано на 09.05.2024 г.
Вярно е, че визираното наказателно постановление няма обвързващата сила на
пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 от ГПК относно правнорелевантните за настоящия
спор факти дали водачът И. С. И. е извършил описаното в него виновно деяние, а именно че
е причинил ПТП поради несъобразен скорост и изгубване контрола върху МПС-во.
Същевременно визираното НП е влязло в сила, като необжалвано. В тази връзка не
съществува правна и житейска логика ако водачът действително не беше извършил в
обективната действителност вмененото му административно нарушение, да прояви подобна
процесуална пасивност и съзнателно да пропусне възможността да инициира чрез жалба до
съда административно-наказателен процес по оспорване на НП, в хода на който евентуално
да отрече пред държавата посредством позитивно за него съдебно решение обвързващата
сила на този индивидуален административен акт относно факта, че именно той е причинил
процесната катастрофа и така да избегне понасянето на финансовата тежест от наложената
глоба. Водачът обаче не е обжалвал наказателното постановление, което обстоятелство
следва да се тълкува като конклудентно, но сигурно признание на неизгодния факт, че
именно той носи отговорност за реализиране на ПТП на * г.
За изясняване на механизма на ПТП по делото е назначена и САТЕ, изготвена от
вещото лице А. В., съгласно заключението на т. 1 от което при съпоставяне на механизма на
4
произшествието, описан в Протокол за ПТП, и установените увреждания от застрахователя
по лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 Д 4 Матик“ с ДК № * се констатира, че те са в
причинно-следствена връзка с ПТП-во съгласно проткола и е възможно да са причинени по
твърдяната степен и вид. Заключението съдът намира за пълно, обективно и компетентно,
като същото не е оспорено от ответника, който въпреки липсата на пречки от процесуално
или друго естество не е формулирал доказателствени искания за назначаване на повторна
тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводът на първоначалната относно
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.
В обобщение, съдът приема, че заключението на САТЕ, протоколът за ПТП, АУАН и
НП, както и извънпроцесуалното поведение на ответника и на деликвента, съвкупно по
несъмнен начин установяват, че вината за реализирането на ПТП е единствено на водача на
застрахования по „Каско“ при ответника автомобил.
Спорен по делото се явява най-вече въпросът налице ли е някоя от твърдяните от
главния ответник хипотези на изключен риск по т. 6.5 и т. 6.7 от Общите условия на
дружеството, с които то е обосновало извънсъдебния отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение.
В случая е видно, че застрахователната полица по „Каско“ е сключена при общи
условия, представени по делото, в Раздел IV, т. 6.5 и т. 6.7 от които се предвижда, че
застраховката не покрива щети, причинени от или в случаите на управление на МПС след
употреба на алкохол и/или други упойващи вещества, както и употреба на лакохол преди
идването на контролните органи или при отказ от страна на водача за извършване на проба
за алкохол или ако същият напусне ПТП или осуети проба за алкохол, или ако МПС се
управлява без документ, удостоверяващ техническа изправност на автомобила към момента
на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното от ищеца възражение по чл. 143, ал.2 от ГПК, че дружествтото не е обвързано
от общите условия на ответника-застраховател, доколкото представения от самия ищец
екземпляр от полицата, сочи, че същият е бил запознат с общите условия при сключване на
застраховката.
По делото не е било спорно от фактическа страна и че след реализиране на
процесното ПТП водачът И. С. И. е напуснал произшествието, както и че към датата на ПТП
автомобилът не е преминал технически преглед, които обстоятелства се установяват от
Протокола за ПТП, АУАН и влязлото в сила НП. Следователно в процесния случай
обективно се установява, че от формална страна са се осъществили визираните от ответника
хипотези на т. 6.5 и т. 6.7 от Раздел IV на ОУ, с които е обосновал отказа си от заплащане на
обезщетение.
Същевременно съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение само в изчерпателно изброени случаи, а именно: при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в други
случаи, предвидени със закон. Т.е. в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ е закрепено правилото,
че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени
изрично допустимите основания за отказ. По приложението на тази норма (чл. 211, т. 2 от КЗ
отм.) има непротИ.речива практика (Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение №
185/05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. №
840/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 2/20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 140/01.08.2018 г. по т.д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т.о. и др.).
