№ 260467
гр. Русе, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4880 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК“ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“67А, представлявано от С.Н.А.и П.В.А.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. К.З., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на А.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 16918,43 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5111-19-5-01079, за настъпило на 31.01.2018 г. застрахователно събитие – ПТП по вина на ответника, който напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие и отклонил се от проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че на 31.01.2018г. около 02:30 часа в гр. Русе, ответникът А.В.Й., управлявал л.а. Фолксваген Бора ДКН ..., при което излизайки от паркинга на градския стадион не съобразил движението си с пътен знак Б-2, отнел предимството на движещия се по бул. „Цар Освободител“ л.а. Шкода Супърб ДКН ... и виновно предизвикал ПТП с него, след което напуснал местопроизшествието, като по този начин се отклонил от проверка за алкохол. При ПТП били причинени материални щети по л.а. Шкода Супърб ДКН ..., като за събитието бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №15/15 от 31.01.2018г., а на виновния водач бил съставен АУАН № 389134. Твърди, че към датата на събитието отговорността на ответника, като водач на л.а. Фолксваген Бора ДКН ... е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ищцовото дружество ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/22/117000963713, със срок на валидност от 28.03.2017г. до 28.03.2018г. Твърди, че към датата на ПТП увредения л.а. Шкода Супърб ДКН ... е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ЗАД „Армеец“АД, с полица № 0306X0353063, валидна към датата на ПТП. Излага твърдения, че са извършени опис на щетите, оценка и ремонт на увредения автомобил в ЗАД „Армеец“АД. Излага твърдения, че за обезщетяване вредите по л.а. Шкода Супърб ДКН ... ЗАД „Армеец“АД е изплатило застрахователно обезщетение, след което е насочило претенцията си в размер на 16918,43 лв. към ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“. Твърди, че е заведена щета № 0000-5111-19-5-01079 и след експертиза, доклад и сравнителна експертиза, претендираната сума по щетата в размер на 16918,43 лв. е заплатена от ЗК „Лев Инс“АД на ЗАД „Армеец“АД, с прихващане на насрещни задължения и превод на разликата с писмо изх. № 8090/27.09.19 г. и платежно № BORD01902385/ 10.12.19 г. (щета №15 от задълженията на ЗК „Лев Инс“АД). Излага, че доколкото ответникът е напуснал местопроизшествието и отклонил се от проверка за алкохол, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за него е възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от предявяването му. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.В.Й., чрез адв. К.Т., с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва, че без основателна причина е напуснал мястото на ПТП. Сочи, че в конкретния случай не е било задължително по закон посещаването на мястото на ПТП от органите за контрол на движението доколкото не е била налице нито една от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП за това. Оспорва твърдението да е употребил aлкохол. Изтъква, че са му направени пълни кръвни изследвания, поради това, че е посетил болнично заведение, около час и половина след инцидента и в издадената епикриза липсват данни за наличие на алкохол в кръвта. Заявява, че не е имало разногласия между участниците в произшествието относно обстоятелства свързани с ПТП-то, които да изискват посещение на мястото от органите за контрол на движението. След инцидента, двамата шофьори слезли от колите, обсъдили ситуацията и си разменили телефонните номера. В колата на ответника се е возила Г.В., която била очевидец на всичко това. В колата на другия водач се е возила А.А.М., която също била очевидец. Участниците в ПТП-то се разбрали да се чуят на другия ден, за да оформят двустранен протокол и с това да уредят всичко свързано с инцидента. Водача на Шкодата поел в неизвестна посока, а ответника се отправил към дома на баща си, тьй като се чувствал притеснен от случилото се и решил да отиде и да му разкаже какво е станало. Заявява, че при произшествието не е имало убит или ранен човек, които да изискват посещение на мястото на ПТП от органите за контрол на движението. Ответникът твърди, че към момента на ПТП - то се чувствал добре, не се нуждаел от медицинска помощ, разбрал се с другия участник да се чуят на другия ден, за да оформят двустранен протокол и си тръгнали. Ответника изтъква, че тъй като не се е нуждаел от медицинска помощ и не е бил видимо ранен, седнал в личния си автомобил и шофирайки се отправил към дома на баща си. Едва след като отива там, е започнал да усеща главоболие и лек световъртеж, за което посетил спешния център. Изтъква, че другият участник в ПТП - то Н.М.К. е обжалвал издаденото му HП №18-1085-000384/23.02.2018 г. на Началник сектор ПП - гр. Русе, като производството е приключило с отменително Решение № 442/29.06.2018 г., постановено по АНД №729/2018 г. VI н.с., по описа на РРС, където са събрани доказателства потвърждаващи факта, че към момента на ПТП-то ответника се е чувствал нормално и не е имал нужда от медицинска помощ и поради това същият не може да бъде окачествен като ранен. Счита, че при тази фактология нито един от двамата участници не е имал задължението да повика и/или да изчака службите за контрол на Министерството на вътрешните работи. По изложените съображения моли отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез писмено становище докладвано от Съда. Представя писмени бележки, като счита, че участниците са били длъжни да не напускат мястото на ПТП, както и да информират органите на МВР, които да посетят мястото и да изпробват участниците за алкохол, като се позовава на Правилника за прилагане на ЗДвП и систематично тълкуване на чл. 123 ал. 1 ЗДвП.
