Решение по КНАХД №1050/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Костенец, гр. Костенец, ул. „Трапезица“ № 5, против решение № 388 от 22.08.2023 г., постановено по АНД №3 13/23г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

С решението е потвърден ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с който на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП и за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш. Претендират се разноски. В постъпила молба/становище с вх. № 45/06.01.2025 г. се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалваното решение, приложена е съдебна практика и списък с разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В постъпило заявление с вх. № 11154/23.12.2024 г. са изложени съображения по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е основателна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд - Пазарджик е приел от фактическа страна, че ППС- товарен автомобил Волво ФХ 480 с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя, е с технически допустима максимална маса 27000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На 21.12.2021г., в 10, 28 часа, превозното средство било установено да се движи в общ.Белово, обл.Пазарджик, по път I-8, км 159+817, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, доколкото за преминаването била подадена тол декларация, в която било посочено, че то е с маса над 12 т. с 3 оси, а не с реалните 5 оси, което довело до заплащане на такса за категория в размер, по-малък от дължимия.

Размерът на дължимата и незаплатена такса за посоченото ППС за сегмент с №********** е 0.16 лева. Заплатената по-ниска пътна такса за това превозно средство е 0.09 лева. Нарушението е установено с устройство №10392, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 159+817.

Атакуваният ЕФ е издаден за извършеното нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП, като жалбоподателят като собственик на процесното ППС, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б ЗДвП, е санкциониран с имуществена санкция в размер на 2500 лева. Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е ал.3 ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14- дневен срок от връчване на ЕФ.

Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, което държавите-членки трябва да спазват. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. СЕС посочва, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.

Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. По отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което установеното в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се съответствието му с материалния закон. Поради това решение на Районен съд - Пазарджик следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

Основателността на касационната жалба, предполага на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ да се присъдят всички направени разноски. В хода на първоинстанционното производство е заявен списък с разноски за 700 (седемстотин) лева, представляващи заплатен от ЕТ адвокатски хонорар, а по настоящото дело е представен списък с разноски в размер също на 700 (седемстотин) лева. Представени са доказателства за реалното заплащане на разноските, представляващи уговорен адвокатски хонорар.

Своевременно от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, която определя за ниска, намира възражението за прекомерност за основателно. В този смисъл намалява разноските до минималния размер, дължим съгласно чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тоест на по 550 (петстотин и петдесет) лева за всяка от инстанциите или общо 1100 (хиляда и сто) лева за двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 388 от 22.08.2023 г., постановено по АНД №313/23г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Национално ТОЛ управление към на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. Македония №3, да заплати на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Костенец, гр. Костенец, ул. „Трапезица“ № 5, разноски за въззивната и касационната инстанция в общ размер на 1 100 (хиляда и сто) лева.

Решението е окончателно.