Съобразно така посочената практика за да бъде отказано от застрахователя плащане
на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ (чл.211, т.2 от КЗ отм.),
е необходимо ответникът застраховател, които се ползва от така цитираната уговорка от
полицата или ОУ към нея, да установи неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя, същото да е предвидено в закон или в застрахователния договор, както и
факта, че настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
5
това задължение.
Т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното
събитие следва да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на
задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя
последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или
разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да
обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Така предвидените
предпоставки са кумулативни и липсата на една от тях води до неоснователност на
направения отказ от заплащане на обезщетение.
В случая съдът намира, че макар напускането на местопроизшествието от водача И. и
неуведомяването на органите на МВР формално да съставлява неизпълнение на вмененото с
т. 6.5 от общите условия задължение по полицата, то не е достатъчно да обоснове правото на
застрахователя да откаже изплащане на претендираното от застрахования застрахователно
обезщетение тъй като по никакъв начин не е препятствало установяването на
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, включително установяването на
самоличността на водача на застраховното МПС-во. Напротив. Съгласно изложените по-
горе мотиви по делото е установен по категоричен начин от еднопосочната доказателствена
съвкупност както механизмът на настъпване на ПТП – самокатастрофиране поради
несъобразена скорост и изгубване на контрол върху МПС-во от водача на застрахования
автомобил, така и самоличността на последния, а именно, че това е бил евентуалният
ответник И..
Следователно допуснатото в случая формално неизпълнение от страна на водача на
застрахования автомобил на задължението за уведомяване на органите на МВР, съпътствано
с неизпълнение на задължението за оставане на местопроизшествието, не се намира в
причинна връзка нито с проявлението на вредите и техния обем, нито с възможността да
бъдат установени обстоятелствата около произшествието, от които именно е обусловено
правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Нещо
повече.
Съгласно чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП когато при ПТП с един участник са причинени
само имуществени вреди, каквото е и процесното, няма нормативно вменено задължение да
сигнализира органите на МВР или да остане на мястото на инцидента, поради което в случая
не е налице неизпълнение на вменено в закона задължение. Наред с това съгласно
показанията на разпитания по делото свидетел Даниел Колев, автомобилът е напуснал
местопроизшествието на собствен ход, поради което не е била налице и хипотезата на чл.
125, т.8 от ЗДвП, изискваща задължително посещение на службите за контрол на МВР на
мястото на пътнотранспортното произшествие с един участник когато моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Вярно е, че показанията на свидетеля следва да се преценяват като
заинтересовани на основание чл. 172 от ГПК предвид обстоятелството, че свидетелят е син
на законния представител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество.
Същевременно извън така установената формална връзка на родство не са налице други
основания съдът да се съмнява в достоверността на казаното от свидетеля, което не
протИ.речи и на събраната доказателствена съвкупност.
На следващо място формалното нарушение на т. 6.5 от ОУ за оставане на
местопроизшествието е извършено след настъпване на пътнотранспортното произшествие,
поради което е изключена логически възможността същото да стои в причинна връзка между
него и настъпилото застрахователно събитие. Освен това само по себе си обстоятелството,
че по този начин водачът се бил отклонил от проверката дали е управлявал автомобила след
употребата на алкохол или други упойващи вещества, не може да обоснове такава причинна
връзка. По делото не са наведени и доводи водачът да е управлявал автомобила под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества, като липсва житейска или законова
презумпция, че само по себе си твърдяното отклоняване доказва, че водачът е употребил
алкохол. Такъв извод за посочения факт, а също така и връзката му със застрахователното
събитие ще почива на предположение, което е недопустимо (в този смисъл Решение №
50/29.01.2024 г. по гр.д. № 1464/2023 г. на ВКС, IV г.о.). Че сам по себе си фактът на
напускане на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол сочат и множество решения на ВКС включително
Решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 16/02.02.2011 г.
6
по т.д. № 374/2010г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 113/11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г., I т.о. и
др.