В о. с. з. ответникът не се явява, представлява се от адв. К.Т., който счита, че и двамата водачи не са имали задължение да изчакат органите на реда, тъй като нито са задръствали движението, нито е имало спор относно вината, а и защото в случая - не е имало пострадали лица, и двете спътнички и двамата шофьори са били в нормално здравословно състояние към момента на ПТП.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
По делото не е спорно, че към момента на ПТП ищецът е обезпечавал покритието по "Гражданска отговорност" за л. а. "Фолксваген Бора“ ДКН ..., по застрахователна полица № BG/22/117000963713, със срок на валидност от 28.03.2017г. до 28.03.2018г., а и това обстоятелство се установява от реквизитите на представения по делото констативен протокол за ПТП № № 15/15 от 31.01.2018 г.
В протокола е отразено, че на 31.01.2018 г., в 02.30 часа, в гр. Русе, бул. "Цар Освободител", на пътна отсечка за вход/изход на паркинга за Градския стадион, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. Фолксваген Бора ДКН ..., управляван от ответника А.В.Й. и л.а. Шкода Супърб ДКН ..., управлявано от Н.М.К.. Съгласно посоченото в протокола ответникът не съобразява поведението си с пътен знак Б-2, в резултат на което не пропуска движещият се по пътя с предимство л.а. Шкода Супърб, управляван от Н.М.К. и се сблъскват, след което участниците напуснали местопроизшествието без да уведомят и изчакат на място органите на МВР. Протоколът е съставен в 19,30 ч. на същия ден 31.01.2018 г. и е разписан от съставилия го полицейски служител Калоян Петров.
Видно от постъпилата преписка от ОД на МВР Русе Сектор „Пътна Полиция“ на ответника е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 389134/31.01.2018 г. за това, че в условията на ясно време и мокра пътна настилка, управлявал собственият си л.а. Фолксваген Бора с рег. № ..., като не съобразил своето поведение с пътен знак Б -2, в резултат на което се сблъскал с движещия се по пътя с предимство л.а. ..., като причинил материални щети по двата автомобила, без да уведоми и изчака органите на МВР. АУАН е връчен лично на лицето същия ден на 31.01.2018 г.
Видно от приложеното АНД № 729/2018г. по описа на РС Русе с постановеното по делото решение № 442/29.06.2018 г. е отменено Наказателно постановление № 18-1085-000384/ 23.02.2018 г. на Началника сектор ПП гр. Русе, с което на Н.М.К., като водач на л.а. Шкода Супърб ... е наложено кумулативно наказание за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП. В мотивите на решението е прието, че при постигнато съгласие по обстоятелствата на ПТП с материални щети, жалбоподателят няма задължение /освен да спре и установи вредите и да се попълни двустранен протокол/ да уведоми контролните органи и да остане на място до тяхното пристигане, при което НП е отменено като незаконосъобразно.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП увредения л.а. Шкода Супърб ДКН ..., собственост на „НСО“ЕООД, е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ЗАД „Армеец“АД, с полица № 0306X0353063, валидна към датата на ПТП/л.26/.
От представените с исковата молба документи се установява, че на 01.02.2018 г. към застрахователя ЗАД„Армеец“АД е подадено уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от Н.М.К., като водач на л.а. Шкода Супърб ..., с искане за обезщетение на щети – предна броня от дясно, преден капак, десен калник, задна врата и заден десен калник и предна дясна ходова част - възникнали от ПТП на 31.01.2018 г., причинени по вина на л.а."Фолксваген Бора“ ..., управляван от ответника А.В.Й.. В уведомлението изрично е отразено, че водачът не е употребил алкохол. Изготвен е опис на претенция № 28018030100069/01.02.2018 г. на 14.08.2018 г. и 28.09.2018 г., като начин на обезщетение е посочен – сервиз. С възлагателно писмо от 14.08.2018 г. е възложен ремонта на автосервиз „Еуратек“ООД, като с приемо-предавателен протокол от 12.11.2018 г. автомобилът е предаден от изпълнителя на застрахования без забележки за качеството на ремонта. Видно от представената фактура № **********/13.11.2028 г. издадена от „Еуратек Ауто“ООД извършения ремонт е на стойност 16903,43 лв. с ДДС.
