№ 16675
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110103564 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. на Софийски районен
съд № 13453/25.01.2022 г. от „С. срещу АС. ТР. МЛ..
С разпореждания от 11.03.2022 г. и от 25.04.2022 г. съдът е оставял без движение
исковата молба, като е давал подробни указания за отстраняване на констатираните
нередовности.
Срокът за изпълнение на последно дадените с разпореждане от 25.04.2022 г. указания,
препис от който е връчен на ищеца на 26.04.2022 г., е изтекъл, като до момента в съда не е
постъпила уточняваща молба и молба, с която ищецът да обоснове правния си интерес от
предявяване на искове за суми, за които има влязло в сила съдебно решение по друго дело.
Страната изрично е предупредена и за неблагоприятните последици от неизпълнението на
дадените указания в срок.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2016 г., ОСГТК „при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл
успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в
сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно СПН обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по
отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите
факти“. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск
разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното
право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията
на ищеца.
От изложеното следва, че когато със СПН се установи, че длъжникът по едно
1
материалноправно отношение не дължи част от извънсъдебно претендираната сума, то
последващ иск за разликата е недопустим, тъй като несъществуването на част от
материалното право е равнозначно на несъществуване и на разликата. За установяване на
СПН е без всякакво значение дали първоначалният процес е предявен под формата на
положителен или отрицателен установителен иск, при положение, че и в двата случая
предмет на иска е съществуването или несъществуването на дадено материално право.
Иначе казано, въпросът дали СПН е формирана в резултат на отхвърлен частичен
положителен установителен иск (предявен от кредитора) или в резултат на уважен частичен
отрицателен установителен иск (предявен от длъжника) е ирелевантен за преценката за
допустимостта на последващия частичен иск за разликата до пълния размер на вземането,
тъй като и в двата случая обективните и субективните предели на СПН съвпадат напълно.
Ето защо, подадената искова молба следва да бъде върната и производството по делото
прекратено.
Издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена съобразно т. 13 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на Софийски районен съд № 13453/25.01.2022 г. от „С.
срещу АС. ТР. МЛ. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3564/2022 г. по описа на
СРС, 145 състав.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело № 51505/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
заповед от 21.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2