На следващо място, обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП,
застрахованото МПС-во не е имало и валиден талон за извършен годишен технически
преглед, също не може да обоснове само по себе си отказ за плащане, доколкото между
факта, че автомобилът не е преминал технически преглед и настъпването на щетата за
застрахованото имущество не се твърди да съществува причинно-следствена връзка. А дори
и да е съществувала, то нейното наличие не е доказано от ответното дружество, в чиято
тежест е било това.
В обобщение съдът приема, че в аспекта на императивната норма на чл. 408, ал.1, т.3
от КЗ предвидените в т. 6.5 и т. 6.7 от ОУ задължения биха били релевантни за възникване на
право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само ако
неизпълнението им е допринесло за проявлението на вредите от ПТП на 27.12.2023 г. или за
обема им или е попречило на доказването им, но такъв принос не беше доказан по делото,
наред с което механизмът на настъпване на ПТП и виновното за това лице са доказание по
несъмнен начин, поради което и при изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца,
застрахователя би имал регресен иск срещу деликвента.
Налице са и други аргументи за неоснователност на възраженията за наличие на
изключен риск в случая.
Така по делото не е спорно, че виновният за ПТП водач на застраховния автомобил И.
е трето за застрахователната полица лице, тъй като не попада в дефиницията за застрахован
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗК, сочеща, че застрахован е лицето, чиито имуществени
и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен
договор. Същевременно съгласно актуалната практика на ВКС обективирана в Решение №
50/29.01.2024 г. по гр.д. № 1464/2023 г. на ВКС, IV г.о., установените със застрахователния
договор и ОУ задължения обвързват единствено застрахования, но не и третите лица, които
не са страни по него. Допуснатите от тези трети лица нарушения не могат да се приравнят
на неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор. Срещу
такива трети лица застрахователят разполага с право на регрес в случай, че те са причинили
застрахователното събитие (както се доказва безспорно по делото), но само ако той е
заплатил застрахователното обезщетение. Затова допуснатото от И. С. И. нарушение на т.
6.5 и т. 6.7 от ОУ, което не е обвързано от тйя, не може да бъде приравнено на неизпълнение
на задължение на застрахователния договор от страна на ищеца и да обоснове отказ за
плащане на застрахователно обезщетение.
Предвид на изложеното не са установени предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и
ответникът – застраховател неоснователно е отказал на ищеца заплащане на застрахователно
обезщетение за настъпилото на 27.12.2023 г. застрахователно събитие.
На следващо място спорни са видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, като съдът намира, че те се установяват по
несъмен начин на първо място от представения по делото опис на претенция № * г., в който
като увредени са описани следните детайли - челно стъкло със сензор, преден капак,
облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка пр. броня - цяла, решетка предна
броня среда, стойка регистрационен номер- пр.-решетка предна броня лява, кора пред
предна броня, решетка предна броня дясна, фар десен, фар лев, калник преден ляв,
подкалник ПВЦ преден ляв, калник преден десен, подкалник ПВС преден десен, въздушна
възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник. Визираният протокол съставен от
служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично
извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че голяма част от твърдените от ищеца
вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.
В допълнение на горното, заключението на допълнителната САТЕ е установило, че
уврежданията, описани от ищеца „П.л.к.“ ЕООД в представения по делото частичен опис на
установени увреди по Мерцедес с ДК № * от * г. са в предната част на автомобила или са
част от системите за пасивна безопасност и е обичайно да са увредени при удар в предната
част на превозното средство и при настъпили увреждания, като установените при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на претенция № * г.