ЗАД„Армеец“АД е изплатило застрахователно обезщетение, с преводно нареждане от 18.02.2019 г. след което е насочило претенцията си в размер на 16918,43 лв. към ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“. При ищеца е заведена щета № 0000-5111-19-5-01079 и след експертиза, сравнителна експертиза и доклад, претендираната сума по щетата в размер на 16918,43 лв. е заплатена от ЗК „Лев Инс“АД на ЗАД „Армеец“АД, с прихващане на насрещни задължения и превод на разликата с писмо изх. № 8090/27.09.19 г. и платежно № BORD01902385/ 10.12.19 г. (щета №15 от задълженията на ЗК „Лев Инс“АД).
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Н.К., който си спомня за ПТП през м.януари 2018 г. Движел се с лек автомобил „Шкода Суперб“ от кръговото кръстовище до Полицията в гр.Русе в посока Халите по бул.„Цар Освободител“, когато от странична пресечка от Градския стадион излязъл друг лек автомобил и го ударил в дясната част на автомобила. Виновен за ПТП-то бил другият шофьор. Нямали противоречия с другия водач относно вината за настъпване на ПТП-то. Момчето слязло, извинило се и нищо повече. Не е имал съмнения в другия водач да е употребил алкохол. Автомобилът на другия водач имал по-малко увреждания от неговия. Попитал го, дали е добре и той му казал, че е добре. Нямал видими белези по лицето. Никой от водачите и спътничките им не е имал увреждания от настъпилото ПТП. На мястото на ПТП не са съставяли документ за събитието. Разбрали се с другия водач, след като оставят спътничките си да се чуят, за да съставят двустранен протокол. По-късно другият водач му звъннал по телефона, че го е заболяла главата и е отишъл в болницата. Свидетелят го посетил там и тогава дошли полицаите, снимали му колата и му казали, че ще му съставят акт за напускане на ПТП-то. Заявява, че никой не е напускал мястото на ПТП, органите на реда не са идвали, защото са се разбрали с другия водач по-късно, след като оставят спътничките си, да се срещнат и да съставят двустранен протокол.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел Г.В. се установява, че познава ответника А.Й. и е пътувала в автомобила управляван от него, когато станал инцидента към 1,00 след полунощ на 30 януари срещу 31 януари 2018 г. Колата била паркирана до Градския стадион. От там потеглили към бул. „Цар Освободител“ и надясно да продължат в посока към Халите. В момента, в който се включили в бул. „Цар Освободител“ били ударени от друг автомобил, движещ се по същата улица. По време на самия удар не чула нито клаксон, нито спирачки. Ударили ги от страната на шофьора, от лявата страна. В другата кола пътували мъж и жена. След катастрофата слезли от колите. Говорили кой как се чувства. Никой нямал наранявания. Те казали, че се чувстват добре. Имало големи щети по колите. А. изглеждал добре към него момент. Свидетелката го питала няколко пъти как е, защото ударът бил от неговата страна. Не видяла рани по него. Не се отворил никакъв еър бек на колата. А. бил в съзнание и адекватен. Той говорил с водача на другата кола, а тя говорила с неговата спътничка. След като видели, че всички са добре и нямат нужда от медицинска помощ, говорили за щетите по колите. В крайна сметка двамата се разбрали на следващия ден да се видят, за да описват щетите и я помолили двете с дамата да си разменят телефонните номера. Спомня си, че към него момент всички били добре. След това, двете колите били в движение и потеглили. А. я изпратил до дома й. Той се прибрал в дома си. По-късно му се обадила пак и тогава й казал, че вече не се чувства толкова добре и мисли да отиде в болница. Когато се случил инцидента и двамата не са консумирали алкохол.
Като доказателство по делото е приета Епикриза от МБАЛ „Канев“АД Русе, от която се установява, че А.В.Й. е постъпил на 31.01.2018 г. и изписан на 02.02.2018 г. с главоболие и диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри“, няма данни за алкохол в кръвта.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ - застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. А съгласно чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ – когато при настъпване на ПТП е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Т. е. за възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен с ответника, 2) осъществен деликт от застрахованото лице, 3) което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 4) когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, 5/ да е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или виновно се е отклонил от проверка за алкохол и 6) плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
В случая между страните по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е обезпечавал застрахователната отговорност на ответника по "Гражданска отговорност" към дата 31.01.18 г., механизма на процесното ПТП, причинната връзка с вредите, вината на ответника за реализирането на ПТП, както и размера и факта на изплащането от ищцовото дружество на застрахователя ЗАД„Армеец“АД обезщетението от 16918,43 лв.