Съгласно експерта всички увредени детайли, описани от ищеца не са изцяло видими при
извършен външен оглед на превозното средство и се налага демонтиране на детайли за
установяване на точното им състояние. Заключението съдът намира за пълно, обективно и
7
компетентно, като същото не е оспорено от ответника, който въпреки липсата на пречки от
процесуално или друго естество не е формулирал доказателствени искания за назначаване на
повторна тройна експертиза, която евентуално да опровергае изводът на първоначалната
допълнителна сочеща, че вследствие на ПТП освен установените от служители на ищеца
увреждания по застрахованото МПС са били налице и други, а именно: Предна броня,
Решетка предна броня цяла, Решетка предна броня средна, Решетка предна броня лява,
Решетка предна броня дясна, Кора под предна броня, Спойлер предна броня, Лайстни предна
броня – лява, централна и дясна, Предна камера, Дистроник, Въздуховоди – ляв, централен,
десен, Преден капак и боядисване, Панти преден капак, Пиропатрони преден капак,
Заключващ механизъм преден капак, Предна лява гума, Предна лява джанта, Преден ляв
калник и боядисване, Преден ляв подкалник, Преден десен калник и боядисване, Преден
десен подкалник, Челно стъкло тонирано със сензор, Арматурно табло, Въздушна
възглавница шофьор, Въздушна възглавница пасажер, Предни обезопасителни колани – ляв
и десен, Задни обезопасителни колани – ляв, централен и десен, Основа предна броня
алуминиева цяла греда, Основи фарове – ляв и десен, Алуминиева греда над радиатори (от 3
части), Воден радиатор (охлаждащ двигател), Радиатор климатичен, Интеркулер, Тампони
двигател – ляв и десен, Тампон скоростна кутия, Тръба EGR клапан, Инсталация предна
броня – парктроници и температурни датчици, Основа подкалник – преден ляв, Амортисьор
– преден ляв, Шок тампон – преден ляв амортисьор, Тампон макферсон – преден ляв
амортисьор, Перка охлаждане, Дифузер, Преден ляв носач, Предна лява биалета, Преден фар
ляв, Преден фар десен. Респективно неоснователно се явява възражението на ответника за
липса на връзка между твърдяните с исковата молба увреждания на автомобила и
процесното ПТП.
Спорен по делото се явява и въпросът за размера на дължимото от застрахователя
обезщетение.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Изрично относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е
предвидено, че се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и
взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя,
който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено,
че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
В обобщение с оглед приложимите норми на КЗ и константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.) и не по-ниска от изчислената
съобразно Методиката, съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване
на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая критерият средна пазарна цена на труда е включен във вариантите по т.2 и
т.3 от заключението възлизащи на 67220,65 лв., съответно 58744,16 лв. Доколкото и двата
приложими варианта за обезщетяване на вредите надхвърлят сумата на частичния иск от
24999,00 лв., съдът намира, че искът се явява изцяло доказан в частичния размер. Досежно
горницата над сумата от 24999,00 лв., решението няма да има силата на пресъдено нещо
8
между страните, поради което и съдът не следва да коментира въпросът, какъв е пълният
размер на застрахователното обезщетение, респективно кой от двата варианта на
експертизата отговаря на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Предвид основателността на частичната претенция, основателна се явява и
акцесорната за законна лихва върху главницата от 24999,00 лв. от датата на увеличението на
исковата претенция - 09.12.2024 г., до нейното окончателно изплащане, и върху
първоначалния размер от 1250,00 лв. от датата на депозиране на исковата молба 30.01.2024
г., до 08.12.2024 г.
Предвид уважаването на главния иск не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалните искове, респективно съдът не дължи произнасяне по
тяхното същество.
Съобразно изхода на спора право да репарира сторените разноски има ищеца. С
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът е
доказал действително направени разноски от 999,96 лв. за платена държавна такса, 400,00
лв. за внесен депозит за двете САТЕ и платено в брой адвокатско възнаграждение от 4000,00
лв. Респективно с решението по делото на ищеца следва да се присъди сумата от общо
5399,96 лв. за съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш.п.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на „П.л.к.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. Вл. В. № * сумата от 24999,00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение в общ размер на 67220,66 лв. за настъпило на 27.12.2023 г. застрахователно
събитие по застрахователна полица № * по имуществена застраховка „Пълно Каско”, за лек
автомобил „Мерцедес, модел - *“, с ДК № *, ведно със законната лихва, както следва:
върху главницата от 24999,00 лв., от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214
от ГПК - 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и върху главницата
от 1250,00 лв. от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г., до 08.12.2024 г., на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А. и.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш.п.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на „П.л.к.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
бул. Вл. В. № * сумата от 5399,96 лв., представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9