Спорни между страните са въпросите относно причината за напускането на местопроизшествието от ответника, както и дали то е реализирано в някоя от законовите хипотези предполагащи задължително да бъде посетено от органите на МВР, съобразно изричното изискване на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и дали е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Доколкото препращата норма на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предписва задължението на органите на МВР да посетят ПТП да е уредено само в закон, а препращащите норми на КЗ изрично уреждат случаите когато правилото за поведение следва да се изведе не само от закон, но и от нормативен акт от друг вид (напр. чл. 77, ал. 1, т. 3, б. "с" или чл. 117 от КЗ), нормата следва да се тълкува тясно като такава визираща единствено скрепени в закон хипотези, но не и такива които се съдържат в други нормативни актове напр. наредби, правилници, инструкции или др.
Визираните в чл. 500, ал. 1, т. 3 от ГПК законови хипотези са изброени изчерпателно в чл. 125 от ЗДвП, който в относимата съобразно датата на ПТП – 31.01.2018 г., редакция от 19.01.2018 г. сочи, че службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация; 5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към Министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети; 8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Във връзка с горното по делото не са наведени твърдения, нито са събрани доказателства, които да установяват, че при ПТП е убит или ранен човек, липсва нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДвП /което е умишлено нарушение/ тъй като самият ответник не е съзнавал и не се е възприел като пострадало лице и това следва от нормата на чл. 123 т. 2 б. „в“ и „г“ ЗДвП. В случая съдът установява от протокола за ПТП, че е налице странично увреждане по двата автомобила и според показанията на свидетелите, непосредствено след ПТП т.нар. пострадало лице не е споменало за увреждане, а и то не е било видно и дори е отказало помощ. Тези обстоятелства изключват умисъла към вменените нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, за което е отменено и наказателното постановление, с което на Н.М.К., като водач на л.а. Шкода Супърб ... е наложено кумулативно наказание.
Освен това не са събрани доказателства, които да установяват, че при ПТП е било причинено задръстване на пътното платно, че някое от участващите МПС е превозвало опасен товар или такъв се е разпилял на пътя и е създавал опасност за движението, че е участвало МПС с чуждестранна регистрация, военно МПС, че някой от участниците е употребил алкохол, наркотици или е бил неправоспособен, както и произшествието да е било с един участник. Респективно процесното произшествие не е било реализирано в нито една от хипотезите на чл. 125, т. 1 – 6 и т. 8 от ЗДвП в редакцията към 19.01.2018 г., обосноваващи задължително му посещение от ораните на МВР.
На следващо място за възникването в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, е необходимо и осъществяването на релевантния факт, свързан с невъзможност на поне едно от участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Следователно дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от някой от водачите, когато произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни средства да се придвижват на собствен ход поради причинените им от него щети, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил поведение, което да се санкционира по ЗАНН като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” във вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но последното, както бе посочено, не е достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието.
По делото не се твърди или установява от доказателствата някое от процесните МПС да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход вследствие на ПТП. Напротив. По делото е безспорно обстоятелството, че двете МПС-та са напуснали мястото на инцидента, едновременно, а неоспорения констативен протокол за ПТП сочи, че щетите по двата автомобила не са засегнали ходовата им част, двигателя, трансмисията, светлините или друга система имаща отношение към привеждането им в движение. Следователно по делото не се установява процесното ПТП да се е състояло и хипотезата на чл. 125, т. 7от ЗДвП в редакцията действаща към 19.01.2018 г.
На следващо място не се установи и между участниците в произшествието да е имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, като са си разменили телефоните и са се уговорили след като оставят съпътничките си да си попълнят двустранен протокол, видно от показанията на свидетелите Вичева и К. по делото, които са последователни и непротиворечиви.
В разглеждания случай по делото не се установява чрез главно и пълно доказване от ищеца, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач.
В обобщение представените по делото доказателства не установяват наличието на някое от обстоятелствата по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на процесното ПТП. Липсва и тази предпоставка от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото не се събраха никакви данни за употреба на алкохол на двамата участници, включително и при кръвните изследвания на ответника в болничното заведение, при което съдът намира, че ответникът законосъобразно е напуснал мястото на инцидента.
В обобщение ищецът по делото не доказа наличието на основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по сключения между страните договор за "Гражданска отговорност", поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Респективно неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на поисканите и доказани разноски сторени в процеса, които съобразно представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие възлизат на 1300 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразно тарифата за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъде уважено в размер на 1038 лв., която сума следва да бъде присъдена на ответника с решението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ от ЗК“ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“67А, представлявано от С.Н.А.и П.В.А.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. К.З., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на А.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 16918,43 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5111-19-5-01079, за настъпило на 31.01.2018 г. застрахователно събитие – ПТП по вина на ответника, който напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие и отклонил се от проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2020 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.„Симеоновско шосе“67А, представлявано от С.Н.А.и П.В.А.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. К.З. да заплати на А.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1038 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до 1300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/